Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[InsArtTure]

Значи темата е за личното творчество, било то проза, лирика или всякакви подобни.
Тук ще намерите част от моите писания. Има стихотворения и започнатата ми книга. Имайте предвид, че повечето неща са на Английски език.
Папката Кристиан съдържа неща на един съученик, не мои.

Кажете ако нещо ви е изкефило и давайте своите.

[Mort]

Тъй като нямам нищо качено някъде из нета ще пльосна едно малко резюме, което съм писал по книгата, която ще види бял свят в необозримо бъдеще . Ако ви е интересно ще кача и малка част от първата глава. Съдържанието на резюмето е доста набързо написано по молба на един приятел и съдържа в себе си основно предисторията на книгата. Там където съм сложил ??? и аз не съм много на ясно какво и как точно ще се случи. Приятно четене, ако ви се занимава и наистина да не се смеете!

Историята на кратко, такава каквато беше, е и ще бъде. Нищо от написаното по-долу в този свитък не е окончателно, нито пък е пълно. Цялата мрачна история на времената преди империята на Гарад Араксис и след нея ще прочетете в томовете “Синове на Мрака”. Не знам дори кой си е правил труда и е положил смешни усилия да претвори една такава обширна история в няколко страници. Но все пак помага на бъдещия читател да придобие една по-обща представа.

