Какво мислите за Judas Priest?, Мнение за групата Опции

[metalista_98]

Judas Priest са много добри, като звочене и вокала е невероятен.
За мен са велики хеви метали !!!!

[RunningWild]

Аз съм калсически хеви метъл фен, но конкретно тук съм фен на новото звучене. Демек един от фаворитите ми е Angel Of Retribution.

[krava_v_kosmosa]

Групата се разделя с K.K. Ебаси шока, още не мога да асимилирам факта, че китарният колос ще скипне прощалното турне... За успокоение на заклетите фенове, в това число и моя милост, Металните Богове са решили да не потурчват нещата около гореспоменатото турне и са избрали за заместник на Mr Downing британеца Richie Faulkner. Повече инфо тук.

[Svetyl]

Лошо, определено. Честно, ако не бяха заедно със SaXoN, липсата на КК щеше да ме накара да пропусна концерта. Нищо лично към младия китарист, но просто няма как да замести КК.

[sgoh]

Ебаси шока, още не мога да асимилирам факта, че китарният колос ще скипне прощалното турне...

Само дето няма да е прощално.

[RunningWild]

^Ами какво ще е?

[sgoh]

Ми ако се съди по горепубликувания анаунсмънт, догодина ще издават пак.

[skrotuma]

Искрено се надявам след това прощално турне да се разпаднат и да не се унижават дотам, че да записват албум без KK.

[RunningWild]

Даунинг без съмнение си е много добър китарист и беше емблема на Джудас. Сега тоя от Лаурен Харис, дето са го избрали е доста добър, аз го гледах на живо 2007-ма на концерта на Мейдън. Може би ще се справи добре на турнето, но ако решат после да правят нещо, този изобщо няма да им отива.

[volk22]

По мнението на капацитети, Джудас дава ново направление в музиката - свежа кръв във все по-клиширащия се стил. Лично за мен първото слушане на Painkiller бе свързано с едно жестоко пребиване с едно аво - доста весла история И от тогава си ги слушам редовно - особено като завали и ме "прищрака" капачката на лявото коляно

[krava_v_kosmosa]

Баце добре си, но ще се оправиш. Я сподели някоя свежа песня, подходяща за дъж', че тук облаците взеха да превалират. :Д

За всички хевиметъл мейниакс: Enjoy the majesty of Тhe Мighty PRIEST.

[Svetyl]

^Доста добро изпълнение, целия Айдъл го гледах, Джеймс блестеше.

[Discipline]

JUDAS PRIEST

Epitaph World (Farewell) Tour 2011
013, Tilburg, Netherlands 07.06.2011

01. Rapid Fire
02. Metal Gods
03. Heading Out To The Highway
04. Judas Rising
05. Starbreaker
06. Victim Of Changes
07. Never Satisfied
08. Diamonds & Rust (Joan Baez) (Acoustic)
09. Prophecy
10. Night Crawler
11. Turbo Lover
12. Beyond The Realms Of Death
13. The Sentinel
14. Blood Red Skies
15. The Green Manalishi (With The Two-Pronged Crown) (Fleetwood Mac)
16. Breaking The Law
17. Painkiller

Encore:
18. The Hellion
19. Electric Eye
20. Hell Bent For Leather
21. You've Got Another Thing Comin'

Никак не е зле, а?

[Thrashard]

Невероятна банда, от която са се инспирирали немалко мои любими банди като Slayer например Жалко само, че има педерасти в бандата

[krava_v_kosmosa]

^^ Никак, да. Сложи I'm a Rocker & Freewheel Burning и ще бъдеш съвсем близо до Баш Инспириращият Сет.

^ Не е лесно да си плиткоумен примитив, изживяващ се като форумен трол, но това е твоят избор все пак.

[маматавидолнасте...]

Имат един добър албум, няколко добри песни и дотам! Нищо повече и нищо особено.

Ясно ти е, че не си прав, нали

На мен и мисля ,че не само на мен групата SAXON ми е световно неивестна жалко , че концерта няма да е само на Judas Priest и да те питам нещо ,известно ли ти е Chuck Berry в какъв стил изпълнява музиката и песните си и знаеш ли той какво дава(ще се изразя като теб) още на историята?

[Thrashard]

^^ Никак, да. Сложи I'm a Rocker & Freewheel Burning и ще бъдеш съвсем близо до Баш Инспириращият Сет.

^ Не е лесно да си плиткоумен примитив, изживяващ се като форумен трол, но това е твоят избор все пак.

