Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[````````]

:") thankz

[Lethe]

мисля,че меланхоличните настроения, чувствата за затвореност и отхвърленост се дължат на невъзможността на човек да защити избора си;изобщо да направи избор;изобщо да приема факта ,че е поставен пред избор.
И лошият свят е виновен,разбира се.
И да, може да е гнусен,да,може да сме лицемерни, да,може и да сме грешни ,може би дори сме слабохарактерни.
Имайте доблестта да защитите изборите си.

и се извинявам за offtopica ,приемай го като импровизация в 'сериозната 'ти тема

[pi4]

королева, браво, не бях чел отдавна такова точно нещо напоследък, не съм съгласен с някои твърдения, но е толкова хубаво!


свободата да избираш те прави роб на избора. отказът да избираш те принуждава да приемеш езна неблагоприятна позиция. Тази позиция се определя от мнозинството, упражняващо своето демократично право на насилие спрямо притежателя на индивидуална позиция, позиция често напълно случайно и непреднамерно отличаваща от правилната позиция. правилната позиция се определя напълно непрозрачно, мълчаливо, тайно и в съгласие съгласно демократичния принцип на възприемане на компромиси като начин за направляване на индивидуалните избори.

Не възприемането на неправилна позиция е престъплението, което се преследва от демократичното общество, но с много повече сила отказът да се избира, защото това действие подкопава авторитета на мнозинството като законодател и единствено легитимен критерий за истинност.

Истината се подменя с правилната позиция като изразител на удобството на мнозинството. Удобството на мнозинството не е в съгласие и отрича абсолютната истина заменяйки я с относителни правила, относителни както във времето, така и спрямо различните позиции на участниците в сравнението. Неправилната позиция на индивида не го доближава нито до истината, нито до лъжата, тя изразява единствено собствената му воля, неговата истина, като отправна точка за избора на решение в краткотрайния миг на формулиране на волеизлиянието.

Волята може и да е липса на воля, изразявенето или неизразяването й не е непременно избор. Изборът не може да се окачестви като правилен или погрешен, той е само избор, взет сам за себе, но и като абсолютно събитие. Две последователни смени на два противоположни избора не унищожават наличието на два избора.

Принудата да избираш, било под натиска на обществото или под подчинение на заповед издадена от авторитет ощастливява избиращия с освобождаването му от виновност. Изборът без принудата на свободата е, което може да доведе до вътрешна виновност или до скъсване с невиността. Виновността предполага причина, както невинността - бездействие. Бездействието води до относителна виновност, водеща до отказ от избор. Отказът от избор причинява невинност, както свободата на избора оневинява действията в резултат на избора, понеже е оправдан от групираните създатели на правилата, определящи истинноста и оттам правилността на действията.



моята версия за избора...

Този коментар е бил редактиран от pi4 на Feb 24 2005, 09:57 PM

[Lethe]

Все ме е изумявало как подредено можеш да изкажеш някоя мисъл.
А това като успокоение за съвестта си ли си го написал?
В комплект с личността ти, идеално се вписва в моята версия за избора.

[pi4]

Все ме е изумявало как подредено можеш да изкажеш някоя мисъл.

ами вродено ми е. или го имаш, или го нямаш, не се научава, както казва Анри Картие Бресон.

А това като успокоение за съвестта си ли си го написал?

не, като обвинение към такива, които нямат проблеми със съвестта си.

В комплект с личността ти, идеално се вписва в моята версия за избора.

личността ми, скъпа, не се вписва в комплекти, не съм сериен продукт от супермаркет, ако и да изглеждам малко поочукан. твоята версия... може би да я изложиш по-подробно? можем да говорим тогава, кой в кого ще се вписва...

[Lethe]

Да, усетих, че прекалих.
Остави.

[pi4]

Да, усетих, че прекалих.
Остави.

ok, прекалих и аз, малко грубо стана, извини ме.

[````````]

*А понякога не...

