Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

пооправи го, мен не ме кефи лично.

---

Urbanus bestia

Кажи кой роди човека
че сам да стои;
кой го роди,
паяжината на копнежите
кой с чук кремъчен потроши?

Посочи го този Отец
с камъни да го удавим
за липсата на правда
за липсата на чест
гробница да му направим.

Загърнат в плащ нощен
стоя – и гледам
сред светлините на града
хора пищят и се каят
а над тях – лозунг един
„Почакайте, скоро иде Раят”.

И воловете – спират.
Ралото бетона къдри
по който пъплим
и сълзите мият просеките
а душите ни опушва ги дим.

Кочияшът тогава се засмива
с демонична си уста.
„Скоро иде Раят!”
процежда с троен свой език
един Месия за клетата тълпа.

Не Рай, а камък о пушек
виждат моите очи.
Не хора, а зверове,
раздрани, вой надали
а раната им ярка – смъди.

Обгърнат в нощта
мятам камъни нагоре самин
с неоновата си душа
и с мъртви редом мен
замервам ядно градския дим.

[Kasiel]

telia- "Поспри" е много красиво..

ето нещо от мен:

За вятъра,за слънцето и житата

Понесе се трептене на една струна и тръгна през житата, които вятърът галеше. Слънцето раздаваши лъчите си на полята, назаем и се носеше аромат на талази..на нещо непознато, което той не беше помирисвал. Светлината се оглеждаше като стъклено тяло в очите му,които като езера поглъщаха и житата и слънцето и тревата. Той стана, обърна се и струните засвириха заедно. Вятърът искаше да сграбчи онази блуждаеща сянка в очите и да я превърна в същество. В нещо живо,което да погълне парчетата тъга, които се рееха в душата му, както парчета вестникарска хартия подмятани от вятъра по тъмна улица.. Но той стоеше все така, спокоен външно, с притихнало дихание и гледаше в далечината. Никой не би могъл да разбере какво се въртеше в мислите му, сякаш светът бе замрял за него и бе единствен. Една прашинка в житното поле, една цел на вятъра, един самотен дъжд от светлина.

[telia]

Дар

Стоиш и очите ти се раздират
да гледат в необятното. Ти!
Кога слезе от небето
и се превъплъти в моя ангел?

На сън бълнуваш пеперуди
с изгорели криле. Един- ти!
Чакаш нощта в плаща си
да се скрие зад гроба ми.

Доближи се да те целуна в устата
и пак ще пееш как умираш
по час до купола на църквата-
Ангел с криле в дим.

Остави за миг бунта си.
Аз се борих за теб във живота.
И мъртва се впивам в теб.
Дишам в душата ти, моя душа.

[I Like Scat Porn]

Void

With sluggish tongues we kiss
And slowly drift away
Towards the end of the blue road
Where, with utmost respect
I tell you: 2+2=5
You laugh and stab me in the heart.

With putrid hands we touch
And lick each other's thumbs
Here, under the dying oak
Where, with utmost respect
I tell you: The grey sky is orange.
You laugh and take my eye out.

We sit and smoke
Under the dead oak
In the end
Of the blue road
Where, before
I say anything,
You cut out my tongue.
And walk away.

[scion_of_storm]

^ много, много добро.

---

Земезов

Коремът, ръмжащ
като чудовище митично
като Херакловите подпори;
бунтува се и бесува, къркори.

Издълбан от ковашки звън
обръгнат от безсмъртен дъх
излян от омразата на любовта
сбръчкан като костите на плъх.

Чуй, той бе и е нашата утроба
левиатан бял, допотопно изпълзял.
Той е камъкът мътен на гроба
на слънчев диск, в червено изгрял.

Земята ръмжи и дивее
матерно чудовище митично.
Някъде из пръстта
ковач любовна омраза пак лее
плъх е той, цар в нечие подземие
и цвърчи в лицето ни безлично.

