Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[````````]

thankz des

[InsArtTure]

Това последното много ми хареса. Друг е въпросът, че и много ме натъжи, защото при мен ситуацията е донякъде подобна. Като понятие е далеч,но като емоции-доста прилича.

````````-дай още някое,плс.

[````````]

Може би по нататък...сега ще се правя на срамежлива:")

[waffen_ss]

Значи един не-чак-толкова слънчев ден,бай Ставри обикаляше местните баничарници в търсене на Баница-Мухавейка издание първо издание(Много ценно за коликционери)
И след като се пребори с цяла глутница пенсионери се добра то така желаната от него постройка,Застана пред витрините,очите му сияеха като на върколак пред агънце,или като на Сашко(forsaken_angel) пред девственица(тука ще се засмея -АХАхАХахАхаХАхахАхАХАха)
Та обратно на девств.....баничките,
с няколко геройски удара с глава,Бай Ставри успя да пробие ципата...вратата де....и със зъби и котки,опа нокти се добра до продавача/продавачката щот мустаците са подвеждащи,и е трудно от пръв поглед,но той не си губи времето да установява генетичната издънка а.к.а Продавач.А направо бръкна в десния си джоб където си държи стотинките,защото левия е скъсан,мисля че всички знаем по какви причини ,извади съкровището,познато като стотинки и почна да брой,все едно броеше зъбите на жена си ....Аднъж(1)....Дваш(2).....Триж(3).......и се сети за учителката си по математика,след този Флешбек(по селски,сетих съ ко прайх миналоту ЛяТу) той си завърши броенето с крайните ПЕТДЕСЕТ СТОТИНКИ....той ги тръшна на плота и каза....Ооооо Пепи/Пепино,дай ми Баницата - Мухавейка,продавач/ката отвори една кутия,която странно защо имаше знака за радио-активност,и отвъре засия на цвят водораслово зелено,погледа на Бай Ставри стана оглеадален,в него се виждаше баницата,все още в кутията,и ръцете който я държаха,и изведнъж,от никаде влезе най големия му приятел/съперник(ако става въпрос за баници)(и по специялно мухавейки),Та в началото и двамата се бяха втурачили един в друг,като в стар краварски(кау бойски) филм.после обмениха няколко думи от порядъка(здравей-----Да ,и аз съм добре),и се втренчиха в така желаната награда,изведнъж продавач/ката затвори кутията с гръм и трясък,получи се ехо,чуто от работниците по строежи дори и в Китай,страното е че Страхил и Ставри дори не мигнаха,само паднаха на земята като две безжизнени статуй,но все пак това е баничарница,миризмата на печене (и недопечени) вкусотий ги събуди,но когато вече се сабудиха,беше твърде късно,накараха ги със сила да излязат,
Ставри-Нов Ден Нова надежда
Страхил-Ами да,тъкмо тая вечер ще имам оправдание,пред жената,що не ми става,ще се оправдая с психическия разгром от ситуацията
Ставри-Радвам се че мислиш така ,винаги съм искал да дискусираме размножаването при нано-ботите с теб
Старихил-Т'ва беше джибровицата дет говореше вместо мен !!!
Страшното в тази случка е ,че едно от съседните кучета наречено Бибмо,реши да си отвори кутията и да си хапне баницата

[Mort]

Това е за секция вицове, не за тук...

[InsArtTure]

Ами така е. Тук позволявам само истинска сатира, професионално написана. Моля старайте се. Искам сериозна тема.

[````````]

***
(За лицемерието днес)

Лицемерие ли? Това си е направо начин на живот. И нима вината е в нас... ами света изисква от нас да сме такива - пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни..все едни ей такива - чужди. За да успееш трябва да си хитър, да 'крадеш занаята', да говориш с недомлъвки. Всичко е 6... Постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк - убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш 'на вихъра на вълната'. Всеки има своя...своя паяжина и своя игра. Интриги. Подмолвни действия. Преструвки. С времето заплитаме все повече и повече хора - без значение нищо. Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечий. Не това го няма като функция. Даваш им да си мислят, че те 'играят', ала всъщност ти ги изиграваш повече. Тях - обикновените 'нишки'. Петър плет плете през пет плета преплита... и сам се заплита. Накрая 'всичко се връща-а-а'. И това също го изсиква света - доброто да победи. Всъщност може би не доброто побеждава -Единствено глупавият побеждава в живота. Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходиве с коня, с пешката, които изиграва на ум и губи преди да се е опитал да спечели. Шах и мат..шах и мат..аут. Кого изкарваме от играта?
