Обратна молитва..., В памет на живите... Опции

[nikoi]

Социалните позиции и роли представляват личностната свобода на човека в границите/оковите на обществената предпоставеност... А нима в кошарата на социалния свят архипозицията на вси човекодобишки позиции не е позиционирана в ареала на сенодобивната безидейна дейност, наречене биологично, материално и социално (въз)производство?! Какво право има Аз-ът да бъде Себе си отвъд отговорността на/към своите „избираеми“(?) КОЛЕКТИВНИ(??) същности – отвъд ДЪЛЖИМИЯ АЗ, без квазиалтернативната вариативност в реалността на социума да обезличи неговата(чия? – семейната, приятелската, гражданската, професионалната, институционалната – човешката?? – чия???) индивидуална същност – да отнеме правото му да притежава и отстоява своя ЖЕЛАН АЗ?!? Защото Аз-ът днес не твори своите идеи, а ги плюска – или: твори несвойствено чуждите нему идеи, за да ги изплюска... А човекът е обществото, е представител на неговите подструктури, е своята работа, е своето семейство, е своите приятели, е своето дете – е всеки човек – е дори човек, но (себе)човекът е ли той – кой? – човекът?!? И нек Аз-ът се вгледа в огледалото на живота си и разпознае там Аз-а на желанията свои, неоскотени от разядената плът на индивидуалната му същност, глозгана от сакралното задължение на ДЪЛЖИМИЯ АЗ себе си със себе да гощава – на прасето прасето, в кое сам се е превърнал, в купанята на света соционелогичен да повръща и повърнатият Аз повръщаното свое сам да лочи, мляща и храносмилателства в очакване на (старо)заветната коледа, на коя спасителят не идва – на коя спасителят не ражда се: че светът на социума е изместил от космогонията на дните света на бога и населяван е от самонаказаните грешници, що собствения дом – що себе си – превърнаха в адов казан за (все)вечното приготовление на блажените си мъки да не бъдат своя собствен Аз!!! ............ (...в безмълвие ще коментирам безмълвните коментари във връзка с гореказаното от мен...)