[I Like Scat Porn]

Пустинна планета

Пейзажи
въртят се край мен
Студени картини
от бъдещи дни
Реки пресушени,
Поля... застлани със смърт

Студена
Ледена
Смърт

Тук
де нявга
цъфтяха цветя
Носеха
мирис
на пролет
Сега
има само мирис
на сяра
и ядрени облаци
над сивата
мъртва
Земя...

Пейзажи от студ и сняг
Изпълнени с зла самота
Мъртва, пустинна планета...

Паметник на глупостта

[gadabout]

^Простичко и смислено.
Харесва ми!

[scion_of_storm]

Сенковълци

"И когато се роди плътта
там роди се и разума
лоно бе там на честта;
в това личеше хорската красота."

Аз не знам как да започна
може би малко елитарно
да звучи
[тази моя тирада]
сякаш сенковълк мучи
в пълнолуние
срещу бетонна преграда.

Но видях хора да падат
гарда да снемат поголовно
въпреки Дара
[който доживотен е, нали]
и изпарява се като пара
в тях каквото
всъщност трябва да се цени.

А сенковълците бягат
тичат посред нощни зари
хиляди и хиляди единаци
посред огън и всред дим
като една сянка стоим.

Нима да живееш е лесно
че лесното търсиш така?
Плът не трябва да стои
[пред воля, сърце, душа]
където отпада честта.
Макар че, признавам,
хората са слаби същества.

И сенковълците вием
сред вълноломи и чукари
с тела блъскаме,
[дано нявга разбием]
клетките ни толкова стари.

Аз не знам правилно
словото като река да лея
и да черпя от красиво ведро
[но все имам за какво да копнея]
но знам как да скърбя –
склонил вълча глава долу
с пламтящи очи в небесното ждрело.

И за всички братя
[и за всички сестри]
първо хиляди,
сетне стотици
накрая – десетки, уви,
аз пея и вия към звездите –

Умираме. Един по един.

Във всеки миг от вечността,
знай, загива сенковълк един,
и пак, и пак,
посред огън и сред дим
склопява очи той сам-самин.

[LordZombie]

Пеперуди

Малки, тънки, прелестни крила,
окрасяват нищетата на града!
Малки, тънки, прелестни крила,
прелитат устремено към красота!

Безгрижни, волни и щастливи
летят и не познават грижи.
Раждат се по - грозни от смъртта,
ала стават най - красиви в света!

Уви, всичко хубаво си има край,
Докосвайки с любовта си сладкия рай
те ще отлетят към място без заблуди
мястото дето има само пеперуди!


Редактирах едно старо, за да го превърна в туй, което е сега.

[scion_of_storm]

Краят на две години

Аз днес стоях
във мрака
в една стая мъглива
със сенки и спомени
с надежди прогорени
и плетях кръстопът
насреди сивееща нива.

И днес загубих
част от пъзел нареден
с криле катранени
и око невиждащо
най-накрая, сред пътя
попаднах безнадежден
в на мислите си плен.

Идва време и ще скитам
забравен и самин
по пътищата трънливи
а пред мен – комин
ще бълва пушек мръсен
и ще виждам черти криви
по стъклото на нашия свят.

Любовта си изгубих
отново и нямам сетива.
В мъглата и мрака ми
разперил протрити крила
с мъртви и живи обвързан –
светът ми затихва.
Аз съм Птицата.

[I Like Scat Porn]

* * *

I could die tomorrow...
As I walk on the streets
Of this grey haunted town
Noone will notice me
As I'm crumbling down
To the ground

I could die tomorrow...
And what will this change?
Nothing, everything will
Still be the same
And the roads with their cracks
And the wives with their bags
Will continue on
Towards the empty horizon...

I could die tomorrow...
And the rain
Will wash away
My remains...
But still,
I'll see what I can do
To you,
You bastard of a world
And I won't leave
Without cursing you first

"Goodbye, you fucker."

[scion_of_storm]

Нями сълзи

Мъглив дим
излиза през една пролука
на сърцето
което
остава заклето
ала се чуди докога.