К'во съм казал лошо бе, отрепка ??? Само хубави неща казвам за Judas ??? Освен това, не е ли факт, че Халфорд е организатор на Pride-а ??? Баща ти е ако е знаел какъв рахит ще излезеш е щял да те хвърли на чекия...

[mordred]

Това важи само и единствено за теб !!! Явно не можеш да се справиш с разочарованието от себе си и това, което си/не си станал !!!

[Thrashard]

Не помня да съм говорил на теб, отпадък И пиши по темата, ако ще пишеш въобще

[mordred]

Аз не помня ти да си човека, който ще казва на който и да било какво да прави

[Enslaved]

За пореден път ни доказаха, че са най-великите. Плюещите по Халфорд да замлъкнат завинаги!

[Thrashard]

Аз не помня ти да си човека, който ще казва на който и да било какво да прави

Доколкото разбрах е бил УНИКАЛЕН концерт!!!

[Discipline]

Меко казано. Тотален и абсолютен - един път.

[krava_v_kosmosa]

Аз съм много доволен, че липсата на КК не бе толкова осезаема.
Фокнър се е сработил чудесно с батко си Глен. Изключителна класа демонстрира младокът. Но това изобщо не ме изненадва. Метъл законодателите не взимат случайни хора.

[Discipline]

И все пак бих предпочел да гледам за втори път най-великия метъл китарен дует.

Абе, така ли ми се стори или нещо не изсвириха цялото соло на Night Crawler?

[beyondtheblack]

Току-що си купих билет за "последния" концерт на Джудас, в Лондон на 26-и май.
Не бях споделяла тук впечатленията си от миналата година. Може да звучат тъпо, давам пейст отогава.

After the breathtaking Judas Priest performance at Sofia Rocks on July 8th, the thought with which I left the stadium, was: "No epitaph, at least not for me!". I already had a ticket for the Priest-headlining day of London's High Voltage.

Both concerts I witnessed, were - needless to say, given the numerous accounts - impeccable in terms of technique, and impossible when it came to the vocal technique in particular. Without the shadow of a doubt, we know the Metal God is beyond human - and at the same time so unbearably humane, he forces all our senses and our selves toward what heavy metal is ultimately about: liberation. What distinguishes Priest, is the degree of classicism with which they deliver their artistic expression. This isn't merely rock, even though they are Masters of rock. Priest tell us: "We gave rise to heavy metal in its purest; we are bringing it to its logical - classical - finale." Indeed, each piece, in its plot, development and dramatism, was delivered with utmost introspection and surgical precision. Flesh-and-blood ideal exists, showed us Halford. That ideal, with the beastly intensity of expression, left me (and I suspect, most of us) numb.

But enough with the awe, which has turned into a cliche of a metal-fan reaction. What is so moving about Priest, other than the operatic range and the intact bone-piercing scream after 30-40 years? It is, I think, the infectious impetus to simply be oneself, that has made me love Priest and Halford all these years; to love Halford with that platonic but truest love, bigger than life and marking my life, following the route of irrevocable self-expression. The latter, seemingly inherent and immediate for all human beings, has been so severely repressed, that life itself becomes a challenge and an art most intricate - an art most have sadly given up. I wonder whether it is harder to be a gay man or a sexual woman, or simply a sensitive being while being oppressed by the society dominated by macho narratives, and the paradoxically ultra-conservative metal society in particular. In any case, we who are truly metal, don't give a damn. Halford couldn't but come up on stage, all these years ago, in his leather and cuffs and whips, straight from the gay bar. He does not spare his irony toward the mainstream blue-collar male fan, who failed to recognize such an obvious expression, and burdened it with his own - opposite - significance. ('Jawbreaker' from a large male member turned into a large male fist... a scenario all too familiar.) Halford, however, was on an artistically-erotic extravaganza. "I had the leather, the cuffs, the whips... I had the ultimate S/M fantasy realized on stage." He cashed in, the devil. Later on, he would even praise metal fans for their "tolerance".

Of course, that is all insignificant. It is all Music, all about that. And, in music - as in love - we are given the chance of an intimate, ecstatic, purely subjective experience and interpretation. Halford and Priest are such musical masters, they take you over before you have posed any questions; and afterwards, all questions are forgotten. The ignorance of the regular metal fan, however, will never seize to amaze me (chanting along: "Bound to deliver/ as you give and I collect/ squealing impassioned/ as your rod of steel injects", and then being shocked at Halford's 'coming out'); it also spells heavy metal's demise - but, wait, we still have Priest!

