Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[InsArtTure]

Windfall

Once you needed my affection
In light of day,
In wake of night…
Trying to embrace the dark in sight,
Treading through your heart
I was blind
In my abbadon forced to stay
I couldn’t see
I couldn’t know
I just barely foresaw
My rightly coming daring oblivion
And my entangling fall…

[scion_of_storm]

Булото нощно неумолимо пада
Възцаряват се ярките звезди
Търсещ, смъртният леса прекосява
Вълчият зов около него ехти

Колона от светлина поляна озарява
Фигура в бяло в средата й стои

Черни очи, езера в безкрайността
Алени устни, плахо усмихващи се уста
Бели ръце, търсещи любимия
Страстно желание, тъй жадувана милувка

"Както винаги красива,
Мистична моя самодива"

"Както винаги - скитащ без покой,
Скъпоценни пазителю мой"

Ненужни напълно са словата
Всичко усеща се, чрез сетивата
Някак тъжно гали я по лицето той
Знаещ, че никога не ще бъдат заедно

"Що смъртта за теб е,
Потайна сянка в тъмнината?"

"Капризна прищявка на съдбата"
отговаря милващ я той

"Поне в гибелта си сетна
Редом ли ще лежим?
Или насила отново разделени
В неземна агония ще скърбим?"

"Нищо не ще смути вечният ни покой,
Мила моя
Душата ми отдавна обещана е -
Да бъде вечно твоя"

Прегърнати в мрака и тъмнината свещена
Намира всеки в другия утеха тъй потребна
Времето постепенно избледнява
И скоро да тръгва той трябва

"Обещай, че ще се върнеш ти за мен"
плахо вдигната глава

"Нали сърцето ми е плен"
усмихва се той,
взрян в красиви езера
"Не мога да не се, кралице моя на нощта
Очаквай ме щом отново падне
Благословената пелена на вечерта."

Силуетът му бавно от взор изгубва се
А сърцето нейно отново заридава..

[scion_of_storm]

Аз съм този, що носи тъмнината
Аз съм този, що изгрява със зората
Вечният син на здрача
Сълзата велика, на Боговете плача

Разрушение дълго моето име бе
Страхуваха се от мен смъртните
През светли и тъмни векове

Мина време, мъка назован бях аз
Кървави ръце гледах с недоумение
Човечеството подложил бях, глупакът
На безмилостно изтребление

Мъка бях, да, чернотата въплътил
Очи нямах, блажен в слепотата
Душата ми ли?
Отказал се бях от душата
Своя, тъй непотребна

Мъка бях, да, едно с мрака
Без очи бях, но горчиво плаках
Плаках като безпомощно дете
Воплите ми вечни
Накараха земята да се разтресе

Умирах, умрял бях
Съживих се
Умирал, умрял бях
В спирата на лудостта
Загубих се

Смъртни, ето ме сега пред теб
Виждаш ме, омаломощен и клет
Кажи ми, мога ли да изкупя вината
Кажи ми, де отиде светлината?

Смъртни, нямам душа отдавна
Но Богове велики, заклевам се, боли
Забиват се в съществото ми вековните игли
А не идва пустата му смърт, тъй славна

Смъртни, плача с неизречени сълзи
Връщат се винаги спомените
Тези усойници зли
И ме боли, смъртни
Да знаеш само как ме боли...

[scion_of_storm]

Throne I have, deep into the woods
Servants vile I posess
They will slaughter every one of you
Because they are sworn to me
Sworn to their unholy roots

With my deathbringing nails
I shall tear your feeble soul apart
WIth my divine power
I shall crush your fucking heart

I am not Death, you fools
I am something even more fearsome
Wait for me in the dark
For your lives I shall come

Vilest of the vile
Misanthropical and vicious
This is me
Incarnated and malicious

Tremble, for I walk upon this fallen world
Once more, legions of darkness heed my shadow word
Forgotten times of chaos shall come again
I, sitting on my everlasting throne
Shall ... forever ... reign

[InsArtTure]

An Informal Letter

An informal letter I was writing;
To say the truth – it wasn’t fighting
It was the gray pale sky
That saved me from a vicious lie

In fact, I was barely sitting,
Turning to myself, then slightly admitting
My fate and my faith in variety
Of the enfeebled surrounding society

Or maybe I was darely playing
In a play where I was the one who was saying:
“I need some sort of a bitter rest,
to sleep for a while, to abandon the crest”

The truth is that I was falling;
Aching, hurting, thinking, recalling...
The others were crawling in misery blind
But I was falling downwards unwilling to mind

School, oh, my school,
You are so boring a venture!

