Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

Hey, priest, do you want to play a game?
Hey, priest, where's your holy book now?
The evil within me you cannot tame
'Couse pagan is my heart, I heed the call of Crow

Hey, priest, I will put you on fire
Yes, priest, this is my true desire
I will purify you in an ancient light
I will show you what is true might

Hey, priest, don't scream so futile
I will build from your bones a pile
Yes, I will slit your throat
Death shall carress you- as always, cold

Hey, priest! I will rip your flesh off
Hey, priest! I will take your eyes
I will leave you naked and blind
So the ancient gods shall come to your mind

Do you see them as they ride?
Do you see our pagan pride?

Do you see?

You're as bastard as your Holy Father
You're as bitchy as his Holy whore
A fucking family of deception
Hiding the true pagan lore

********

Misanthropic feeling storming inside
Darkness swallowing all previous light
All instincts- now redefined
All hope- now declined

Emotions burning like a fallen star
The world and all earthly
Seem to be so far
Far away from you
Far away from what you should do

Your feelings are gone long ago
As if a great beast tore them apart
With his cruel, vicious claw
So now empty is your heart

And yet something is to be found
Hatred, with which you are forever bound
Untie your chains and be free
Release your aggression upon all
...who oppose thee

[MadHatter]

И продължаваш да задобряваш

[scion_of_storm]

Сенчеста душа
Стои на пуст кръстопът
Сенчеста слана
Попарва всеки светъл кът

Скръбни вопли извисяват се
Пищят, агонизират
В небеса сиви, безметежни
Очите невиждащо се взират

Мразовит вихър душата подмята
И болката непоносима става
Сълзи на безсилие рукват
...и връщат се
Спомените за отминала слава

Сенчеста душа
Завършва своя земен път
Сенчести ветрове
Разкъсват крехката й плът

А тя, горката, горчиво ридае
Сякаш през цялото това време
Всичко свиреп кошмар било е
И полита в безкрайно блаженство

Сенчеста душа
Място за себе си намери

Във вечната утеха на мрака...

...

[Wolfheart]

Браво, Сашо.

[Свар]

"Светлина"

Вървейки из вековната гора,
Вижда той ,забравени от хората цветя.
Ту лъчи го озаряват,ту сенките го крият
Пролетта ,като зима,чувства той...
Мечтаейки да бъде част от вечния покой
Дъждът вали и болката отмива,
От плътта на безумния нещастник.
Слънцето дълбоко в сърцето му се взира,
Решило да види очите на нямата душа.
О,страннико,безсмъртният ти глас в мен звучи
О,страннико,защо затвори своите очи...
В светлината,мрак да видиш ,искаш ти
А не осъзнаваш,че самата тя е по-тъмна от нощта...

[Vehement`Desire]

Очите ми се плъзгат по тавана,
Мракът в стаята ми влиза.
Тържество на сенки в полунощ настана.
От небесните портали Сатаната слиза.

В тези тайнствени и тъмни часове
сънят ми нарушен е и в очакване стоя.
Навън по улиците шепнат мрачни гласове,
а аз скована от страха, минутите след полунощ броя.

Сенките танцуват своя танц зловещ.
Кърватите им ръце удрят по стъклата на прозореца.
Нейде в ъгала на стаята догаря свещ,
а те в оковите си хванали са нова жертва - стихотвореца.

Под прага на врата плъзва хлад,
а след него и безплътните тела на мойте страхове.
Отчаянието се првръща в най-големия ми враг.
Губят се сред него умиращите без надежда стихове.

Очите си затварям в опит да избягам,
но попадам в черната яма на своето съзнание.
Към своя спасител в нищото ръце протягам,
но вместо него, сграбчва ме някакво ужасно, демонско създание.

Няма вече сенки, няма Мрак, нито Светлина.
Небесните портали се затварят бавно.
Не усещам страх, няма болка, нито самота.
Изчезна всичко, чувам само дишането си - учестено и равно.

Остра болка ме пробожда в очите.
Отнова будна, от леглото се надигам.
Слънчев лъч стопява по лицето ми сълзите.
Нощта родила е нов ден и срещу светлината му болезнено премигам.

Поглеждам през прозореца, страховете ми умрели са, заедно с звездите.
Само сенките са оцелели в клетката на някой кът студен.
Дебнат свойта нова жертва и се крият от взора на очите.
Безсилна съм пред тях и на красотата им завинаги оставам в плен.