'Epitaph' is a lesson in groove and rock-history. Metal is born from "jazz and electricity and good old southern blues" - which Priest are here to demonstrate. Spanning almost 40 years, there hardly is a more versatile - and versed - metal-band. "Good God!" throws us into funk; there's groove and feel, and dance, and also a subtle refinement and fierce intensity. During Victim Of Changes and Blood Red Skies in particular, during the sabbathian Black and the Red, I couldn't take photos - I simply pulsated. (Mind you, what a doomed and vicious intent, to 'capture the moment'!)

While in my native Bulgaria we seemingly witnessed more of the classical, refined, and imposing side to Halford, the feast on British soil, toward its later part, was pure Bacchanalia. Rob didn't spare us any of the anger, the passion, and the lust with which he has defined metal. Priest preach the simplest of morals: be thyself. Don't give a fuck. Fuck like a beast. Ops, different band - but, like Blacky too had noted, it is dazzling how conservative the regular metal fan has become. The future of heavy metal thus seems black, in line with the recent global apocalyptic prospects... but while there's Judas Priest, we can rest assured in our authenticity - possible through the presence of the Music we love.

He, Devil.




Не се научих да пиша на български, сори за неграмотността

"След зашеметяващото представяне на "Джудас" на Sofia Rocks, мисълта, с която напуснах стадиона, бе: "Това не е епитаф, поне не за мен!". Вече имах билет за първия ден на High Voltage в лондонския Victoria Park, с хедлайнери Priest. Апропо, няколко думи за софийския концерт... Струва ми се, всички станахме свидетели на невероятна вокална (и инструментална) техника, при все годините и почти ежедневните 150-минутни концерти от това изтощително турне; допълнена от сценично присъствие, подобаващо за оперен спектакъл. Това е, което и декларират Халфорд и "Джудас": "Ние създадохме хеви-метъла в най-чистия му вид, ние го довеждаме до логичния му - класичен - завършек." Така и бяха представени отделните песни в цялото им развитие и драматизъм: с вглъбяване и нечовешка прецизност. Идеал от плът и кръв е възможен, доказа ни Халфорд. Съществува и такава безпрецедентна (предвид жанра) артистична интензивност, чиято овладяна експресия ме остави безмълвна (спомнете си Painkiller в София).
Изключителното преживяване бе още по-приятно предвид публиката, която на хеви-метъл концерти у нас става все по-култивирана. И да се стои току пред сцената беше напълно комфортно, а добирането дотам след изнизващите се невръстни фенки на Дейвид Ковърдейл - лесно.

Почти същият сценарий се разигра за мен в живописния лондонски Victoria Park, където на 23-ти юли, освен "Прийст", се представиха Anathema, Queensryche, Thin Lizzy, Slash. Не ме питайте дали съм ги гледала - всичките ми сетива тръпнеха да се доберат отново до любовта на живота ми: платонична като всяка истинска, по-голяма от живота любов, задаваща цялата му парадигма... Нека някому звучи налудничаво - Роб Халфорд е "отговорен" за това аз неистово, безкомпромисно и докрай да преследвам импулса, най-подразбиращ се (уж) за всяко човешко същество - себеизразяването. Импулс далеч не първосигнален, а пробиващ си път през тягостни наслоения от потисничество - от страна на социума като цяло (не знам дали е по-голямо предизвикателство да си мъж-гей или сексуална жена в свят доминиран от мачистки наративи) и от изродилото се от свобода в ултра-консерватизъм метъл-общество, от друга - за което самият Халфорд не пести иронията си. Да напомним на незапознатите, че метъл-имиджът - от кожите и бичовете та до самите метални атрибути - е всъщност гей-садо-мазо-имидж, пренесен от Халфорд на сцената като израз на абсолютното му себеизразяване - вече налично в текстовете и музиката му; и вместо подобен израз да бъде анатемосан от редовия хетеросексуален blue-collar фен, той остава неразпознат и натоварен с противоположната знаковост. Колкото тъжно само по себе си, толкова и доходоносно е това за артиста, оказал се на гребена на вълната на хеви-метъла като масова култура (по-късно той ще направи комплимент на метъл-аудиторията за нейната "толерантност", дали от куртоазия или поради вродената му човечност), чието отмиране отбелязва лебедовата песен "Епитаф". Въпреки незаинтересоваността и парадоксалния отказ не просто от вникване в изкуството, но и от елементарно разбиране (дори на текстове като "Bound to deliver/ as you give and I collect/ squealing impassioned/ as your rod of steel injects"), музиката е толкова въздействаща, че нахлува у всеки, позволяваща му цялата интимност и субективна интерпретация на екстаза. Хеви-метълът е преди всичко Свобода; а отвъд еротичния наратив, "Джудас прийст" са преди всичко Музика.
"Епитаф" е урок по груув и рок-история. Метълът се ражда от "jazz and electricity and good old southern blues", както пее Халфорд в едно свое парче - така и ние пулсирахме и танцувахме заедно с него в ритъма на една музикантска рафинираност, на чувство ведно с образованост (но чувство оголено до кръв, а не по "Опет"-ски момичешко...). Victim Of Changes и Blood Red Skies са може би пиесите, най-добре илюстриращи този подход. "Good God!" - възгласът от Victim Of Changes - ни запраща във фънка; а не мога и да не вметна колко удивително подценяван е албумът Ram It Down като цяло.

