Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[LordZombie]

Към това се стремях малко или много. Тия дни съм изцяло на вълна По

[Night]

LordZombie,сега хвърлих един поглед на постовете ти тук и виждам огроомно развитие в сравнение с първоначалните.

[scion_of_storm]

Легион №25

„Древни свитъци, що не съществуват
Описали са нещо ужасно странно.
И до днешни страхливи дни
Неосъзнати мисли за това битуват”.

Във мъглите ни убиха
Под могили ни зариха
Пръст обви тленните тела
Червеи напълниха нашите уста.

Преродихме се във Авалон
За да паднем посечени отново.
Под греха на древен Вавилон
Кръвта ни превърна се в олово.

И до днес живеем мъртви
Угнетени под щита сиволик.
Вековни рани кървят и боли
Прокълнат остава всеки зверски миг.

И до утре ще загинем с вопъл пак
Ще изринем гробовете с изсъхнали ръце.
Светлината сетне ще умре, ще настъпи мрак
А ние пак ще търсим сметка на онзи...
който ни прокле.

"Легионът с номер двадесет и пет не е мъртъв. В един известен смисъл, той не е бил и жив. Прашните копнежи раждат изверги и същества-черупки, които могат само да нарушат баланса на света. За да настъпи рухването му."

[scion_of_storm]

А нещата други можеха да бъдат

Постоянно
Те лъжат и ти дават
Фалш за утробата на
Една безшумност.
Няма дума безумност
Или има – в нея се надиграват
Ябълка на ада и слънчева слана
Непрестанно.

Огледалото се счупи
От стъклата роди се Син.
Осем и девет – уравнение
Да донесе смъртта на Рода.
Метан влива се в кръвта
Зримият слива се в незрим
По негово лично извращение
Човекът себе си (сам) подкупи.

И това...

Орда роди от всичките лъжи
Копие набучи нечия глава.
Помия нежна мъртви брегове изми
И погълна в утроба сетне плесента.

От Хаосът Ред накрая се изражда
Вдовица пее, пиян слепец гори.
Подпора пада, ала къщата изгражда –
Светът на всеки Нас пламти.

[selfish_girl]

Пристрастено е
всичко за мен
и пристрастна е
публиката
от театъра
с балетни стъпки
и оперно пеене.
Объркан сценарий,
скалъпен от изпаднали листи
и откраднати
писателски дарби.
Научих се да свиря
на пиано,
когато се наметнах
с топлите ти дрехи.
А то стоеше до камината
полуизгоряло
със вдлъбнати клавиши
от опита ти
и яростта ти.
Към мен.
Научих балет,
когато се наложи
да стъпвам на пръсти
край теб,
за да останеш спокоен,
докато рониш ноти
като мухлясали трохи
и те се препичаха от огъня.
Научих се на театър,
защото се нуждаех
от творческото ти одобрение,
а ти пък не ме разбра
и ме тресна на сцената
да се излагам.
Аз вече не живея у вас,
а пребивавам на дъсчения под
пред седалките
и вече не свиря на пиано,
защото няма импровизации
и е нагласено.
Останаха ми само стъпките,
които не се научих
да извървявам към теб,
а също и музиката,
кънти с пискливия си пукот
на огън от камина
в ушите ме.
Шумът боли
и ходилата са изтъркани.

[sgoh]

@УлаирУонаби

Да знайш, че монотонен и моногамен не са синоними :Р

[LordZombie]

Знам, аз после си го редактирах, няколко пъти, ама тука си стои първоначалния вид.

[Twilightfall]

@УлаирУонаби

ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА :Д :Д

[scion_of_storm]

Ако имахме малко чест

О, аз знам
Какво ще ме събуди от съня
От приказката за огън и лед
Какво ще събуди прашния,
Загинал под преспите. Поет!

Но поетите и бардовете са глухи
Чуват само струни и празни думи
Извайват герои от доблест и чест
А на недостойните смъртта е блага вест.

