Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

Ааа, боже, ти си едитнал после

Имах предвид, че нямах идея да е...сещаш се, народното на Смирненски, някак разгневеното социално - предишните ми бяха такива, това е някак по-тъжно и...ъм, фентъзи, макар че не си личи в този разгневен му вид.

А това за Гео Милев...много е силно, мерси. ) Напоследък действителността започва да ме увлича повече мисля, и това си казва думата.

Насоката е...донякъде хваната, но пък аз не се задържам за много време май в някаква определена ниша, променям се. Но е хубава такава И нужна, в сегашни нецветущи за мен времена :Р

[scion_of_storm]

Тайфун

Първи бе Тайфун
(разяреното дете)
Първи бе Тайфун
Между Земята и Небе.

Първи и последен бе
Син на бездумна бездна
Сред титаните – дете
Ала дарен със сила звездна.

Първи бе Тайфун
Отроче на драконовите криле
Драконовия Тайфун
Враг вечен на олимпийски богове.

От планините зъбери стърчат
Небесата те раздират.
Светлина, (и) божествената плът
Хвърчи; Зевс и Те умират.

Ликуват опълчили се сили
Тайфун Олимп поглъща
(ликуват Тартарос и Гая)
Под Етна решетките извили –
Титанична власт отново се завръща.

[scion_of_storm]

Звездата на Феникса

От сиво в черно
Окраска преминава
Кротко и мизерно
Безмълвно то остава.

Цвят на цветовете
Изигран в убита рокля
По коридор на световете
Капка аленост преминава
...ала сърцето го не стопля.

От Феникс, та във врана
До звезда или умрял всемир.
Красотата избягала, обрана -
(а пък)
Окраската вие се безспир.

Сиво черното изяжда
Тъче белокоса прежда.
На златоок плаж, да
Феникс към звезда
С поклон-жар се свежда.

************

Ветронощ

От всички знам, знам
Откъсват се фрагменти
И вливат се те там (точно там) -
Във всекръвни орнаменти.

А ветронощ поглъща хищно
Кръпката на небеса човешки
И лее нокти в щенье пищно
Ласкае луната с грешни смешки.

Фрагментът пристан все намира
В поредна глуха зимна нощ.
Орнаментът тогава в здрач умира
В бляскав летнослънчев кош.

Част от пъзел, камък във торбата
Мозайка от души и зли тела.
Ветрената нощ иска своята отплата
И с шепот превръща се в Смъртта.

[Aglarana]

Аз да си кажа за Забравените
И според мен има влияние от Гео Милев - пренебрегнал си всички синтактични норми и пунктуационни правила, а "И Забравените продължиха свойта песен/Зимата сбърка се с пролет, лятото - с есен" ми звучи толкова паралелно със "Слънчогледите паднаха в прах", не ме питай защо :р
И на мен ми харесва - личи си, че си променил традиционните си поетически конструкции. А и пак се стига до Апокапсиса - опит, да се разруши устойчивостта на Космоса.

Рано сутрин не ми се отразява добре май

[scion_of_storm]

^ е то космосО ке биде разрушен, щем или не.. ^^

Opus Moriendi

Вековете на Север,
замръзналото време.

„Я.Х.В.Е
И дари Йехова със Сатанаил света
И Сатанаил с Йехова дари небесата.
И създадоха същество те двамата
Ала заклеха се, че ще поискат си отплата.”

Вековете на Юг,
Течащата река.

Чува се - тътен над небесата
Дълбае из корените на земята
Редом старец мъртъв то шепти
В безжизнените му очи искри.

Зовът на мъртвите хиляди лица
Вик на поруганите преди деца
/”Спаси ни и човечеството погуби;
Избери ни и света към края сетен отведи.”/

Стотици хиляди криле от кал
Пламтят всред огнена вълна.
А старецът смее се, преди умрял
А изправил се /без крака/ сега.

УМРЕТЕ!

Ропот от отсечени глави
Стон от изгнили, от изгнили
Като шума лешава души.
/”Не сте ни вече толкоз’ мили.”/

УМРЕТЕ!

И идва студ, и мраз, и болка
Агония, изсичане на невинността.
Йехова със Сатанаил – в триколка
А след тях тлее с огън и мраз
/в огън и мраз.../
Потъпкана човешката трева.

