Moonspell, ...devilish music Опции

[Dementia]

Това е една от наистина малкото готик групи, които ми харесват.

[Nwarth]

Амааааа, както беше казано, феновете на Moonspell са свикнали всеки път да бъдат яко изненадани :Р.
Е, този път въобще не бях! Още след Under Satanae се надявах този албум да не звучи така, а той взе че прозвуча :Р. От начало до край не ме изненада с нищо...
Велик албум ^^. First Light е новият химн... Фернандо най-сетне дава всичко от вокалите си, въобще нямат по-професионален запис, толкова добра продукция и уж.. гениални песни :РР. Ако издадат още един такъв ще се разсърдя на Фернандо и няма да си го пускам цяла седмица! Но знам, че ако не следващия, то тогава по-следващия ще се превърне в нов The Antidote, че Irreligious и Sin/Pecado просто няма как да се върнат ;р. Или Фернандо ще си реализира желания солов проект, Майк и Рикардо ще основат мелоблек бандичка, а Moonspell ще издават през 2-3 години по един "Night Eternal"... И пак надали света ще види толкова мрак другаде ;р.

[sharon]

Ако издадат още един такъв ще се разсърдя на Фернандо и няма да си го пускам цяла седмица!

Горкият той... Както казах, за изненада спрямо приликата между "Night Eternal" и "Memorial" не може да става въпрос, донякъде с право добавяме и "The Antidote" към списъка. Специално при "Irreligious" говорим за интервал от над десет години и корените на Moonspell като цяло, не намирам нищо лошо в промяната. Лично съм по-скоро почитателка на по-късното им творчество, разбирай периода от след "The Butterfly Effect" до наши дни - не казвам, че дебюът не е легендарен сам по себе си, далеч съм от мисълта. Но е факт, че напипаната в последно време творческа схема ме накара да преоткрия групата така, както албуми от ранга на "Sin/Pecado" никога не биха го сторили. Колкото до Fernando - ами да издава, доказал се е като творец (вече не говорим за една конкретна сфера), не бих отказала, напоследък определено дава свобода на идеите си.

[pa®tci]

... за изненада спрямо приликата между "Night Eternal" и "Memorial" не може да става въпрос, донякъде с право добавяме и "The Antidote" към списъка...

Mи тя разликата е ушебийна:"Memorial" е с по-олдскуул, твърдо звучене, а "Night Eternal" е доста по шлифован, мрачен и (дори (може би?)) тежък.
Не бих залагал като на какво биха издали като следващо произведение, но съм по-склонен да мисля, че ще става на въпрос за продължение на последният опус. Нещо ме съмнява да изкарат нещо толкова експериментално като "Sin/Pecado" (ехх...) или "Butterfly Effect".
Колкото до Рибейро, откъде таз информацияза соло-проект? Не бих отказал още един DAEMONARCH, всъщност

[sharon]

Аз също, именно за това става въпрос. Бих премахнала онова "може би" горе, от двата "Night Eternal" е по-тежък, такова беше и намерението на самата банда, а резултатът е налице. Иначе и аз не смятам, че бандата ще се върне към онова си звучене, било то и радващо ухото на слушателите за времето си, от албум-два-три насам ясно показват, че са далеч от тази мисъл.

[Nwarth]