Думите се въргалят в мътна кал
И няма как да е чиста като липсва жал
Като скрежта замръзва по душата
Като на отлъчените откъсват им краката.

Драконът вие огън, змия плюе лед
Отгоре небето се мръщи и бунтува
Умислен, крачи сред листа стихоплет
И във вихрушката не смее и не се срамува.

За Врана песен, за грозна стара Врана
И за угнетените, потъпкани герои.
Смелостта изгнила стои, макар обрана
Дивак песен най-велика вие в нощните покои.

О, аз знам
Как преспите навяват ми сън
Ала приказката след мен остава
Че уроди и убийци получиха своя песен
Изплюх я в мухъл, събрах я от най-грозна плесен.

[scion_of_storm]

Колелото, което уби света

Във всяка една спица лежи
Убиец, който е убит.
Кесия с черепи в ръката му тежи
Ала ножът му остава си прикрит.

Има тихи небеса над това колело
Но раздрал ги е нечий извратен ум.
Поръсил е после щастието с’ стъкло
И го е запратил в на кораб мрачен трюм.

Това е колелото, което уби света
Защото светът пръв него погуби.
Мястото, където изсенчва се дори Цвета
Поддал се на нечии наемници груби.

Севера иде, ала в него крие се Юга
На Изток врана пищи,
сянка е Запад.
В центъра - глад
(и) нож хищно блести,
Спицата преди беше така друга.

Вътре, в оста,
Ключът към човечеството
Най-тихо си спи.

****

Часовникът бунтар

Часовете текат във пясък
И удушават една невинна птица.
Крилете й са невинен плясък
А под перушината се крие искрица.

Една минута е вечност изтляла
Нокът на китка, трън в човешки очи.
А птицата от черна мени се на бяла
Едното е за „ще иде”; другото пък е „преди”.

Стрелката се спира, отброяването замира
Пясъкът тиня е, в сърцевината боли.
Дъга с дъх на гнилост от душата извира
Поръсва циферблата с горчиви кръвни сълзи.

Бунтарът птицата става и се преражда
На косъм отмиваме бреговете на нашия срам.
Майката детето преодолява, лицето изражда
А между дванадесет и един остава само един грам.

[scion_of_storm]

Гробовен стон

На тези, които не познаваме и които забравяме. На далите своята песен в името на нещо, което надхвърля смъртните рамки.

„Вятърът иде
А с него и отровата на света”.

Те искаха просто да живеят
Да кръстосват горди своята земя.
А сега кости посивели тлеят
Зарити от десетилетия в пръстта.

Майки и дъщери,
бащи и синове
Сенки и светлини
приятели и врагове.

За смелост най-високо се заплаща
За смелостта да браниш своите деца.
От хълма вятърът мислите отпраща
И чувам на мъртвите гробовна песента.

Прострелян и захвърлен;
изнасилена и поругана.
Пленник освободен от своя плен
лъжец, попаднал в най-великата измама.

Листовете свършват със стон, ала
Листата падат с ропот на изгубени
Обесените и избитите са картина бяла
Която надвиснала е над световните земи.

Вятърът иде
С него – зимата, която няма край.

Помни мъртвите,
Помни жертвите,
Помни тези, които се осмелиха..

И за тях в нощта отпускай своя лай.

[LordZombie]

Тихо

Проклятието на спомена тегне над будно съзнание
мечтите - прашни, затъмнени - тъжно ектят
дълбока глътка свеж въздух - последно дихание.
Някъде мечтите, тихо, ме зоват.

Но душата мъчно скърби и тихо ридае
животът си отива - остава младостта,
която отминава като свежо пролетно ухание.
Някъде мечтите, тихо, търсят радостта.

Нека червеи изядат ме с неприязъм
стонове зловещи - в мрака отлитат
поета да разказва със сърказъм
Някъде мечтите, тихо, се преплитат.

Света живеещ не страда, не плачи и ти,
гарване - отлети към тъмната стая,
где живот и смърт - тихичко играят си
Някъде мечтите, тихо, виждат края !

