Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции Абонирай се за тази тема Изпрати темата на приятел (E-mail) Отпечатай тази тема Изтегли темата Абонирай се за този форум Изгледи Превключи на: Outline Standard Превключи на: Linear+

[prayer4eto]

"прЯсен" ???

[LordZombie]

Уупс

[scion_of_storm]

Днес умряхме

Днес умряхме
И мъртви се смяхме
Над света и околните планети
Над хорските мисли
И над техните безсмислени ракети.

Утре сме живи
От кости преплетени
Аз бях; ти беше – диви
В мед и мента
И срам и тъга тясно оплетени.

Вчера какви скитахме
Уби ме с листо от упор
Аз пък теб самоубих
Излез малко от тежкия ступор
Кажи, нима най-важното ни не скрих?

*******************

Слънцето бе свидетел...

Вятър, вятър грачещ
Помете, помля, помля
Като сърп на жетваря
Сърп на жетваря плачещ;
Разкъса нощните небеса.

Бягаше и плачеше самотна
Плачеше и бягаше една
Обречена, загубена душа
Душа във нощ така охотна
Душа без капка светлина.

Слънцето беше скрито,
Скрито зад черни вулкани
Беше слънцето прикрито
Потулено от на луната рани
Рани от небе на прах стрито.

Умря и заспа, заспа
И не продума повече
Умря, а вън тихата река
Тихата река тъй не спря
Не спря черна да тече.

И слънцето от жал изяде
Сестрата си, своята сестра
Луна над тихата река
От жал облака прояде
Мастилената обречена гора.

[Boobster]

Дъб до дъб ,гъста гора,
няма къде да сера,
видях една черна бука
и реших,че ще бъде тука

С мъка на сърцето,
оголих си дупето,
първото излезе с гръм и трясък
на мокрия пясък...

[scion_of_storm]

Картината към Ванир

“Dying with sorrow not in hand
Welcoming my Gods…
An equal I am”

Горите свистят с клони
Приветстват умрелия Един
И смъртна дума ще се отрони
Ще се извие кръшна – като дим.

Земята тръпне и стене
Целува тялото с пръски от кал
А духът просто уморен е
Ще се завърне - несломим, цял.

Небеса кървят и пиянстват
Облаци сърдито вятъра убиват
На очите сложен изпосталял плат
Нима гордост и чест тъй се покриват?

Портите зейват отворени;
Пътеката към Езир и Ванир -
Изложена и приета.
Отдолу йотуни бягат прогонени
А горите свистят безспир.

Душата, казват, е вече приета.

[scion_of_storm]

Кос от камък

Откога ръбът става остър
Когато издялкаш леда
С от кръвта измечтан сатър
„Докога ще го преда?”

Докога небето се разприда
И възелът му плаче сляп
И върху равната трева
„Преди, все още (си) слаб”

Осем загадки без отговор
И девет леда без въпрос.
Решетка счупена без затвор
„Издялан беше пуст преди
А и сега оставаш тъмен кос”.

Ръцете хлъзгат по кристала
Изпридат халат от небеса
Ръбът се затъпява, предала
Се е последната нишка коса.

Косът стои
В камък вклинен.
Вдигни очи
Иде новият ни ден.

[scion_of_storm]

Забравените

"От ковачници черен дим
Ковем с хъс и злоба
Бяхме в сън, не ще заспим
Пак в прегръдката на гроба.

Щит, Щит ще ковем
От омраза, с топла подплата -
Огненочерно създание в плен -
Ще търсим заслужена разплата.

Пушек и пламък сред черни очи
Люти!, ала ще сътворим сечиво
Дим вдига се и от безчетни души
Разстила се мътно прах-зарево.

Химн под безтелесните простори
На злоба нещастна и скръб
Димът наш със светлина се бори
Пронизва лъчите й във гръб.

Щит, Щит ще ковем
Че време е за нов край на света
Ковчег черен сътворен
Ковчег от на ковачниците плътта."

И Забравените продължиха свойта песен
Зимата сбърка се с пролет, лятото - с есен.

[gadabout]

^Много хубаво и отново ударно.

Много експресионистично.
Напоследък се увличаш май по такива настроения, а те страхотно много отиват на стила ти.
Това, мисля, е верен път, продължавай!
Току виж се сдобием с нов Гео Милев.