-Хайде да си мълчим.Колко време ще издържиш без да се разсмееш:") - усмихна се още докато го казвах.
Поглед към прозореца , към тавана, в ръцете, към пода. Изследваме шарките по килима. Колко е трудно без думи.
Ш-ш-ш-ш-ш-шуми на вън вятъра. Напрягаш ли се като мен да чуеш нещо в тишината?Все едно ти глъхнат ушите и нищо не чуваш.
Тишината е неудобна. Да се говори е толкова по-необвързващо. Тези безгрижни разговори ми напомнят за шумоленето на ручейче. Мълчанието на двама души е като тишината на пълноводна река.
Какво ли си мисли, седейки до мен?
Искам да вляза в мъжкото съзнание и да се разхождам боса. С пръсти да опъвам невроните - все едно свиря на арфа. Ще ми се да правим една и съща музика. Различни сме, ала казват, че езикът на нотите е еднакъв за всички.Искам да правим еднаква музика....
Затварям очи.(Жените обичали да го правят на тъмно, за да пуснат наволя сетивата си) Ослушвам се. Коя е твоята честота?

-99.о Hz FM - радио гонг! - 12:11, вчера - Maiden - Dance of Death
Защо ли трябваше да започвам тази игра с теб, малката? Щях да те изведа, да те черпя нещо. Знам колко ме обичаш с кожения панталон. После можеше да си мълчим цяла нощ.
Стига де! Какво е това сега!? Човек е съзададен, за да говори, защото ако мълчи ще го заболи главата. Нещо с мозъка.
Дори дишането ни е тихо. Да полудееш направо...Какво гледаш? Толкова си сладка. Защо ме гледаш така? Не съм заслужил. Сякаш искаш да се вмъкнеш в мен. Да ме разнищиш. Не съм толкова лесен.
Усмихваш се. Давай. Тази красива усмивка не трябва да я криеш. Ама ти си го знаеш де. Знаеш точно какво да кажеш. Какво да направиш. И аз знам.
Но сега мълчим и аз няма да съм силния пол, ако спра пръв да играя. Мога да те гледам без да се усмихвам - ти можеш ли?

-Gotham radio! 12:11, вчера - Mortal Love - In the Sun
Всъщност аз не обичам да мълча. Но до теб ми е хубаво. И спокойно. Чувствам се на място. Понякога се измарям да сглобявам сложни съставни изречения...Гласът ми притихва и се покрива някъде. Тогава сетивата ми се отварят и аз възприемам. Тогава обичам да си до мен. Обичам света да се свежда до прости неща. Действие - противодействие.
Винаги има нужда от думи. Но от подходящите. Това му е трудното на общуването. Но когато намериш човека, с който всичко е като под музикален съпровод - като по филмите - не ти остава друго освен да притихнеш, сгушен до него и да възприемаш.
Музиката в главите никога не спира. Така ли е?.........

-Къде тръгна?

Той стана. Погледна я... неговото момиче ...и се усмихна.
Ш-ш-ш-даде й знак да мълчи. Протегна ръка. Пое нейната. Прегърна я. Целуна челото - до слепоочието. И я поведе в танц...

Понякога е трудно без думи.А понякога ... не.

************
Със съучастието на Swetyl` :")

[Crafter]

Порно разказите ти са убер по-яки

[noel_f]

Аз имам доста стихотворения, но реших да ви напиша Елизабетинския сонет, който имахме за домашна по английски, защото мисля, че е едно от най-добрите ми неща досега. Написах го за около 3 часа

December is approaching,I know now
and outside 'tis very cold and freezing
the days will pass, they will come somehow
and Christmas wil come - glorious, blazing.

December is near, and soon will be here
the freeze is fire, the cold is swealter,
the snow is falling and 'tis hard to peer,
there is no hope, no content, no shelter.

Neighter candles, nor carols, or a tree
can bring meriment, or hope, or joyfulness
in a herat that is filled with misery.
It can't sense nor joy, nor happiness.

Seems, that to feel joy, there is no way;
in the dark the carols are dying away.

[KingSlayer]

-InsArtTure-, в линка от първият ти пост се отваря някакъв хардуерен сайт - имаш ли ги другаде писанията

[InsArtTure]

Те са стари. Слаби са. Мога да постна някои тук. ПОвечето са стихове.

[noel_f]

Прочетохте пи ми стихотворението, нищо не казвате

[Randall Flag]

аз не мога да го коментирам....възрастните не разбират копнежите на младите

[InsArtTure]

Ноел, писанието ти няма никаква мелодия. А думите са нахвърляни и претрупани. Иначе идеята е яка.