УМРЕТЕ!

Крещят всички дървеса
Разярените листа
Слънцето всичко си иззе
Наред с безумните ни богове.

И умираме.

Хаотичните векове,
времето под водопада.

„Моля, при влизане предайте есенцията на своята душа.
...
Благодарим за съдействието. Навлизане в територията на предишна планета Земя.

Описване на характеристиките: ентропия.
Локализация: 2022 година, рождение на Свръхзвяра, трета планета от слънцето на Хелиос Хиперион.
Добре дошли във Мизантропия.”

[gadabout]

Отначало го зачетох супер отнесено, слушайки музика... Не го дочетох, спрях музиката и почнах наново.
Прочетох го цялото, понастръхнах и отказах да го чета пак.

Тълкувай както искаш, аз не знам.

[scion_of_storm]

Хахаха, ако е точно една от причините за това, значи съм си свършил исканото както трябва

[_TNT_]

Наистина въздействащо. Евала!

[scion_of_storm]

Копнежи

„Че няма сърце по-празно
От човешкото такова”.

И няма зора по-нещастна
От огрялата света.
Описана в трагедия ужасна
Събужда тя Смъртта.

Над вятър обездвижен
Грее слънце от души
Студено е, скитникът безгрижен
С лед в сърцето си пламти.

Всред поля от копнеж и кристали
Цвете безжизнено умира
Там, къде деца преди са си играли
Фонтан от скреж сега извира.

И между душите ни човешки
Избуява плевел, корен на лъжата
Стъпваме по дъска от безкрайни грешки
Тъпчем на душевността тревата.

Няма по-празно от на човек сърцето
Че сиво е то по единствен цвят.
И бушуват облаци над на тъга морето
С обещания празни за топла благодат.

[Aggressive Perfe...]

Въпрос: защо не пишеш във отмерена реч (или там както му викат, абе... следейки за броя на сричките и т.н.)?

[scion_of_storm]

Правех го по едно време, обаче ми омръзна - ритъмът тук вътре *цъка тиквата* е по-различен. И ако не отговаря на този ритъм, ми звучи тъпо, дори да е 13-14-13-14 или 15-17-15-17. о.О

[LordZombie]

Първи опит да напиша нещо на френски :

Pour toi je pense toujours
je donne toi mon coeur
J'aime toi beacoup,mon amour
je donne aussi des fleurs

Je donne tout,si tu veut
j'ai besoin de toi
je faire tout que je peut
rien...que je ne suis pas roix

Pour toi - tout je faire
Tu est mon ame soeur
je te donne des roses
je les fleurer dans mon coeur
Je t'aime,ma chere !


Знам, че глаголите не са много правилно спрегнати, няма нужда да казвате

[gadabout]

^Колко само ме дразни този език...

Фрост резистънс скиллс билдинг

„Пингвините и якутите са по-зле от нас", четох наскоро във вестника. Плах опит за успокоение, явно. Еми то и синьозелените водорасли са по-зле от нас, ама на тях не им се налага да стават дълго преди кокошките да го сторят при минус-безкрайност градуса. Затова аз никак не съм спокоен, ами размишлявам как да импруувнем, да дивелъпнеме, един вид, зимната част от краткото си битие. Ето няколко съвета, които може да ви помогнат да спасите крайниците си от пълно гангренясване, стотни преди да чуете бръмченето на хирургическия трион.

1. Сънят преди ставането и излизането.

Спете на студено. Или по-коректно казано - хладко, не колкото навън, защото рискувате да обречете мисията по сутрешното си излизане на пълен крах още преди да е започнала. Та, спете на студено, защото когато отвиете топлия юрган, мятате крехките си телеса директно в прегръдките на мраза, който ще го подготви за изпитанието навън. Освен това ще се оправите бързо и стегнато, може би имайки време за още малко сън.

2. Сутрешна хигиена

Избягвайте топлата вода! Топлата вода е враг на борбения, излизащ рано сутрин работник, защото изнежва грубото му тяло, правейки го вулнерабилно на легионите вируси, бактерии и друга вредна гад. Търсете зимни бани по морски брегове, планински потоци, ледници и глетчери, които, дет' се вика, ще калят вашия организъм да бъде здрав и бодър като сибирски зубър. Е, може би малко по-бодър точно от зубър.

