Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[InsArtTure]

Значи темата е за личното творчество, било то проза, лирика или всякакви подобни.
Тук ще намерите част от моите писания. Има стихотворения и започнатата ми книга. Имайте предвид, че повечето неща са на Английски език.
Папката Кристиан съдържа неща на един съученик, не мои.

Кажете ако нещо ви е изкефило и давайте своите.

[alpha prime]

аз веднъж има х творческо вдъхновение под въздействието на алкохол + адски сдух + една история за някво изчадие дет ми дойде на ум в ирц ... ако обещаете да не се смеете много бих я качил в интернет

[Lethe]

аууу колко сте смели
македонски ,няма да се смеем
обещавам

[````````]

InsArt†ure поздравявам те, че пишеш и на английски. Уважавам хора, които се опитват го правят.


alpha prime набери го. С голямо любопитсвто ще четем.. и няма да се смеем много. А, ако се смеем няма да ти кажем:РР

[Mort]

Тъй като нямам нищо качено някъде из нета ще пльосна едно малко резюме, което съм писал по книгата, която ще види бял свят в необозримо бъдеще . Ако ви е интересно ще кача и малка част от първата глава. Съдържанието на резюмето е доста набързо написано по молба на един приятел и съдържа в себе си основно предисторията на книгата. Там където съм сложил ??? и аз не съм много на ясно какво и как точно ще се случи. Приятно четене, ако ви се занимава и наистина да не се смеете!

Историята на кратко, такава каквато беше, е и ще бъде. Нищо от написаното по-долу в този свитък не е окончателно, нито пък е пълно. Цялата мрачна история на времената преди империята на Гарад Араксис и след нея ще прочетете в томовете “Синове на Мрака”. Не знам дори кой си е правил труда и е положил смешни усилия да претвори една такава обширна история в няколко страници. Но все пак помага на бъдещия читател да придобие една по-обща представа.