[scion_of_storm]

Mighty One,
Do you see all Christian lambs,
Blinded by light,
Raising against our reign which never ends?
Misguided they are in their ferocious and weak fight,
Making futile efforts to stop our might.
Is this their power-
To worship a feeble-minded God,
Instead of letting him rot?
Oh, eternal leader,
Bless our steel, let us join the battle with fever,
We shall slay all faithful sheep,
Carress them with weapons, cut their flesh deep!
Might and glory awaits us,
Crushing them down, rageous and vicious,
All in the name of darkness,
For the winter’s harshness

Lucifer!

Unleash the legions of Hell,
Forces so strong that are not to tell
Power of winter cold storms,
Might of demon sworn swarms!
We shall kill all…in the name of Satan…

#***********

I could hear their desperate cries
Their weapons put down, their blood turned to ice,
Fear lurking in their eyes.
And a bloodlust we felt and we shouted:
“come forth eternal one, arise!”
A mist enshrouded us all,
Engulfed us but we still heard the call.
Call for revenge, call for war
We must win, even if driven by gore
Using the power of the unholy one’s lore…
And a thunder showed up, the sky tore
The enemies blinded,
Between us and them landed!
A dark figure stood there,
Emitting power, which no human can bear
And suddenly, there came the thought, just like a sin:
Is it Lilith, our lightbearing queen?
She raised her hand and as if in dream,
The path to victory, until now unseen
Was now clear!
We rushed in fight, having no fear,
Gone in delirium, driven by zeal
Washing with blood our infernal steel
Our enemy couldn’t resist
Their weak weapon fell from their fist…
A crimson sky shone after the battlefield,
Showing that unbreakable is the power we wield…

******************
I succumb to thee, my Succubus,
Hear my diabolical prayer,
Temptress of mortals, be my eternal soul-slayer,
For I, misled by the shine
Of all heavenly, celestial, now shall lie
Amongst all blessed to be praised
in the dark tranquility of darkness...
Divinity, oblivion awaits the ones forgotten,
As we, upon our exile rotten,
Will search for salvation,
For Our new reincarnation...
....Antichrist, led by faith of steel and blood....

Amongst the living creatures immense pain we shall bring,
In the Damned and Cursed name of our king,
Malice, wrath, unleash it....
Malice, wrath, unleashed...
Hear the sound of the vicious thunder
Become one with all in the land Under...

And now, my prayer is to an end,
Bring me forth, countess of this damned land,
Revive me,Enchant me,as I swear
Damnation in me I shalt bear,
Thus I shall come, to war
Against all faithful ones....


Бла-бла уотевър, имам и едно жалко подобие на книжле, но го нямам в електронен вариант.
Ето и по-скорошните ми две:

Защо понякога крилете ни биват скастрени?
Защо оставаме в мъката си-някъде там, нещастни...
И жадуваме все за свобода, пуста свобода
Да се реем по кристални дъги, чак до небосвода?
А може всичко една прозрачна илюзия е,
И тъгата ще ни удави в океан от скръб,
Захвърлени, отречени- все някъде, някъде там...
Безмилостен, безкомпромисен тласка ни животът
Към далечни брегове, към непознати нам земи
И очакват ни в радостта тръни
Сякаш паразити обгърнали красиво цвете,
Сякаш плачещо в тъмата дете..
А вкусиш ли веднъж тъгата, тази плесен
ЩЕ чуеш, ще разбереш жестоката й, злобна песен
Да, действително животът не е лесен
*****************
Come to me, mortal soul
I am your master now, you'll heed my call
Upon our reign, you shall serve me well
Because before you stands the Keeper of Hell
No Holy Lord is here- you can't pray-
Only black gods, forbidden is the light of the day
You no longer belong to the misguided light-
No, from now on shall you worship the dusk and the night!
I am the one who will give you might
I am wielding your soul in my fist tight
Go, try to pray, call your fucking Lord
But didnt you know- he is being raped by the Unholy Horde
Now, shiver with fear, pathetic mortal
Because you near Hell's Portal
And you shalt rest no longer...

[noel_f]

То ми беше за домашна и трябваше да спазя броя на сричките и затова се получи малко претрупано...иначе имам и много други на български. Там, където не се е налагало да спазвам броя на сричките се е получило много по-добре мисля...дай линк към твойте, отваря се някякъв друг сайт

[KingSlayer]

^^^Ми давай да четеме

[TerminalFrost]

Тук са моите неща, но са свързани главно с уеб-програмиране.