[prayer4eto]

^

БРАВОС !
ВЕЛИКО, ВЪЛШЕБНО, НЕВЕРОЯТНО !

Даже и музика ми зазвуча в главата ...

[lodborg]

^ Ами хайде записвай!!!

[scion_of_storm]

Видях падналите ангели
И кой ще дръзне да ме вини?
Видях ги, всички тях
И истината в техните очи...

Белезникави, бледи фантоми
Видения, тъй злокобни и ефирни,
Души във вечно изгнание са те
Захвърлени, отречени в хода на всите векове

Виждам ги, зоват ме с разлагащи се уста
Виждам ги, усещам махът на прогнили крила
Маршируват, манифест на хаосът цари
А в изтлелите, черни души
Безкрайният пламък на омразата пламти

Тук са, унищожителите на човечеството
Врагове на всичко живо и земно
Тук са, и усещам как в сърцето ми
Впиват се, разкъсват го омърсените им нокти

Помогни ми, макар невъзможно да е
Спаси ме, макар да съм обречен вече
Зоват ме, притеглят ме към себе си
С усмивки на разложени лица

И знай...
Когато писък във вечността проехти
Това ще бъде моят край
И на душата ми изгубена
Сетните трели...

[scion_of_storm]

Шепни, призрако, удавнико във времето
Вихър нека бъде гласът ти
Мълви ми, забравен дух горски
Слова, що недоловими са за ушите хорски

Подеми душата ми, диви ветре
Нека летя, обгърнат от могъщите ти крила
Сей разруха, разярена мълнийо
Раздирай безконечно черни небеса

Върнете ме назад, към древни времена
Очите ми смъртни да виждат хорските дела
Мъдрост нека черпя от грешките човешки
Виждайки как за вечността сме само пешки

Гръмотевици вихрят се около мен
Докато аз, в пелената времева
Постепенно бивам прероден

Сълза пада тихо на земята
Бурята утихва бавно
А вятърът все тъй облаци размята
Горда стихия, могъща и славна!

[Dry County]

Завинаги (Красиво е, нали?)

Усмихваш се.
Пред теб стоя.
Усмихваш се.
А аз мълча.
Красив е залезът при мрачните скали,
нали?
Усмихваш се.
Приятно чувство те изпълва.
Вятърът разгръща моите коси,
в теб буря, а тук просто вали.
Красиво е, нали?
Усмихваш се.
Протягайки ръка, опитвам се да те докосна.
Вятърът приятна песен носи...
Усмихваш се.
Аз все треперя,
а ти стоиш.
Усмихваш се и тъй - мълчиш.
Но твоят нежен поглед ми говори...
Преди смъртта да ги затвори
очите ти тъй ведри бяха!
Усмихваш се.
Морето бурно среща твърдите скали.
Красиво е, нали?
На ръба им все стоиш,
усмихваш се, но и мълчиш.
Опитвам се да те докосна пак,
но срещам просто леден мраз,
опитвам се, но ме обгръща мрак.
Ти помниш ли, когато тук
подаде ми ръката си и,
под топлината на нашия юг,
не мрака, надвивахме себе си.
Усмихваш се,
ах, колко нежност, топлина,
струи от твоите очи.
Как искам пак да те прегърна...
Но ти все мълчиш.
Това мълчание е бавна смърт...
Ти знаеш колко много искам аз да те докосна...
И вятърът косите ми да носи.
Ах, бурно е морето и вали.
Красиво е, нали?
Усмивката ти нежно ми говори...
Протягаш ти ръце да те прегърна...
Във гълъб бял как искам аз да те превърна,
да можеш вечно да летиш
и щастието свое да намериш...
Но сега... ще трябва да заспиш.
На края на скалите си застанал.
Усмихваш се, но все мълчиш.
Пристъпвам бавно аз да те прегърна
Пристъпвам бавно, към ръба вървя.
Отивам аз завинаги да те прегърна,
завинаги със теб да полетя...

[InsArtTure]

Леле, коооолко романтично! Приятел, трябва да го надживееш този наевитет - чисто стилово. Най-малкото, да използваш възможно най-клишираните и то клиширани в повърхностната романтика изрази и похвати, е скучно и безинтересно за читателя. Не можеш да грабнеш вниманието с тези югове, залези и мраз, които не са израз на твоята емоционалност, а наложили се в масовата поезия символи.