В старата епоха в света на Даруин се възцарил хаос. Градове и държави воювали помежду си, а заедно с тях воювали и боговете им. Няколко били големите империи, разположени предимно на континента Норидиан, но дори и те отслабвали и се разпадали, поради продължителните войни и вътрешни дрезги. Междувременно изключително жестокото и войнстващо племе от Северния континет - Кар Дар утвърждавало позициите си. Племето се състояло от безчувствени, не изпитващи угризения, безстрашни бойци, жадуващи единствено да нахранят мечовете си с кръвта на враговете си, които всъщност били всички извън рода. Водени от кръвожадното божество Сайгон, те набирали сила с всеки изминал ден. Устремен към унищожението и поробването на всички северни народи жестокият Сайгон, решил и повел верните си да потъпчат живота и свободата не само на Ворния, но и на Даруин. Наистина целта на кардарци и техния бог била завладяването на света, но не се предвиждало създаването на тяхна държава, имало я само волята за разрушение. Смисълът на живота им се състоял от обсебващото желание да спечелят следващата битка и да умрат в името на Сайгон, като вземат възможно най-много животи със себе си. След спечелването на дадена територия и изчерпването на ресурсите й бездушните кръвници нападали следващите поред земи и след време целият Северен континент (Ворния), бил под флага на Кар Дар. Сайгон бушувал в диво настръвление от кръвта, пролята в негово име. Тези, които не били паднали мъртви в битките били превръщани в роби, други (млади и силни мъже) били тренирани в обречени ротници (демизар), чиято единствена цел беше да умрат в битка за победата на Кар Дар. Кръвните войни, заедно със Сайгон (от чистокръвните кардарци) били главнокомандващите в това пиршество на унищожението.
След като бяха завладяли и значително развития пристанищен град Богарс, в който имало корабостроителница, те решили да построят кораби и с тях да нападнат Норидиан. След една, две години Черната флотилия била готова и вече значителната войска се отправила към далечната си дестинация. Там обаче съпротивата била значително по-сериозна, отправена от няколкото големи държави, които се обединили под настъпващата заплаха. Започнали години на безкрайни битки и сражения. Войните на Норидиан се биели смело и самоотвержено, но бавно и с всеки изминал ден губели войната. Сериозни загуби търпяли и кардарци. Много от Кръвните войни умряли, други вече били твърде възрастни и слаби, за да воюват, а във вените на младото поколение не течало вече същата кръв, размита от смешението на Кар Дар с други народи. Едновременно с това и Сайгон станал прекалено самоуверен и лаком, често пращал войните си на сигурна смърт, само за да се храни с душите им. Така в редиците на Кар Дар се появявали смут и недоволство, невиждано и нечувано досега. Робите вече надигали глава и желаели свободата си. След известно време в изблик на отчаяна надежда, тъкмо преди последната защита на Норидиан да падне, в част от робите се надигнала силната вяра в ново, по-добро и справедливо божество, което да ги спаси. Тогава се появил Риел Аркас (Огнената Звезда). За изненада за всички Риел Аркас се изправил директно срещу Сайгон и пред очите на стотици хиляди свидетели го побеждил в колосална битка, след което обединил всички оцелели войници, роби и разбунтували се демизар в една последна атака срещу силите на Кар Дар. Победата била знаменита, в знак на която Огнената Звезда издигнал насред разрушението величествен метрополис от земните недра. Чудото било наречено Гарад Араксис (Град на Светлината). Там всички водачи на оцелелите държави се обединили под волята на Риел Аркас. Създала се структурата и справедливите закони на тази велика държава и бъдеща империя.
В духовния свят, пък Огнения бог приел за свои Архангели и пазители на Светлината, няколко от боговете на бившите вече държави на Норидиан. Останалите, които се противопоставили на това било прокудени или дори унищожени. В Архангели били възкачени и някои от първите повярвали в Риел Аркас, събитие което никога не се е случвало в нито един от континентите на Даруин.
Така със своят верен съвет от Архангели, Риел Аркас дал началото на Войната на всички войни и Звездоносните походи. Целта била всички войнстващи държави и богове да бъдат победени и посветени във вярата на Огнената звезда. Тези, които доброволно сключели мир и се присъединили към Араксис получавали автономия, като единствено условие било религията им да е аркасийска. Техните богове имали избор от това да се присъединят като ангели на Риел Аркас или да бъдат унищожени. Когато кампанията напреднала и вече целият Норидан бил едно цяло, Огнената звезда се оттеглил, за да управлява Духовния свят, където досега е царял хаос. Той оставил хората сами да управляват съдбата си, като той щял да бъде техен съдник, но нямало да позволи отново да има робство и страдание.
