Лично Литературно Творчество, Какво пишете? |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
Лично Литературно Творчество, Какво пишете? |
Oct 8 2010, 10:49 PM
Коментар
#1531
|
|
Рицар на върховен дом Сянка Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 |
21
В дъха на стъклата в лика на дима в звука на стъпалата във всеки коридор издигнат във ума призрак стои през моя гаснещ взор. Протягам пръсти скрежни призраци сред вятъра са те сякаш някой мъсти сякаш някой някога да се скитат ги прокле без да докоснат мига. В гората на богове сред хора в градове знам, някой те отне и в сянка те превърна а мен в пазител и в най-свята обител преграда сърцето обгърна. Небеса с юмрук свалих земя издигнах в облак картина нарисувах в стих гарвану брат станах и гласът ми изви се в грак и слънцето потърсих за да те намеря пак. Кален скитам и камъни бият петите смог дави сърцето но не, няма да предам дори фантом да са мечтите не ще откъсна това, което е допълващият ме двадесет и първи грам. -------------------- |
|
|
Oct 9 2010, 08:45 AM
Коментар
#1532
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 138 Регистриран: 20-September 07 Потребител N: 2341 |
Олеле майко!
|
|
|
Oct 9 2010, 11:31 AM
Коментар
#1533
|
|
Метъл Група: Потребители Коментари: 1176 Регистриран: 10-May 10 Потребител N: 3823 |
^^Това е най - доброто твое от тези, които съм прочела до сега.
|
|
|
Oct 9 2010, 11:49 AM
Коментар
#1534
|
|
gavrīēl Група: Потребители Коментари: 1005 Регистриран: 9-November 09 Потребител N: 3624 |
Много е добро,уникален ти е стилът на писане,но на мен „24“ ми е любимо.
-------------------- Suffers the beaten ground of idioglossia; we talk but we do not speak. |
|
|
Oct 9 2010, 09:31 PM
Коментар
#1535
|
|
Рицар на върховен дом Сянка Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 |
^ И на мен, но това идва от факта, че е писано за най-любимия ми и скъп човек
-------------------- |
|
|
Oct 9 2010, 09:52 PM
Коментар
#1536
|
|
gavrīēl Група: Потребители Коментари: 1005 Регистриран: 9-November 09 Потребител N: 3624 |
Усеща се.
-------------------- Suffers the beaten ground of idioglossia; we talk but we do not speak. |
|
|
Oct 11 2010, 03:39 PM
Коментар
#1537
|
|
Рицар на върховен дом Сянка Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 |
Светец
Ушите глухи в мрак на звука тъмни тъмнеят сред катастрофи разрухи устите гък не лелеят забравили пулса житейски. Кой ги наказа така, отецо прадед мой с тази проказа кой ги лиши от вик кръвоносен от яростните души? Кой немите събуди да преклонят гръб смирен пред вършеещо рало и доволни - гърчилка във плен - множество хомота само си избрало. Защо от гняв ги е страх да извисят гърла и в кръв да изчистят кръвта защо пъплят във прах разчитайки друг да кове с чук от плесен самата тяхна съдба? Гласът ми е кух на мен и моите братя и скъпи сестри. Щом от свои предадени сме сами. Ала и без човешка стена гняв свещен пак ще ни държи. И докато песента в съзнание на замръкнал странник кънти ще плачат от ярост живи! нашите гневни души. -------------------- |
|
|
Oct 12 2010, 12:38 AM
Коментар
#1538
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 62 Регистриран: 2-November 08 Потребител N: 3080 |
^ След второто четене определено мога да кажа, че ми хареса. Много подходящо си успял да се изразиш, формата и ритъмът му също допринесоха да го възприема по-добре. Доста силно се е получило.
Пристъп на самота Днес е белосивкаво и е мъгливо, почти се плува в есенната влага времето изглежда толкова живо, че всяка трезва мисъл не помага и прищява ти се да го заговориш, да го изслушаш, както друг не би, че едва тогава ще си отговориш - защо е времето сълзливо и боли. А то ще ти отвърне - колебливо, как всеки го обича, щом е ведро, ала когато много вечери е криво се изморява да е толкова щедро. И тогава хората обръщат гърбове (с такава лекота го сякаш правят), за да проклинат всички студове, които с нещо си не им се нравят. А времето влошава се негласно, алеите обгръща бавно в белота, че нощем няма нищо по-ужасно от внезапни пристъпи на самота. |
|
|
Oct 12 2010, 06:48 PM
Коментар
#1539
|
|
Метъл Група: Потребители Коментари: 1176 Регистриран: 10-May 10 Потребител N: 3823 |
^ Много е хубаво
Това е времето, което знае, то от нас се учи и нас учи |
|
|
Oct 15 2010, 01:29 PM
Коментар
#1540
|
|
Post Mortem Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 |
Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изгаря листата и разлива навсякъде аромата на горящи есенни листа. В измъченото ми съзнание кънтят нейните стъпки.