[scion_of_storm]

М, не, слушам Оath Bound на Summoning и ми изникнаха разгневени, потиснати, обречени и угнетени орки :Р И пещите..

[gadabout]

"Не", че не те кефи като насока или "не", че не си я хванал?
Или и двете?

[scion_of_storm]

Ааа, боже, ти си едитнал после

Имах предвид, че нямах идея да е...сещаш се, народното на Смирненски, някак разгневеното социално - предишните ми бяха такива, това е някак по-тъжно и...ъм, фентъзи, макар че не си личи в този разгневен му вид.

А това за Гео Милев...много е силно, мерси. ) Напоследък действителността започва да ме увлича повече мисля, и това си казва думата.

Насоката е...донякъде хваната, но пък аз не се задържам за много време май в някаква определена ниша, променям се. Но е хубава такава И нужна, в сегашни нецветущи за мен времена :Р

[scion_of_storm]

Тайфун

Първи бе Тайфун
(разяреното дете)
Първи бе Тайфун
Между Земята и Небе.

Първи и последен бе
Син на бездумна бездна
Сред титаните – дете
Ала дарен със сила звездна.

Първи бе Тайфун
Отроче на драконовите криле
Драконовия Тайфун
Враг вечен на олимпийски богове.

От планините зъбери стърчат
Небесата те раздират.
Светлина, (и) божествената плът
Хвърчи; Зевс и Те умират.

Ликуват опълчили се сили
Тайфун Олимп поглъща
(ликуват Тартарос и Гая)
Под Етна решетките извили –
Титанична власт отново се завръща.

[scion_of_storm]

Звездата на Феникса

От сиво в черно
Окраска преминава
Кротко и мизерно
Безмълвно то остава.

Цвят на цветовете
Изигран в убита рокля
По коридор на световете
Капка аленост преминава
...ала сърцето го не стопля.

От Феникс, та във врана
До звезда или умрял всемир.
Красотата избягала, обрана -
(а пък)
Окраската вие се безспир.

Сиво черното изяжда
Тъче белокоса прежда.
На златоок плаж, да
Феникс към звезда
С поклон-жар се свежда.

************

Ветронощ

От всички знам, знам
Откъсват се фрагменти
И вливат се те там (точно там) -
Във всекръвни орнаменти.

А ветронощ поглъща хищно
Кръпката на небеса човешки
И лее нокти в щенье пищно
Ласкае луната с грешни смешки.

Фрагментът пристан все намира
В поредна глуха зимна нощ.
Орнаментът тогава в здрач умира
В бляскав летнослънчев кош.

Част от пъзел, камък във торбата
Мозайка от души и зли тела.
Ветрената нощ иска своята отплата
И с шепот превръща се в Смъртта.

[Aglarana]

Аз да си кажа за Забравените
И според мен има влияние от Гео Милев - пренебрегнал си всички синтактични норми и пунктуационни правила, а "И Забравените продължиха свойта песен/Зимата сбърка се с пролет, лятото - с есен" ми звучи толкова паралелно със "Слънчогледите паднаха в прах", не ме питай защо :р
И на мен ми харесва - личи си, че си променил традиционните си поетически конструкции. А и пак се стига до Апокапсиса - опит, да се разруши устойчивостта на Космоса.

Рано сутрин не ми се отразява добре май

[scion_of_storm]

^ е то космосО ке биде разрушен, щем или не.. ^^

Opus Moriendi

Вековете на Север,
замръзналото време.

„Я.Х.В.Е
И дари Йехова със Сатанаил света
И Сатанаил с Йехова дари небесата.
И създадоха същество те двамата
Ала заклеха се, че ще поискат си отплата.”

Вековете на Юг,
Течащата река.

Чува се - тътен над небесата
Дълбае из корените на земята
Редом старец мъртъв то шепти
В безжизнените му очи искри.

Зовът на мъртвите хиляди лица
Вик на поруганите преди деца
/”Спаси ни и човечеството погуби;
Избери ни и света към края сетен отведи.”/

Стотици хиляди криле от кал
Пламтят всред огнена вълна.
А старецът смее се, преди умрял
А изправил се /без крака/ сега.

УМРЕТЕ!

Ропот от отсечени глави
Стон от изгнили, от изгнили
Като шума лешава души.
/”Не сте ни вече толкоз’ мили.”/

УМРЕТЕ!