За империята на Гарад Араксис започнали дни на благоденствие и просперитет. Но уви това не било писано да продължи дълго. В една от по-далечните провинции, където се съхранявал така важният Камъкът на светлината (душите) (???), възникнала нова непозната заплаха. Тя останала обаче силно подценена и скоро малката бунтовническа група, водена от отлъчения магьосник (хелар) Суръс Венхем, успяла да завоюва цялата територия. Но не това било най-същественото поражение, Камъкът също бил изгубен. С изчезването му на Даруин се появила разрушителна зла сила. Непобедими демони се появили на света, които бързо успели да обединят много от бившите държави на Норидиан срещу Гарад Араксис. В метрополиса били стъписани от случващото се, предателства имало и в самия град. Много от хелар се присъединили към врага, правейки го още по-труден за унищожаване. Най-страшното, обаче, тепърва предстояло – всички убити от силите на мрака били съживявани чрез забранени ритуали от Дахнавар (демоните) и мъртъвците започвали да се бият на тяхна страна. Така числеността на вражеската армия можела само да нараства. Бързо целият Норидиан пламнал във война. Тези които се упълчвали на нашествениците умирали и биваха превръщани в бездушните мартвиек (съживените мъртви – зомбита демек), останалите просто се присъединявали към армията на злото и продължавали разрушителните си походи към Гарад Араксис. Ден след ден империята гинела, а Риел Аркас не откливал на ничия молитва и не правел нищо, за да спре случващото се.
Когато Суръс Венхем достигнал Града на светлината армията му била непопедима, а звездоносците наброявали само една трета от числеността си преди тези събития. В подножието на града (долината Лонедар) се разразила страшна битка. Звездоносци, хелар, благородници и обикновени хора се биели рамо до рамо. Това била най-трудната битка за тях, не защото противникът ги превъзхождал многократно по брой, а защото се биели срещу мъртвите си другари, приятели и дори роднини. Но ордите от мартвиек не можело да бъдат победени и отделните окръзи на Гарад Араксис започнали да падат един след друг. Паника обхванала населението на града, надигнали се бунтове, безумци започнали да убиват и унищожават всеки и всичко свързано с Огнения бог, който ги бил изоставил в този пагубен час.
Всичко изглеждало загубено, когато армията на Суръс достигнала и последния окръг на Гарад Араксис (Инхард). Тогава обаче Зерис - един от генералите на Венхем, осъзнал, че целите на бившия хелар са съвсем други от заявените и решил да промени позицията си във войната. Чрез измама успял да открадне Камъка на светлината ??? и заедно с подчинените си се обърнал срещу доскорошния си съюзник. Когато камъкът бил изгубен голяма част от мартвиек започнали да гинат без причина и редиците на Суръс силно намалели. Битката заела друга насока, нашественическата армия започнала да губи. Венхем дал нареждане за отстъплание, но в миг на дива ярост проклел земите около Араксис и над Инхард се спуснала вечна нощ. Черни облаци замъглили небето и започнал да вали непрестанен дъжд. Той загубил тази битка, но не и войната.
Гарад Араксис бил обречен на бавна смърт. След време дори сменил името си от Град на светлината в Град на мрака (Гарад Садор), заради вечната тъмнина, която прояждала душата му. Глад и страдание измъчвали жителите на Садор, защото нищо не виреело в мрака. Изнемогналите хелар едва успявали чрез вече отслабналата си сила да подхранват почвата, за да има някаква храна за хората, но тя въобще не била достатъчна. Нямало я вече светлината на Огнената звезда, който да закриля с топлината си верните му. Тогава Зерис, който сега бил управник на града, взел решение да изпрати малък отряд до Кулата на светлината (където преди е бил Камъка на светлината). Целта на експедицията била да се говори с Риел Аркас, защото там било единственото място, от което простосмъртен може да говори с Бога. Последната надежда била той наистина да е още там, да иска и да може да помогне на молбата на отряда.
Няколко били хората, които ще извършат това пътешествие. Техният водач, Арън Даркейн, е бивш атийл (генерал звездоносец) – последният вярващ в Риел Аркас. Човек със скрити възможности, станал в последствие магьосник и обърнал хода на историята. Странно било съвпадението, че той освен последният поклонник на отмрялата религия бил и син на кардарец, и то детето, за което се говорело в пророчествата и от което се страхувал самият Риел Аркас.
Старият приятел на Арън – Галиан също взема участие в това начинание. Загадъчен човек, таен агент с удивителни способности.
Дъщерята на Зерис, в последствие оказала се предател, заради която
Галиан умира. Любовница на Суръс Венхем.
Лиа – все още неизвестно
Моранор – вампир, един от последните оцелели, бивш звездоносец от специалните отряди (трябва да им измисля име).
Толмак – един от малкото все още способни до някъде хелар, който обучава Арън.
Може би още един магьосник...
Микаил – пазителят на мъртвите – естествено се внедрява в отряда под прикритие (има много сериозна философска позиция)