Октомврийската ръжда, която приближава, ще обгърне сърцето ми и ще го сломи с допира си на ръждясал метал, ще ме срещне с нея – грозната, но и красива смърт. И когато идвате за последна среща с мен, не носете черните дрехи на скръбта, а празнувайте. Празнувайте под топлите лъчи на септемврийското слънце. Rest in Peace, Peter Steele (January 4, 1962 – April 14, 2010) September Sun -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
Oct 19 2010, 12:43 PM
Коментар
#1541
|
|
Прогресиращ Група: Потребители Коментари: 622 Регистриран: 31-August 10 Град: In a laundry room Потребител N: 3928 |
Кхъъъм...
От лодката разбита на мечта изхвърлен бях в морето от ла*на Аз борих се,до бряг не се добрах, нагълтах се,предадох се,умрях Сега аз смрад съм свежа,сред смрадтта, тъй както на брега изхвърлен си лежа деликатес за чайки-труп разплут гуано утре,вчерашен чокут... -------------------- Anar kaluva tielyanna!
|
|
|
Oct 23 2010, 01:10 AM
Коментар
#1542
|
|
Рицар на върховен дом Сянка Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 |
Т'лан Имасс
'Чуй, песен знам аз вихри се тя в спомени от лед и мраз над сивота на Пейл през Дару до Малаз в гънките на всяка глътка ейл'. Ако разбера смисъла на безсмъртната тъга то тогава от кремък и кожа на емлава паметник ще извися на този, що спаси Имасс. И в кремъка меч ще съзра. Ще изкова огън за същия що мъката пое и единствен щитът и наковалнята в душата си избра. Ако пея за смърт живот ще даря. Чуй, смъртен песен вихри се из голите поля. И над гробна могила живот смъртта възпя в траурно море. И слънце озари от кости мъртвите лица. Чуй и слушай в спомен от лед заскрежена остава на Вършача безсмъртно смъртната душа. А под хълма сред прах и сълзи ритуал се разкъсва и от стона на Имасс въздухът въздухът като скъсано сърце трепти. -------------------- |
|
|
Nov 1 2010, 11:04 PM
Коментар
#1543
|
|
Post Mortem Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 |
Под влиянието на нечовешки студ се роди следното четиристишие от моята уста :
Студено е. Зима иде. Студено е. Иде зима. Зима иде. Студено е. Иде зима. Голям студ. А, иначе : Sonata Arctica - Replica(превод в проза) Отново съм у дома, спечелих войната и сега стоя пред твоята врата. Опитах се да се подчиня на закона и да видя смисъла във всичко това. Помниш ли ме ? Отпреди войната. Аз съм човека, който живееше отсреща. Много отдавна... Когато ме погледнеш, можеш лесно да видиш, че са останали парчета от предишната ми същност. По – лесно е, когато не ме виждаш да стоя на двата си крака. По – висок съм, когато стоя тук, неподвижен, а ти ме питаш дали всичките ми мечти са изпълнени... Те превърнаха сърцето ми в стомана, каквато куршумите не могат да видят... Нищо не е такова, каквото беше. Аз съм копие на себе си, обвито в празна черупка. Аз съм бледо копие на това, което бях. Светлината е зелена, досието ми е чисто, започвам нов живот, който да запълни дупката в мен. Нямах име, миналия Декември, не мога да си спомня навечерието на Коледа. Бях в непрестанна болка, видях сянкатата ти в дъжда. Оцветих всичките ти картини в червено, ще ми се да си бях останал у дома, вместо това. Нищо не е такова, каквото беше, аз съм бледо копие на себе си, аз съм копие на това, което бях. Нима ще ме изоставиш сега, след като всичко свърши ? Нима ще ме изоставиш сега, свършил ли е вече моят свят... Заспивам и сънувам сън – плавам кротко по реката...Никой не ме вини, НО НИЩО НЕ Е КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА ! Нищо вече не е каквото беше. Аз съм просто бледо копие на себе си, копие на това, което бях. Аз съм бледо копие. Нещо не съм много доволен от постигнатото... -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
Nov 4 2010, 12:14 AM
Коментар
#1544
|
|
Прогресиращ Група: Потребители Коментари: 622 Регистриран: 31-August 10 Град: In a laundry room Потребител N: 3928 |
^
-------------------- Anar kaluva tielyanna!