И идва студ, и мраз, и болка
Агония, изсичане на невинността.
Йехова със Сатанаил – в триколка
А след тях тлее с огън и мраз
/в огън и мраз.../
Потъпкана човешката трева.

УМРЕТЕ!

Крещят всички дървеса
Разярените листа
Слънцето всичко си иззе
Наред с безумните ни богове.

И умираме.

Хаотичните векове,
времето под водопада.

„Моля, при влизане предайте есенцията на своята душа.
...
Благодарим за съдействието. Навлизане в територията на предишна планета Земя.

Описване на характеристиките: ентропия.
Локализация: 2022 година, рождение на Свръхзвяра, трета планета от слънцето на Хелиос Хиперион.
Добре дошли във Мизантропия.”

[gadabout]

Отначало го зачетох супер отнесено, слушайки музика... Не го дочетох, спрях музиката и почнах наново.
Прочетох го цялото, понастръхнах и отказах да го чета пак.

Тълкувай както искаш, аз не знам.

[scion_of_storm]

Хахаха, ако е точно една от причините за това, значи съм си свършил исканото както трябва

[_TNT_]

Наистина въздействащо. Евала!

[scion_of_storm]

Копнежи

„Че няма сърце по-празно
От човешкото такова”.

И няма зора по-нещастна
От огрялата света.
Описана в трагедия ужасна
Събужда тя Смъртта.

Над вятър обездвижен
Грее слънце от души
Студено е, скитникът безгрижен
С лед в сърцето си пламти.

Всред поля от копнеж и кристали
Цвете безжизнено умира
Там, къде деца преди са си играли
Фонтан от скреж сега извира.

И между душите ни човешки
Избуява плевел, корен на лъжата
Стъпваме по дъска от безкрайни грешки
Тъпчем на душевността тревата.

Няма по-празно от на човек сърцето
Че сиво е то по единствен цвят.
И бушуват облаци над на тъга морето
С обещания празни за топла благодат.

[Aggressive Perfe...]

Въпрос: защо не пишеш във отмерена реч (или там както му викат, абе... следейки за броя на сричките и т.н.)?

[scion_of_storm]

Правех го по едно време, обаче ми омръзна - ритъмът тук вътре *цъка тиквата* е по-различен. И ако не отговаря на този ритъм, ми звучи тъпо, дори да е 13-14-13-14 или 15-17-15-17. о.О

[LordZombie]

Първи опит да напиша нещо на френски :

Pour toi je pense toujours
je donne toi mon coeur
J'aime toi beacoup,mon amour
je donne aussi des fleurs

Je donne tout,si tu veut
j'ai besoin de toi
je faire tout que je peut
rien...que je ne suis pas roix

Pour toi - tout je faire
Tu est mon ame soeur
je te donne des roses
je les fleurer dans mon coeur
Je t'aime,ma chere !


Знам, че глаголите не са много правилно спрегнати, няма нужда да казвате

[gadabout]

^Колко само ме дразни този език...

Фрост резистънс скиллс билдинг

„Пингвините и якутите са по-зле от нас", четох наскоро във вестника. Плах опит за успокоение, явно. Еми то и синьозелените водорасли са по-зле от нас, ама на тях не им се налага да стават дълго преди кокошките да го сторят при минус-безкрайност градуса. Затова аз никак не съм спокоен, ами размишлявам как да импруувнем, да дивелъпнеме, един вид, зимната част от краткото си битие. Ето няколко съвета, които може да ви помогнат да спасите крайниците си от пълно гангренясване, стотни преди да чуете бръмченето на хирургическия трион.

1. Сънят преди ставането и излизането.

Спете на студено. Или по-коректно казано - хладко, не колкото навън, защото рискувате да обречете мисията по сутрешното си излизане на пълен крах още преди да е започнала. Та, спете на студено, защото когато отвиете топлия юрган, мятате крехките си телеса директно в прегръдките на мраза, който ще го подготви за изпитанието навън. Освен това ще се оправите бързо и стегнато, може би имайки време за още малко сън.

2. Сутрешна хигиена

Избягвайте топлата вода! Топлата вода е враг на борбения, излизащ рано сутрин работник, защото изнежва грубото му тяло, правейки го вулнерабилно на легионите вируси, бактерии и друга вредна гад. Търсете зимни бани по морски брегове, планински потоци, ледници и глетчери, които, дет' се вика, ще калят вашия организъм да бъде здрав и бодър като сибирски зубър. Е, може би малко по-бодър точно от зубър.