Тук действието започнало да се развива доста неясно и неразбираемо, поради което ще бъде описано накратко чрез планова структура:
- Отрядът напуска със съответните приключения Гарад Садор и се насочва към Кулата на светлината.
- Сънищата, книгата от майката на Арън и други загадки...
- По пътя си срещат Лиа и Микаил (как и защо?).
- Дъщерята на Зерис се оказва предателя и заради нея умира Галиан, въпреки че Моранор и Арън са се досетили по-рано за измяната й. После тя заплаща с живота си за нея.
- Стигат до Кулата и Арън говори с Риел Аркас. Казват се много неща, но и много се премълчават. Най-същественото е, че отряда трябва да се върне възможно най-скоро в Садор, защото отговорът на проблемите им е там – Камъка на душите.
- Когато се връщат Суръс е обсадил отново града. Той и Арън се бият и звездоносеца умира, но Моранор му прехвърля силите си и така го прави безсмъртен. След това естествено Суръс умира бавно и мъчително, а същото се е случило и с любовницата му между другото. Тук някъде изчезва и Лиа.
- Арън разбира, че зад всичко стои не Суръс, а тринадесетият Архангел – Натас Летайл!!! Тук някъде свършва първа книга и може би за сега стига толкова обяснения, защото може би ще са излишни и нещата ще се случат по доста различен начин. Единственото, което ще се случи със сигурност е, че Арън ще овладее физическата магия, не само органичната.