В старата епоха в света на Даруин се възцарил хаос. Градове и държави воювали помежду си, а заедно с тях воювали и боговете им. Няколко били големите империи, разположени предимно на континента Норидиан, но дори и те отслабвали и се разпадали, поради продължителните войни и вътрешни дрезги. Междувременно изключително жестокото и войнстващо племе от Северния континет - Кар Дар утвърждавало позициите си. Племето се състояло от безчувствени, не изпитващи угризения, безстрашни бойци, жадуващи единствено да нахранят мечовете си с кръвта на враговете си, които всъщност били всички извън рода. Водени от кръвожадното божество Сайгон, те набирали сила с всеки изминал ден. Устремен към унищожението и поробването на всички северни народи жестокият Сайгон, решил и повел верните си да потъпчат живота и свободата не само на Ворния, но и на Даруин. Наистина целта на кардарци и техния бог била завладяването на света, но не се предвиждало създаването на тяхна държава, имало я само волята за разрушение. Смисълът на живота им се състоял от обсебващото желание да спечелят следващата битка и да умрат в името на Сайгон, като вземат възможно най-много животи със себе си. След спечелването на дадена територия и изчерпването на ресурсите й бездушните кръвници нападали следващите поред земи и след време целият Северен континент (Ворния), бил под флага на Кар Дар. Сайгон бушувал в диво настръвление от кръвта, пролята в негово име. Тези, които не били паднали мъртви в битките били превръщани в роби, други (млади и силни мъже) били тренирани в обречени ротници (демизар), чиято единствена цел беше да умрат в битка за победата на Кар Дар. Кръвните войни, заедно със Сайгон (от чистокръвните кардарци) били главнокомандващите в това пиршество на унищожението.
След като бяха завладяли и значително развития пристанищен град Богарс, в който имало корабостроителница, те решили да построят кораби и с тях да нападнат Норидиан. След една, две години Черната флотилия била готова и вече значителната войска се отправила към далечната си дестинация. Там обаче съпротивата била значително по-сериозна, отправена от няколкото големи държави, които се обединили под настъпващата заплаха. Започнали години на безкрайни битки и сражения. Войните на Норидиан се биели смело и самоотвержено, но бавно и с всеки изминал ден губели войната. Сериозни загуби търпяли и кардарци. Много от Кръвните войни умряли, други вече били твърде възрастни и слаби, за да воюват, а във вените на младото поколение не течало вече същата кръв, размита от смешението на Кар Дар с други народи. Едновременно с това и Сайгон станал прекалено самоуверен и лаком, често пращал войните си на сигурна смърт, само за да се храни с душите им. Така в редиците на Кар Дар се появявали смут и недоволство, невиждано и нечувано досега. Робите вече надигали глава и желаели свободата си. След известно време в изблик на отчаяна надежда, тъкмо преди последната защита на Норидиан да падне, в част от робите се надигнала силната вяра в ново, по-добро и справедливо божество, което да ги спаси. Тогава се появил Риел Аркас (Огнената Звезда). За изненада за всички Риел Аркас се изправил директно срещу Сайгон и пред очите на стотици хиляди свидетели го побеждил в колосална битка, след което обединил всички оцелели войници, роби и разбунтували се демизар в една последна атака срещу силите на Кар Дар. Победата била знаменита, в знак на която Огнената Звезда издигнал насред разрушението величествен метрополис от земните недра. Чудото било наречено Гарад Араксис (Град на Светлината). Там всички водачи на оцелелите държави се обединили под волята на Риел Аркас. Създала се структурата и справедливите закони на тази велика държава и бъдеща империя.
В духовния свят, пък Огнения бог приел за свои Архангели и пазители на Светлината, няколко от боговете на бившите вече държави на Норидиан. Останалите, които се противопоставили на това било прокудени или дори унищожени. В Архангели били възкачени и някои от първите повярвали в Риел Аркас, събитие което никога не се е случвало в нито един от континентите на Даруин.
Така със своят верен съвет от Архангели, Риел Аркас дал началото на Войната на всички войни и Звездоносните походи. Целта била всички войнстващи държави и богове да бъдат победени и посветени във вярата на Огнената звезда. Тези, които доброволно сключели мир и се присъединили към Араксис получавали автономия, като единствено условие било религията им да е аркасийска. Техните богове имали избор от това да се присъединят като ангели на Риел Аркас или да бъдат унищожени. Когато кампанията напреднала и вече целият Норидан бил едно цяло, Огнената звезда се оттеглил, за да управлява Духовния свят, където досега е царял хаос. Той оставил хората сами да управляват съдбата си, като той щял да бъде техен съдник, но нямало да позволи отново да има робство и страдание.
За империята на Гарад Араксис започнали дни на благоденствие и просперитет. Но уви това не било писано да продължи дълго. В една от по-далечните провинции, където се съхранявал така важният Камъкът на светлината (душите) (???), възникнала нова непозната заплаха. Тя останала обаче силно подценена и скоро малката бунтовническа група, водена от отлъчения магьосник (хелар) Суръс Венхем, успяла да завоюва цялата територия. Но не това било най-същественото поражение, Камъкът също бил изгубен. С изчезването му на Даруин се появила разрушителна зла сила. Непобедими демони се появили на света, които бързо успели да обединят много от бившите държави на Норидиан срещу Гарад Араксис. В метрополиса били стъписани от случващото се, предателства имало и в самия град. Много от хелар се присъединили към врага, правейки го още по-труден за унищожаване. Най-страшното, обаче, тепърва предстояло – всички убити от силите на мрака били съживявани чрез забранени ритуали от Дахнавар (демоните) и мъртъвците започвали да се бият на тяхна страна. Така числеността на вражеската армия можела само да нараства. Бързо целият Норидиан пламнал във война. Тези които се упълчвали на нашествениците умирали и биваха превръщани в бездушните мартвиек (съживените мъртви – зомбита демек), останалите просто се присъединявали към армията на злото и продължавали разрушителните си походи към Гарад Араксис. Ден след ден империята гинела, а Риел Аркас не откливал на ничия молитва и не правел нищо, за да спре случващото се.
Когато Суръс Венхем достигнал Града на светлината армията му била непопедима, а звездоносците наброявали само една трета от числеността си преди тези събития. В подножието на града (долината Лонедар) се разразила страшна битка. Звездоносци, хелар, благородници и обикновени хора се биели рамо до рамо. Това била най-трудната битка за тях, не защото противникът ги превъзхождал многократно по брой, а защото се биели срещу мъртвите си другари, приятели и дори роднини. Но ордите от мартвиек не можело да бъдат победени и отделните окръзи на Гарад Араксис започнали да падат един след друг. Паника обхванала населението на града, надигнали се бунтове, безумци започнали да убиват и унищожават всеки и всичко свързано с Огнения бог, който ги бил изоставил в този пагубен час.
Всичко изглеждало загубено, когато армията на Суръс достигнала и последния окръг на Гарад Араксис (Инхард). Тогава обаче Зерис - един от генералите на Венхем, осъзнал, че целите на бившия хелар са съвсем други от заявените и решил да промени позицията си във войната. Чрез измама успял да открадне Камъка на светлината ??? и заедно с подчинените си се обърнал срещу доскорошния си съюзник. Когато камъкът бил изгубен голяма част от мартвиек започнали да гинат без причина и редиците на Суръс силно намалели. Битката заела друга насока, нашественическата армия започнала да губи. Венхем дал нареждане за отстъплание, но в миг на дива ярост проклел земите около Араксис и над Инхард се спуснала вечна нощ. Черни облаци замъглили небето и започнал да вали непрестанен дъжд. Той загубил тази битка, но не и войната.
Гарад Араксис бил обречен на бавна смърт. След време дори сменил името си от Град на светлината в Град на мрака (Гарад Садор), заради вечната тъмнина, която прояждала душата му. Глад и страдание измъчвали жителите на Садор, защото нищо не виреело в мрака. Изнемогналите хелар едва успявали чрез вече отслабналата си сила да подхранват почвата, за да има някаква храна за хората, но тя въобще не била достатъчна. Нямало я вече светлината на Огнената звезда, който да закриля с топлината си верните му. Тогава Зерис, който сега бил управник на града, взел решение да изпрати малък отряд до Кулата на светлината (където преди е бил Камъка на светлината). Целта на експедицията била да се говори с Риел Аркас, защото там било единственото място, от което простосмъртен може да говори с Бога. Последната надежда била той наистина да е още там, да иска и да може да помогне на молбата на отряда.
Няколко били хората, които ще извършат това пътешествие. Техният водач, Арън Даркейн, е бивш атийл (генерал звездоносец) – последният вярващ в Риел Аркас. Човек със скрити възможности, станал в последствие магьосник и обърнал хода на историята. Странно било съвпадението, че той освен последният поклонник на отмрялата религия бил и син на кардарец, и то детето, за което се говорело в пророчествата и от което се страхувал самият Риел Аркас.
Старият приятел на Арън – Галиан също взема участие в това начинание. Загадъчен човек, таен агент с удивителни способности.
Дъщерята на Зерис, в последствие оказала се предател, заради която
Галиан умира. Любовница на Суръс Венхем.
Лиа – все още неизвестно
Моранор – вампир, един от последните оцелели, бивш звездоносец от специалните отряди (трябва да им измисля име).
Толмак – един от малкото все още способни до някъде хелар, който обучава Арън.
Може би още един магьосник...
Микаил – пазителят на мъртвите – естествено се внедрява в отряда под прикритие (има много сериозна философска позиция)