3. Обличане

След като сте се измили, е време да се облечете подходящо за дългите странствания сред безбрежните простори на Мрак’н’Мраз. Изпитана технология е да оставите пижамата си облечена, върху нея да сложите домашните си дрехи, върху тях - дрехите за излизане, а на краката си да сложите поне три чифта чорапи, единият от които да е хавлиен, напоен с мас и сол. Ползите от този метод са многобройни. На първо място, той предоставя растяща в геометрична прогресия отвътре навън протекция срещу нифлхаймския студ. На второ, когато се приберете (дай Боже всекиму), сваляте дрехите за навън и си оставате по домашни дрехи. Като залягате, сваляте домашните дрехи и лягате да спите директно с пижама - практично и удобно. Допълнително, при пропускане на две-три къпания, можете да изградите естествена резистенция на организма ви към всякакви вредни гадини от вируси, през ектопаразити, та чак до жени.

4. Закуска

Нахранете се обилно и консумирайте правилните за случая храни. Незаменими в зимните сутрини са животинските мазнини под формата на мас на филия с малко сол и леко претоплени, консервирани пръжки. Също така ценни са и тежките домашни гозби, характерни за българската трапеза през зимните дни - зелеви сърми, бобена чорбица, пълнени пиперки и т.н. Комбинация от изброените плюс чаша горещ шоколад или кафе е ултимативната закуска в ледната работна утрин. Не е за подценяване и факта, че порция кисело зеле и/или боб би могла да ви осигури приятната и, преди всичко, полезна топлина на напрегнато за излизане разстройство.

5. Подготовка за път

Общо погледнато, подготовката за излизане при вече изложените свръхчовешки метеорологични условия е добре да се изпълнява на две нива:
- психологическа - не мислете за студа. Мислете за, да речем, мъжки член. Той е топъл и ви очаква, ако не се справите сносно с излизането и прибирането си.
- физическа – в описаното до момента голяма част от тази подготовка вече е завършена. Остава да стегнете багажа си за из път и да избере подходящата връхна дреха и обувки.
По отношение на връхната дреха, овчарски ямурлук, меча или моржова кожа (с мазнините) са винаги отличен избор. Въпреки относителното стилово несъответствие, черна ушанка с червена петолъчка пък е доказано добро средство за предпазване на черепната кутия от напукване и проникване на северни ветрове. За ръцете си не се съгласявайте на нищо по-малко от двупръсти кожени (моржова кожа, разбира се) ръкавици с тройна подплата, а за краката – моят съвет е апрески, най-косматите, които намерите (от северна лисица, вероятно), екипирани със снегоходки (или поне ракети за тенис).
Багажът ви да бъде грижливо подбран и опакован. В него задължително трябва да присъстват пясък (ако закъсате върху лед), аптечка за първа помощ (аспирин, сироп за кашлица – мукосолван, ефизол и две-три лепенки, другото са лигавщини), буренце гроздова усуканица (санбернарите отдавна занемариха рома като неефективен), сигнални ракети, огниво/кибрит, палатка, спален чувал и една талпа. Талпата е просто за всеки случай.

6. Приятен път!

Сега вече сутрешното ви излизане може да бъде по-спокойно и сигурно! Ако някой ви каже, че изглеждате като ескимос-тарзан, че сте запречили вратата с багажа си и воните на боб чорба и пот, не му обръщайте внимание – той просто е безотговорен към живота си и очаква същото от другите.

Още - в бльоджът

[Urungela]

Времена

Времена на войни и грях.
Времена,които няма да свършат.
Времена,в които живеем със страх,
а злодеите своите ръце ще избършат...

Пак допуснахме роби да бъдем,
пак животът на косъм стои.
С буца в гърлото ще преглътнем -
вече това ще са нашите дни !

Чума ужасна вилнее навред
и сърцата ни със злоба изпълва.
Всеки човек тя прибира наред,
а това ти ще видиш тепърва... 2005 г.