[abductor]

Ето и нещо от мен (на който не му се четат простотии по-добре да не се занимава )

Рамзи
Една любовна история

[Lethe]

InsArt†ure поздравявам те, че пишеш и на английски. Уважавам хора, които се опитват го правят.

аз пък много мразя подобни изцепки

nothing personal ,но е дразнещо ,защото е трудно да успееш да построиш правилна рима (ако го имаш за цел ) на български ,трудно е да си достатъчно грамотен ,за да го направиш добре ,камо ли на английски.
А все пак...българи сме.

[_SiegfrieD_]

Съгласна съм с Lethe.Освен това нашият език е достатъчно богат на изразни средства и похвати и напълно може да изрази духовността и душевните преживявания на автора.
Писането никога не ме е привличало,въпреки че по литература и философия мога да пиша достатъчно добре.Може би е така,защото рисувам и изразявам чувствата си чрез средствата на изобразителното изкуство.

[InsArtTure]

Не ми се карайте де. Кво лошо има да пиша на английски-просто ме влече-пък и съм качил 2 на БГ-не ги ли видяхте?

Пък и не ме интересува особено римата, въпреки че съм я направил добре и то без никакви корекции след писането на стиховете.

И Морт!-сега нямам време да прочета твоето писание. Утре. А ти ако знаеш английски, виж там в мойта папка започнатата ми книга-The March Of Time!

И последно-продължавайте-давайте линкове, пишете и т.н.

[Blashyrkh]

Ето и нещо от мен (на който не му се четат простотии по-добре да не се занимава )

Рамзи
Една любовна история

Лелее, човек. Ти не си нормален

[Svetyl]

Сам без храна и надежда
Сам във окопа стои
Войник като клетник изглеждащ
Войник, плачещ с тежки сълзи
.
Сам, вече няма другари до него
Всички загинаха за лудата кауза
Всички са мъртви, а той е погребан
В морето от трупове, силно нагазил
.
Защо се води тази война?
Чии интереси защитаваш войниче?
Защо навел си смирено глава?
Кръвта на потоци вече потича
.
Къде остана мирът, добротата, живота
Къде заминаха чувствата силни
Сега сърцата са пълни с жестокост
Кръвта се лее все по-обилно
.
Куршумите святкат над твойта глава
Топовните залпове около теб прогърмяват
Несравнимата болка на твойта душа
Те кара искрено да съжаляваш
.
Защо си тук, а не във дома
Където те чака семейство щастливо
С пари завъртяха твоята глава
И твоето бъдеще е някакси сиво
.
Ще изтраеш ли още, врагът наближава
Врагът многоброен, безскрупулен, див
Да мръзнеш в окопите ти продължаваш
Макар и сломен от душевния срив
.
Куршум те пронизва право в сърцето
Сякаш съдбата е милостива към теб
За миг от секундата живота отнет е
Но умираш поне като свободен човек
.
Споменът за всичко минава пред очите
Тялото пада, мъртво е то
Греховни са знаем на всички съдбите
А ти си частица добро… във цялото зло
.
Времето мина, войната приключи
Сякаш бе забравена, низко, позорно
Но скоро отново това ще се случи
Човешката простотия е безгранична… безспорно

Eto wi edno moe...