20-21.09.2004
Vehement`Desire

[InsArtTure]

Only

Thou hast nearly immured,
everything that slept in me;
thou hast sheerly endured,
everything that bred in thee.

It was utterly proclaimed;
my soul had given warnings -
that the light of thine was framed
and I was tending to abandon...
...tending to abandon every mourning.

To war for thee.

[Svetyl]

Ние двамата с Николета ( ````````), сме част от авторският колектив дванайсетокласници, издал наскоро книжка с най - добрите си поезия и проза. Бих постнал нещата тук, но трябва нейното съгласие. Очаквайте скоро.

[InsArtTure]

Не го ли продавате? Издавате?

[Svetyl]

Продава се. 3 лева. Обаче малко трудно да си го купиш от София

[InsArtTure]

Windfall

Once you needed my affection
In light of day,
In wake of night…
Trying to embrace the dark in sight,
Treading through your heart
I was blind
In my abbadon forced to stay
I couldn’t see
I couldn’t know
I just barely foresaw
My rightly coming daring oblivion
And my entangling fall…

[scion_of_storm]

Булото нощно неумолимо пада
Възцаряват се ярките звезди
Търсещ, смъртният леса прекосява
Вълчият зов около него ехти

Колона от светлина поляна озарява
Фигура в бяло в средата й стои

Черни очи, езера в безкрайността
Алени устни, плахо усмихващи се уста
Бели ръце, търсещи любимия
Страстно желание, тъй жадувана милувка

"Както винаги красива,
Мистична моя самодива"

"Както винаги - скитащ без покой,
Скъпоценни пазителю мой"

Ненужни напълно са словата
Всичко усеща се, чрез сетивата
Някак тъжно гали я по лицето той
Знаещ, че никога не ще бъдат заедно

"Що смъртта за теб е,
Потайна сянка в тъмнината?"

"Капризна прищявка на съдбата"
отговаря милващ я той

"Поне в гибелта си сетна
Редом ли ще лежим?
Или насила отново разделени
В неземна агония ще скърбим?"

"Нищо не ще смути вечният ни покой,
Мила моя
Душата ми отдавна обещана е -
Да бъде вечно твоя"

Прегърнати в мрака и тъмнината свещена
Намира всеки в другия утеха тъй потребна
Времето постепенно избледнява
И скоро да тръгва той трябва

"Обещай, че ще се върнеш ти за мен"
плахо вдигната глава

"Нали сърцето ми е плен"
усмихва се той,
взрян в красиви езера
"Не мога да не се, кралице моя на нощта
Очаквай ме щом отново падне
Благословената пелена на вечерта."

Силуетът му бавно от взор изгубва се
А сърцето нейно отново заридава..

[scion_of_storm]

Аз съм този, що носи тъмнината
Аз съм този, що изгрява със зората
Вечният син на здрача
Сълзата велика, на Боговете плача

Разрушение дълго моето име бе
Страхуваха се от мен смъртните
През светли и тъмни векове

Мина време, мъка назован бях аз
Кървави ръце гледах с недоумение
Човечеството подложил бях, глупакът
На безмилостно изтребление

Мъка бях, да, чернотата въплътил
Очи нямах, блажен в слепотата
Душата ми ли?
Отказал се бях от душата
Своя, тъй непотребна

Мъка бях, да, едно с мрака
Без очи бях, но горчиво плаках
Плаках като безпомощно дете
Воплите ми вечни
Накараха земята да се разтресе

Умирах, умрял бях
Съживих се
Умирал, умрял бях
В спирата на лудостта
Загубих се

Смъртни, ето ме сега пред теб
Виждаш ме, омаломощен и клет
Кажи ми, мога ли да изкупя вината
Кажи ми, де отиде светлината?

Смъртни, нямам душа отдавна
Но Богове велики, заклевам се, боли
Забиват се в съществото ми вековните игли
А не идва пустата му смърт, тъй славна

Смъртни, плача с неизречени сълзи
Връщат се винаги спомените
Тези усойници зли
И ме боли, смъртни
Да знаеш само как ме боли...