Нищо особено,но си е мое

[scion_of_storm]

Родно

От кръвта
От кръвта на дедите ни
От кръвта
От кръвта на отците ни!

От кръвта на българи
Родила се е свободата
А сега пак някой се гаври
И с пари руши страната.

От червеното в нашето знаме
Родила се е на българи кръвта
Троецветникът пак обран е
И погазена е родната трева.

Кръвта на дедите ни
Бушува и крещи
Крещи – алена река
Крещи за свобода.

И пищят на смърт горите
Зелени в царственото знаме
В кръв къпят се сълзите...

Камъкът български облян е!

Рушат го банкноти и егоизъм
На дебелите усмихнати лица
И в боклук принудени да рият
Умират млади нашите деца.

От кръвта на нашите деди
От уста на нашите отци
Обещана ни е таз’ земя
А с нея и бялата ни свобода.

[scion_of_storm]

Вероубиец

Родени сме от сяра
Обвързана със сребро
Без път, без вяра
Чертаем кръв по мръсното стъкло.

А повярвахме сами
И обвързахме си врата
„Кочияш, с бич тегли!”
Тъй неизказан ехти зова.

Йехова / Бог / Один / Ел
Камъни на хвърлей, скали за тях
Всеки е човешкий род проклел
„да скита немил, окъпан в грях”.

Самаел / Луцифер / Сатанаил
Измислици, убийци на души
Демонски очи в кръв открил
Събуди се и властта им изземи.

Холокост на демони и божества
С един-единствен победител
Край на хилядолетната борба
С човекът за неспособен зрител.

И сярата напира
Да роди всеобща киселина
Бързей огнен извира
Носещ жупел и олово;

Огън
Кръв
И свобода.

[LordZombie]

Fuel of Hate

Step on it !
I wanna burn in hate !
I wanna drown in gas !

Feel the adrenalin !
Ride on these speed tides !
On a highway of dead souls !

If you hurry up we may escape reality,
who could blame us for insanity ?!

Faster!I need to escape.
Burn my brain and frie my soul !

Step on it !
I wanna burn in hate !
I wanna drown in gas !

Feel the adrenalin !
Ride on these speed tides !
On a highway of dead souls !

Burn me with your fuel of hate ! x3
Fuel of Hate !...

идеята е тва след време да се превърна в бърза,агресивна песен

[scion_of_storm]

сатирикон мания?

-----------

Изгнила вселена

Съществува тъкан мръсна
Между световете
Като слуз гнусна и отблъсна;
Плацента нея наречете.

Три свята формират четвърти
И се смеят в кръгозора.
Четвърти в себе си побира три
На мрак и уродливост сам простора.

Един свят веч’ мъртви обитават
И пъплят с изранените нозе
Вторият го неродени населяват
Всяка глътка сяра за тях плач е.

Трета сфера е нашето обителство нещастно
Къде души във вериги тихо скитат.
Четвърто е царството на уроди – ужасно
Де птици в кръв удушени прелитат.

И река кръстосва световния ни гроб
Под вълните – безименни тела.
Уродът господар е на неродения си роб
И убива го после с див ропот на плесен
За да го хвърли сетне в мръсната река.

[LordZombie]

сатирикон мания?

Ако говориш за групата, не. Даже не съм ги и слушал само като име ги знам.

[the_mess]

You are what you eat

Disgusting!Revolting!
You are what you eat!
Till' death takes your soul away,
you will walk without burden,
or at least you 'll think you do,
there's no hope for you!
For those who you've devoured,
you hear their screams in your soul,
Cut your belly,release them!Forever stop the screams,
or continue to hear them and be a fool!
Big sharp-teethed mouth bites,
tearing lives apart,
on this earth you've walked enough,
cheating in your game of cards!

----------------------------------------------------------------------

Endless Chase

Another day in the cage called life,
my soul cannot escape and be free,
no matter how hard I try!
Don't know what freedom really is,
but it's the only dream I have,
it's the only light that crawls in here,
from where it comes I want to find!
Gasping for freedom slowly I rot,
my spirit dying forgotten by the gods!
I'm chasing my task-it's an endless chase!
I'll never see the freedom's face!
Never will I have the wings with which I will fly,
into the limitless sky...