[Dry County]

Въпросът е, че е посветено и е точно това, което чувствам Иначе мерси все пак за коментара (;

[InsArtTure]

My Shadow Paradox

A game of haunting and revealing
Plays the weakest side of me;
Sees no comfort nor a healing,
Says that shortly life will flee

A place of gray and unappealing
I am shown and I will stay
For if a part of me has illness,
It will confine me as a prey

Craving not a haste reaction now,
Reaching farthest limits there,
I just implore my soul to once again
Postpone when plays for life and fare

I see

I truly see the way of shadows –
Sipping, stirring and be out;
Torturing the day that you believe,
Grinning meanly when you doubt

Thus, I address myself to it,
The weakness, illness or whatever
And say I “Stop!”
I crave to free my soul forever!

But I can see it pass me by…
…in haste.
Returning never

[Aggressive Perfe...]

Аз се бях заел да пиша дет/дуум песничка, тъй че ето го текста:

Когато слънцето угасне
И този Бог веч не е жив
Във тези черни дни ужасни
Тогаз ще бъда най-щастлив

„Дано умрете всички до един!
Дано угаснат вашите души!”
Сред бурята седях аз сам самин
И гледах всичко как гори

Когато радостта изчезне
И чистий хаос стане цар
На хората и космосът небесни
И ангелът ще стане звяр

„Дано редът ви да го няма!
И любовта ви да умре!”
Погледнах в бездната голяма
И изкрщях с огромен, мощен рев:

О, мрак и самота, убийте
Заслепящата светлина!
О, черни демони извийте
Божествената й ръка!
Дано тук слънцето угасне!
Дано тоз’ Бог веч’ не е жив!
Дано най-после в празнотата
Редът ви се изпепели!

Така... Вече имате над какво да плюете

[InsArtTure]

Учудващо, но няма какво да плюя. Даже е интересно писанието-не съм очаквал, че имаш толкова интелект. Не е нищо особено, но не звучи много клиширано и има атмосфера и идеи.

[afito]

I feel the calmness of the sea
without waves, without noise
This day it can be me
the only one hearing its dying voice

So cold without the sun, a winter sea, so frail.
Its depth and calling vows, a winter sea...

I feel opression, i do,
I can't believe it will rise again
The wind's falling under the moon
The silence is killing its refrain

[Aggressive Perfe...]

Сбогом

Време е да се сбогувам с този мръсен, грозен свят
Време е да си отида от тоз' чер машинен град
Време е Косачът Мрачен да дойде и да ме спаси
От тоз' ад студен и страшен в който слънце не гори

И този ад сте вие, хора
Дано сега сте по-щастливи
Вий мачкахте ме без умора
Със вашите грозни думи мили

На всичко тук аз слагам края!
Дано отровата горчи ми!
Какво след мен ще е - не зная,
Но забравете моето име!

С усмивка ще умра щастлив
Дано е черен всеки ден!
Дано Бог не е милозлив!

ДАНО СЕ ВСИЧКО СВЪРШИ ПОДИР МЕН!

* * *

Време е да си отивам, сбогом, о, машинен свят
Ти за мене беше нищо, един безкраен, черен ад
Сбогом, о, злокобни хора! Сбогом и на теб, съдба!
Време е да се сбогувам,

Време ми е да умра...

[Svetyl]

^Леле

[prayer4eto]

^^ Амин ...

[Wolfheart]

Пубертет ... ще мине

но поне рима докарваш

[telia]

Ново попълнение искате ли?

Не мога да те слушам
как все така говориш.
Немога, защото знам,
че не е това в ума ти.
Немога да те гледам
как все очи затваряш.
Немога, защото знам,
че мене все очакваш.
Не за друго, а защото
вън е мрачно.
Няма тишина, облачно,
бясно. Но не самота.
Немога. Защото. Разбра.
Пътека. Скръб. Тъма.
Лелея за утре, когато
в очите ти ще видя прозорец.
Обляна светлина в мрака,
попътен вятър на кръстоносец.
Боец на сенки, творец на мрака,
Душа голяма, простряна сама,
чака. Немога да те гледам.
Немога. Прости ми.
Жадувам за теб да те имам
облечен в доспехи. Но не плът,
а душевно ще стенеш за мене.
Окови. Немога.
Прости ми. Прости и на Бога.