|
|
|
Nov 8 2010, 07:08 AM
Коментар
#1545
|
|
Прогресиращ Група: Потребители Коментари: 622 Регистриран: 31-August 10 Град: In a laundry room Потребител N: 3928 |
Седя си аз на терасата,пафкам и се любувам на силуета на Витоша,назъбен като кривата на скоростта на кофти торент,когато зад вратата се появява съквартиранта ми,и пита:
-Може ли да те глобя един фас? -Естествено,-отвръщам- шарнал съм ги на бюрото. Мейта се присъединява,запалва,и се зазяпва на долу -Бате,каква гледка само...тая сто процента е със силикон! Правя едно бързо превю,и отговарям: -Мда-а добър ъплоуд.... Седя и си мисля,докъде ли са стигнали в свалянето „Карибски пирати”,когато усещам че вица който мейта е започнал да разказва е приключил. -Ще може ли един риплей?-викам му. По късно,звъни гаджето по телефона. -Трябва да се видим-вика -Е че да се видим тогава-въздъхнах отвратен че не се бях сетил да вляза в инвизибъл мод. В кафето- тя го избра естествено,кой нормален човек би избрал кафене без уай фай,появява се както винаги със страшен лаг. -Аз така повече не мога.Оставям те. И става и си заминава,а аз седя там потресен,захвърлен в рисайкъл бин,а думите и забиват в мозъка ми като триизмерен текст на скрийн сървър на уиндоус 98.Поръчах си бира,още една,и още една,и ракия,и още една,и още една...това което си спомних на сутринта бе неуспешен опит да кракна сервитьорката,и множество еджекти последвали в къщи... -------------------- Anar kaluva tielyanna!
|
|
|
Nov 21 2010, 11:20 PM
Коментар
#1546
|
|
Post Mortem Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 |
Нещо вдъхновено от Gone на Katatonia. Не мога да го определя като жанр, така че... няма.
Липса Бих искал да си до мен, но сега вече те няма. Пренебрегнах те, докато душата ми тихо тлееше. Живееше в тъга и носеше своето бреме, аз бях толкова близо. Вече те няма. Тъжно е сега и вече не остана време. Над снимката на гроба погледът ми се рееше. Бих искал да съм с теб, но сега вече ме няма. ПС : Нещо, като цяло, не ми звучи както трябва в произведението, но не знам точно кое. Приемат се идеи. -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
Nov 22 2010, 08:44 AM
Коментар
#1547
|
|
gavrīēl Група: Потребители Коментари: 1005 Регистриран: 9-November 09 Потребител N: 3624 |
Звучи добре,всъщност..Атмосферично е,може би липсата на рима е проблемът,но и така си е окей.