Животът в основата си е една нелогичност. Безкрайно повтарящ се цикъл раждане - смърт и помежду тях първа целувка, първо проникване, първа брачна нощ, малък плод след неуморни въздишки, безброй разочарования и безброй грешки. Подредено а? А защо е подредено? Къде е първичната логика?

Не искам да уча никого как трябва да мисли и как трябва да чувства. Най - малко пък искам да ви убеждавам, че всичко това което казах е или не е в природата на човека. Не искам и да говоря за любов. Само искам да пиша, да напиша това което чувствам, защото нещо назрява в мен и ме изкарва извън обичайното ми състояние. Няма да изследвам вероятността това, което познавам да не съм аз, а то на вас да ви изглежда така или вие да го виждате в друга светлина.

Все си мисля че дори най опитния паякостроител, и най умния и хитър и подъл човек на света намира един, който му 'скрива шапката', 'разказва играта', 'отваря очите' - за всеки съществува един, който без да съзнаваме ни познава до мозъка на костите ни с всичките ни маски и хитрости. Един вид хем познава същността ти, която губиш сам за себе си с времето, хем пък и всяка мисъл си е наша, значи е част от нас. Работата не е в маските, защото всяко нещо което показваме е наше производство. Дори като копираш го правиш ти самия и учиш нещо и някой остава следа в теб. Нали така?

Няма лицемерие. Всичко е за заблуда - да. Но кого заблуждаваш - масата. Чуждите. Другите, който искат да те вплетат в своята история, възможните нови нишки в твоята собствена. Тях какво ги е грижа за теб? Сякаш пък ти се интересуваш от тях...

Кой 'лицемерничи' пред близите нему хора, или пък все едно може да заблуди и измами един истински близък нему човек. Нали идеята е че те еиднствени ни познават и не могат да се заблудят от настроението ни , от думите ни, или от шарената маска на лицето ни.

Да, света сигурно щеше да е прекрасно място, ако всичко беше открито. Що за глупост! Ама вие представяте ли си го само? Не не ви поучавам, 'атакувам ви', искам да си представите. Ами дори най дребни неща като разговорите няма да са същите. Ние не можем да живеем в друга среда. Учтивостта е измислица - нямаше да я има ако го нямаше нашето 'лицемерие'. Бъркам ли? Нямаше да има извинения ми се струва, защото напрактика си казал точно това което си мислил в момента и няма защо да се извиняваш. Така ще излезе, че лъжеш, а от там че лицемерничиш. Полицията и съдилищата ще излязат вън от употреба, защото спокойно ще си признаваме прегрешенията. Въобще..няма да го бъде. Тогава или ще го ударим на безспирни кошмари и разкъсвани от идеята, че света е лицемерен, и че добрите ни души не могат да живеят така, или ще се наслъждаваме на живота на порочните ни съзнания в измисления от нас свят с едничката цел в живота да търсим щастието. Кол-коо именаааа има ща=сти-етоооо?


*наклонения шрифт няма да бъде показван пред висши инстанции, тъй като се усещат мисли, който възрастните не предполагат, че сме усмислили..:")

[Svetyl]

Петър плет плете през пет плета преплита... и сам се заплита.

Не не ви поучавам, 'атакувам ви'

[InsArtTure]

Нямаше да има извинения ми се струва, защото напрактика си казал точно това което си мислил в момента и няма защо да се извиняваш.

Да, но мисля че човек не винаги казва това, което мисли колкото и да е искрен. Не е задължително да можеш да кажеш точно това, което си мислиш, та дори и да искаш. В този случай извиненията щеше да си ги има. Също така не е задължително да правиш това, което чувстваш. И често можеш да нараниш някого без да си го чувствал-просто физическа грешка на лицето или устата,което обаче е наранила безкрайно другия. И е хубаво да му се извиниш. Той ще разбере, че не си го мислил и скоро ще го забрави...така си мисля...

Давай още

[anonimna_dx]

Мило Ники,
няма да правя много волеизлеяния....
- всичко написано от теб до много голяма степен точно изразява някои мои мисли, но с тази разлика, че ти можеш и си ги изразила открито и точно...
- всичко написано от теб и прочетено от мен ме е докоснало на някакво равнище и е оставило някаква следа..
- много ми харесват нещата ти и продължавай все така..

[````````]

:") thankz

[Lethe]

мисля,че меланхоличните настроения, чувствата за затвореност и отхвърленост се дължат на невъзможността на човек да защити избора си;изобщо да направи избор;изобщо да приема факта ,че е поставен пред избор.