Бях решила да не правя снимки на този втори за мен концерт - да не се поддавам на дяволското изкушение да "запечатам момента" (изначално невъзможно като интенция), а да се потопя в преживяването. Образът на Халфорд само в черна риза, цялата (сабатска) "черност" на въпросното парче и оргазменият груув - както и при Blood-Red Skies - останаха само за мен.
Дилемата дали за запечатам Халфордовата експресия не трая дълго. Макар пълен лаик във фотографията, трябваше да имам документ от сценичната вакханалия на този изключителен артист.
High Voltage си беше вакханалия. Не че публиката и тук имаше особено участие - беше доста вяла, както в София, с тази разлика, че през първата част на концерта трябваше да изтърпим пиянските напъни на редовните английски хулигани, десетина на брой, които впоследствие охраната изтегли. (Браво! На всичко отгоре охранителите изглеждаха фенове на музиката.)
Та...Халфорд. Докато в София станахме свидетели предимно на класичната страна на неговия артистизъм - финес, овладяност, достолепие - на родна земя той изглежда се чувстваше по-свободен. По-непринудената втора част на концерта тук премина в оргиастика. Breaking The Law не остави съмнение за бунтарската страст на групата ("Fucking Thatcher!"), нито за това доколко evil е нейният фронтмен.
А той е самият Дявол. Форсирайки за Hell Bent For Leather, не остави грам съмнение относно споделеното от него (по памет): "I've got the leather, the cuffs, the whip... it's like the ultimate S/M fantasy going on, on thе stage" - нито за степента на удоволствието, изпитващ от това.
"Love has no bounds" - neither does lust... И ето го, единственият рок-певец, когото оперните експерти признават, довеждащ - много внимателно и интелигентно - до абсолютния екстремум вече зададеното в други жанрове.
Всичко това в името на най-простичката цел: да бъдеш себе си.
Никога не съм била почитател на така коментираното експлоатиране на литературата от хеви метъла - все едно блус-изпълнител да интерпретира литературни творби. Когато животът престане да бъде непреодолим подтик за творчество, умира и изкуството. "Джудас прийст" са и опера, и соул, и фънк, и преди всичко блус on speed, пораждащ хеви-метъла. Бъдещето на жанра е мрачно, сякаш в унисон с апокалиптичните картини напоследък - но поне докато "Джудас" ги има, можем да сме сигурни в автентиката и присъстието на любимата Музика.

Rapid Fire
Metal Gods
Heading Out to the Highway
Judas Rising
Starbreaker
Victim of Changes
Never Satisfied
Diamonds & Rust
(Joan Baez cover)
Prophecy
Night Crawler
Turbo Lover
Beyond the Realms of Death
The Sentinel
Blood Red Skies
The Green Manalishi (With the Two Pronged Crown)
(Fleetwood Mac cover)
Breaking the Law
(Entirely sung by the audience)
Painkiller

Encore:

Electric Eye
Hell Bent for Leather
You've Got Another Thing Comin'
Living After Midnight

Концертът беше професионално филмиран! Не знам кога ще излезе; междувременно има достатъчно фенски видеозаписи."

Снимки:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2...4853&type=3
София:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2...4853&type=3

Видео Лондон
http://www.youtube.com/watch?v=i6B6xgkViNc...player_embedded
http://www.youtube.com/watch?v=MJTyMFeZE6A...player_embedded
http://www.youtube.com/watch?v=XWyzSCMQvkY...player_embedded