Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[LordZombie]

^
Много, много добро, човече Адски ми хареса, наистина думите се нижат една след друга, унасят и това е нещо, което е достойно за възхищение. Много правилно подбрани думи и много добра атмосферичност създават. Отличен синхрон се получава със снимката.

ПП : Успя да предизвикаш у мен онова особено усещане, което те кара да искаш да твориш, за което ти благодаря.

[Megadeth]

Прочетох го няколко пъти, чак не се сдържах и реших да те поздравя. Перфектно написано е - като изказ, като ритмика , като идея. Та - браво

[scion_of_storm]

Нещо ми говори, че това не е блъда :Д

Честно казано, поразих се от снимката, защото просто търсих РАНДЪМ снимка, която да пасва горе-долу на стиха, а тази сякаш не е последваща, а съм писал по нея. Супер случайно и сполучливо се получи.

Мерси

[Adora]

Нещо ми говори, че това не е блъда :Д

Честно казано, поразих се от снимката, защото просто търсих РАНДЪМ снимка, която да пасва горе-долу на стиха, а тази сякаш не е последваща, а съм писал по нея. Супер случайно и сполучливо се получи.

Мерси

Тихо бе, той е! Да не помислиш, че съм писала по погрешка от неговия профил

[Frik]

Що, ебете ли се?

[Adora]

Намери си кого да ебеш, вместо да задаваш такива въпроси...

[Megadeth]

Що, ебете ли се?

Бухльо, как е

[Adora]

Това трябваше да е текстче на песен, при това за класическа музика, но поръчителката много даваше зор и се отказах да го дооправя за песента

Сънувам -всяка нощ небето е пленник на чужда воля,
в гърдите му бие луната безумно сломена,
жадува танго в полунощ и бесни дихания,
а по мъртвите звезди гадая, че небето си ти.
Онази тъмна езичница,
помнииш ли я още, това бях аз, просто аз...

ЗапалИ кладата ми,
аз съм твоята грешница и без теб просто умирам,
дни и нощи се сливат и е едно изтезание,
грешните искат любов,
така както другите...

Все още танцувам по стъклата от нашите сънища
и рисувам лалета с кръвта на покойните ,
сложи на ревера си моята малка смърт, любими,
вечният живот ще е твоето сладко проклятие.
Подпалих всичките ти ноти,
в писъка на пепелта не чуваш ли музика ?

Ще обесиш ли
моята малка сова , за да ме последва в смъртта ми...
Убих куклите, а не искам самота
по онези пътища-
завои към нищото...

[LordZombie]

Това всъщност беше темата, която си избрах на класното и се представих доста добре, особено, имайки предвид, че не бях учил и час. Оказа се, че е най - доброто в класа и имам 6, но, все пак, бих се радвал и на друг коментар.

„Свестните у нас считат за луди” – размисли върху нормалността на покорството

(Литературно есе)

Какво всъщност е лудостта ? За някои лудостта е изкривен възглед и неразумен тласък на съзнанието, за други е идеал, възвишена цел, която стои над пределите и рамките на нормалността. Вероятно има и други мнения за лудостта, но има една особена лудост, която е възвишена – лудата обич по родината.

Дългите години на турско иго са насадили в българина чувството, че покорството е нещо нормално. Всякой, който дръзне да въстане против „нормалния” живот бива пренебрегван или бива сметнат за луд. Аз не смятам, че в брътвежите на един луд човек може да има такава ясна цел, такъв стремеж към свободата, такова патриотично себеусещане, такива човешки идеали, пък и такова себеотрицание в името на народната идея. В крайна сметка, дали пък, както казва, великият поет, писател, журналист и литературен критик Едгар Алън По, лудостта не е висша форма на интелект ? В думите на „лудия” често пъти можем да открием много по – истинни и по – ценни съждения, отколкото тези на „нормалния”. В произведението си „Елегия”, Ботев пише :


„Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.”


Значи нормалният е този, който търпи и смирено поклаща глава ? Не мисля. Ако лудостта е това, което е движело всички български въстаници и революционни дейци, то нека бъде лудост! Нека всички бъдем луди и да събудим народа от спокойната му, нормална, дрямка. Или пък не ? Нека всички зовем гения на Ботев лудост, или пък да опетняваме делата на Левски със съмнения в неговия разсъдък ? Туй ще е по – присъщо и по – лесно за нас – да търпим, да преживяваме кротко ден след ден и да отхвърляме и обиждаме различните. Такава е елегичната ни реалност и едва ли без свестните, които у нас считат за луди сега щяхме да сме свободни. В „Борба”, Христо Ботев пише :


„Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.”