--------------------------------------------------------------------

Brutality

Crawling in the waves of human mind,
hiding from the sun,
but when the right time comes,
I'll escape from there and have some fun!
Tearing flesh,breaking bones,
spiling blood again and again,
I'm force,uncontrollable by any human brain!
I am everywhere,don't try to escape from me,
doing my bloody,grewsome deeds,as far as the eye can see,
I know that you don't want to do all those things,
that I whisper you about,
that's your nature foolish mortal,It's your will only,
who prevents you from spitting me out!

[scion_of_storm]

Реквием

Забравил съм как
Да укротявам вълните
Блъскащи сърцето
Да живея пак в мрак
Да отпускам сълзите
Да съм това, което...
...беше някой преди.

Неспособен съм
Да върна луната
Да постеля звездите
Да съм отново в онзи сън
Да мечтая в краката
А преди всички те...
...бяха под вълните.

И от мрак до светлина
Лодка забравена плува
Без скръб и без ведрина
Вятър празен платна издува
Че забравих как да бъда аз
Как да вия огън и как да нося мраз.

[noel_f]

Това го написах преди около месец; малко е недообработено още спонтанно, не съм следила брой на срички и т. н. Имам чувството, че му липсва нещо. Трябва да разширя малко средата, ми се струва. Но засега е това.

Прибрах се удома,
след дълго пътешествие
Прибрах се удома,
и гората с радост ме посрещна
Прибрах се удома
и дървеса златолисти
свежа усмивка ми дариха
и с искрен поздрав поздравиха.
Прибрах се удома
и облаци меки заплуваха
по небе младолико.
Прибрах се удома
и дъждове буйни заплакаха
с плачът на небе слънчолико,
прибрах се удома
и птици южни изпяха
поздрав за завърнала се дъщеря,
прибрах се удома
и отломки-крепости издигнаха
поглед, за да ме видят.

Знам таз вечер гората ще се радва,
ще пеят птици одата на радостта
и топли небеса ще горят,
а облаци ще плачат за свидна рожба

A през нощта
луната яснолика -
другарка стара и позната -
приятелски ще ме поздрави
и със нетърпение ще зачака
на позната стара новите жалби.

[scion_of_storm]

Тихи рисунки

Небето днес писа песни
С моята плаха ръка
Думи нам само известни
За пътища в мокра душа.

Облаците разсеях над мен
И изви се сивееща буря.
Вятър задуха огнен, студен
И не го виня нито хуля.

От везни усмихната се появи
Съдница със странно име.
Разкри красотата на мъртви зори
После с плащ мътен покри ме.

А небето над мен тихичко пя
Пя както бе преди много „преди”
Трицветна извиси се ярка заря
И със сълзите си мен нежно освети.

[LordZombie]

Скръбта на безчувствения

Безчувствена и ненужна скръб
прикрита от горчиви сълзи
забравена в спомена тъга
заключена в изгнил съндък

На сърцето си обръщаш гръб
заключен между четири стени
бленуваш за безцветна дъга
която да оцветиш с магичен лък

Копнееш за нещо цветно,красиво
чакаш блага дума,дори да е една...
търсиш спомени забравени от времето
искаш да разбереш,своята собствена душа

но,срещаш само черно-бели нюанси
до болка позната студенина
мечтите ти остават в съня
загубен е ключа към младостта

[Гост Void KD (гост)]

Яйде от мен да мине, ще постна една песен, която написах по време на час по български:

You will see it
When the grave opens
And it comes
FROM DEEP BELOW

For it has risen
And will not wait
It now will start
Cleansing Human Race

[chorus]
Beyond the grave
It comes from
Beyond the grave
Where Death dwells
Beyond the Grave
You're beckoned
Beyond the Grave
Where the dead feast
[/chorus]

The long hand, Of the Undead
Now stretches, To reach the skies
To drag the Heavens, Down to Hell
And when it's done, You will be gone
THE DEAD SHALL REIGN SUPREME

[chorus]
Beyond the grave
It comes from
Beyond the grave
Where Death dwells
Beyond the Grave
You're beckoned
Beyond the Grave
Where the dead feast
[/chorus]

The Catacomb has been opened
The Crypt has been unleashed
On Death's Door it's been knocked
Darkness is released

Dead
Fear
Pain
Death

Earth's fall has just begun
The blue skies now shall burn
Oceans and seas are red
ENGULFED BY THE DEAD

[chorus]
Beyond the grave
It comes from
Beyond the grave
Where Death dwells
Beyond the Grave
You're beckoned
Beyond the Grave
Where the dead feast

Beyond the grave
It comes from
Beyond the grave
Where Death dwells
Beyond the Grave
You're beckoned
Beyond the Grave
Where human race extincts
[/chorus]

едит:
Бях вдъхновен от Year of the Cadaver Race на Bloodbath.

