Megadeth - Endgame Опции

[Crafter]

И защо в лириките на песента става дума за съвсем различно нещо?

Пълен шок. Подобно нещо не се е случвало никога в историята на телевизията.

Странното е, че лириките звучаха сякаш се отнасят до Headcrusher-а като машината за изтезаване, а изведнъж се оказва, че е прякора на MMA звезда.

[sgoh]

Нали и аз това казвам. Супер е странно

[Twilightfall]

Чак днес го чух, и честно казано не е толкова зле.

[Braindead]

Дил, тя песничката е точно тази, с която те поздравих!

За домашно да слушаш "Promises" и "The World Needs a Hero" като цяло.

[madeoffire]

http://tehhomeofmusic.blogspot.com/

Ревю на Endgame писано от мен (: Ще се радвам на коментари и критики (стига да са смислени).

[hudojnik]

Смятам, че ревюто е доста пристрастно и поради това не достатъчно обективно. Всеки от нас е почитател на даден стил, но не трябва да си затваряме очите и да се заблуждаваме, че любимата ни група отново е създала шедьовър. В конкретният случай бих казал, че новият албум на Мегадет не е с нищо по-различен от предните два - съответно е абсурдно да смятаме, че която и да е песен от него би се превърнала в класика. Мегадет (както и Слейър, а донякъде и Металика) отдавна не са в онази форма,когато създаваха най-добрите си произведения. Крайно време е да разберат, че екстремна музика се създава от хора до 30 годишна възраст, когато всичко идва много по-естествено, а и звучи много по-естествено. Който не е съгласен с мнението ми, нека ми даде пример за поне 5 групи, създали своите класически албуми след тази възраст.

[SepulTeraHead]

^ То затова е в личния му блог - за да е пристрастно. Никой не ангажира с мнението си. Албумът така или иначе е за феновете на Megadeth, а не на Лепа Брена...

http://tehhomeofmusic.blogspot.com/

Ревю на Endgame писано от мен (: Ще се радвам на коментари и критики (стига да са смислени).

Доколкото имам критики, те са главно дизайнерски. Няма нужда снимката на албума да е толкова голяма и на началната страница на блога ти да се вижда само тя, а целия текст да е в "прочети още". Другото е за заглавията на песни и албуми - наистина, напоследък правилото в английския всички думи в заглавие да са с главни букви не се спазва чак толкова стриктно, така че няма проблем по принцип да пишеш "The system has failed" вместо "The System Has Failed", но просто ще трябва да избереш кое от двете да следваш. Поне в рамките на един текст. Иначе дразни читателя. С риск да се самоизтъкна - виж тук за какво говоря на практика.

Другото е - като пишеше ревю не е зле да се придържаш към шаблона "въведение-теза-доказателствена част-заключение", който трябва да ти е познат от часвете по литература в училище. Тук например си написал "В Endgame Дейв умело е направил микс от мелодични песни и як траш" (което си е заключение) по средата, а след това продължаваш да пишеш за отделни песни (което е доказателствена част) и баш накрая пак имаш заключение.

Важно е също така да се научиш да махаш всичко излишно от текстовете. Тук например почти във всяко изртечение се презастраховаш с разни фрази тип "според мен, еди си какво си". По принцип по форумите всички това го приемат като заклинание, което им измива ръцете от всяка малоумщина, която току що са написали. Няма нужда от това. Мноо ясно, че е според теб, след като ти пишеш.

[Warrior Of Ice]

Тук е качен видеоклипът на "The Right To Go Insane".

[Wolfheart]

Страхотен клип, само дето пак са резнали песента.
Тук има малко повечко инфо за случката, която е вдъхновила направата на клипа и песента най-вероятно.

[pungent_stench]

аахаххаах

[_Moonshield_]

^Това Анджелина Джоли ли е?

[ZerraX]

Меган Фокс e.

[pungent_stench]

А Саша Грей слуша Havohej. Даже има рима :Д

[hammer]

Този път си дадох повечко слушания, преди да коментирам и съм щастлив, че го направих. Колкото повече свиквам с тавата, толкова повече ми харесва. В интродукцията се влюбих още веднага, а по принцип съм много негативно настроен към инструменталите.
This Day We Fight, което май е есенцията на звука към, който Мъстейн се насочва не ми допадна толкова много, но припева и цялото 44 Minutes е тотален фаворит. Bite the Hand и Bodies са супер здрави, а The Hardest Part of Letting Go ми се струва бисерът на албума. The Right To Go Insane пък е толкова як завършек за албум на Megadeth, че ме върна в най-силните им години и се превърна в песен, която бих включил в личната си Top 10 Megadeth класация.
Двете ми (изцяло субективни) критики са към някои от по-бързашките рифове, които ми звучат изцяло самоцелни и към претрупването със сола (които иначе са страшно яки).

Като цяло много висока оценка за албума и поздравления към Мъстейн, че прави качествена музика с всеки състав и няма слабо.

Напълно съгласен съм!

[Маруш]

Endgame е най-добрия албум на Megadeth след Youthanasia! Ебати яките парчета е написал Дейв!

[SepulTeraHead]

аахаххаах

I'd hit it.

[RunningWild]

Имам едно запитване към феновете на Megadeth. Предполагам знаете, че сегашният им китарист Chris Broderick е меко казано виртуозен музикант. Смятате ли обаче, че той е като робот, свири без чувство, не е харизматичен на сцената и само изсвирва добре вече написаните неща? От тези хора ли сте, които смятат, че Марти Фрийдман бе най-хубавото нещо, което се случи на Megadeth?
Имах днес един такъв подобен спор с едни хора и просто ми е интересно да разбера повече хора какво мислят

[Warrior Of Ice]

Broderick според мен е перфектен не само като техника, но и като изразителност изобщо; по никакъв начин не мога да нарека свиренето му бездушно. В Megadeth се справя наистина безупречно и като цяло е едно от най-добрите попадения на Mustaine през годините. Иначе лично на мен най-силно ми допадат партиите му в Jag Panzer - страшни неща вършеше там.

[SepulTeraHead]

Mekhadet са в най-силния си лайнъп от години и това се дължи главно на тоя пич. Мене яко ме пълни как свири на живо и в албума. Точно за тая група си е.

[Deranged]

Стига с тоя Марти. Крис Поланд повече ме кефи специално за Megadeth. Най-добрият им албум според мен е Peace Sells... But Who's Buying?.

[RunningWild]

И аз мисля, че Марти Фрийдман е прехвален. Rust In Peace e невероятен албум, но е жалко да се твърди, че Марти е най-добрия. Ясно е, че Крис Бродерик е виртуоз и съм напълно съгласен с Warrior Of Ice, но аз също така съм много пристрастен и към Glen Drover. Не знам... неговият стил също адски много ми допада и колкото хора да го отричат, за мен United Abominations е страхотен албум.