И лошият свят е виновен,разбира се.
И да, може да е гнусен,да,може да сме лицемерни, да,може и да сме грешни ,може би дори сме слабохарактерни.
Имайте доблестта да защитите изборите си.

и се извинявам за offtopica ,приемай го като импровизация в 'сериозната 'ти тема

[pi4]

королева, браво, не бях чел отдавна такова точно нещо напоследък, не съм съгласен с някои твърдения, но е толкова хубаво!


свободата да избираш те прави роб на избора. отказът да избираш те принуждава да приемеш езна неблагоприятна позиция. Тази позиция се определя от мнозинството, упражняващо своето демократично право на насилие спрямо притежателя на индивидуална позиция, позиция често напълно случайно и непреднамерно отличаваща от правилната позиция. правилната позиция се определя напълно непрозрачно, мълчаливо, тайно и в съгласие съгласно демократичния принцип на възприемане на компромиси като начин за направляване на индивидуалните избори.

Не възприемането на неправилна позиция е престъплението, което се преследва от демократичното общество, но с много повече сила отказът да се избира, защото това действие подкопава авторитета на мнозинството като законодател и единствено легитимен критерий за истинност.

Истината се подменя с правилната позиция като изразител на удобството на мнозинството. Удобството на мнозинството не е в съгласие и отрича абсолютната истина заменяйки я с относителни правила, относителни както във времето, така и спрямо различните позиции на участниците в сравнението. Неправилната позиция на индивида не го доближава нито до истината, нито до лъжата, тя изразява единствено собствената му воля, неговата истина, като отправна точка за избора на решение в краткотрайния миг на формулиране на волеизлиянието.

Волята може и да е липса на воля, изразявенето или неизразяването й не е непременно избор. Изборът не може да се окачестви като правилен или погрешен, той е само избор, взет сам за себе, но и като абсолютно събитие. Две последователни смени на два противоположни избора не унищожават наличието на два избора.

Принудата да избираш, било под натиска на обществото или под подчинение на заповед издадена от авторитет ощастливява избиращия с освобождаването му от виновност. Изборът без принудата на свободата е, което може да доведе до вътрешна виновност или до скъсване с невиността. Виновността предполага причина, както невинността - бездействие. Бездействието води до относителна виновност, водеща до отказ от избор. Отказът от избор причинява невинност, както свободата на избора оневинява действията в резултат на избора, понеже е оправдан от групираните създатели на правилата, определящи истинноста и оттам правилността на действията.



моята версия за избора...

Този коментар е бил редактиран от pi4 на Feb 24 2005, 09:57 PM

[Lethe]

Все ме е изумявало как подредено можеш да изкажеш някоя мисъл.
А това като успокоение за съвестта си ли си го написал?
В комплект с личността ти, идеално се вписва в моята версия за избора.

[pi4]

Все ме е изумявало как подредено можеш да изкажеш някоя мисъл.

ами вродено ми е. или го имаш, или го нямаш, не се научава, както казва Анри Картие Бресон.

А това като успокоение за съвестта си ли си го написал?

не, като обвинение към такива, които нямат проблеми със съвестта си.

В комплект с личността ти, идеално се вписва в моята версия за избора.

личността ми, скъпа, не се вписва в комплекти, не съм сериен продукт от супермаркет, ако и да изглеждам малко поочукан. твоята версия... може би да я изложиш по-подробно? можем да говорим тогава, кой в кого ще се вписва...

[Lethe]

Да, усетих, че прекалих.
Остави.

[pi4]

Да, усетих, че прекалих.
Остави.

ok, прекалих и аз, малко грубо стана, извини ме.

[````````]

*А понякога не...

-Хайде да си мълчим.Колко време ще издържиш без да се разсмееш:") - усмихна се още докато го казвах.
Поглед към прозореца , към тавана, в ръцете, към пода. Изследваме шарките по килима. Колко е трудно без думи.
Ш-ш-ш-ш-ш-шуми на вън вятъра. Напрягаш ли се като мен да чуеш нещо в тишината?Все едно ти глъхнат ушите и нищо не чуваш.
Тишината е неудобна. Да се говори е толкова по-необвързващо. Тези безгрижни разговори ми напомнят за шумоленето на ручейче. Мълчанието на двама души е като тишината на пълноводна река.
Какво ли си мисли, седейки до мен?