Тук действието започнало да се развива доста неясно и неразбираемо, поради което ще бъде описано накратко чрез планова структура:
- Отрядът напуска със съответните приключения Гарад Садор и се насочва към Кулата на светлината.
- Сънищата, книгата от майката на Арън и други загадки...
- По пътя си срещат Лиа и Микаил (как и защо?).
- Дъщерята на Зерис се оказва предателя и заради нея умира Галиан, въпреки че Моранор и Арън са се досетили по-рано за измяната й. После тя заплаща с живота си за нея.
- Стигат до Кулата и Арън говори с Риел Аркас. Казват се много неща, но и много се премълчават. Най-същественото е, че отряда трябва да се върне възможно най-скоро в Садор, защото отговорът на проблемите им е там – Камъка на душите.
- Когато се връщат Суръс е обсадил отново града. Той и Арън се бият и звездоносеца умира, но Моранор му прехвърля силите си и така го прави безсмъртен. След това естествено Суръс умира бавно и мъчително, а същото се е случило и с любовницата му между другото. Тук някъде изчезва и Лиа.
- Арън разбира, че зад всичко стои не Суръс, а тринадесетият Архангел – Натас Летайл!!! Тук някъде свършва първа книга и може би за сега стига толкова обяснения, защото може би ще са излишни и нещата ще се случат по доста различен начин. Единственото, което ще се случи със сигурност е, че Арън ще овладее физическата магия, не само органичната.