Цигара протрита
изпушена насила
на балкони
дивни с’ заря
следва диря изгнила
и там, без сила
слива се с дима.

Там някъде съм аз
во камъните мятам
се всеки ден
и се прибирам всяка нощ.
Очите ми са крило
после пък са нож
режещ тихо смог.

Отвъд съня попаднал
не ям и не пия
стоя и пак гния, гния
вкопчен във едно
с празните очи
с дланите обърнати
нагоре.

И проклет да съм
ако падна
макар че умирам вътре там -
в дим гърчав
в сянка гладна
за празнота се бия
и в празнота оставам ням.

[gadabout]

^Ето това е жестоко!
По някакъв начин отдавна те дебна да постнеш нещо такова - просто е, съвсем автентично и лично е, ритмично... Същевременно всяка комбинация от една-две думи има своята тежест и това наистина е жестоко.
Повече такива, моля!

[scion_of_storm]

Мерси, брате,
макар че поводът хич не е хубав и не искам да го изпитвам пак.

Но понякога си пращам по-простички

[telia]

Сама

Съдрах обвивката си.
После видях кръв, просмукана в гърдите.
Счупих гърдите си .
От уплаха бликна нова кръв.
И после паднах.

Видях ангел.
Видях черни криле всред поле.
И стоеше до мен.
Видях как заплака над мен
И после заби кама в душата си вечна.

Събрах крилете си.
Видях се как ставам насред кръв.
Видях плачещ ангел.
С кама в душата, видях мен на две.

Съдрах илюзията си.
После пристъпих в бяло поле.
Проклех преродената.
И после полетях.

[telia]

Ваша Беатрис 1

Николас, опитах да започна писмото другояче. Бях Ви написала: "Здравейте, скъпи Николас!" - както се полага да започне една жена от уважавана фамилия. Погледнах реда, стори ми се сух и пълен с канони. Скъсах листа и го захвърлих. После Ви написах: "Николас, гледам звездите и мисля за Вас в тази нощ." И това отиде да се търкаля по пода. Някак наложено послание, което почти всяка нощ в парка чувахме да си шепнат прегърнатите двойки. Нито това, нито първото биха могли да дадат образа на онова, което чувства самотното ми сърце, откакто ни напуснахте. Николас, блянувам Ви. Ако ще се държа като пуританка, няма да мога повече да говоря с Вас, няма да мога да Ви пиша. Искам да усетите трепета на раненото ми сърце, когато сте така далеч. Не беше справедливо. Но това никой никога няма да признае пред нас. Не мога да мисля за жената, за която ще се ожените, без да ми се насълзят очите и да я намразвам постепенно, макар да не е виновна за нищо. Тя Ви обича. Макар не с любовта, която изгаря мен. И Вие го знаете. А впитите ви устни в моите бяха онова, което преобърна света и мислите ми. Не мога да не мисля за Вас, Николас. Не мога да спра, защото ще погубя себе си в морето на всички тези хора около мен. А Вие не искате да се сломя. И огънят ми Ви топли. Знам го. Понякога се обръщам след каретите вечер, дочувайки смеха на мъж и жена. И си мисля за нашия смях и за нашите вълнения. Не искайте от мен примирение, Николас. Не искайте с омраза да забравя. Върнете се тук, Николас. Или ме отведете. Не мога да спра да Ви обичам.

[scion_of_storm]

Т.

И само някой
да е докоснал
сълзите на мъртвите.

Безсилието напоследък
става сила и пак
във вълна става слабост
без връх, без напредък
самота и безчовечен мрак.

Разочарования и танци
по улиците на
мръсния ми квартал.
Без желание и страст
един ходещ, гниещ умрял.

С механизъм насила
отблъсквам който се меси.
Виждам само кръв
кръв и извечна грозота
зад драпащите ръце-завеси.

Когато върна завещанието
на правещите калта глина
когато пробия призванието
и загубя и его-родина;
скоро
скоро
може би много скоро
ще се махна от този свят.