В пламъка пред врата стоиш смъртен.
Не гориш обаче. Виждам ръцете ти
как се протягат и дирят.
Забравил си с теб да ме вземеш
към нашия ад. Забравил си пак
да настъпиш цигарата в мрака.
Немога още да проумея твойто безумство.
Дори немога до край да опиша
как свикнах и с тези цигари.
Представих си снощи как дима леко издишаш
и после те пожелах лудо. А ти се опари.
Кого да догоня сега- ти си там, пред врата
и чакаш да влезеш с опърлено тяло.
Но ни болка, ни страх- изтръгнах ги, няма ги.
Ти беше със мен, аз ти взех тях.
Да знаех, че ще умреш утре,
дали бих го направила? Дали бих затворила
даже прозореца, за да остане дима?
Да мога да вдишвам отрова,
която ти ми предложи, да те усещам,
зараза, а ти да искаш ме още.
Боли ме! Така не ме е боляло!
Защо ли те виждам, защо мога
да правя това? Премятам чаршаф,
после хвърлям едно одеало
и прах... Самота.
Без душа ме остави твойто погубване.
Взеха те. Кой? Дори и незнам.
Демони. Сенки. А любовта ни покълваше.
Искам я. С теб ще съм. Знам, че си там.

[InsArtTure]

Ритъмът ужасно куца. Мелодия направо няма. Като смисъл си се опитала да докоснеш нещо дълбоко, но си го подминала. А и "не мога" се пише отделно. Неграмотното пипсане не се толерира особено. Имаш доста да работиш над нещата си. Дай някое друго да видим.

[Svetyl]

ЛЮБОВ
А казваш че си силно чувство?
Дали е така?
Дали жив ме държиш, дали чрез теб живея?
По-скоро всичко е лъжа...
А казвате мислители велики
че любовта била най-силно нещо.
Седя и слушам ви облещен,
във миша дупка чувството натиквам.
.
Любов? Синоним на унижение?
Любов? Еквивалент на ниско самомнение.
Любов? Мъртва зона за ума.
Любов? Или да лазиш в нечии крака?
.
Упреквайте ме. Мразете моя мироглед.
Но с любовта
Не се върви напред.

[InsArtTure]

[scion_of_storm]

Светъл засвети
Яко, брато

[Svetyl]

Стига, бе, очаквах някаква по-проникновена и бъкаща от експертно мнение рецензия

Бъдеще любимо!
Бъдеще прекрасно!
Пълно с въпросителни!
Плашещо неясно!
Неизбежно трудно!
Непознато чудно!
Преувеличавано...
НЕНУЖНО!
.
Бъдеще на смях,
може би на плач,
може би войни
от сутрин до здрач.
Бъдеще на истинност,
на красива искреност,
или пък на лицемерие
и на липса на доверие.
Бъдеще аз чакам твоето господство!
Защото настоящето не ми харесва...
.
Бъдеще на чудни нови начала,
бъдеще дали ще мога да те издържа?
Или просто ще потъна в хоризонта
политайки на твоите крила...
.
Искам да науча всичко аз за теб,
всичко свъразано със възцаряването ти...
дали ще остана добрият човек,
или ще се покваря след появяването ти?
Или ще ми се наложи да мачкам да газя
и своята територия сам да опазя,
дали пък няма да трябва да лъжа,
а след това Ада душата да пържи...
Бъдеще кажи ми!
.
Поглеждам във теб, тъмно ми е!
Светни отговорите, моля те.
Поне ми кажи, знаеш сега самотно ми е,
дали ще й кажа отново: "Обичам те!"
.
Бъдеще, какво ще стане с моят свят,
ще умре ли? Или пак ще се роди,
човекът дали ще стане богат
или пък злото умът ще гори
ВЕЧНО и ще убие всяка
ЧОВЕЧНОСТ!
.
Бъдеще, ще ми се да те питам още неща,
но е време да живея във твоят брат настоящето,
и нека остане между нас засега,
че миналото за мене е най-най-прекрасното!


Хайде още едно

Омръзна ми да ходя,
бавно, уморено.
И всеки ден се моля,
дано да полетя.
Не искам да оставам
на таз земя студена,
и продължавам да се моля,
дано да полетя.

Омръзна ми да чувствам,
само злото ваше.
И пак мигът предвкусвам,
когато ще летя.
И нищо, знайте нищо,
не ще ме мен уплаши
Когато съм свободен,
когато полетя.