[scion_of_storm]

Throne I have, deep into the woods
Servants vile I posess
They will slaughter every one of you
Because they are sworn to me
Sworn to their unholy roots

With my deathbringing nails
I shall tear your feeble soul apart
WIth my divine power
I shall crush your fucking heart

I am not Death, you fools
I am something even more fearsome
Wait for me in the dark
For your lives I shall come

Vilest of the vile
Misanthropical and vicious
This is me
Incarnated and malicious

Tremble, for I walk upon this fallen world
Once more, legions of darkness heed my shadow word
Forgotten times of chaos shall come again
I, sitting on my everlasting throne
Shall ... forever ... reign

[InsArtTure]

An Informal Letter

An informal letter I was writing;
To say the truth – it wasn’t fighting
It was the gray pale sky
That saved me from a vicious lie

In fact, I was barely sitting,
Turning to myself, then slightly admitting
My fate and my faith in variety
Of the enfeebled surrounding society

Or maybe I was darely playing
In a play where I was the one who was saying:
“I need some sort of a bitter rest,
to sleep for a while, to abandon the crest”

The truth is that I was falling;
Aching, hurting, thinking, recalling...
The others were crawling in misery blind
But I was falling downwards unwilling to mind

School, oh, my school,
You are so boring a venture!

[prayer4eto]

^

БРАВОС !
ВЕЛИКО, ВЪЛШЕБНО, НЕВЕРОЯТНО !

Даже и музика ми зазвуча в главата ...

[lodborg]

^ Ами хайде записвай!!!

[scion_of_storm]

Видях падналите ангели
И кой ще дръзне да ме вини?
Видях ги, всички тях
И истината в техните очи...

Белезникави, бледи фантоми
Видения, тъй злокобни и ефирни,
Души във вечно изгнание са те
Захвърлени, отречени в хода на всите векове

Виждам ги, зоват ме с разлагащи се уста
Виждам ги, усещам махът на прогнили крила
Маршируват, манифест на хаосът цари
А в изтлелите, черни души
Безкрайният пламък на омразата пламти

Тук са, унищожителите на човечеството
Врагове на всичко живо и земно
Тук са, и усещам как в сърцето ми
Впиват се, разкъсват го омърсените им нокти

Помогни ми, макар невъзможно да е
Спаси ме, макар да съм обречен вече
Зоват ме, притеглят ме към себе си
С усмивки на разложени лица

И знай...
Когато писък във вечността проехти
Това ще бъде моят край
И на душата ми изгубена
Сетните трели...

[scion_of_storm]

Шепни, призрако, удавнико във времето
Вихър нека бъде гласът ти
Мълви ми, забравен дух горски
Слова, що недоловими са за ушите хорски

Подеми душата ми, диви ветре
Нека летя, обгърнат от могъщите ти крила
Сей разруха, разярена мълнийо
Раздирай безконечно черни небеса

Върнете ме назад, към древни времена
Очите ми смъртни да виждат хорските дела
Мъдрост нека черпя от грешките човешки
Виждайки как за вечността сме само пешки

Гръмотевици вихрят се около мен
Докато аз, в пелената времева
Постепенно бивам прероден

Сълза пада тихо на земята
Бурята утихва бавно
А вятърът все тъй облаци размята
Горда стихия, могъща и славна!

[Dry County]

Завинаги (Красиво е, нали?)

Усмихваш се.
Пред теб стоя.
Усмихваш се.
А аз мълча.
Красив е залезът при мрачните скали,
нали?
Усмихваш се.
Приятно чувство те изпълва.
Вятърът разгръща моите коси,
в теб буря, а тук просто вали.
Красиво е, нали?
Усмихваш се.
Протягайки ръка, опитвам се да те докосна.
Вятърът приятна песен носи...
Усмихваш се.
Аз все треперя,
а ти стоиш.
Усмихваш се и тъй - мълчиш.
Но твоят нежен поглед ми говори...
Преди смъртта да ги затвори
очите ти тъй ведри бяха!
Усмихваш се.
Морето бурно среща твърдите скали.
Красиво е, нали?
На ръба им все стоиш,
усмихваш се, но и мълчиш.
Опитвам се да те докосна пак,
но срещам просто леден мраз,
опитвам се, но ме обгръща мрак.
Ти помниш ли, когато тук
подаде ми ръката си и,
под топлината на нашия юг,
не мрака, надвивахме себе си.
Усмихваш се,
ах, колко нежност, топлина,
струи от твоите очи.
Как искам пак да те прегърна...
Но ти все мълчиш.
Това мълчание е бавна смърт...
Ти знаеш колко много искам аз да те докосна...
И вятърът косите ми да носи.
Ах, бурно е морето и вали.
Красиво е, нали?
Усмивката ти нежно ми говори...
Протягаш ти ръце да те прегърна...
Във гълъб бял как искам аз да те превърна,
да можеш вечно да летиш
и щастието свое да намериш...
Но сега... ще трябва да заспиш.
На края на скалите си застанал.
Усмихваш се, но все мълчиш.
Пристъпвам бавно аз да те прегърна
Пристъпвам бавно, към ръба вървя.
Отивам аз завинаги да те прегърна,
завинаги със теб да полетя...