Пиша също и в http://blogs.telerik.com и http://dotnetslackers.com/.

Писанията ми са на английски. В миналото се опитвах да творя и проза, но с времето ми омръзна, а и не бях особено добър. В момента работя върху едно книжле за JavaScript и CSS, свързано с продуктите, които правим във фирмата, в която работя, което може би ще бъде издадено от O'Reilly или Peachpit.

[LITTLE DREAMER]

Въпреки че съм ром и аз имам чувства!
Прекрасна роза забелязах
разцъфнала едва едва
Опитах аз да я откъсна
но тя с бодлите си ме спря!
Над нея името и пише
Гергана!

[noel_f]

Много хубаво стихотворение, на коя Гергана е посветено?

[LITTLE DREAMER]

На едно прекрасно създание с дълги руси коси!

[conguestadors]

Мама моливче ми купи,
аз го остря то се чупи,
вече нищо не остана,
да еба неговата мама.


Това не е мое, но ми се щеше, да го бях измислил аз.

[scion_of_storm]

^ Детско народно творчество ли

[Exilia]

Силна болка ме прониза,
мрачна мисъл озари деня.
Сълза в броеницата наниза,
бавно,тихо,злокобно догони ме нощта...

Седейки в свят,изпълнен с лъжи,
мислейки за любовта една.
Защо е така?Кой ме нарани?
Може би жестоката съдба?

Защо всеки миг на щастие е толко скъп?
Защо всяка усмивка носи ми сълзи?
Да не би това да е част от един безкраен път?
Или просто всичко е сфера от лъжи...

* * *

Мечта тъй нереална,
мечта недостижима.
Мечта банална,
мечта невзрачна,невидима.

Мечта едничка,мечта за двама.
Мечта самичка,мечта скована.
В мечтата ми ти беше,в нея ти се скри.
Там твойта сила безмилостно цареше.
Така мечтата ми уби.

С мечтата и сърцето разруши.
Пожара,който гореше потуши.
Огъня-тъй страстен угаси,
и започна да изчезваш...в онези дълбини.

* * *


Усмивка,удивление!
Бързо тичаше към мен.
Тъжен поглед,съжаление...
Защо изпитах го към теб в този ден студен?

Капчица блестяща пророни във нощта.
Сълзицата искряща от окото се проля.

Тихо носейки се с плащ злокобен,
гледайки си зад гърба.
Хвърли поглед тъй отровен,
обърна се,усмихна се и умря.

* * *

и т.н и т.н...

[SharondenAdel]

Ах, имах една приказка за съвременната червена шапчица....имах 6-ца на нея ама не мога да я намеря за да ви разкажа

[````````]