П.П. Това е първата ми песен, която съм написал.

[scion_of_storm]

^ Рими биха били добре, пък и е малко опростен, ама това се прощава, ако песента е добре инструменталиш

Мастилени хищници

Хаос в умрели сърца
Измита облаци прах
И събуждат се страшни
Гладни, механични деца.
Сам пътя избрах.

Идея, край на целта
Сърдечен ритъм изтътнал
Стреля сачмите в цевта
В стомах от мастило - колела
Егото е мъртво; тих е преглътнал.

Завръщане към електрона
В най-малък греховен заряд
Открива се механизъм без цвят
Човекът ръката откъсна
И кръв сложи на метална корона.

Идея/начало/мъртвило
Децата бълват прах и частици
Плюят в раждането мастило
И с черна уста усмихват се
Зъбите смазват за нови игрици.

[abydos]

Трябва да си намеря тетрадката с текстове от наивните ми години. Бая хора ще развеселят. Стига да няма такива със слаби сърца де :д

[scion_of_storm]

Рождение

Нощта беше тиха. Единствено лек вятър поклащаше връхчетата на дърветата и техните листа, сякаш разказваше незнайна приказка.


Приказка за идващия огън.

******

Земята се разтресе с измъчен стон под нозете му, когато стъпи на нея. Пламтящи стъпки от сяра осветиха ефирния мрак, обгърнал Йерусалим.

Свещеният град. Свръзката на трите религиозни проявления на Него; там, където силата Му уж беше с най-силно присъствие.

Баалберит закрачи с тежки стъпки към мястото, където бе паднал с братята си преди изгрева на времето.

******

Беше красив град, длъжен бе да признае. Синовете и дъщерите му – на него, както и на неговите братя – се бяха погрижили за Кълбото на света и го бяха обгърнали с мраморна красота, каменна изящност и на места – позлатена прекрасност. Сега всичко това бе потъмняло, сякаш разядено от сгъстения мрак, но все още по мистично красиво. Баалберит издължи врата си и подуши въздуха. После лигавият му, по змийски разделен език извистя и със съсък облиза вятъра.

Усмихна се, а жълто-червеникавото му око заблестя с нездрава светлина. Беше усетил къде е. Оставяйки все същите изпепеляващи земята следи, падналият ангел убедително закрачи към самото сърце на Центъра на света.

******

Мислеше си, че синовете и дъщерите му щяха да го познаят, да му се зарадват. Да оценят частичното завръщане на ангелите по земята. Уви, грешеше.

Първият нещастник, скитащ из улиците на града в най-неподходящото време изпищя с неземни трели, когато го видя. Опипа ножа си, ала после осъзна, че всъщност той никак няма да му помогне, и просто го захвърли и побягна.

Баалберит поклати глава с леко меланхолична нотка. Пипалоподобен орган, завършващ с грозно изкривен нокът се стрелна стремително и проби гръдния кош на човешкото същество. Мъжът падна на земята, кръв рукна, а нокътят продължи и буквално разполови тялото на смъртния. Предсмъртните конвулсии секнаха бързо, ала стореното бе сторено – Йерусалим се пробуждаше, стреснат от вдигнатия шум. Демонът въздъхна, ала вътре ликуваше. Явно децата му вече бяха заслепени от светлината Му, неговата лъжлива светлина и заслужаваха само едно.

Гибел.

******

Йерусалим гореше. Тела бяха овъргаляни навсякъде, тела в кръв и оплискани в жлъчка, вътрешности се виеха, изтръгнати сякаш от див звяр и захвърлени по умрялата вече плът. Стонове прерасваха в писъци, писъците заглъхваха – кратък секунден кръговат, маркиращ секването на поредния живот с демоничен порив.