[LordZombie]

ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА РАЗДЯЛАТА И ВЕЧНОТО ЕДИНСТВО
“Искам да получа една тиха целувка, искам да те направя моя! Мисля си, че няма как да ме оставиш сега. Стой с мен, макар и без плътта си !„

Помниш ли светлината на студената Декемврийска луна ? Когато снегът с цялата си жестокост и коварност те взе със себе си, сграбчи те в ледената си прегръдка. Смеехме се в невинната си, непринудена игра, не знаейки за фаталната съдбовност на вечерта.
Още помня как зимната ни приказка се превърна в кошмар. Притъпения звук на спирачки все още отеква дълбоко в съзнанието ми. За няколко минути кожата ти стана мъртвешки бяла, устните – изстудяха, сърцето спря да тупти... Единственото, което чух от замръзналите ти устни бе - „Виждам светлината”
Сега отново крача по тази улица. Сякаш усещам лицето ти в мрака, чувам дъха ти в тишината, вкусвам устните ти в отчаян опит да те върна, държа лицето ти в скръбта си.
С теб и нещо в мен умря и безвъзвратно осиротях. Остана ми само опечалението и топлата ти усмивка, която краси сянката, в която съм се превърнал. И нека, гледайки ледената Декемврийска луна нейде да съзра в нея твоя образ. Само това би ме зарадвало.

[Chaotic One]

^ Много е хубаво. Песента, която те е вдъхновила също. ^^ 

[the_mess]

No Title

Мъгла прииждаща от земните недра,
ума ти бързо тя напива
със думи идващи от нечия уста
на някой спящ под почвата ленива.

Замаян, свличаш се на мръсната земя,
денем тъпкана безмилостно от пълни със живот крака,
някой да помогне... ала невъзможно,
приспала всички бе нощта.

Не знаеш колко дълго си лежал така,
събудил се, разтриваш слепоочията свои,
в плен на болката сега е твоята глава,
схванат леко се изправяш.

Не си ти вече в ледената нощ полегнал
на оня къс рохкава земя,
сега е топло, светло, лъчезарно,
отново си си у дома.

За изминалата нощ опитваш да си спомниш,
разтъркващ с пръсти зачервените очи ,
но забравата като чаршаф в прегръдка бяла
е обвила мозъчните ти вълни.

Внезано булото се вдигна, сякаш
махнато от фокусническа ръка,
опулил поглед тъпо към кухнята поглеждаш,
притворена бе нейната врата.

Със стъпки бързи пред нея ти се озоваваш,
предчувстващ алената смърт,
не искаш да приемеш ти че е реалност,
а някакъв си грозен сън.

За миг поглеждаш вътре и извръщаш поглед,
повръщайки по дъсчения под,
а ураганът сгушен в черепната ти кутия
с последни сили шепне приятелски съвет.

Мънкащ в безпомощност по някоя и друга дума,
опрял металът в потната си кожа,
с пръст на спусъка, ридаещ в мъка
за разум бориш се ала да победиш не можеш.

Отдавна бе изчезнала мъглата,
прибрала се бе под земята, от улова доволна тя,
внезапно гръм отекна в тишината,
а лъчезарен продължаваше да е деня.

[james-assya]

Ето това е текста на първата ми песен

BROKEN WORLD

I feel the world's not safe today
I feel that I have lost my way
Walkin' blind with no direction
I make mistakes with no exeption

I saw the darkest of my own
left nothing that was never shown
I lost my faith,truth-I'm alone
I felt they were forever gone

I feel that something's wrong with me
but where I just cannot see
Then why I wish the worst for me
when only happy want to be?

I saw my fears in my mind
and now a place to hide can't find
I've built inside a word of fear
but cannot anymore stay here

Chorus:
Seeking the world that I’ve lost yesterday
Fighting the horror I’ve met on my way
Paying a price I shouldn’t pay
It’s getting worse and worse from day to day

And I know a soon it’s not going to stop
And I am locked up for long in this trap
The only thing left’s fighting my way
But I feel the pressure and fear kills me away

And I don’t know if I could stay alive this day
Fighting against myself I’m losing my way
Playing a game I shouldn’t play
I came in a circle I can’t run away

I made myself believe these lies
and now I'm scared to close my eyes
but scared to open them I'm too
I just do not know what to do?