Ето че, богатият и заможният са несъмнено нормални, въпреки своите тежки престъпления и богохулства, докато бедният, но богат по душа, човек е заклеймен като луд и отхвърлен като мръсне куче. За голяма тъга и в днешно време нещата стоят по горе-долу такъв начин и не можем да се преборим с нормалността на покорството. Все се кланяме пред „идиоти”, подмазваме се на хората, които притежават много пари и не ни е много грижа за стойностните хора, които искат да променят нещата и се борят за нещо по – добро.

Нека хората ме наричат луд, пък аз ще се гордея, че не съм като тях и че виждам света отвъд слепите си очи.

[Sile]

Не съм точния човек, който да критикува, но понеже искаш мнение и имам желание... Можеш още по-задълбочено, но като Ботев си се справил с малко думи да се изкажеш. Харесва ми колко добре си подредил мислите си, последователно е и най-хубавото - лесно за разбиране : ) Забавното е, че си използвал мисъл, цитирана в подписа ти от Едгар По, не че е лошо, просто чак сега му обърнах повече внимание на подмиса ти, дължината му ме респектираше. Трябва някой път да прочета тази книга - Елеонора : D :Р

[LordZombie]

^
"Елеонора" е разказ, ако искаш да се бориш с оригиналния вариант заповядвай - http://www.online-literature.com/poe/29/ Мисля че, го няма на българско в интернет. Благодаря за коментара ти, иначе

[Фростирия]

^ А може да си намери от онези книжленца на "Труд" и "24 часа" (серията "Златна колекция XIX век") - има разкази на Едгар Алън По.
Сториха ми се достатъчно добре преведени.

Но за човек, който упражнява по-високо ниво английски в "по-фръц" литературен стил, оригиналите вършат чудесна работа- По има изключителен описателен език, лично на мен двама учители са ми го препоръчвали само заради епитетите и прилагателните, които използва...

[scion_of_storm]

Отново абонираното празнично от мен, в друг облик.

Коледа

"Времето за коледен отдих дойде. Международните концерни и корпорации желаят приятно изкарване на празниците на своите потребители с надежда за бъдеща колаборация на консумиране и в новата 2011 година."

Ако можех да счупя
всяка чаша
да прорежа стъклото
да го прокарам
по грубостта на зеблото
което тъче живота
и да го повърна в каша
която да освободи -
щях да го направя
с вик на ранен звяр.


А ако можеше да видиш
моите братя
моите скъпи сестри
навели глави
с изранените ръце
с угасналото лице
ах, ако можеше
ако можеше да ги видиш,
РОБЕ!

Ако можеше да разбереш
защо нямат огън
защо живеят
защо живеят в скреж
РОБЕ
щяха да текат сълзите
щеше да стържеш с нокти
да сдъвчеш сърцето
и да изплюеш жлъч и болка.

РОБЕ
РОБЕ
РОБЕ!
Чуй ме!

Нашето червено
е кръвта в телата ни
излята по канавки
вдигнала пиршество
сред дъждовни капки.
Нашето бяло
то са слепите очи
и в млечината
смеем се
смеем се, копелета,
дори когато ни боли!

Искаш Коледа?
Тогава
ще счупя чашата.
Ще изпия отровата.
Ще строша нозете.
И в нашата рапсодия
на червено и бяло
(където всеки брат
всяка сестра
е същество неземно
отдавна умряло)
ще родя празник за теб.
Робе.

[scion_of_storm]

Такам. Реших да си метна блог за прозаистични писания, та който го интересува =>
http://sinxnanna.blogspot.com/

(и ФБ група също има - цък)

[LordZombie]

Шарл Бодлер - Призрак

Comme les anges а œil fauve,
Je reviendrai dans ton alcфve
Et vers toi glisserai sans bruit
Avec les ombres de la nuit ;

Et je te donnerai, ma brune,
Des baisers froids comme la lune
Et des caresses de serpent
Autour d'une fosse rampant.

Quand viendra le matin livide,
Tu trouveras ma place vide,
Oщ jusqu'au soir il fera froid.

Comme d'autres par la tendresse,
Sur ta vie et sur ta jeunesse,
Moi, je veux rйgner par l'effroi.
-----
Като ангел, при теб, ще се завърна
с поглед хладно пламнал.
Ще се плъзна под твоята врата
ведно с разливащата се тъма.

И ще ти дам, любима моя,
целувки с хлад на луна...
И ще те милвам като змия
пълзяваща по разтворена земя.

Ранно утро щом настане
мястото ми празно ще остане.
И до вечерта ще властва хлад.

Както други с нежността,
над живота и младостта,
аз ще властвам, чрез страха.

Моят превод на стихотворението на Бодлер. Ако има някой, който е по - запознат с френския, може да дава предложение за поправки някъде. Приемат се всякакви идеи.