Ще ви оставя долу,
сред земната мизерия,
погълнати изцяло,
от всякакви проблеми.
Ако не щете-моля,
споделяйте копнежа
земята да оставите,
да полетите с мене!

И хайде като за последно

[telia]

InsArtTure, за неграмотното си писане няма да се съглася. Оная грешка е на недоглеждане и леко бързане Ще взема да се понауча да пиша. За дълбокото чувство, дето визираш, също няма да се съглася. За мелодичност и ритъм- съвсем. Никога не съм търсела ни ритъм, ни мелодичност. Ще попиташ сигурно защо тогава пиша? Интересен въпрос. Аз поне знам защо. Да дам други? Ще дам. За да е ясно, че има и една черна овца сред вас поне, а?

Издайнически светла е нощта.
Залепнах за панелния прозорец.
Издайнически сива суета
ни дебне по петите бз компромис.

Опържихме се в сивите стени.
Едни и същи- сто души ни дебнат.
Закътаничко мъж си шепне с две жени
и мъчни пак тегоби ще му тегнат.

Не го и мисля. Аз съм в моята кутия
и сякаш се стопявам с тъмнината.
Навярно пак се мъча да открия
кой с тихи стъпки иде към вратата.

Не е за мен. Отново в друго ложе.
Отсреща лампата угасна.
Издайнически светла е нощта.
Издайнически в тъмното е ясна.



Непукист. Кариерист.
В последна фаза- метастаза.
Разложен. Отровен.
И лае- нетрае.
Играе. Ругае.
На себе си бае.
Зарин. Зоман. Тбун.
И- бум!
Изчезна- сред бездна.
Сънува. Лудува.
Пак пали. Пак псува.
Овце- вълчи компании.
Налитат. Хапят.
А после- терзания.
С въздишки. Изтезания.
Метафази. Прогнили.
Нямат сили- унили.
Изпити. Смарангясани.
Изтрити- недогасяни.
И сритани. Болни в червата си.
А там листата се сиват.
И чакат мравките. Копачите.
Предъвкват ги гризачите.
Като за последно.
Кое насекомо е вредно?
Унищоено. Ни погребано.
Ни разплатено.
Прехвърчат. Искрят.
Палят. После ловят.
Пеперуди- луди.
Танцуват. Палуват.
Не знаят. За черния Петък.
За тъмната стая.
Змии. На злото слугини.
Оплитат се в тебе.
Сини. Небеса после виждаш.
И кряскаш. Уплаха.
Няма спасение. Спряха
последния влак от същата гара.
Догаря. Огън от твойта цигара.
Рак. Няма значение.
Кого го интересува хорското мнение.
Бий шута. Слугински.
Извергът. Носи джинси.
Не говори. Налита.
Кръв. Хора.
Горе е светло. Носи наслада.
Спри. Не се мъчи с таз поезия.
Копелета. Кретени.
Не мога. Да пиша.
Сега пуша. И гледам.
И себе си виждам в тази игра.
Когато това ми носи наслада,
вижте, немога да спра.


"Пък и не ме интересува особено римата, въпреки че съм я направил добре и то без никакви корекции след писането на стиховете."InsArtTure, това е твое мнение, нали така? Е, нека тогава не поглъщаш хората с корекции от типа на тази, която отричаш. А и не съм ученичка, ако не си разбрал. Нека като големи хора си говорим, моля. Критикарството не ми е присъщо. Мисля, че и на теб.

[Svetyl]

Много са хубави пък аз да ти кажа. Кефи ме че двете са коренно различни като структура. Опитваш се да бягаш от клишетата. В интерес на истината твоите са едни от малкото, които са поствани тук и са ми харесали.

[telia]

Не искам някой да ме оценява принципно. Не съм поет или списвател, за да търся мнения и редактори. Но! Не искам да звуча грубо с изказванията си в никакъв случай. Просто това съм аз и никъде не го крия. Учила съм доста, това мисля, че стига в известен смисъл, за да избягам от клишето. По този повод ти благодаря, Svetyl! Наистина! Мисля, че независимо от възрастта, тук следва да сме равни, а не да си имаме пастор, който да ни напътсва, особено ако не е категорично доказал се в тази област и наистина мъдър човек. Не виждам да има тук такъв. Та приветствам равенството и това, да си даваме кураж. Забележки са допустими. Разбира се! Но не и с тон, необоснован тон.

[Dragontear]

Не искам някой да ме оценява

Това е една от причините, поради която аз не пускам нищо тук