-------------------- Suffers the beaten ground of idioglossia; we talk but we do not speak. |
|
|
Nov 22 2010, 12:05 PM
Коментар
#1548
|
|
Рицар на върховен дом Сянка Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 |
бог на боговете
Откакто умрях в този свят видял само бензин видял само нефт само катран за всяка душа и път, път постлан с отровна мараня. От този миг аз скитам. И в гърлото заражда се тътен и излива се в яростен поток и не въздух дишам а парлив смог. Чуй, ние сме тези, които ни забравиха. Хвърлиха ни сетне ни зариха мъртви ни клеймиха ала пепелта мъртвите вече не хваща. Чуй! За всяка скръб ще се заплаща за всяка скръб стоманен блести нашият гръб и в гняв той вие със звука на реброто на света. И нефтът ще сринем ще го влеем в кръвта черни най-черни по-черни от мрака сам с дъжда ще се смием и бог да пази боговете щом на смърт станем лика. Защото откакто умряхме значението напусна своята плът. И проклети да бъдем проклет да е светът катран бе живота катран ще бъде докато дишаме ярост и загубеният ни път. -------------------- |
|
|
Nov 28 2010, 10:10 PM
Коментар
#1549
|
|
Post Mortem Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 |
Lake of Tears - The Homecoming (превод в проза)
Това е пътят на космическия моряк – с лодка в нощта, а вълците не го закачат, той е наред. Денят, просто отминава, понякога го усещам, но вълците не ме плашат, аз копнея за здрача. И когато утрото настъпи, слънцето открива всичко и разделя нощта. Тогава те умират. И с идването на утринното слънце една самотна капка сълза пада от окото ми. И аз умирам. Откъде дойдоха всички космическия моряци ? Някъде, далеч, отвъд морето ? И откъде заминаха, сега, всички космически моряци ? И нощта, която показа ги всички на мен ?... На вълните на сребристия океан, закратко се усмихва и отплава с другите. Вятърът умира. Един вик извиква всички вълци сред морето, докато плавам с другите. Те са наред. И когато утрото настъпи, слънцето открива всичко и разделя нощта. Тогава те умират. И с идването на утринното слънце една самотна капка сълза пада от окото ми. И аз умирам. -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
Dec 7 2010, 05:57 PM
Коментар
#1550
|
|
Рицар на върховен дом Сянка Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 |
Елегията на прахта
Тих е таванът само прах мете пода задушливо гнетна сред мелодия на страх и сянка на разум мимолетна. Тя стои. Очите - взрени сърце трепти дланите обърнати раменете увиснали, смирени окъпани във мрак. Мисли няма само мръсен дим а главата - обърната към един комин върти се към призрак на спасителна измама. "Аз не знам дали нявга ще се върна - шепнат устните любими. - Съдбата е винаги безпътна но чуй, през всичките години на покой ти ще си там, незрима". Словата могат като свят огън да горят лекуват мор и глад но също и в призрак на най-тежка скръб те трептят особено при спомен млад. Тя заплаква както е плакала тогава и прахта като криле сякаш полита, но остава, свети с мръсния си ореол около голите нозе. И тих, ужасно тих остава таванът от човешка мъка огласен. Минали са толкова години от войната а все още гори молбата да бъде споменът спасен. -------------------- |
|
|
Dec 7 2010, 09:07 PM
Коментар
#1551
|
|
Post Mortem Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 |
^
Много, много добро, човече Адски ми хареса, наистина думите се нижат една след друга, унасят и това е нещо, което е достойно за възхищение. Много правилно подбрани думи и много добра атмосферичност създават. Отличен синхрон се получава със снимката. ПП : Успя да предизвикаш у мен онова особено усещане, което те кара да искаш да твориш, за което ти благодаря. -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
Dec 7 2010, 09:21 PM
Коментар
#1552
|
|
Mahtavin :> Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 |
Прочетох го няколко пъти, чак не се сдържах и реших да те поздравя. Перфектно написано е - като изказ, като ритмика , като идея. Та - браво
-------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
Dec 7 2010, 09:44 PM
Коментар
#1553
|
|
Рицар на върховен дом Сянка Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 |
Нещо ми говори, че това не е блъда :Д
Честно казано, поразих се от снимката, защото просто търсих РАНДЪМ снимка, която да пасва горе-долу на стиха, а тази сякаш не е последваща, а съм писал по нея. Супер случайно и сполучливо се получи. Мерси -------------------- |
|
|
Dec 8 2010, 09:00 AM
Коментар
#1554
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Нещо ми говори, че това не е блъда :Д Честно казано, поразих се от снимката, защото просто търсих РАНДЪМ снимка, която да пасва горе-долу на стиха, а тази сякаш не е последваща, а съм писал по нея. Супер случайно и сполучливо се получи. Мерси Тихо бе, той е! Да не помислиш, че съм писала по погрешка от неговия профил -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Dec 8 2010, 10:23 AM
Коментар
#1555
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 227 Регистриран: 30-January 07 Потребител N: 1821 |
Що, ебете ли се?
-------------------- |
|
|
Dec 10 2010, 12:16 PM
Коментар
#1556
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Намери си кого да ебеш, вместо да задаваш такива въпроси...