And when I think it can't get worse
there is new fire in me that burst
and feel that I can't stop this flow
and even can't to make it slow

I feel myself that I have lost
don't know to find Me what will cost
and all my world is going wrong
I just can't stay anymore strong

*Chorus

Before noone could steal from me
and now myself I'm selling me
and why to hell it came this way
can't make my mind with me to stay

And why can't I keep me in me?
And why I keep destroying me?
Why I became my enemy?
I cannot stop my judge to be

I look inside to seek the truth
the only thing to find I should
but lost and so mistaken I
can't see the difference 'tween thruth and lie

*Chorus

When the night don't wanna leave
should try to learn in dark to live
I'm scared the sun's not not going to rise
it's now the same if I close my eyes...

[james-assya]

Е т'ва е написах едно нещо и никой няма да го прочете, е прочетете го де

[LordZombie]

Първи сонет

Алена мъгла над мен се вие,
вино и тютюн в разсъдъка се сливат,
замъглени мисли ума ми шие,
вплитайки думи, които ме опиват.

Ръката трепва, размахва перо неусетно,
изписва пъргаво, леко, безмер слова,
за болката и битието безцветно,
за битката и други ред дела.

След виното, драги, иде ред на мисълта,
че от кал създадени сме, ала търчим все,
бързамe да тлеем, да летим с пепелта,
но не би ни приело, о не, великото небе!

В ангел с криле от кал и лъжи,
всеки от нас се превръща, уви !


Първия ми опит да напиша сонет.

[scion_of_storm]

Гарванови сезони

Облаците – тежки. Сиви.
Едно изстинало желязо.
Скитам с птици диви
между тъга, обич и омраза.

Во гърдите – неми думи
изплюти от странник някой.
Капан за сърце, капан за ума
гарванов грак сред обилен порой.

Стъпките – бавни. Изнемощели.
Мрак между светли тонове.
Мислите погребани не са умрели
и ледът в реката все още ме зове.

Зимата идва в лято жарко
но листата из душата падат.
Пролет не настъпва, само глад
за нещо, което да е наравно ярко.

Глад кучи сред меса и дух
гарван в мрака сменя своя пух.

[I Like Scat Porn]

Първи опит за разказ от мен...

Отвратителен, без право на обжалване
-------------------------------------

Часът е три сутринта, барът е празен, а аз стоя на масата в ъгъла, пиян.

Скоро келнерът ще ме покани любезно да си тръгна и аз ще му разкажа как преди години на поляната отвъд зелените хълмове открих себе си и той отново ще ме прикани, вече очевидно раздразнен, след което аз ще започна да се смея безумно и той ще ме изхвърли на улицата където ще заспя и сутринта един забързан млад мъж в хубав костюм ще се препъне в мен и ще каже "Как може!" и аз ще стана и ще отида при моя приятел Слепия и ще си говорим за времето.

Също както всяка вечер през последните 3 години.

Отпивам глътка. Келнерът приближава.

* * *

Слепия е един старец, който седи в парка и замислено се взира в дърветата с незрящите си очи. Безобиден е, като мен.

- Хубав ден, а?

- Отвратителен. Твърде е студено. - отвръща.

- Е, ноември е, няма как да е по-топло от това. Пък и вие сте добре облечен.

Всъщност той не е точно като мен. Навремето е бил влиятелна личност. И то не като тлъстите свине, които всички мразят. Мисля че е бил един от онези преуспяващи бизнесмени филантропи, които строят училища и влагат половината си богатство в домове за сираци. Има всичко, за разлика от мен. Живее в голяма къща извън града заедно с дъщеря си и мъжът й и трите им деца. Синът му се занимава с политика.

- Мразя този шлифер. Дори не помня какъв цвят е.