[falio`]

това е една песен:

живяха Вальо и Валя дале4е в Камерун
Валя готвеше на Вальо пе4ен паун
Вальо ставаше за работа рано с петлите
а Валя го изпращаше с метлите

Вальо след работа връщаше се изморен
и смърдеше на клитор на пор без корем
на клитор на пор на клитор на пор
на клитор на пор без корем!

[InsArtTure]

Браво Светъл-много ми хареса твоето.

А Фалио-това е сериозно тема-моля избягвайте цинизми и лигавщини, освен ако не пишете сатира!

[Mort]

Мойто никой не ще да го прочете , е верно че да четеш на компютър е гадно и то не е толкова късо...

[ivomag]

Хей Морт аз го прочетох,верно че ми отне доста време и търпение но наистина ми хареса!А ето и нещо от мен:

***
Края на дните наближава,
бавно към нас пълзи!
Неъморно той поглъща
нашите незбъднати мечти!
Неусетно,някак плахо
дете пролазило е сякаш,
тъй пристъпва в мрака
обгърнал нашите души!
Не страх,а ужас властен
пропит е в нашите сърца.
С прах покрита е душата
дълбоко в бездна от мечти.
Когато всичко свърши вече,
без мечти ще се родим.
Там някой ще ни чака,
някой нас ще сътвори!
И без посока в тъмата
бавно ние ще пълзим.
Път прокарвайки в праха
ще влачим своите души!

[Mort]

Мерси, твойто текстче също е добро, особено, ако се облече в едно блекче

[InsArtTure]

Споко бе МОрт-прочетох го. А ти мойто прочете ли го бре?

Та за твоето-ами супер си е, въпреки че аз моята книга(тази на български-не оная в сайта) бих я написал по коренно различен начин. Как да е.

Идеята ми е(защото съм убеден, че ти е трудно да се накараш да пишеш, както е и при мен) ако желаеш да се опитаме да напишем заедно твоята книга. Първо е хубаво да се запознаем, ама все пак кажи кво мислиш за идеята ми.
Аз мисля, че ще е много добре-хубаво е да реализираме поне една фентъзи книга в българия и то на млади години. 6тото има6е наскоро некъв 18 годишен който написа некво фентъзи, ама от тва дето четох ми се стори много инфантилно и несериозно. Некви делфинчета спасяваха едно момченце пък то има махаше за сбогом-некви лигавщини.

ТА!-помисли си-може да се сработим и да напишем не само твоята, но и моята книжка(четирилогия). Добре ще да е.

[Mort]

С удоволствие бих работил с теб по книгите! Първо надявам се, че си от София, защото ако си от Варна например ще е малко трудно. Така че може да се разберем нещо, само да ми мине проклетата сесия!

[````````]

Ето нещо непритенциозно и неангажиращо.Просто малко наредени мисли.

*Безимен


Странно е.

Човешкото въображение винаги ме е учудвало.Странни неща са хората – уникати, но измислиците им винаги са ме изумявали най-много.

Тиха стая. Празна. Само множество книги. На пода. Тъмно. И тихо. Между книгите се вижда женско тяло. Отпуснато. Спокойно. Девойчето е положило глава на ръката си, взряло се е в небесната шир и е пуснало на свобода въображението си.
Бяла Луна. Снежно бяла. Не е пълнолуние, но небесното тяло свети изключително силно и небето не е черно, а в онзи прекрасен тъмно син цвят. Облаците и те са едни особени, точно като да се разхождаш по тях. Какво повече да иска това романтично същество, за да се впусне в дебрите на илюзията?