За соловият си проект е говорил в разни интервюта, аз по принцип не пропускам да гледам всяко живо представление и интервю, което дават. Иска да направи някакъв готик/дарк уейв, електронно или напълно акустично, което да няма общо с метъла и където да ползва пълната способност на чистите си вокали. Страх ме е, че ако това стане той ще спре борбата си с Майк и Рикардо и в следващите си албуми Moonspell могат да изгубят атмосфера и разнообразие за сметка на тежест и мрак... Но засега нищо не е сторил за соловия си проект, доколкото знам, освен едно малко EP, което се продава с превода на работите на Ла Вей, който май още не е излязъл, в Португалия. Но пък за това EP (за което му е помагал някакъв приятел), доколкото разбрах музиката е блек в корените на Daemonarch. Засега никой нищо не е чул от него...
Memorial и Night Eternal си приличат по едно - и двата са правени с ясната цел втежняване и нацелване на по-голяма публика. Това бандата си го е признала, дори в последно време Фернандо се възмущава, че другите желаят толкова много да се връщат към "корените", Moonspell просто желаят най-сетне реализация. Затова съм много съгласен с тези албуми, още 1-2 от тях може и да се появят, но след това те отново ще имат възможността да запишат албуми като Sin/Pecado и The Butterfly Effect, макар че надали ще го направят чак така, вече никога няма да изпуснат толкова каишката на публиката :Р.
От музикална гледна точка може и Wolfheart да е най-близко до Night Eternal, но като идея, мотиви, желание за написване са далеч. Night Eternal е нещо, което можеш да чуеш приблизително от бандa като Crematory и производна нейна последователка. Аз знам, че ако не беше Memorial-a досега щях да си въртя Darkness and Hope и Irreligious и да им се кефя, но никога да не ги откривам истински... Обичам и двата албума (Memorial и Night Eternal), но докато първият бе трибют към дет/блек/дуум сцената от началото на 90те, то Night Eternal просто няма друго освен музикално извинение, за да съществува - просто добра музика :Р (btw някои въобще сеща ли се, че трябваше да бъде концептуален относно Майката земя? Е, много съм разочарован относно това, в бонус траковете имаше повече женственост отколкото в целия албум...). Албумът бе записан с цел Moonspell да задържат позициите си, както и презаписа на Under Satanae - да не се изгубят за цели 2 години от сцената. Тук вече изпадам в моите субективни разсъждения, нооо ще се позова на Ницше (един от любимците на Фернандо, цитиран в Under Satanae) - "Дори доброто в изкуството става излишно и вредно, ако е възникнало като подражание на най-доброто", тъй че Moonspell да си имат едно наум, да използват всички средства сега, а след 5-10 години, когато вече и без това агресията в тях най-вероятно ще е драстично намаляла, да измислят нещо ново, БЕЗ да се връщат към Sin/Pecado, защото това пак ще е подражание на най-доброто :Р.
Освен това за мен The Antidote е един от най-силните им като цялостно произведение на изкуството... Само така и не разбрах за какво служи "The Southern Deathstyle" ; PPP. Прекалявам ; D. Moonspell вече са направили всичко, за да останат в историята и каквото и да издадат ще се слуша с пълна сила, защото ще е изключително добро.

[Warrior Of Ice]

С едно не съм съгласен - че втежняването е еквивалентно на търсене на по-широка публика. Струва ми се, че тъкмо албуми като "Sin/Pecado" донесоха най-голямо признание на групата, а и мелодичният блек, към който клонят напоследък, беше много по-популярен в периода около 2000-та година, отколкото е днес. Не мисля, че понастоящем Moonspell подражават някому; по-скоро свирят това, което им се свири. Мен ситуацията ме устройва напълно.

[Nwarth]

Всъщност според статистиките Sin/Pecado и The Butterfly Effect са най-малко продаваните албуми на групата. Признанието за Sin/Pecado идва около 6 години след като е излязъл албума, преди това повечето медии и фенове го отричат, а с TBE нещата са още по-лоши, и до ден-днешен групата смята, че е грешка, оставяйки цялата музика в ръцете на Педро и тогавашния басист. Фернандо дори беше казал "Не разбирам, защо когато излезе албума (Sin/Pecado) всички го намразиха и ни отрякоха, а сега отново тези постоянно ни молят по форумите да свирим песни от него и да издадем втори такъв. След първата ни такава грешка скоро не смятаме да направим втора".
Каквото и да се говори Memorial и Night Eternal грабнаха във всички списания огромните оценки, Moonspell бяха поканени за пръв път на огромни фестове като Wacken, започнаха турнета с Napalm Death, Behemoth, Gorgoroth, дори успяха да убедят Katatonia да са им гости на цяло северноамериканско турне. И това след Memorial, когато повечето чисто нови фенчета (като мен) изведнъж наскочиха и казаха "Лелеее, колко брутална банда! Ей това е метъл, обаче само Wolfheart и Memorial си заслужават, всичко друго е поза!" :Р. Всъщност изглежда не трябва да се говори за "втежняване", а за самият елемент "МЕТЪЛ". The Antidote имаше ембиент, хард рок, изключително много doom и прекалено много изкуство и усложнения, за да се хареса на един метъл фен, който си слуша дет и блек. Опростяването и оставянето изключително на метъл елементите доведе по-голяма популярност (например основната критика на много списания към Memorial беше, че има прекалеееено много странични шумове, имаше се предвид инструменталите..). В крайна сметка метълът се купува от такива хора, а и като се вгледаме в последните години - Behemoth, Dimmu Borgir, Moonspell, такива банди хващат големите сцени и турнета.
Някой да ме банне, започна ли нямам спиране.. ;р

