Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

^ Това заради дължината ли XD

[scion_of_storm]

Звезди нощта безмълвно осветяват
В скръб и мъка удавени са те
Въпрос ням сякаш те задават:
"Защо Тя трябва да умре?"

Из полята заскрежени, нейде там
Лежи бледна и студена тя
Угаснал е в очите плам
Мъртва - образът на тленна красота

Задъхан момък крачи в тъмнината
Отправил се на вечно търсене
Профучава - вихър през полята
И смъртта не ще го спре

Гледката на съвършена красота
Раздра със болка плачещата му душа
Докосва, опипва лудешки със студените ръце
Милва нежно едно красиво, замръзнало лице

Светът рухна до прашинката последна
Сълзи рукват по заскрежените страни
Хвърля той дреха непотребна
В желание дъхът й този път да възкреси

Взирайки се в небето с поглед безутешен
Ридае момъкът в мъката безкрайна
Съкрушен и сам в пустинята от лед
От смъртта насреща чува той последния куплет:

"Една крачка
И ще си спасен
Една крачка
И ще си със мен"

Шептят гласове примамливи и топли
Свистят в ума му тез десетки вопли

И пристъпи той във вечността...

Kudos go to teh MadHatter, пооправи някои недъгави неща из това стихче

[prayer4eto]

Айде една поправка и от мене - "Звезди нощта безмълвно осветяват" - по-добре ми звучи

[scion_of_storm]

Point taken!

[eternal_eyes]

Аа,много е хубаво!!

Най-много ми харесва 4тата строфа(май така се наричаше).

[scion_of_storm]

Ето ме, пред сенчести колони
Черпя безконечни тъмни сили
Сянката ми жестоко ще ви гони
Ще се молите нивга да сте се не родили

Глупци...
Слепци!
Деца на смъртно семе
Заблудено човешко племе

Макар и мрак злочести в мен да кипи
И лудостта в съзнанието ми ярко да искри
Гадинки нищожни сте, род човешки
И ще ви съдя за всички ваши грешки

Пречистване очаква те, о, смъртни свят
Приготви се - аз съм твоят заклет враг

И не ще се спра
Докато не умра

Докато не загубя своите сетни сили
Докато не се скъсат сенчестите мои жили
Кръвта ми черна земя не напои
Огънят в душата ми не спре да пламти

Клетва дадох, обвързана с окови здрави
Клетва додох, и тя не ще се бави!

[scion_of_storm]

Господарю на душата ми, оковани Слепецо във вериги вечни
И ти, Майко на мъдростта, Плетачко на съдби човешки
Пред дверите Ви стоя, чакащ в тъмнината безконечна
Отворете, и скитащият Мен при себе си приютете

В сънища на лудост и безумие умопомрачаващи
Танцувах на ръба на сенчесто острие
Секунда по секунда бавно осъзнавах
Че съдбата ми ваша отдавна е

Бродих по земята, изсъхнала и скръбна
Живях мъртъв, не знаех що е туй „сърце”
Тогаз защо да не живея в смъртта сега
След като обвивката ми смъртна умре?

Смея се над агония и болка
Опознах ги като жадувана любима бледна
В море от мечти несбъднати
Удавих се, секна мисъл разумна в мен последна

Пред вас съм, сянка на радост отдавна помръкнала
Пред вас съм, душа, която отдавна е замлъкнала...

[scion_of_storm]

Довианди си товя сагайн
Зарове, о зарове, въртящи се в ума ми
Кога ще спрете хода си безкраен
И какъв ще е развоят на съдбата, тъй потаен

Довианди си товя сагайн
Заровете ти метни, не се смущавай
И по реката на живота смело плавай

Матрим Каутон ще да е името ми
Ще се оженя, викат, за Щерката на Деветте Луни
Заровете предрекоха го, тъй ще бъде значи
С ергенлъка - край, нека всяко девойче плаче

Ашандарей съдбата подари ми, вещица проклета
С гарвани кацнали от двете му страни
А заровете още се въртят безспирно
Ако не вярваш, ела и погледни

Матрим Каутон съм аз, заклет ерген
(поне до скоро!)
Айез Седай - не ще припарят те до мен
Дават те, това е ясно, но що ще вземат
За да се измъкнат после, без вината да поемат

Довианди си товя сагайн
Песента на живота ми това е
С късмет подръка, тананикам песента
Мат Каутон, любимец на съдбата единствена!




Матримчо винаги ми е бил любимия герой от всички фентъзита...

[prayer4eto]

Някой много яко е хлътнал по WoT - а ?

Можеше да се пробваш на древния език да го напишеш . Иначе - добре е

[scion_of_storm]

Аз съм хлътнал по Колелото откогато грабнах първите страници на "Окото на света"... Е, на Древния трудничко, но се отчитам с Довианди си товя сагайн, то е на Древния )
Мерси

[scion_of_storm]

Открий мрака
Дълбоко в своята душа

Счупи печата
Разлей чашата на лудостта

Оковите мизерни отхвърли
Духът ти яростен да броди

Счупи го, счупи го, счупи го
Печата гнил, капан зловонен
Предай се, жертво на сладостта
Усети силата, носителю на лудостта

Юмрук стоманен, воля непоклатима
Кръв - тя ще бъде твоята любима
Разрушителю, идващи със зимен мраз
Свободен си, удари най-сетне твоя час

Вилней, призрако на злостни нощи
Руши, руши, руши - ще има още
Гибел новото ти име ще да е
В кръв заклет, с омраза в сърце

Коленича пред теб с благоговение
Господарю...завинаги врекох ти се

[Aggressive Perfe...]