Искам да вляза в мъжкото съзнание и да се разхождам боса. С пръсти да опъвам невроните - все едно свиря на арфа. Ще ми се да правим една и съща музика. Различни сме, ала казват, че езикът на нотите е еднакъв за всички.Искам да правим еднаква музика....
Затварям очи.(Жените обичали да го правят на тъмно, за да пуснат наволя сетивата си) Ослушвам се. Коя е твоята честота?

-99.о Hz FM - радио гонг! - 12:11, вчера - Maiden - Dance of Death
Защо ли трябваше да започвам тази игра с теб, малката? Щях да те изведа, да те черпя нещо. Знам колко ме обичаш с кожения панталон. После можеше да си мълчим цяла нощ.
Стига де! Какво е това сега!? Човек е съзададен, за да говори, защото ако мълчи ще го заболи главата. Нещо с мозъка.
Дори дишането ни е тихо. Да полудееш направо...Какво гледаш? Толкова си сладка. Защо ме гледаш така? Не съм заслужил. Сякаш искаш да се вмъкнеш в мен. Да ме разнищиш. Не съм толкова лесен.
Усмихваш се. Давай. Тази красива усмивка не трябва да я криеш. Ама ти си го знаеш де. Знаеш точно какво да кажеш. Какво да направиш. И аз знам.
Но сега мълчим и аз няма да съм силния пол, ако спра пръв да играя. Мога да те гледам без да се усмихвам - ти можеш ли?

-Gotham radio! 12:11, вчера - Mortal Love - In the Sun
Всъщност аз не обичам да мълча. Но до теб ми е хубаво. И спокойно. Чувствам се на място. Понякога се измарям да сглобявам сложни съставни изречения...Гласът ми притихва и се покрива някъде. Тогава сетивата ми се отварят и аз възприемам. Тогава обичам да си до мен. Обичам света да се свежда до прости неща. Действие - противодействие.
Винаги има нужда от думи. Но от подходящите. Това му е трудното на общуването. Но когато намериш човека, с който всичко е като под музикален съпровод - като по филмите - не ти остава друго освен да притихнеш, сгушен до него и да възприемаш.
Музиката в главите никога не спира. Така ли е?.........

-Къде тръгна?

Той стана. Погледна я... неговото момиче ...и се усмихна.
Ш-ш-ш-даде й знак да мълчи. Протегна ръка. Пое нейната. Прегърна я. Целуна челото - до слепоочието. И я поведе в танц...

Понякога е трудно без думи.А понякога ... не.

************
Със съучастието на Swetyl` :")

[Crafter]

Порно разказите ти са убер по-яки

[noel_f]

Аз имам доста стихотворения, но реших да ви напиша Елизабетинския сонет, който имахме за домашна по английски, защото мисля, че е едно от най-добрите ми неща досега. Написах го за около 3 часа

December is approaching,I know now
and outside 'tis very cold and freezing
the days will pass, they will come somehow
and Christmas wil come - glorious, blazing.

December is near, and soon will be here
the freeze is fire, the cold is swealter,
the snow is falling and 'tis hard to peer,
there is no hope, no content, no shelter.

Neighter candles, nor carols, or a tree
can bring meriment, or hope, or joyfulness
in a herat that is filled with misery.
It can't sense nor joy, nor happiness.

Seems, that to feel joy, there is no way;
in the dark the carols are dying away.

[KingSlayer]

-InsArtTure-, в линка от първият ти пост се отваря някакъв хардуерен сайт - имаш ли ги другаде писанията

[InsArtTure]

Те са стари. Слаби са. Мога да постна някои тук. ПОвечето са стихове.

[noel_f]

Прочетохте пи ми стихотворението, нищо не казвате

[Randall Flag]

аз не мога да го коментирам....възрастните не разбират копнежите на младите

[InsArtTure]

Ноел, писанието ти няма никаква мелодия. А думите са нахвърляни и претрупани. Иначе идеята е яка.

[scion_of_storm]

Mighty One,
Do you see all Christian lambs,
Blinded by light,
Raising against our reign which never ends?
Misguided they are in their ferocious and weak fight,
Making futile efforts to stop our might.
Is this their power-
To worship a feeble-minded God,
Instead of letting him rot?
Oh, eternal leader,
Bless our steel, let us join the battle with fever,
We shall slay all faithful sheep,
Carress them with weapons, cut their flesh deep!
Might and glory awaits us,
Crushing them down, rageous and vicious,
All in the name of darkness,
For the winter’s harshness

Lucifer!