3. Обличане

След като сте се измили, е време да се облечете подходящо за дългите странствания сред безбрежните простори на Мрак’н’Мраз. Изпитана технология е да оставите пижамата си облечена, върху нея да сложите домашните си дрехи, върху тях - дрехите за излизане, а на краката си да сложите поне три чифта чорапи, единият от които да е хавлиен, напоен с мас и сол. Ползите от този метод са многобройни. На първо място, той предоставя растяща в геометрична прогресия отвътре навън протекция срещу нифлхаймския студ. На второ, когато се приберете (дай Боже всекиму), сваляте дрехите за навън и си оставате по домашни дрехи. Като залягате, сваляте домашните дрехи и лягате да спите директно с пижама - практично и удобно. Допълнително, при пропускане на две-три къпания, можете да изградите естествена резистенция на организма ви към всякакви вредни гадини от вируси, през ектопаразити, та чак до жени.

4. Закуска

Нахранете се обилно и консумирайте правилните за случая храни. Незаменими в зимните сутрини са животинските мазнини под формата на мас на филия с малко сол и леко претоплени, консервирани пръжки. Също така ценни са и тежките домашни гозби, характерни за българската трапеза през зимните дни - зелеви сърми, бобена чорбица, пълнени пиперки и т.н. Комбинация от изброените плюс чаша горещ шоколад или кафе е ултимативната закуска в ледната работна утрин. Не е за подценяване и факта, че порция кисело зеле и/или боб би могла да ви осигури приятната и, преди всичко, полезна топлина на напрегнато за излизане разстройство.

5. Подготовка за път

Общо погледнато, подготовката за излизане при вече изложените свръхчовешки метеорологични условия е добре да се изпълнява на две нива:
- психологическа - не мислете за студа. Мислете за, да речем, мъжки член. Той е топъл и ви очаква, ако не се справите сносно с излизането и прибирането си.
- физическа – в описаното до момента голяма част от тази подготовка вече е завършена. Остава да стегнете багажа си за из път и да избере подходящата връхна дреха и обувки.
По отношение на връхната дреха, овчарски ямурлук, меча или моржова кожа (с мазнините) са винаги отличен избор. Въпреки относителното стилово несъответствие, черна ушанка с червена петолъчка пък е доказано добро средство за предпазване на черепната кутия от напукване и проникване на северни ветрове. За ръцете си не се съгласявайте на нищо по-малко от двупръсти кожени (моржова кожа, разбира се) ръкавици с тройна подплата, а за краката – моят съвет е апрески, най-косматите, които намерите (от северна лисица, вероятно), екипирани със снегоходки (или поне ракети за тенис).
Багажът ви да бъде грижливо подбран и опакован. В него задължително трябва да присъстват пясък (ако закъсате върху лед), аптечка за първа помощ (аспирин, сироп за кашлица – мукосолван, ефизол и две-три лепенки, другото са лигавщини), буренце гроздова усуканица (санбернарите отдавна занемариха рома като неефективен), сигнални ракети, огниво/кибрит, палатка, спален чувал и една талпа. Талпата е просто за всеки случай.

6. Приятен път!

Сега вече сутрешното ви излизане може да бъде по-спокойно и сигурно! Ако някой ви каже, че изглеждате като ескимос-тарзан, че сте запречили вратата с багажа си и воните на боб чорба и пот, не му обръщайте внимание – той просто е безотговорен към живота си и очаква същото от другите.

Още - в бльоджът

[Urungela]

Времена

Времена на войни и грях.
Времена,които няма да свършат.
Времена,в които живеем със страх,
а злодеите своите ръце ще избършат...

Пак допуснахме роби да бъдем,
пак животът на косъм стои.
С буца в гърлото ще преглътнем -
вече това ще са нашите дни !

Чума ужасна вилнее навред
и сърцата ни със злоба изпълва.
Всеки човек тя прибира наред,
а това ти ще видиш тепърва... 2005 г.

Нищо особено,но си е мое

[scion_of_storm]

Родно

От кръвта
От кръвта на дедите ни
От кръвта
От кръвта на отците ни!

От кръвта на българи
Родила се е свободата
А сега пак някой се гаври
И с пари руши страната.

От червеното в нашето знаме
Родила се е на българи кръвта
Троецветникът пак обран е
И погазена е родната трева.