[lodborg]

Защо да те банваме? Почвай, никой не те спира. Тук сме, за да си говорим за музика.

[Nwarth]

Защото не говоря за музиката, а за социално-психологическите явления при появяването й и философските й аспекти :РР. Професионално изкривяване... ще се придържам да описвам музиката и настроението веч, инак хората ще помислят, че не чувам, а анализирам ;Р.

[sharon]

^ Нищо лошо няма в анализите, стига да са на място, така че спокойно. Да, директно след самото му излизане, положението не бе особено розово покрай "Sin/Pecado", после изведнъж много от почитателите на бандата хлътнаха направо с революционен хъс по него, така че всяко нещо с времето си. Истината е, че определено не е от най-лесносмилаемите неща, дори за подчертано променливата насока на групата, но се сещам за КОЛИЧЕСТВО фенове, които дават мило и драго за този албум (който, да си призная, никога няма да разбера напълно, а оттам и да харесам както трябва). "Wolfheart" си остава един от записите им с най-висока класа за времето си, колкото до "The Antidote", нарежда се сред трите ми любими албума от тях въобще, именно заради разнообразните елементи, които съдържа. За соловия проект - в едно от последните интервюта Ribeiro зачекна темата и каза, че е пределно ясно на всички, че ще трябва да поотлежи ситуацията покрай "Night Eternal", както и за споменатити корени от времето на Daemonarch, но това се знае от време оно. Сега вече оправдания за реализация вече няма и как да има, защото даже отпреди "Memorial" утвърдиха присъствието си на едни от най-големите световни фестивали. В случая, обаче, нивото на музиката им ме задоволява напълно и не бих имала нищо против да издават още неща в този дух, а защо не и от предишната линия "The Antidote"-"Darkness And Hope", но те си знаят. Текущият им избор е много далеч от разочарование за мен, колкото до въпросът ти относно концепцията на албума и майката Земя - темата си присъства, самата заглавна композиция е посветена на нея, просто не е водещ мотив за целия запис, което не означава, че не е просмукан и в някои от останалите парчета - даже в "Hers Is The Twilight", където Земята е символизирана посредством жената, че и в женствената "Age Of Mothers".

[Nwarth]

Да, но не е застъпена както темите за Хаоса в The Butterfly Effect и призрачните истории в Darkness and Hope ;P. Тя бяха просто прекрасно разбработени, а тук всичко ми изглежда повърхностно. Иначе Sin/Pecado ми отне 2 годинки да го харесам, допреди няколко месеца все още смятах, че е най-лошото на Moonspell, след това се случиха много неща, които просто свързвам с него и той се оказа огромно творческо вдъхновение последните месеци, просто албума трябва да се вгради в теб, вътре има преекалено много неща... И все още смятам, че 50% от него може да се изхвърли ; РР. Едва сега усещам също, че започвам да навлизам в TBE... винаги съм го харесвал, но никога не съм го разбирал ;р. Времето ще покаже какво в крайна сметка ще се харесва и хвали след 30 години ^^.