[Adora]

Аз като някой, обожаващ Бодлер, мога да кажа, че ми харесва

[NiksY]

Ще се разпиша и аз с нещо относително скорошно:

Локвите въздишат

И локвите въздишат (концентрично),
разплачат ли се облаците върху тях,
че сълзите им се сипят безразлично
и тихо се разбиват с изкуствен смях
в застиналото долу гладко огледало,
заличавайки доскоро хубави картини,
додето най-спокойното и ясно цяло,
не се превърне в кръгли стърготини.

А кръговете се раздалечават плавно,
на сляпо търсейки спасителния бряг,
един след друг те идват и безславно
остават нечути, невидяни в своя бяг -
дали към друг, за който нещо значат,
или към нещо, с което пак ще дишат,
защото щом и облаците се разплачат,
дори и локвите започват да въздишат.

[Artillery]

Айде и аз да се отбележа с моята батална хайку поезия



Секигахара

Война настава,
Катана кръв жадува.
Вихър на смъртта!

------------------------------------

Куедзо (Седемте самурая)

Меч непобедим,
Кръв по каменно лице.
Сбогом Куедзо!

-------------------------------------

Август в сълзи

Сакура вехне,
Гигантска гъба скрива
Червено слънце!

--------------------------------------

Речта на император Хирохито

Гласът Божествен,
цял народ озари го.
Сеейки тъга...

---------------------------------------

Камбеи Шимеда (Седемте самурая)

Стар и уморен.
Но мъдростта водеше
пак към победа!

----------------------------------------

Дуел при храма Ишиоджи

Сблъсък на честта.
Цъфтящ и Вехнещ лотос!
Звън от стомана...

----------------------------------------

Йеясу Токугава

Буря над Нихон.
Ревът на планините
зове Шогуна!

-----------------------------------------

Стрели срещу Слънцето (1274)

Черно цунами
иде откъм залеза
с бриз злокобен.

Тук ще се бием -
стените на Хаката.
Тук и ще умрем!

Божествен вятър!
Враг с грохот повален!
Триумф на Нихон!

------------------------------------------

Пърл Харбър

Шест дракона на
разрухата, връхлитат
спящият орел.

-------------------------------

Камикадзе

Огнен гняв вали
от небесата върху
врагът омразен

-------------------------------

Последният бой на Ямато

Джуджета подли.
Огнена рапсодия.
Потъващ колос...

-------------------------------

36 изгледа на планината Фуджи

Трепет на четка.
Величествени багри.
Домът на снега.

--------------------------------

Пътят към Таджима

Снопове бамбук
върху гърбовете ни
в дъжд проливен

---------------------------------

Градините на Камакура

Ухание от
ронещи се цветове.
Розово - бял сън.

[Sile]

Шарл Бодлер - Призрак

Comme les anges а œil fauve,
Je reviendrai dans ton alcфve
Et vers toi glisserai sans bruit
Avec les ombres de la nuit ;

Et je te donnerai, ma brune,
Des baisers froids comme la lune
Et des caresses de serpent
Autour d'une fosse rampant.

Quand viendra le matin livide,
Tu trouveras ma place vide,
Oщ jusqu'au soir il fera froid.

Comme d'autres par la tendresse,
Sur ta vie et sur ta jeunesse,
Moi, je veux rйgner par l'effroi.
-----
Като ангел, при теб, ще се завърна
с поглед хладно пламнал.
Ще се плъзна под твоята врата
ведно с разливащата се тъма.

И ще ти дам, любима моя,
целувки с хлад на луна...
И ще те милвам като змия
пълзяваща по разтворена земя.

Ранно утро щом настане
мястото ми празно ще остане.
И до вечерта ще властва хлад.

Както други с нежността,
над живота и младостта,
аз ще властвам, чрез страха.

Моят превод на стихотворението на Бодлер. Ако има някой, който е по - запознат с френския, може да дава предложение за поправки някъде. Приемат се всякакви идеи.

Уникално, брат! Римата върви много добре!

[Adora]

нещичко и от мене

От ада ти ще ти помахам. Със очи.
Сама изтръгнах си крилете. Бясна.
Кармините пищят. Пропадам. През сълзи.
Пресъхнали, преди да ги изплачеш.

И ще ти пиша. Във една тринайста нощ.
За огъня ще ти говоря. И смъртта му.
Екстазно пламъци се любят. За разкош.
И блудството им е заъхано. Но хладно.

А аз порязвам всички девствени луни.
За да рисувам! Да рисувам във червено.
Съблякох ада ти. Облизах. Прелъстих.
Перверзно ли? Аз просто съм вендета.

[LordZombie]

Percy Bysshe Shelley - A Lament



O World! O Life! O Time!
On whose last steps I climb,
Trembling at that where I had stood before;
When will return the glory of your prime?
No more -Oh, never more!

Out of the day and night
A joy has taken flight:
Fresh spring, and summer, and winter hoar
Move my faint heart with grief, but with delight
No more -Oh, never more!