Кръвта на дедите ни
Бушува и крещи
Крещи – алена река
Крещи за свобода.

И пищят на смърт горите
Зелени в царственото знаме
В кръв къпят се сълзите...

Камъкът български облян е!

Рушат го банкноти и егоизъм
На дебелите усмихнати лица
И в боклук принудени да рият
Умират млади нашите деца.

От кръвта на нашите деди
От уста на нашите отци
Обещана ни е таз’ земя
А с нея и бялата ни свобода.

[scion_of_storm]

Вероубиец

Родени сме от сяра
Обвързана със сребро
Без път, без вяра
Чертаем кръв по мръсното стъкло.

А повярвахме сами
И обвързахме си врата
„Кочияш, с бич тегли!”
Тъй неизказан ехти зова.

Йехова / Бог / Один / Ел
Камъни на хвърлей, скали за тях
Всеки е човешкий род проклел
„да скита немил, окъпан в грях”.

Самаел / Луцифер / Сатанаил
Измислици, убийци на души
Демонски очи в кръв открил
Събуди се и властта им изземи.

Холокост на демони и божества
С един-единствен победител
Край на хилядолетната борба
С човекът за неспособен зрител.

И сярата напира
Да роди всеобща киселина
Бързей огнен извира
Носещ жупел и олово;

Огън
Кръв
И свобода.

[LordZombie]

Fuel of Hate

Step on it !
I wanna burn in hate !
I wanna drown in gas !

Feel the adrenalin !
Ride on these speed tides !
On a highway of dead souls !

If you hurry up we may escape reality,
who could blame us for insanity ?!

Faster!I need to escape.
Burn my brain and frie my soul !

Step on it !
I wanna burn in hate !
I wanna drown in gas !

Feel the adrenalin !
Ride on these speed tides !
On a highway of dead souls !

Burn me with your fuel of hate ! x3
Fuel of Hate !...

идеята е тва след време да се превърна в бърза,агресивна песен

[scion_of_storm]

сатирикон мания?

-----------

Изгнила вселена

Съществува тъкан мръсна
Между световете
Като слуз гнусна и отблъсна;
Плацента нея наречете.

Три свята формират четвърти
И се смеят в кръгозора.
Четвърти в себе си побира три
На мрак и уродливост сам простора.

Един свят веч’ мъртви обитават
И пъплят с изранените нозе
Вторият го неродени населяват
Всяка глътка сяра за тях плач е.

Трета сфера е нашето обителство нещастно
Къде души във вериги тихо скитат.
Четвърто е царството на уроди – ужасно
Де птици в кръв удушени прелитат.

И река кръстосва световния ни гроб
Под вълните – безименни тела.
Уродът господар е на неродения си роб
И убива го после с див ропот на плесен
За да го хвърли сетне в мръсната река.

[LordZombie]

сатирикон мания?

Ако говориш за групата, не. Даже не съм ги и слушал само като име ги знам.

[the_mess]

You are what you eat

Disgusting!Revolting!
You are what you eat!
Till' death takes your soul away,
you will walk without burden,
or at least you 'll think you do,
there's no hope for you!
For those who you've devoured,
you hear their screams in your soul,
Cut your belly,release them!Forever stop the screams,
or continue to hear them and be a fool!
Big sharp-teethed mouth bites,
tearing lives apart,
on this earth you've walked enough,
cheating in your game of cards!

----------------------------------------------------------------------

Endless Chase

Another day in the cage called life,
my soul cannot escape and be free,
no matter how hard I try!
Don't know what freedom really is,
but it's the only dream I have,
it's the only light that crawls in here,
from where it comes I want to find!
Gasping for freedom slowly I rot,
my spirit dying forgotten by the gods!
I'm chasing my task-it's an endless chase!
I'll never see the freedom's face!
Never will I have the wings with which I will fly,
into the limitless sky...

--------------------------------------------------------------------

Brutality

Crawling in the waves of human mind,
hiding from the sun,
but when the right time comes,
I'll escape from there and have some fun!
Tearing flesh,breaking bones,
spiling blood again and again,
I'm force,uncontrollable by any human brain!
I am everywhere,don't try to escape from me,
doing my bloody,grewsome deeds,as far as the eye can see,
I know that you don't want to do all those things,
that I whisper you about,
that's your nature foolish mortal,It's your will only,
who prevents you from spitting me out!