[scion_of_storm]

Развиваш се.

------
”My God…
…let me out”.

Отвъд преградата
С шипове и глави извита;
Там, след грамадата
От човешка плът насечена, избита.
Забравената птица
С ирис от стомана впива взор.
От перушината – рекица
Потича и с плисък среща двор.

В него няма радост или мъка
Само дедите мои ме чакат там.
Миг на събиране, секунда на разлъка
Тук човек не струва (дори) златен грам.
Сред дърветата рижа сянка се промъква
И очи на ловкиня следят тъмен зрак.
Тук силуетът на душата се гордо смъква
И гарван привества го с димен грак.

Пред преградата съм;
Зарит от тела, кръв и гротеска.
Това е ужасен, ужасен сън
Плод на нестихващата ми треска.
Няма рижи коси или забравена птица
Само гарван лежи; в очите му няма искрица.

[scion_of_storm]

Враниния танц

Сам е, в черно наметало
На камък стои
С присвити очи
Под тъмноцветно забрало.

Врана на най-мрачен пост
С побелели ръце
Изранени нозе
Чакащ последен свой гост.

А край него – вятър непокорен
Бушува с вихрите мътни
Пътеки глухи, разпътни
Вият снагата на враг най-злосторен.

Повей и гарван пред врана застава
Танцът изящен и ужасяващо груб.
Мъртвият жив е, живият – труп
Искрицата живот сетне бавно изтлява.

Камък самотен с тих грак там стои
Вълчище с кърви се храни
Литва ято тъгуващи врани
За брата, що го Бял гарван покоси.

А над пропаст неземна слуша поет
И вие една нова песен за огън и лед.

[prayer4eto]

Програмистична хумореска

I was walking around
when a glimpse of a thought
just has troubled my mind:
"Is it yet ready or not ?"

"She won't mind if I take a look"
I thought while my inner voice
shrieked conscientously "Spy!"
and so suddenly died ...

So I've opened the page
and Oh, what a surprise:
"Under Construction..."
was looking me wise ...

(Писано е по определен повод, така че ще ми спростите нескопосаното стихоплетство... Enjoy ! )

[Twilightfall]

Хах, симпатично е. ;р

"So I've opened the page
and Oh, what a surprise:
"Under Construction..."
was looking me wise ..."

"Was looking AT me wise" няма ли да е по-добре?

[scion_of_storm]

хахаха, очаквам литератори да напишат нещо на Паскал тогаз'!

---------

Спрялото време

Идва време, когато комина
Спира и задушава ни плътта.
Настъпва най-грозна зима
И в небе умират птичите ята.

Съчки падат и се вихрят
Разкъсани в това, което са били.
Огънят отстъпва, иде глад
И в нещастие обвива вси земи.

Спряло време – главата ти пулсира
И оковите дрънчат с безмилостен хилеж.
Стени от ледена стомана – някой там умира
А в комина зло цвете извива своя зъл цъфтеж.

Дойде момента, в който тръни ледни
Обвиват ни и драскат по душата.
Не са първите, мразни шипове поредни
Предвещавайки как брат ще убие брата.

[prayer4eto]

"Was looking AT me wise" няма ли да е по-добре?

Откъм ритмика на стиха - не. Откъм граматика - не знам

[scion_of_storm]

Така става като си е ебало майката

"Не мога да участвам в такива неща."

Ляляляля...
Абе, много глупост се изля
По тези с кривите усмивки.
Месомелачка кости ни помля
Смели после и наш’те придобивки.

Отгоре гледам един никакво няк’ъв
Мята грива и брада на *мъдрост*
Е писна ми, просто нЕма такъв
Бива красота, ала бива ли и дързост?

И тази глупост отгоре се изля
Ала падна ни отдолу от ‘се сърце.
Слънцето обърка се и като луна изгря
А на земята още един чуди се
Как живота свой и на другия да преебе.