С едно превключване в човешкия мозък, можеш да си вече на стотици хиляди километри.
На нея й стигаха само няколко стотин и щеше да го срещне. Да, Него, с когото тъй дълго бе си писала. Писма. В плик. По пощата. С марка. Това им придаваше невероятен чар. Навяваше и доброто старо време, когато писмата се пишеха на ръка, а не на компютър.
Обичаше писмата. С всяко тя опознаваше, доближаваше се до него. През цялото време си представяше тяхната среща. Но така и не го попита дали иска да се видят. А тя самата искаше ли наистина?
Тя обичаше моментите, когато можеше да фантазира и сама доизграждаше образа му. В последно време писмата намаляха. Преди време това я нараняваше и тя му пишеше отчаяни редове..Сега не реагира така. Леко се учуди на себе си. Той спря да пише. Тя също. Но не спираше да мисли за него. И това, странно, не я нараняваше.

И сега това правеше. Виждаше се заедно с него, човека когото не бе виждала, когото познаваше и може би дори обичаше. Странно. Обичаше..образа. Може би така и не познаваше истинския. Не я интересуваше. Всъщност това дето разправят - че двойките мислят еднакво и си допълват изреченията, че се карат и след това бурно се сдобряват, че не могат да живеят един без друг….

Нищо такова нямаше в техния случай. Те имаха различни идеи, но се сработваха добре. Мечтаеха за различни неща, имаха различни съдби…Тяхното познанство беше като кръстопът. Два пътя, вървящи перпендикулярно, и някъде пресичащи се. Това беше тяхната ‘допирна точка’

Всъщност той винаги и беше в опозиция. Сякаш двамата не познаваха съгласието.Не използваха нито веднъж - ‘да, така е’. Но нямаха спорове. Това беше техния начин. Стотици пъти по-хубаво от ‘да’ е тяхното ‘не’. Беше. Е. Било е.
И все пак за нея, той беше нейния единствен. Той я вдъхновяваше. Цялата идея за съществуването му окриляше мисълта й. Странно?

Така сме устроени, че винаги търсим верните думи, с които да предадем мислите си. Няма точни думи, с които да изразим бягащите си съждения.

Възможно ли е да не срещнеш човека, който е идеален за теб?

Тя наистина беше романтично същество, но никога не изоставаше логическата си мисъл. Беше наистина умна и имаше чар. Знаеше какво търси и как да го достигне. (Тя не искаше него. Никога не е търсила такъв и все пак той и даваше толкова много..)

В онази нощ му бе на гости за последно. Плачеше тихо. Спокойна. Казваше му довиждане. Продължаваше право на пред към следващата пресечка, а техния кръстопът оставаше назад.

Странно.
Кой знае къде може да те отведе въображението?

[anonimna_dx]

^ нямам думи.....

Така сме устроени, че винаги търсим верните думи, с които да предадем мислите си. Няма точни думи, с които да изразим бягащите си съждения.

..........

[````````]

thankz des

[InsArtTure]