- Е, какво значение би имало за вас?

А аз съм никой. От три години насам нямам нищо и никого. Вървя из града, прося, обирам автоматите за кафе и фонтанчетата, в които децата хвърлят парички за късмет. Вечер сядам и пия. В три сутринта келнерът ме кани любезно да си тръгна и аз му разказвам и той повтаря и аз се смея и той ме изхвърля и аз заспивам и някой се препъва в мен и казва "Как може!" и аз ставам и отивам при моя приятел Слепия и си говорим за времето.

- Прав си. При всяко положение е отвратителен.

Усмихвам се.

- Нямам нищо. - продължава той.

А аз го потупвам по рамото, усмихнат, и отивам да плаша почтените възрастни дами в центъра на града.

И все така усмихнат сядам в кръчмата и пия.

Докато часовникът не удари три и келнерът не ме изхвърли улицата.

И аз заспивам пиян, с усмивка на уста. И чакам някой да се спъне в мен.

[scion_of_storm]

Многоцветни лебеди

Кажи ми какво става
когато сблъскам въглена
с изумруда
или кехлибара
и сапфира
или с на друг въглен безспира.

Вдъхни ми кураж
и от вятъра буря да стане
щом пристан намерим
да задраскаме отровните рани
за да бъдем вплетени тихо в шума.

Дай ми дъха си,
пък нека сетне аз моя
и лице в лице да изтлеят вси;
с ръце да подслоним двама пороя
за да сме свободни от тук и сега.

И да замлъкнем -
с взор забит в хоризонта
и залез в помътнели очи.
Там нейде, отвъд слънцефронта
ще намерим мир за наш'те лъчи.

...а инак - ашандарей зове
в битка без любов и топлина
там нейде, сред сивоткано море
Накор/Каутон бори се с поредна вълна
с абанос в жили и разкрила зъби съдба.

'В изумрудения кехлибар на котка
посред ледовете на сапфира
край огън чер' на въглен ярък
лисицата гони лебеди в сребро, без да ги стига.'

[Svetyl]

ЗУЛУМ

Не тече вода, а кръв.
Няма хора, има стръв.
Няма истина, а интереси,
гледа с ужас свят потресен.
.
Глухота за плач човешки,
слепота за всички грешки.
Всичко в името е на земята,
турски синя е душата.
.
.
.
Болка, а след нея примирение,
а след него разрушение
на мечти и идеали.
Да пасуват за избрали,
историци политици.
Истината е по прашните полици
и във спомените от тогава,
ала вече даже и не се надяваме...
.
Под въпрос е смъртта на милиони,
под въпрос е арменската памет.
Всички убити и всички изгонени
са на път митове да останат.
.
Да се пита човек логиката каква е...
Нали с времето е по-трезва преценката?
А човечеството е на път да осмее
Геноцида, променяйки му оценката.

[scion_of_storm]

Терор

Терор
по етажите залива
една празна керемида
и в нея сипвам супа
проста супа –
за обеднелите в сърцата.

Терор,
терор. Терор.
чуй звука на тази дума
и я запомни
завинаги.
Тя в сърцата на всинца ни
стои и се мотае
и тялото си измамно вае.
Терор над всички нас.

Днес разбрах
че когато нещата
утаят се
и есенцията им стане прах;
когато емоцията
изпищи на умряло; К-Р-А-Х,
терорът иде и не пита.
А сърцето поисква – и отлита.

Терор
в душите ни се влива
души-керемиди
с множество пукнатини.
В тях спят тихо гниди
чакат
чакат
до края на времето чакат ни.

