Panzerkampfwagen VI Tiger Ausf. E, За оръжие става въпрос Опции

[File099]

Panzerkampfwagen VI Tiger е разработван и строен от светилата на немската военна промишленост Хеншел, Порше и Круп в периодът 1937-1942ра година и е предназначен за заовоевателна война в открит бой на равни пространства. Това е най-тежкият и масово разпространен танк по време на Втората световна война произвеждан във военните заводи на Третият Райх до окупирането на Германия и падането на националсоциалистите. Производствената му цена е 300 000 райхсмарки, което е в пъти повече от цената на всеки един друг танк по това време. Първо му бойно използване е есента на изключително тежката във военно отношение 1942ра при Сталинград в съставът на армията на Хот при опитът за деблокаж на обградената 6та армия на Паулус известна като разрушителка на градове. При тази необмислена акция от страна на ОКВ са пленени свръх-ценни образци от Съветската армия и по този начин Хитлер разкрива най-силната си карта за предстоящото генерално сражение на Курската дъга 5-12 юли 1943та. Но първият пленен немски Panzerkampfwagen VI Tiger e от Ленинградският фронт в съставът на sPzAvt.502 на снимката изложен в Горки Парк в Москва, където му се провежда щателна тактико-техническа инспекция от съветските генерали Жуков и Ворошилов.




Танкът в базовата си модификация тежи 56 тона, носи огромно за времето си и съкрушително с поразяващата си сила 88 мм оръдие проектирано на базата на 88mm Flak 36 L/56 зенитно оръдие на Вермахтът, което в танковият му вариант според думите на създателите си може да унищожи всичко в радиус от 1000 метра включително тежки 52 тона съветски танкове KV-2 въоръжени с 151 мм смазващи със силата си оръдия. Стоманеното чудовище плод на немският технически гении побира до 92 снаряда за това свръхмощно за времето си оръдие и е въоръжено с изключително ефективна 7,92 мм картечница за поразяване на пехотата до 1200 метра. Снарядът Pzgr.40 може да пробие около 150 мм броня на дистанция от 1000 метра и 110 мм броня на 2000 метра, което представлява изключителна заплаха за всеки един съветски, английски или американски танк в периметърът му на действие. 12 цилиндровият двигател Maybach HL 230 P 45 с мощност 700 конски сили е инсталиран на всички произвеждани модели до май 1943та година. Въпреки него Тигърът си остава тромав за градски бой където става лесна плячка на други по-маневрени танкове като T-34/85 и английските Шърман. Panzerkampfwagen VI Tiger се нуждае от високо квалифициран 5-членен екипаж с изключително висока военна подготовка, високи нравствени качества и най-вече надеждна политическа мотивация.



Съществуват много и различни модификации но най-интересната от тях представлява конвертиране на съветски Т-55 в Тигър от 50те години на миналия век. Такова тежко въоръжено и бронирано чудовище плод на съветската и немската военни промишлености от 40те и 50те е практически в състояние с лекота да унищожи и смаже всеки един американски и английски танк строен до тези години. Прави сериозно впечатление приемствеността на съветската военна мисъл от пленени немски образци въоръжени не само по отношение на този блестящ за Втората световна война танк но и относно автоматът Щурмгевер.44, на чиято база е строен известният по цял свят автомат Калашников АК-47. Съветските конструктори доразвиват идеите на немските инженери, в резултат на което се създават брилянтни образци въоръжение. По начало немското оръжие е макар и в драстична степен по-ефективно е значително по-скъпо и трудоемко за направа от съветското но при почти всички случаи го превъзхожда многократно с качествените си показатели.

[Artillery]

Най-тежкия танк произвеждан в заводите на Райха не е Тигър, а Маус макар и само 2 броя.
И за първи път е забелязан от руснаците не при Сталинград, а при Ленинград, пак в 1942.
Малко уточнение - оръдието на КВ-2 е 152 мм, и бронята му (поне на купола) не може да бъде пробита от 88 мм оръдие.
Ето един пример - http://nauka.bg/forum/index.php?app=core&a...attach_id=25128 - това КВ е ударено множество пъти от 76 мм оръдия, нито едно от попаденията не е успяло да пробие бронята. Руснаците твърдят, че челната му броня немците не можали да я пробият дори със 150 мм осколъчно-фугасни снаряди, ама според мене силно се изхвърлят.

Това, че Калашников бил копие на Щурмгевер също не е баш така, първоначално и на мене ми изглеждаха доста еднакви, но това е само външния дизайн, което е нормално - търси се оптималната и максимално компактна конструкция. Така докато не видях схема с напречен разрез на двата автомата и се оказа, че нямат нищо общо освен някои основни неща като - положението на пълнителя и механизма за отвод на газовете.

[File099]

Артилери, здравейте, радвам се да ви видя!

До колкото съм чувал, за това събитие конкретно нищо не съм чел, но през 1941ва се е разиграло танково сражение между КВ и по-малките от Панцер 4 танкове. КВ с огромното си оръдие буквално е преобръщало като детски играчки леките немски танкове вероятно главно Панцер 3, докато техните оръдейни удари по КВ нищо не са му правили. Колко танка КВ е имало не си спомням, мисля по памет са били два срещу десетки леки немски танкове. Колко време е продължило сражението също не си спомням, но са били дни, може би седмица. Тогава немците решават да изкарат 88 мм зенитно оръдие с което най-накрая пробиват брояната на КВ. Тази информация съм я чувал и чел поне от две места следователно е истина. При това положение няма начин Тигъра който носи на практика същото 88 мм оръдие конвертирано специално за него не може да не пробие бронята на КВ. А колкото до 150 мм осколъчно-фугасните снаряди един такъв снаряд ще направи КВ на кайма!

[Scanspeak]

Maus не влиза на въоръжение и се появява като прототип едва в края на войната. Най-тежкия оперативен танк е бил Königstiger като не е можел да минава дори по солидни мостове при офанзивата в Ардените ( 1944 ). Практически няма загуба от вражески огън, но е изразходвал горивото си бързо и често са били изоставяни от екипажите си.
Панцер 6 иначе е доста интересна машина, но не бих я нарекъл велика, въпреки митичната и слава. При Прохоровка загубите на Тигър и Т-34 са почти равни, предимно заради близкия бой, но е показателно, че масово произвежданият Т-34 е еднакво добър или по-добър при определени обстоятелства. Тигъра и като цяло немските танкове имат няколко неприятни недостатъка:
- права челна и странични брони, т.е. по-тънка е от скосената броня на някои други модели на въоръжение;
- балистичните панели не са ляти като при Т-34, а са нитовани. При удар на какъвто и да е вражески снаряд, нита се е късал от вътрешната страна и главата е рикоширала като куршум вътре в купола, доста от загубите на екипажи са именно от такава ситуация
- двигателите на Майбах са били бензинови и танковете са били лесно запалими
- слаба задна броня, екипажите на Т-34 са знаели този недостатък, както и по-бавно въртящото се оръдие на Тигъра
- много сложен за подръжка и полеви ремонти, като по-малкия Пантера, както и за бързо производство
- тесни вериги, което е оказало своето влияние в калта
Най-успешния немски танк от този период поне за мен е Пантера, въпреки, че страда от горните недостатъци. А за руските - КВ са тежки танкове, които по-късно са заместени от много по-тежките ИС ( Йосиф Сталин както се досещате ), но ИС взимат ограничено участие във войната. Все пак успяват да влязат в Берлин.