Ш*БА*О
Всяко утро е кръстопът. Ще бъде ли хубав( или пък не) денят ми? Да се усмихна ли? От къде да намеря сили, когато на улицата срещна някого да не се озъбя? Как да направя деня си по-малко шибан? А живота?
Да си отчаян на 18. Защото аз съм едва на 18. Рано е да си крия годините. А е тъжно да казвам, че се чувствам на 32.
Но е глупаво и да изпадаш в другата крайност. На 18 човек е толкова млад, колкото и вече достатъчно препатил, за да каже една дума без задръжки и притеснения: ШИБАНО! За каквото и да я използва, тя ще се оказва вярна и на място. Истинска и никога търсена, но винаги навираща се брутално в ежедневието ни. ШИБАНО... дума с много синоними, описваща безизходицата, в която е изпадал, изпаднал или ще изпада всеки от нас. Дума толкова вулгарна и същевременно толкова сакрална. Дума, която описва шибано якият ми ден. Или шибаното ми настроение...
Крайно глупаво е да се извинявам с пубертет вече, с незнание или неопитност, когато скачам от щастие в ярост, от класика в нео метълм от "добър ден" в "баста, пич". Изнервя ме неспособността ми, страхът от неизвестността, вероятността от неуспех.. Изнервяме ..защото не е като да решиш дали да скочиш с бънджи или не. Един ден се будиш и ти предстои бал, раздяла с хора, които са били твоя свят последните 5 години, кандидатстване, работа, жена(мъж) и деца. И си казваш.. е това ако не е шибано кое? Как на 18 да предвидиш какъв ще си след 30 години? А не искам да бъркам.
Не можеш да предвидиш. Не е проява на сила, ако се правиш, че знаеш много. Това е твоето шибано извинение за това, което правиш. А в повечето случаи дори не знаеш какво всъщност правиш. Странно е. Страх ме е от неизвестността, но какво да се направи? Сякаш нарочно, за да не ни се струва толкова кратък, сме си направили живота пълен с неизвестни и въпросителни. Така улисани в избора, не осъзнаваме как вече сме зрели и сме пропилели шансове, как детство няма, как отговорностите са много, но едва ли някой го е еня за теб. Или не?
Всяка вечер пък е задънена улица.
Когато опреш до тухлена стена, първо се обръщаш назад.
Децата имат изумителна памет... и тези спомени от детинството няма да избледнеят... Те ми напомнят от къде съм тръгнал.. някои са тъжни.. други весели. Същото е и с целия ни живот... случки.. и спомени. База, над която изграждаме себе си...
База, над която се изграждаме като личности. Всъщност изграждаме твърдоглавието си. С други думи пробивността на главите ни. До такава степен сме се превърнали в пробивни машини, борещи се с бетонни проблеми, че чак не знам всъщност хора ли сме. Не мога и да гадая дали след 10-15 години няма просто да живуркаме седейки на едно място и чакайки нещо да ни цапне... шибне исках да кажа, нали всичко опира до тази дума. Някакси не върви 18 годишен да си мисли така, но всъщност годините след 14-тата не са ли нещо относително? Може да си на 40 и да не ти личи. Може да си и на 15 и пак да си по добре от оня 40 годишния. Сложно е.
Не ми се връзвайте. Не е вярно, че живота е толкова пълен с песимизъм. Убийте ме с камъни.. аз все още съм оптимист. Не ми личи ли? Ако не вярвам, къде е смисъла на борбата?

Рецепта: Когато в даден момент се измориш от едни и същи лафчета, кварталното заведение, борбата с цигарите.. А такъв момент винаги идва... Дай си малко релакс. А после.. The show must go on.

Автори: ```````` и Svetyl ..една щура вечер, когато на Светъл му беше шибано:")

[Svetyl]

^ Лелей, сигурен бях, че и до тук ще стигне

[tears_of_blood]

Ето нещо и от мен


Летището

Обичам да гледам самолетите и да плача,
да мисля колко красиво,може би,е там...
на стотици километри,толкова високо,
как хубаво би било сред облаците да останеш сам...

Обичам да чувам звука от отлитането,
пронизително да вибрира дълбоко във мен,
да изчаквам търпеливо момента на излитането,
сякаш към друг свят,не толкова чужд и студен...

Не искам да си тръгвам от летището!
Всеки ден...очаква ме едно и също...
същите хора,вещи...същата яма във мен...
същото влачещо се време,тежко,тъжно...

Няма да си тръгвам от летището!
Искам да гледам самолетите и да плача...
да се скрия б себе си,да спра сърцето си...
че ударите му и без това нищо за света не значат...

[scion_of_storm]

Kхъм...

И душата ми счупва се...крехка като птиче крило

Вдигам ръка , опитвам се да достигна небесното светило
Но не мога
Никога не ще мога

Взирам се в безкрайната шир със слепи очи
Без да мога да сдържа напиращите сълзи
Рукват те, неспиращ буен поток
Сливат се с вилнеещият около мен порой
И аз знам- никога не ще намеря покой

Птици тъчат красиви песни високо в небето
Но смъртта внезапно протяга неумолимата си ръка
И секва веднага песента

За да дойде мракът

Огнени стълбове изригват около мен във вечността
Черни ангели разкъсват ми жестоко плътта
За да бъде спасена душата ми от целебна светлина
И от милувката- на смъртта така жадувана

А душата ми отново става цяла
Завинаги.
****
The shine of the sorrowful moon
Caresses mildly his pale face
All he had is now gone
Lost, lost without a trace

The night sky watches over him
And the everlasting, immortal stars
Lighten his mourning shadow

Scars he has in his soul, venomous scars
But noone can heal them, noone ever can
And the nightmares shall haunt him, again and again

A tear appears, followed by many more
As the night angels sing their sad choir
Their wings take him on a journey far away
Where there is joy and happiness in each day

But he knows:
This isn't real
He will always know:
This is unreal

Me=emo now