-------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Dec 10 2010, 07:31 PM
Коментар
#1557
|
|
Mahtavin :> Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 |
-------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
Dec 19 2010, 12:37 PM
Коментар
#1558
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Това трябваше да е текстче на песен, при това за класическа музика, но поръчителката много даваше зор и се отказах да го дооправя за песента
Сънувам -всяка нощ небето е пленник на чужда воля, в гърдите му бие луната безумно сломена, жадува танго в полунощ и бесни дихания, а по мъртвите звезди гадая, че небето си ти. Онази тъмна езичница, помнииш ли я още, това бях аз, просто аз... ЗапалИ кладата ми, аз съм твоята грешница и без теб просто умирам, дни и нощи се сливат и е едно изтезание, грешните искат любов, така както другите... Все още танцувам по стъклата от нашите сънища и рисувам лалета с кръвта на покойните , сложи на ревера си моята малка смърт, любими, вечният живот ще е твоето сладко проклятие. Подпалих всичките ти ноти, в писъка на пепелта не чуваш ли музика ? Ще обесиш ли моята малка сова , за да ме последва в смъртта ми... Убих куклите, а не искам самота по онези пътища- завои към нищото... -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Dec 21 2010, 09:02 PM
Коментар
#1559
|
|
Post Mortem Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 |
Това всъщност беше темата, която си избрах на класното и се представих доста добре, особено, имайки предвид, че не бях учил и час. Оказа се, че е най - доброто в класа и имам 6, но, все пак, бих се радвал и на друг коментар.
„Свестните у нас считат за луди” – размисли върху нормалността на покорството (Литературно есе) Какво всъщност е лудостта ? За някои лудостта е изкривен възглед и неразумен тласък на съзнанието, за други е идеал, възвишена цел, която стои над пределите и рамките на нормалността. Вероятно има и други мнения за лудостта, но има една особена лудост, която е възвишена – лудата обич по родината. Дългите години на турско иго са насадили в българина чувството, че покорството е нещо нормално. Всякой, който дръзне да въстане против „нормалния” живот бива пренебрегван или бива сметнат за луд. Аз не смятам, че в брътвежите на един луд човек може да има такава ясна цел, такъв стремеж към свободата, такова патриотично себеусещане, такива човешки идеали, пък и такова себеотрицание в името на народната идея. В крайна сметка, дали пък, както казва, великият поет, писател, журналист и литературен критик Едгар Алън По, лудостта не е висша форма на интелект ? В думите на „лудия” често пъти можем да открием много по – истинни и по – ценни съждения, отколкото тези на „нормалния”. В произведението си „Елегия”, Ботев пише : „Той ли? - кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи.” Значи нормалният е този, който търпи и смирено поклаща глава ? Не мисля. Ако лудостта е това, което е движело всички български въстаници и революционни дейци, то нека бъде лудост! Нека всички бъдем луди и да събудим народа от спокойната му, нормална, дрямка. Или пък не ? Нека всички зовем гения на Ботев лудост, или пък да опетняваме делата на Левски със съмнения в неговия разсъдък ? Туй ще е по – присъщо и по – лесно за нас – да търпим, да преживяваме кротко ден след ден и да отхвърляме и обиждаме различните. Такава е елегичната ни реалност и едва ли без свестните, които у нас считат за луди сега щяхме да сме свободни. В „Борба”, Христо Ботев пише : „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога изамамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи.” Ето че, богатият и заможният са несъмнено нормални, въпреки своите тежки престъпления и богохулства, докато бедният, но богат по душа, човек е заклеймен като луд и отхвърлен като мръсне куче. За голяма тъга и в днешно време нещата стоят по горе-долу такъв начин и не можем да се преборим с нормалността на покорството. Все се кланяме пред „идиоти”, подмазваме се на хората, които притежават много пари и не ни е много грижа за стойностните хора, които искат да променят нещата и се борят за нещо по – добро. Нека хората ме наричат луд, пък аз ще се гордея, че не съм като тях и че виждам света отвъд слепите си очи. -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
Dec 22 2010, 05:47 PM
Коментар
#1560
|
|
Метъл Група: Потребители Коментари: 1176 Регистриран: 10-May 10 Потребител N: 3823 |
Не съм точния човек, който да критикува, но понеже искаш мнение и имам желание... Можеш още по-задълбочено, но като Ботев си се справил с малко думи да се изкажеш. Харесва ми колко добре си подредил мислите си, последователно е и най-хубавото - лесно за разбиране : ) Забавното е, че си използвал мисъл, цитирана в подписа ти от Едгар По, не че е лошо, просто чак сега му обърнах повече внимание на подмиса ти, дължината му ме респектираше. Трябва някой път да прочета тази книга - Елеонора : D :Р
|
|
|
Олекотена версия | Час: 28th April 2024 - 02:13 PM |