И над натрупаните тела, между пламъците, Баалберит го видя. Малък храм, без какви и да е украшение – ни мрамор прерязваше стените му, ни позлата се виеше по купола му. Ала вътре...вътре се намираше пъпната връв на света. Най-скъпоценния камък.

С ярост демонът разби вратата и нахлу в свещеното пространство. Невидима сила раздра на места кожата му и закапа жълтеникава кръв, ала той не обърна внимание. Беше очаквал прегради, все пак. В центъра на храма блестеше олтар с призрачна светлина, а пред него три фигури се обърнаха към новодошлия. Равин беше единия, а другите двама държаха в ръцете си масивни книги, прегърнали ги като деца. Другите две, следващи проявленията Му.

- Vos mos non vado per. – прошепна християнинът с твърда нотка и ръката му закръжи около Библията. Мюсюлманинът направи същото, като кръговете се стесняваха над Корана.

А евреинът започна призоваването на Голем.

Баалберит се усмихна. Остана усмихнат и когато Голем с неземна бързина откъсна ръката му и демонска кръв започна да се лее на потоци, смесица от сяра, кръв и желязо.

И повика своята сестра. Имаше нещо иронично в това кал да воюва с кал в името на човешкия род и неговото проглеждане. Лилит също осъзна това, докато разкъсваше Голем на части пред погледа на онемелия евреин, видял Първата жена, низвергната от бога му. За негово щастие потреса му не трая дълго, защото Баалберит разсече главата му със здравата си ръка за части от секундата. Другите двама също се опитваха да призоват нещо, но на демона му беше дошло до гуша от невярността на децата му и разсече телата им с настървеност, каквато не бе познавал от напускането на Едема. Лилит също се присъедини към него, устата й бе оцапана със смесица от кръв и кал – не бе устояла на изкушението да изяде обезобразения Голем. Сетне двамата се наведоха със светещи очи над олтара – Кълбото, Центърът, Кръвта на света.

- Дар за човешкия род, който ще им припомни чии синове и дъщери са. Дар за смъртните, за да знаят какво направи техния покровител с нас.

И Баалберит и Лилит проляха от кръвта си, която се смеси с кръвта на Кълбото. И заразата им, демоничността им запулсира в съзнанието на всяко човешко същество. Плевел, незнаен ала присъстващ, и чакащ времето на своето проявление. Разкриващ знанието, което е забранено за човешкия род, разкриващ лика на Бога, на изгнанието на ангелите, на сътворението на света и формите му.

Лудостта.

******

Нощта остана тиха. Само лек пукот нарушаваше пламтящия нощен покой. А връхчетата на дърветата, овъглени и разпадащи се, разказваха своята несекваща приказка за огъня и лудостта.

[Dead_Girl]

Трепет

До входа на пейката седяха Людмила и Таня. Току-що се бяха прибрали от училище. Двете осмокласнички разговаряха весело, когато покрай тях префуча един моторист. Те се спогледаха.
- Къде ли отива? - попита Людмила, като че ли себе си.
- Кога ли е стоял в къщи, все ходи някъде. Той е на двадесет години, завършил е, кой ли му държи сметка? - с мъка промърмори Таня, като въздъхна.
- Таня, та той е доста голям и не ми харесва много, как може да те привлича? Луднала си по него от толкова време, че направо си си загубила ума!
- Стига, Люси! - почти изкрещя тя.
Стана взе чантата си и се затича към отсрещния вход. Безпомощна и разплакана влезе у дома.
Сестра й, която беше четири години по-голяма от нея, разбра болката й. Знаеше за обичта й към Павел. Някога той беше неин съученик, затова често минаваше покрай тях.
Момичето положи глава в скута на довереницата си и още повече се разплака.
- Стига, Таничка, ти не си за него! Малка си! - каза сестра й, като прокара пръсти през косите й - Не плачи още колко трепети ще срещнеш през живота си! Не плачи! Той няма чувства към теб!
- Моля те, спри! Не ми го казвай отново! Обичам те и не искам да гледам как страдаш! Успокой се, защото мама ще се прибере скоро.
Таня се надигна, избърса сълзите си и я прегърна.
- Хайде, всичко е наред! - продължи да я успокоява сестра й.
Притихнала тя се прибра в стаята си, искаше да не издаде своя смут пред родителите си. Нещо неудържимо в душата й. Като на филмова лента всичко онова, което се бе случило.