[Svetyl]

НАЕМНИК
По улицата с тежки стъпки,
умора и тъга прегърнал,
наемник... към забвението запътен.
Поминъкът го бе превърнал
в бездушна яма от агресия,
в не можещ да почувства нищо,
в човек без лични интереси,
в мълчащ, в излишен, в не обичащ.
.
Да, вярно е, оръжието в ръцете му
тъй смъртоносно бе, тъй ефективно,
Но вярно бе и, че в сърцето му
изчезнало бе всичко позитивно.
.
.
.
Когато беше малък често казваше,
че иска да изучи Библията.
И вярата си винаги изказваше,
осъждайки тез дето мислеха противното.
Обичаше да влиза в църквата,
обичаше да слуша месите,
обичаше да споменава мъртвите
и казваше, че да живееш лесно е,
ала ако си праведен, добър.
Ако си верен християнин,
от Бога ще получиш дар,
душата ти във Рая ще остане.
.
Растеше в идиличен свят,
растеше беше най-богат
със Библията във ръце
и със широкото сърце.

До онзи ден...
.
.
.
Баща му изгориха...
той осмели се да говори,
и осмели се да оспори
инквизиционните събори.
Най-първо зверски го пребиха,
при себе си отецът го повика...
Ръцете всички си измиха,
веднага в ереста го обвиниха.
.
Но знаеха.
Невинен бе,
ала нехаеха
и не желаеха.
И селяни, свещеници,
и всички други.
Мошеници
със користни подбуди,
разправяха се тъй със всеки,
опитал на съда им да попречи.
.
.
.
А нашият наемник- седемнадесет годишен...
Закле се да се бори... за арабите.
Закле се докато той диша,
да търси мъст от християните.
Първоначално нямаше идея
как мечът се върти, щитът държи.
Ала успя страха си да преодолее
кръвта на християните го теглеше
да продължи!
.
Но с времето почувства се употребен
и осъзна, че сее смърт ненужна.
Ала се появи един проблем,
оказа се, че всичко друго му е чуждо
.
И продължи със битките...
.
Ако се посветиш на нещо чрез яда си,
докрай ще те преследва той, яда.
Усещайки стената до гърба си,
ще срещнеш своята съдба...
неблагосклонна,
ала непреклонна...
Тя ще превърне в рутина,
туй дето правиш... до смъртта.

[scion_of_storm]

Коледно

‘Мамо, мамо, Дядо Коледа ще дойде, нали?
Ще дойде, ще дойде. Винаги вярвай в него.’

Дзън дзън,
баща като пиян пън
изкарал навънка дъщерята
из Мола ходи с тати
после гаджето я клати
‘Тати, тати, виж Стефчо к’во ми прати’
кондом в устата плюс сиво Мазерати.

По коледата стават чудеса
така по телевизора
тресат се свинските меса
и с коледна шапка закичен
педераст с оценка отличен
разкрива ми празнична магия.
Удри, удри,
курво мръсна, гъза ще ти зашия.

Друга пък я пънат трима
за да сгреят безпарновата зима
‘Искам там, после тук, и тук
че ще качвам албумче във Фейсбук’.
Ах, обожавам коледните страсти
курви тичат, после бягат педерасти
с паричките от мама и от тате.
Тежко се живее, да знаеш, брате!

Идва въшка, идва гнида
а аз по нея мятам керемида.
И се пъне, и се вие
к’во търси, какво ще открие
само знае да седи, да седи и пие.
И на софрата дядо Коледа алангле
с луканка от най-коледни свине
отпразнуван с оригване и оригами
празника да е честит, да е честит
че нощта иде с шибан клитор свит.

И иде после някой лумпен
някой шибан коледен олигофрен
и пита – „Не става, мен,
на празник да си като спихнал крем.”
И искат всичките педали
от мен и от теб да греем
за курвата във Мола
за на органа й бандерола
за на бай Пешо сопола
и най-вече за стареца от Кока-кола.
И искат всичките педали
да си щастлив и да си див
не можело по празник да си крив
и ти пънат устните в усмивка.

Ми майната му бе брато
всеки както иска празници посреща.
Ми майната ви бе
уж сте пичове
а когато трябва не сте насреща.
Член за коледната ви магия
една изкуствена червено-бяла чикия.

‘Тате, тате, дядо Коледа не дойде, защо така?
Удушихме шибания педераст
а на елените счупихме ебаните крака.
У-А!’