[InsArtTure]

Леле, коооолко романтично! Приятел, трябва да го надживееш този наевитет - чисто стилово. Най-малкото, да използваш възможно най-клишираните и то клиширани в повърхностната романтика изрази и похвати, е скучно и безинтересно за читателя. Не можеш да грабнеш вниманието с тези югове, залези и мраз, които не са израз на твоята емоционалност, а наложили се в масовата поезия символи.

[Dry County]

Въпросът е, че е посветено и е точно това, което чувствам Иначе мерси все пак за коментара (;

[InsArtTure]

My Shadow Paradox

A game of haunting and revealing
Plays the weakest side of me;
Sees no comfort nor a healing,
Says that shortly life will flee

A place of gray and unappealing
I am shown and I will stay
For if a part of me has illness,
It will confine me as a prey

Craving not a haste reaction now,
Reaching farthest limits there,
I just implore my soul to once again
Postpone when plays for life and fare

I see

I truly see the way of shadows –
Sipping, stirring and be out;
Torturing the day that you believe,
Grinning meanly when you doubt

Thus, I address myself to it,
The weakness, illness or whatever
And say I “Stop!”
I crave to free my soul forever!

But I can see it pass me by…
…in haste.
Returning never

[Aggressive Perfe...]

Аз се бях заел да пиша дет/дуум песничка, тъй че ето го текста:

Когато слънцето угасне
И този Бог веч не е жив
Във тези черни дни ужасни
Тогаз ще бъда най-щастлив

„Дано умрете всички до един!
Дано угаснат вашите души!”
Сред бурята седях аз сам самин
И гледах всичко как гори

Когато радостта изчезне
И чистий хаос стане цар
На хората и космосът небесни
И ангелът ще стане звяр

„Дано редът ви да го няма!
И любовта ви да умре!”
Погледнах в бездната голяма
И изкрщях с огромен, мощен рев:

О, мрак и самота, убийте
Заслепящата светлина!
О, черни демони извийте
Божествената й ръка!
Дано тук слънцето угасне!
Дано тоз’ Бог веч’ не е жив!
Дано най-после в празнотата
Редът ви се изпепели!

Така... Вече имате над какво да плюете

[InsArtTure]

Учудващо, но няма какво да плюя. Даже е интересно писанието-не съм очаквал, че имаш толкова интелект. Не е нищо особено, но не звучи много клиширано и има атмосфера и идеи.

[afito]

I feel the calmness of the sea
without waves, without noise
This day it can be me
the only one hearing its dying voice

So cold without the sun, a winter sea, so frail.
Its depth and calling vows, a winter sea...

I feel opression, i do,
I can't believe it will rise again
The wind's falling under the moon
The silence is killing its refrain

[Aggressive Perfe...]

Сбогом

Време е да се сбогувам с този мръсен, грозен свят
Време е да си отида от тоз' чер машинен град
Време е Косачът Мрачен да дойде и да ме спаси
От тоз' ад студен и страшен в който слънце не гори

И този ад сте вие, хора
Дано сега сте по-щастливи
Вий мачкахте ме без умора
Със вашите грозни думи мили

На всичко тук аз слагам края!
Дано отровата горчи ми!
Какво след мен ще е - не зная,
Но забравете моето име!

С усмивка ще умра щастлив
Дано е черен всеки ден!
Дано Бог не е милозлив!

ДАНО СЕ ВСИЧКО СВЪРШИ ПОДИР МЕН!

* * *

Време е да си отивам, сбогом, о, машинен свят
Ти за мене беше нищо, един безкраен, черен ад
Сбогом, о, злокобни хора! Сбогом и на теб, съдба!
Време е да се сбогувам,

Време ми е да умра...

[Svetyl]

^Леле

[prayer4eto]

^^ Амин ...

[Wolfheart]

Пубертет ... ще мине

но поне рима докарваш