-----



Пърси Биш Шели - Вопъл



О, свят! О, живот! О, време!

Последното, за мен, стъпало ще се снеме,

треперещ пред туй, що се изправям пак;

Славата ти ще ли се съвземе?

Никога – О, нивга пак!



Отвъд деня и нощта

отлетя и радостта:

пролет свежа, лято, зима побеляла пак -

В слабото ми сърце - насладата, но и скръбта.

Никога – О, нивга пак!

[scion_of_storm]

кучи времена

лед пропуква
върху извор
от който
всяко статукво
звучи като шантаж.
пара изсмуква
просешка тояга
от всеки
в разкривен
житейски колаж.

кучи времена.

и псетата вият
гладни
с паст в'ъ хляб;
рошави муцуни
и зъби се бият
пей сега
пей сега, музо
когато болката
и бедността
са неизбежен трап.

пей
за да изтръгнем
гръкляна
за да увием
червата
и с тях да се топлим.
ПЕЙ!
пей, повелявам
че слънце да огрее
душите дишащи дим.

лед пропуква
кучешка муцуна
и плачат жени.
смъртно статукво
трагедия
толко' безумна
че косите вият
от срам.
в бездомни
кучи времена.

и нека
пара изсмуче
животът
и хищна
погълне го слана.
ако аз живея
то ти живееш
също като мен
в същите мръсни
кучи времена.

[ludspamer]

Заставам пред листа и пак не съм добре,
оставям се на транса под звездното небе,
пак облегнат на стената
и изострил сетивата,
заровен във мислите си-каква му е съдбата?
Дали ще е бачкатор, дали ще е шеф?
Дали на стари години ще чисти някой кенеф?
Опитва се в живота да си намери място,
далавери, оферти, но прозорчето е тясно
и всичко е ясно, няма друго лечение
освен братска подкрепа и уединение.

Заедно в живота, обърнали гръб на самотата,
но сякаш сами, забили погледи в земята,
някои пътища са до ада, други до рая,
но нима това за всички нас е края?


Некви откъси от рими дет съм писал в час доста аматъорско, ама треа да го мислиме за некво крю;д

[Elf_s_karirana_r...]

Защо навън завиха кучетата?
Дали зарад другар премръзнал и умрял?
Какво ги сепна, млъкнаха и се ослушаха
и пръснаха се пак из тъмния квартал...

Навярно туй се питам само аз
и още питам се дали във тази топла стая
с душа скована в леден мраз
таз нощ очите си ще да склопя за края.

[OrangeGirl]

@Adora,
много хубав стих...


ии колкото да не е спам...


Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е
безогледно да се взираш отстрани.
А надеждите - от плахост заскрежените...
остави ми - от надежди не боли.
Не ме захвърляй в обятията на вятъра!
Добре ми е - заклещена в часовник.
Сурова ще дочакам на живота дрямката
(въоръжена с будност и съновник...)

[Svetyl]

МОДЕРНА ИНКВИЗИЦИЯ
Общоприетото: това, това
и третото.
Ако си вън,
ще спиш ти
вечен сън.
Има общоприети норми,
факти, поведение.
Те са универсални
и безспорни.
Нямаш право на различно мнение.
.
Ти нямаш право да наддаваш глас
и лошия в очите чужди да подкрепяш.
Ти нямаш право инак твоят час
последен и финален ще усетиш.
.
Ти нямаш право мисли да изказваш,
нямаш право и да се съмняваш.
Ти нямаш право злото да показваш,
нали чрез него все внимание получаваш.
.
Ти нямаш право да си уникален,
ти нямаш право критики да пишеш
и говориш.
Актът подобен, знай, ще е фатален,
дори и като другите ще дишаш,
без да спориш.


Важно е посланието...

[File099]

Пиша предимно военни теми в интернет. Живот и здраве скоро ще постна и тук една-две от тях.

[PowerKnight]

Лично литературно творчество...мхм...ами ето една рима: "Путката когат тий тясна в гъзъ ща прасна" Дано няко сега не каже че се изсрах на темата.

[Kasiel]

^^ Важно е и си го предал добре,Светльо.

[Svetyl]

НИЕ СМЕ СТРЪКОВЕ ТРЕВА
Негласната забрана да се мисли
властва.
Да не мислиш е прекрасно.
Безболезнено и ясно.
.
Негласната погнуса от човека
със различно мнение
е завладяла всеки.
.
Ние сме като поляна,
като стръкове трева.
И ако смело някой стане,
ако надигне той глава...
го чака острата коса
със острие от конформизъм.
Суров, болезнен реализъм
за всеки хранещ оптимизъм.
.
А в мен сълзи
като от лава.
От чувствата добри
какво остава?
Щом се опитах
аз от стрък трева
човек да стана,
но изпитах
болка
от свистящата коса.