Unleash the legions of Hell,
Forces so strong that are not to tell
Power of winter cold storms,
Might of demon sworn swarms!
We shall kill all…in the name of Satan…

#***********

I could hear their desperate cries
Their weapons put down, their blood turned to ice,
Fear lurking in their eyes.
And a bloodlust we felt and we shouted:
“come forth eternal one, arise!”
A mist enshrouded us all,
Engulfed us but we still heard the call.
Call for revenge, call for war
We must win, even if driven by gore
Using the power of the unholy one’s lore…
And a thunder showed up, the sky tore
The enemies blinded,
Between us and them landed!
A dark figure stood there,
Emitting power, which no human can bear
And suddenly, there came the thought, just like a sin:
Is it Lilith, our lightbearing queen?
She raised her hand and as if in dream,
The path to victory, until now unseen
Was now clear!
We rushed in fight, having no fear,
Gone in delirium, driven by zeal
Washing with blood our infernal steel
Our enemy couldn’t resist
Their weak weapon fell from their fist…
A crimson sky shone after the battlefield,
Showing that unbreakable is the power we wield…

******************
I succumb to thee, my Succubus,
Hear my diabolical prayer,
Temptress of mortals, be my eternal soul-slayer,
For I, misled by the shine
Of all heavenly, celestial, now shall lie
Amongst all blessed to be praised
in the dark tranquility of darkness...
Divinity, oblivion awaits the ones forgotten,
As we, upon our exile rotten,
Will search for salvation,
For Our new reincarnation...
....Antichrist, led by faith of steel and blood....

Amongst the living creatures immense pain we shall bring,
In the Damned and Cursed name of our king,
Malice, wrath, unleash it....
Malice, wrath, unleashed...
Hear the sound of the vicious thunder
Become one with all in the land Under...

And now, my prayer is to an end,
Bring me forth, countess of this damned land,
Revive me,Enchant me,as I swear
Damnation in me I shalt bear,
Thus I shall come, to war
Against all faithful ones....


Бла-бла уотевър, имам и едно жалко подобие на книжле, но го нямам в електронен вариант.
Ето и по-скорошните ми две:

Защо понякога крилете ни биват скастрени?
Защо оставаме в мъката си-някъде там, нещастни...
И жадуваме все за свобода, пуста свобода
Да се реем по кристални дъги, чак до небосвода?
А може всичко една прозрачна илюзия е,
И тъгата ще ни удави в океан от скръб,
Захвърлени, отречени- все някъде, някъде там...
Безмилостен, безкомпромисен тласка ни животът
Към далечни брегове, към непознати нам земи
И очакват ни в радостта тръни
Сякаш паразити обгърнали красиво цвете,
Сякаш плачещо в тъмата дете..
А вкусиш ли веднъж тъгата, тази плесен
ЩЕ чуеш, ще разбереш жестоката й, злобна песен
Да, действително животът не е лесен
*****************
Come to me, mortal soul
I am your master now, you'll heed my call
Upon our reign, you shall serve me well
Because before you stands the Keeper of Hell
No Holy Lord is here- you can't pray-
Only black gods, forbidden is the light of the day
You no longer belong to the misguided light-
No, from now on shall you worship the dusk and the night!
I am the one who will give you might
I am wielding your soul in my fist tight
Go, try to pray, call your fucking Lord
But didnt you know- he is being raped by the Unholy Horde
Now, shiver with fear, pathetic mortal
Because you near Hell's Portal
And you shalt rest no longer...

[noel_f]

То ми беше за домашна и трябваше да спазя броя на сричките и затова се получи малко претрупано...иначе имам и много други на български. Там, където не се е налагало да спазвам броя на сричките се е получило много по-добре мисля...дай линк към твойте, отваря се някякъв друг сайт

[KingSlayer]

^^^Ми давай да четеме

[TerminalFrost]

Тук са моите неща, но са свързани главно с уеб-програмиране.

Пиша също и в http://blogs.telerik.com и http://dotnetslackers.com/.

Писанията ми са на английски. В миналото се опитвах да творя и проза, но с времето ми омръзна, а и не бях особено добър. В момента работя върху едно книжле за JavaScript и CSS, свързано с продуктите, които правим във фирмата, в която работя, което може би ще бъде издадено от O'Reilly или Peachpit.

[LITTLE DREAMER]

Въпреки че съм ром и аз имам чувства!
Прекрасна роза забелязах
разцъфнала едва едва
Опитах аз да я откъсна
но тя с бодлите си ме спря!
Над нея името и пише
Гергана!