[winterstorms]

Nwarth, струва ми се, че гледаш на нещата малко едностранчиво и с фенска заслепеност. Всички ценим дадени периоди в творчеството на любимите си групи повече от други, но това не е единствен повод за генерални заключения относно последните им неща. Истината е, че няма как да знаеш какво точно се върти из главите на музикантите, когато композират нов материал - можеш само да предполагаш на база на това, което чуваш, след като го издадат. За мен Moonspell съвсем не са банда, която следва тенденции и се стреми към популярност. Поне досега никога не са показвали такива амбиции, а и последните им два албума звучат достатъчно искрено, та да ги обвиняваме тепърва...

[_Moonshield_]

http://www.vbox7.com/play:2c12110f

Хаххаха

[nikki]

Това е една от любимите ми групи, имах щастието и удоволствието да ги гледам в букурещ. Просто нямат грешка...

[pa®tci]

After that tour is finished we intend to write a new album to be recorded and released in 2010. We will also make a decision over the plan of having an acoustic album for Moonspell.

Aйдее... Направо съм в шаш/възторг/обърквация/гуш/WTF/елате повече.



АЙДЕ САКАМЕ, АЙДЕ ЧЕКАМЕ!

[Ghost]

Я, тема за една от любимите ми групи! По принцип Wolfheart и Irreligious са ми любимите албуми на Moonspell... но последните два също изкъртват! Night Eternal особено.

[sharon]

After that tour is finished we intend to write a new album to be recorded and released in 2010. We will also make a decision over the plan of having an acoustic album for Moonspell.

Нямаш идея колко скорострелно ми оправи настроението. Отива директно към най-очакваните неща за догодина и пак автоматично над огромен процент от тях.

[Nikola Bathory]

Moonspell - много добра група, и на живо също са много добри.
Акустичен албум - не ми звучи добре, сигурно ще е голяма скука!

[monolithe]

Значи не си слушал акустичния им концерт в Лишбоа от преди доста години...

И, напротив - песните звучат убийствено с кухарки! Особено Opium!!!

[beyondtheblack]

Я, тема за една от любимите ми групи! По принцип Wolfheart и Irreligious са ми любимите албуми на Moonspell... но последните два също изкъртват! Night Eternal особено.

Последният е 1/3 откровени цитати от Мейдън; Мемориал за мен е върхът в кариерата им досега.

Снимки от април в Белград:
http://viewmorepics.myspace.com/index.cfm?...albumId=2216511



Видео тук: www.youtube.com/user/insightfloww

[scion_of_storm]

Чух тея дни Нощта...

ми бива, не е лош албум. Има няколко грабващи песни, но ми остава по назад от Мемориалчо и Улфхарт в личната класация.

[beyondtheblack]

Абе, някой друг не го ли дразни обложката на НЕ?
Спиро постоянно рисува приятелката си, а мен лично тя с нещо нарушава естетическото ми чувство...

[scion_of_storm]

мня, яка е.

[Warrior Of Ice]

И мен ме радва. Не толкова заради самото лице, просто е аранжирана добре.

[sharon]

На мен също ми харесва, а и самото оформление отвътре си е култово. Обложката... Е, не е "Memorial" , но пък не бих казала, че е зле направена, в никакъв случай.

[beyondtheblack]

Ех, Мемориал!!!

[MadHatter]

И това не е приятелката му, ама айде Просто Натали Шоу и Сет Сиро Антън работиха няколко неща до скоро заедно, инак мацката понастоящем живее във Франция и няма много общо с гръка психар

[beyondtheblack]

1. Защо тогава всичките му женски образи са нейно олицетворение
2. Защо психар?

И ако някой ти стои на първо място в спейс френдовете, преди собствената ти група, също си правиш подобен извод

[MadHatter]

Психар ...да кажем в положителен смисъл, мен ме кефи, лично, много А за приятелката..това е някаква последна информация, която имам. И...това за спейс френдовете - ок, аз бих си направила такъв извод, но звучи доста несериозно. Освен това женските образи изобщо не всичките са нейно олицетворение, но да не задълбавам в подробности, излишно е. При всички положения, каквито и да са, като екип си пасват.