И много помия по всичките се лисна
То не бяха псувни, не бяха тъпи мечти.
Един ведрото в розова тъпня накисна
Друг сив парцал изтърка и живота си отми.

А този там отгоре се хили, щот’ е луд
Кривите усмивки са му тъпата трева.
От книгите четем за пореден Шай Хулуд
А всъщност сами сипваме си дозата слана?

Ляляляляля,
Писна ми от шибаната мараня.
Куфарите стягаме, брато, бягаме
На запад награда за брадите има.
Карай напред. Ще се смелим догодина.

[sgoh]

^нещо като предрусал Ицо Хазарта

[scion_of_storm]

Наах, просто ииизтрещеееме!

[scion_of_storm]

Часът на Мантикората

„Човекът не е роден да обича;
Нито да се възхищава на красивото.
За него няма красиво, не може да го докосне.
Само омраза може да вирее в това същество.”

Още от майчина гърда
Вливат се сяра и горчив живак
Покорява после се властта
Ражда се изрод в най-тежък мрак.

Красивото съсипва и издига егоизъм
Със зъби, впити в своите любими.
В очите грее бледото петно садизъм
На външен вид – добродетели неопетними.

Трупове оставя след път от тръни
На тези, в които преди се е клел.
Буря в сърцето вие, ражда гръм, и
Усмихва се жестоко, отровата в себе си поел.

Той е Човекът, атом най-велик
Братоубийствена машина от проклятия.
Ножът в очите му е толкоз многолик
А душата плод на хилядолетните разпятия.

Часът на Мантикората надвисва над нас
Деца на най-нищожното създание.
Кръв плюем, сярата става наш последен глас
Убиваме другаря и изключваме
Изключваме разумното съзнание.

[I Like Scat Porn]

АЛКОХОЛЪТ Е ВРЕДЕН, ДЕЦА!

...ка-хъм...

Миг

Светлина.
Отвори очи.
Студено.
Топло.
Стани.
Тичай.
Смей се.
Плачи.
Дишай.
Умри.



∞

Космически хаос.
Мрак.
Студ.
Самота.
През тъмната материя се нося.
Към Края.
Платното отново
ще бъде изчистено.
Tabula rasa.
Край на цикъла.
Начало на цикъла.

[sgoh]

Явно наистина е вреден

[I Like Scat Porn]

^Мислиш ли че се ебавам?

[Twilightfall]

Като гледам, май си го и мешал с други неща...

[cunt]

с чиста вода и здравословна диета.
няма нищо странно. на вас нещо ви има, ъ.

[scion_of_storm]

Кръвта на Мантикората

Не се от пепелта възродихме
А обратно в пясъка се скрихме
И предадохме своята цел
Всеки от другия нещо е взел.

Часът на Мантикората пее
А тя сама впива нокти в мен.
Над гривата й стоманен грее
Гербът, за който съм роден.

Кръвта на предците ни е монета
Разменят я за нашето доверие.
Изградена мрежа от лъжи; проклета!
От нас ще срещне само неверие.

Не съм роден, за да се потъпква лъва
Да се подиграват с на борците кръвта.
Не ще живея като цел на нечия подигравка
Не ще съм плъх, свил се край мръсната канавка.

Ястреб стоманен в небесата лети
С клюн разбива грозните лъжи
Мантикора отгоре с опашка жили:
Свободата си днес сме преоткрили.

[prayer4eto]

хахаха, очаквам литератори да напишат нещо на Паскал тогаз'!

program pascalska; /* да почнем подред */
begin /* тук се мъдри на втория ред */
writeln( /* виждаш, те подканя сега: */
"Въведете по бира за всяка ръка: ");
...


(За 5 мин - толкоз, 'щото ме мързи за повече. )

[scion_of_storm]

*връчва форумната награда за Цялостен Принос за Паскалския Пауър Метъл*

Аплодисменти за Росен, който не се свени да разчупи рамките поетически >:О