Metal World - Българският метъл портал Гласувайте за сайта в BG Top

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 Forum Rules ПРАВИЛА - прочетете преди да пишете!
 
Reply to this topicStart new topic
> Съществува ли шаблонност в слушането на музика в България
MORRIGAN
коментар Oct 15 2018, 10:01 PM
Коментар #1


Непросветен
*

Група: Потребители
Коментари: 10
Регистриран: 13-October 18
Потребител N: 4796



Рискувам да отворя една тема, за която бях писала в една предишна медия, в която работех. Вдигна се голяма врява около написаното, защото определени хора се почувстваха засегнати.
И все пак, работата ми не е да удовлетворявам определени инидивиди, а да мисля и да споделям мислите си, базирани на факти и реални събития.

И в крайна сметка, Блеки Лаулес е казал: "Хората слушат с очите си." Когато е излязъл на сцената опръскан в кръв и е "изнасилил" монахиня на сцената, хората са го определили като антихрист и дори са забранявали W.A.S.P. Щом обаче излезе Golgotha, всички започнаха да му свалят шапка и да коментират колко набожен човек е.

Казвам това, защото обикновено за една банда се съди по външният вид. Ако носиш черно, вериги и шипове, кубинки и дълга коса, ти си метъл и достоен за уважение. Ако обаче не носиш черно и нямаш дълга коса - надали някой ще ти обърне много внимание. Едва ли ще се вслушат в музиката ти, концепцията, която се опитваш да изразиш, и опитът да накараш някой да се размисли. Защото ако излезеш и кажеш - "Там убиха човек", хората ще се шокират, но ще забравят до час. Ако пък им покажеш как е убит въпросният човек - ти директно ставаш подстрекател и привърженик на убийство.

Така става и когато тежка банда вкара някои по- леки парчета, или си позволи дори по- комерсиален албум.
Изключително неприятно впечатление ми направи как след Minutes to Midnight "заклетите" фенове на Linkin Park се отекоха като помия в септична яма. Нямаше ги вече крещенето на Честър и рапирането на Майк, за това пък имаше много за човешката същност и смисъла на това да си жив. За това 10 години по- късно, когато Честър умря, някои фенове се сетиха, че в музиката им е имало подтекст, че те са опитвали да предадат послание, и изведнъж започна реването и оплакването, как те, видиш ли, са били прави. sleep.gif
И нямаше значение, че същите тези хора някога дружно слушаха Linkin Park, както и Rasmus, Green Day... Няколко години по- късно, научили някои по- тежки имена, отричаха онези, които ги превърнаха в това, което са, и положиха началото за тях.
Това ми намирисва на... Лицемерие.

Много талантливи и не толкова известни банди страдат от същият синдром, само защото външният вид не отговаря на музиката им, а от там и на изискването на феновете. А после било комерсиализация някой да се натъкми към определен стил за да се хареса.
Давам пример с X Japan, първата и най- известна рок банда в Япония. Джийн Сиймъс беше казал, че ако те се бяха развили в Америка, щяха да са най- добрата рок група в света.
Може би и най- злощастната. Техният основател и барабанист Йошики претърпя тежка операция в началото на миналата година, която постави под въпрос връщането му на сцената. През 2011 бившият им басист Тайджи Савада беше убит в затвора в Сайпан, а през 1998 при нелеп инцидент умря най- обичаният им член - Хиде, поставил началото на вижуъл кей движението, на погребението на който се изсипаха 60 000 души и запречиха процесията към гробищата.
И все пак, единици са в България тези, които познават творчеството на X Japan, които знаят имената им и дори част от историята им.
Вероятно защото те не носят кубинки и не се обличат в кожи и шипове.

Какъв е изводът от всичко това... Дали пред теб има привърженици на еднин или друг музикален стил, дай им каквото искат, или те ще те оплюят и залеят с помия. Ако не си гръмък, зрелищен и привличащ вниманието, ако не отговаряш на определени норми и не се вписваш в тях, колкото и талантлив да си, колкото и добра да е музиката ти, ти ще си останеш просто един недостатъчно добър изпълнител, който не носи кожи и кубинки, и няма дълга коса.