***


Това се случи в един горещ летен следобед. Група момчета и момичета се бяха събрали да празнуват в апартамента на Таня. Беше доста шумно и тя се чувстваше неудобно, заради много по-големи от нея. Накрая не се стърпя и излезе от стаята. В коридора стояха две момчета и разговаряха. Един от тях беше с дълги кестеняви коси, спускащи се по раменете му. Стоеше небрежно подпрян на стената и гледаше замислено в една точка. За миг погледът на момичето се прикова в него. Сърцето й трепна. Усмихна се, но бързо се опомни. Пристъпи напред, като мина покрай тях. Но той така и дори не я погледна. Влезе в стаята и потъна в мисли за своя герой. "Боже, колко е хубав, какви дълбоки кадифени очи има!" - мислеше си тя.

***

След няколко дни, когато вървеше по улицата, отново го срещна. Усети онова странно чувство, когато го видя за пръв път. "Какво става с мен? - помисли си тя - "Дали това е любовта". Така и не усети когато той мина покрай нея.
- Хей, Тани - извика един познат глас - Ще излизаме ли? - беше приятелката й Людмила.
- Да - отговори тя, като извърна глава.
- Хайде, тогава! Какво зяпаш?
- Нищо!
Двете момичета се хванаха под ръка и поеха нагоре по пътя.
- Кажи сега, кой гледаше така?
- Ами...
- Сподели де - засмя се нетърпеливо Людмила.
- Ами... видях го вчера на купона на сестра ми. Седеше в коридора и говореше с едно друго момче.
- А той е...?
- Мина от тук току-що, ей го там, върви!
- Видях го, а познаваш ли го?
- Не знам...
- Ах, не знаеш. А научи ли поне как се казва?
Минаха се няколко дни. Изглежда някакво безпокойство притесняваше Таня. Станала бе мълчалива, нещо я караше да се държи необикновено. Тогава сестра й я запита:
- Танче, какво ти е? От няколко дни не мога да разбера какво ти става! Държиш се доста нервно, а и не си толкова приказлива, както винаги?
- Не ми говори за това. Едва ли ще ме разбереш! - каза Таня и въздъхна.
- Кажи! Сестри сме, можем да си имаме доверие!
- Нали няма да кажеш на нашите?!?
- Няма, бъди спокойна.
- Онзи ден... на купона, когато излязох от стаята... видях едно момче с дълги коси и едни красиви кадифени очи...
- Павел ли!?!
- Така ли се казва той? - попита възхитено Таня. Сякаш не можеше да повярва, че научава името му.
- Да. А харесваш ли го?
- Мисля, че да... - прошепна едва доловимо тя, като се изчерви.
- Но той е почти колкото мен, мила! Много е голям за теб! По-добре недей!
- Но... аз..!
- Опомни се! - рече с по-висок тон сестра й - Не е за теб! Млада си, не знаеш какви са момчетата!
Таня излезе от стаята, като тръшна вратата. Както и очакваше - не беше разбрана. Реши да излезе навън.
Стоеше на пясъка край морето. Често обичаше да се разхожда сама край плажа. Гледаше вълните и размишляваше. Изведнъж в далечината съзря една влюбена двойка. Щастливо те се държаха за ръце. Вятърът волно развяваше косите на младежа... Същите онези кестеняви коси...

[scion_of_storm]

Стаичката

Във стаичка стои
С наведена глава
Чиновникът един.
А около него искри
Мъждива светлина
И мъртъв дим.



Ръка посяга плахо
Буквата да избере
В мъглица от мастило.
И със страх стаен, о
Душа да не побере
Посланието, що се е изтрило.



Чиновнико тъй мълчалив
От всички ти презрян
Сочен с пръст – за Срам.
От твоя, прашния архив
В буквата последна взрян
Ще те надигна нагоре:
От мастилен кръст разпран.