Това последното много ми хареса. Друг е въпросът, че и много ме натъжи, защото при мен ситуацията е донякъде подобна. Като понятие е далеч,но като емоции-доста прилича.

````````-дай още някое,плс.

[````````]

Може би по нататък...сега ще се правя на срамежлива:")

[waffen_ss]

Значи един не-чак-толкова слънчев ден,бай Ставри обикаляше местните баничарници в търсене на Баница-Мухавейка издание първо издание(Много ценно за коликционери)
И след като се пребори с цяла глутница пенсионери се добра то така желаната от него постройка,Застана пред витрините,очите му сияеха като на върколак пред агънце,или като на Сашко(forsaken_angel) пред девственица(тука ще се засмея -АХАхАХахАхаХАхахАхАХАха)
Та обратно на девств.....баничките,
с няколко геройски удара с глава,Бай Ставри успя да пробие ципата...вратата де....и със зъби и котки,опа нокти се добра до продавача/продавачката щот мустаците са подвеждащи,и е трудно от пръв поглед,но той не си губи времето да установява генетичната издънка а.к.а Продавач.А направо бръкна в десния си джоб където си държи стотинките,защото левия е скъсан,мисля че всички знаем по какви причини ,извади съкровището,познато като стотинки и почна да брой,все едно броеше зъбите на жена си ....Аднъж(1)....Дваш(2).....Триж(3).......и се сети за учителката си по математика,след този Флешбек(по селски,сетих съ ко прайх миналоту ЛяТу) той си завърши броенето с крайните ПЕТДЕСЕТ СТОТИНКИ....той ги тръшна на плота и каза....Ооооо Пепи/Пепино,дай ми Баницата - Мухавейка,продавач/ката отвори една кутия,която странно защо имаше знака за радио-активност,и отвъре засия на цвят водораслово зелено,погледа на Бай Ставри стана оглеадален,в него се виждаше баницата,все още в кутията,и ръцете който я държаха,и изведнъж,от никаде влезе най големия му приятел/съперник(ако става въпрос за баници)(и по специялно мухавейки),Та в началото и двамата се бяха втурачили един в друг,като в стар краварски(кау бойски) филм.после обмениха няколко думи от порядъка(здравей-----Да ,и аз съм добре),и се втренчиха в така желаната награда,изведнъж продавач/ката затвори кутията с гръм и трясък,получи се ехо,чуто от работниците по строежи дори и в Китай,страното е че Страхил и Ставри дори не мигнаха,само паднаха на земята като две безжизнени статуй,но все пак това е баничарница,миризмата на печене (и недопечени) вкусотий ги събуди,но когато вече се сабудиха,беше твърде късно,накараха ги със сила да излязат,
Ставри-Нов Ден Нова надежда
Страхил-Ами да,тъкмо тая вечер ще имам оправдание,пред жената,що не ми става,ще се оправдая с психическия разгром от ситуацията
Ставри-Радвам се че мислиш така ,винаги съм искал да дискусираме размножаването при нано-ботите с теб
Старихил-Т'ва беше джибровицата дет говореше вместо мен !!!
Страшното в тази случка е ,че едно от съседните кучета наречено Бибмо,реши да си отвори кутията и да си хапне баницата

[Mort]

Това е за секция вицове, не за тук...

[InsArtTure]

Ами така е. Тук позволявам само истинска сатира, професионално написана. Моля старайте се. Искам сериозна тема.

[````````]

***
(За лицемерието днес)

Лицемерие ли? Това си е направо начин на живот. И нима вината е в нас... ами света изисква от нас да сме такива - пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни..все едни ей такива - чужди. За да успееш трябва да си хитър, да 'крадеш занаята', да говориш с недомлъвки. Всичко е 6... Постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк - убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш 'на вихъра на вълната'. Всеки има своя...своя паяжина и своя игра. Интриги. Подмолвни действия. Преструвки. С времето заплитаме все повече и повече хора - без значение нищо. Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечий. Не това го няма като функция. Даваш им да си мислят, че те 'играят', ала всъщност ти ги изиграваш повече. Тях - обикновените 'нишки'. Петър плет плете през пет плета преплита... и сам се заплита. Накрая 'всичко се връща-а-а'. И това също го изсиква света - доброто да победи. Всъщност може би не доброто побеждава -Единствено глупавият побеждава в живота. Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходиве с коня, с пешката, които изиграва на ум и губи преди да се е опитал да спечели. Шах и мат..шах и мат..аут. Кого изкарваме от играта?
Животът в основата си е една нелогичност. Безкрайно повтарящ се цикъл раждане - смърт и помежду тях първа целувка, първо проникване, първа брачна нощ, малък плод след неуморни въздишки, безброй разочарования и безброй грешки. Подредено а? А защо е подредено? Къде е първичната логика?

Не искам да уча никого как трябва да мисли и как трябва да чувства. Най - малко пък искам да ви убеждавам, че всичко това което казах е или не е в природата на човека. Не искам и да говоря за любов. Само искам да пиша, да напиша това което чувствам, защото нещо назрява в мен и ме изкарва извън обичайното ми състояние. Няма да изследвам вероятността това, което познавам да не съм аз, а то на вас да ви изглежда така или вие да го виждате в друга светлина.

Все си мисля че дори най опитния паякостроител, и най умния и хитър и подъл човек на света намира един, който му 'скрива шапката', 'разказва играта', 'отваря очите' - за всеки съществува един, който без да съзнаваме ни познава до мозъка на костите ни с всичките ни маски и хитрости. Един вид хем познава същността ти, която губиш сам за себе си с времето, хем пък и всяка мисъл си е наша, значи е част от нас. Работата не е в маските, защото всяко нещо което показваме е наше производство. Дори като копираш го правиш ти самия и учиш нещо и някой остава следа в теб. Нали така?

Няма лицемерие. Всичко е за заблуда - да. Но кого заблуждаваш - масата. Чуждите. Другите, който искат да те вплетат в своята история, възможните нови нишки в твоята собствена. Тях какво ги е грижа за теб? Сякаш пък ти се интересуваш от тях...

Кой 'лицемерничи' пред близите нему хора, или пък все едно може да заблуди и измами един истински близък нему човек. Нали идеята е че те еиднствени ни познават и не могат да се заблудят от настроението ни , от думите ни, или от шарената маска на лицето ни.

Да, света сигурно щеше да е прекрасно място, ако всичко беше открито. Що за глупост! Ама вие представяте ли си го само? Не не ви поучавам, 'атакувам ви', искам да си представите. Ами дори най дребни неща като разговорите няма да са същите. Ние не можем да живеем в друга среда. Учтивостта е измислица - нямаше да я има ако го нямаше нашето 'лицемерие'. Бъркам ли? Нямаше да има извинения ми се струва, защото напрактика си казал точно това което си мислил в момента и няма защо да се извиняваш. Така ще излезе, че лъжеш, а от там че лицемерничиш. Полицията и съдилищата ще излязат вън от употреба, защото спокойно ще си признаваме прегрешенията. Въобще..няма да го бъде. Тогава или ще го ударим на безспирни кошмари и разкъсвани от идеята, че света е лицемерен, и че добрите ни души не могат да живеят така, или ще се наслъждаваме на живота на порочните ни съзнания в измисления от нас свят с едничката цел в живота да търсим щастието. Кол-коо именаааа има ща=сти-етоооо?


*наклонения шрифт няма да бъде показван пред висши инстанции, тъй като се усещат мисли, който възрастните не предполагат, че сме усмислили..:")

[Svetyl]

Петър плет плете през пет плета преплита... и сам се заплита.

Не не ви поучавам, 'атакувам ви'

[InsArtTure]

Нямаше да има извинения ми се струва, защото напрактика си казал точно това което си мислил в момента и няма защо да се извиняваш.

Да, но мисля че човек не винаги казва това, което мисли колкото и да е искрен. Не е задължително да можеш да кажеш точно това, което си мислиш, та дори и да искаш. В този случай извиненията щеше да си ги има. Също така не е задължително да правиш това, което чувстваш. И често можеш да нараниш някого без да си го чувствал-просто физическа грешка на лицето или устата,което обаче е наранила безкрайно другия. И е хубаво да му се извиниш. Той ще разбере, че не си го мислил и скоро ще го забрави...така си мисля...

Давай още

[anonimna_dx]

Мило Ники,
няма да правя много волеизлеяния....
- всичко написано от теб до много голяма степен точно изразява някои мои мисли, но с тази разлика, че ти можеш и си ги изразила открито и точно...
- всичко написано от теб и прочетено от мен ме е докоснало на някакво равнище и е оставило някаква следа..
- много ми харесват нещата ти и продължавай все така..