--------------------
“Creation is quite impressionable. Everyone leaves a trail of their actions. And everyone, however wise,
however powerful, however immortal, makes mistakes. All it requires is the patience to wait for them.
And you’ll find no one, in all Creation, quite so patient as Death.”
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Anarchyst
коментар Feb 12 2021, 10:57 AM
Коментар #2


Непросветен
*

Група: Потребители
Коментари: 8
Регистриран: 3-August 19
Град: 42.69751 23.32415
Потребител N: 4926



Аз слушам с ушите си и не ми дреме коя банда как се облича и как изглежда. Отделно и че повечето от групите, които слушам, нямат клипове и няма как да ги видиш как изглеждат. Като съм свикнал на едно звучене, няма как да сменят стила и да очакват да няма отлив на фенове. Затова и Рамщайн престанах да ги слушам след 2014 г. и Найтуиш ги отебах, след като Таря напусна. Наскоро и Марко Хиетала обяви, че ще напуска и Найтуиш вече съвсем за ник'ъв чеп няма да става. В наши дни Рамщайн за мен са мъжки вариант на Бръкни Спръсти (Бритни Спиърс), демек - голяма помия.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Wolfheart
коментар Mar 31 2021, 06:32 PM
Коментар #3


Я свободен
*******

Група: Приятели
Коментари: 4326
Регистриран: 16-March 04
Потребител N: 429



Доста време я гледам тази тема и до сега едвам се въздържах да не напиша нищо тук. Може би заради споменаването на Minutes To Midnight. От този албум започват вече наистина да ми харесват. А феновете така или иначе щяха да се отрекат от тях, защото по това време nu-metal-а вече се беше преместил в графата демоде, а феновете вече се бяха ориентирали към други стилове, като метълкор или дъбстеп.

Има шаблонност и то това е заради музикантите често се изхранват от тази музика. Също както целта на музикантите е да правят музика, която да радва слушателя, а самите музиканти, така и целта на журналистите е да пишат статии, които да радват читателите (и най-вече спонсорите на медията), а не да ги засягат. Често журналист, който напира да изразява собственото си мнение, бива изгонен от големите медии и започва да работи като фрийлансер или да кара такси.

За музикантите е важно как изглеждат и колко зрелищно шоу правят, защото концертите са основното перо в приходите им. Сега дискове с музика не се продават много, както през 80-те и 90-те, а когато са се продавали, основно компаниите са печелили от това, а музикантите са взимали по цент на продадена бройка. Ако групата не впечатли със зрелище и визия, концертите им няма да са толкова посещавани и съответно им се обезмисля цялата дейност. Затова от гледната точка на музикантите изглежда, че "хората слушат с очите си".

За едни групи е важно да подържат определена база от фенове и най-малката промяна в стила би отдръпнала голяма част от феновте, което би попречило на музикантите да си изплащат ипотеките. Може би това е причината на някои групи цялата им дискография да звучи супер еднакво.

Докато други следват модата и определено изоставане върви с намаляване на продажбите. Aerosmith постигат най-голям успех не с първите си албуми, а през 80-те и началото на 90-те, когато издават албуми в по-модерен стил. Същото важи и за Scorpions. Ако и Stranger In Us All на Rainbow не беше приет с толкова слаб интерес, вероятно Ritchie Blackmore щеше да продължи да прави рок и да се появят още сватбарски хитове, като Can't Let You Go.

Виждам, че в първия пост се споменава и за X-Japan. Никога не съм си правил труда да потърся да чуя тяхна песен, въпреки че в далечния изток се спукват да ги слушат. Но пък има страхотни японски post rock групи, като Mono и Euphoria.




--------------------

Broken hearts are for assholes!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Aggressive Perfe...
коментар Apr 6 2021, 08:31 AM
Коментар #4


Демон
******

Група: Потребители
Коментари: 2148
Регистриран: 26-November 06
Потребител N: 1692



Вариантите като музикант са
- или да си свириш каквото ти е кеф като хоби и да се издържаш от някаква друга работа или бизнес (реалността за масата метъл банди по простата причина, че това е силно нишова музика)
- или да правиш музика, която продава, да правиш шоу, да развиваш групата си като бранд и т. н. и т. н. неща, към които OP тук изпитва явна неприязън, но в които няма нищо нередно - чисто и просто това ти позволява да се занимаваш професионално с това, което обичаш, а не да отговаряш на мейли в кол център и в свободното си време да си вокалист на легендарната пауър метъл група Guardianforce, за която цели 27 души в Bandcamp се кълнат, че е най-доброто нещо, което са чували някога
- или да се издържаш от преподаване, стипендии, свирене като сесиен музикант в студио, свирене като член на оркестър, правене на YouTube съдържание, продажба на музикални инструменти, продуциране и т. н. и т. н. опциите тук са много, разнообразни и непонятни за мен като човек, който просто си дрънка на китара вкъщи.

Въпросът е колко ти е важно да се занимаваш професионално с музика. Няма нищо срамно нито в аматьорството, нито в това да свириш в Green Day или там в каквото, но реалността е, че легендарната пауър метъл група с могъщата орда от 27 фена ще си остане такава, защото няма как нещо хем да е супер нишово, уникално, екстремно и т. н., хем да се харесва достатъчно масово, че да ти изхранва семейството.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Reply to this topicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 16th April 2021 - 07:10 PM