^Някой много блек е слушал май?

[scion_of_storm]

^ Когато разбереш по какъв случай съм го писал, тогава говори
И да, блек слушам. havz probz/?/

[Aggressive Perfe...]

^Но проб, блекът рулира, просто ми се струва, че прекаляваш малко с всичкото тва вричане, мрак и т.н.
И по къв повод???

[scion_of_storm]

Не съм длъжен да ти споделям...
Вричане в какво? Много буквално ги приемаш нещата
Мракът го разглеждам от друга гледна точка...пък и в крайна сметка, всеки пише за каквото иска, нали?
Повечето неща си ги пиша като съм тъжен/ядосан и т.н. В такива състояние за какво да пиша, за цъфтящите цветенца ли.. ;p

[Aggressive Perfe...]

^Еми не, просто ми е тъпо някой кат пише за мрака, за "Господарю на злото, вричам ти се доброволно" и не вярва в тва... Е, ако пък вярваш мога да кажа само едно - респект...

[scion_of_storm]

Ми...не вярвам, господари и идоли не ще имам никога
Казах ти, не можеш да го разбереш, имаш друго гледна точка спрямо тея неща. Всичко е доста субективно, ю ноу Дай да не спамим повече, че темата е за творчество...

[scion_of_storm]

Слънцето мрачно ми изглежда
В сравнение с делата ваши
Ценни сте, приятели мои
Винаги вдъхващи ми надежда

Парите по света безкраен да събера
За една милионна от вас не ще да стигнат
Помагате ми в мъка, болка и тъга
Без вас нямам аз работа на този свят

Рамо до рамо, лутайки се из лабиринта на живота
Предопределяма сами съдбата си
Всичко преодоляваме с дружба крепка
Дори и разпилени да сме из земи далечни

За вас живота бих си дал
Без секунда дори да се замисля
Без вас, на пустотата коронован крал
С вериги прикован, самотата ще обмислям

Благодаря ви, макар и малко да е туй призвание
Благодаря ви, че спасявате ме от сигурно изгнание

Принципно не съм много по обясненията...Никога не съм очаквал във форум или където и да е другаде да намеря толкова ценни хора и близки приятели, колкото тук. Може да звучи тъпо, но стихотворението е за всеки един от вас и за всички вас взети заедно...Вие си знаете кои сте, а ако не знаете, ще ви го набия с Мьолнир в главите

Та...благодаря ви на всички за нещата, които сте правили за мен, надявам се да върна поне малка част от тях на всеки един от вас, без вас няма какво да правя на тоя свят въобще. End of story.


Много мекушав съм станал напоследък

[scion_of_storm]

В тъмнината взирам се, някакво движение
Някак плавно и неестествено, прави впечатление
Силует потаен, по улицата нерешително броди
И аз усещам, незнайна сила към него ме води

Старец белокос
Полугол и бос
Шепне думи тихи

"Старче, късно е за теб сега
Де крачиш ти в нощта"

"Загубен съм, загубен вечно, братко млад
Усещам на смъртта полъха зловонен
Ах, колко мрачен е тази хлад!"

"Недей тъй говори, скиталецо клет
Макар тежко сигурно да ти е сега
Не си внушавай ти излишно
Не се поддавай на опасната тъга"

"Млад си още, приятелю, и наивен
Виждам, доста си и импулсивен
Тъгата изгражда скелета на света
Мъката помага й, и тя царуваща"

"Чакай, старче белокосо, къде така
Нима няма място за надежда?
Животът светъл е, красив и бляскав!
Че и понякога спрямо нас е ласкав..."

"Ще видиш, подобие мое
Кое, как, и защо е."

Светлина неизвестна мен лицето му освети
А после старецът някак магично се скри

Изчезна!
Но къде?

"Подобие твое?
Това пък защо е?"
Щях да попитам завчас

Но стъписан останах, без дъх, без слова
Защото, драги мои дами и господа

Същите на лицето черти
Същите черни очи

Та това бях самият аз!
Но след петдесет години...

[scion_of_storm]

бла-бла, няма никаква връзка между куплетите, и тн ;p


Смях...или плач?
Що дочувам аз?
Нощта е безмилостен палач
Разбива на парчета тя
Самотният ми последен час

Кажете ми
Вие
Да
Всички вие

Виждате ли това, що виждат очите ми слепи?
Виждате ли цялата чернота, курвата проклета?
Писъците чувате ли, на душите тъй клети?

Ужасно е
Всепоглъщащо
Мъртвило

Радвайте се, че спестена ви е тази гледка
На която свидетел съм, прокълнат завинаги
Мятам се, мъча се да счупя тази клетка
А около мен кикотят се омразни сенки

Ах, как искам да ги скърша аз
Призраците в тази тъмнина побъркваща
Свободен да съм, под ничия власт
И светлината в мен да се завръща

Друг бях преди
Друг бях
Всичко се промени

Умрях
За да бъда отново роден
Узнах
За да бъда отново сломен

Полудявам, усещам я
Лудостта тихо се просмуква
Отровна змия
Усещам, усещам...усещам
Ледът тънък... се пропуква

Освобождението мое е тя

И с горд писък, разперил крила
Прераждам се отново, птица могъща

Висините са мои
Най-сетне свободен съм
Висините са мои
И краят на един лош сън

[scion_of_storm]

http://store4.data.bg/myoubi/ нямам никаква идея поуствал ли съм го, принципно prolog.doc е прологът към книгата ми....

Apart from that...

Крило на скръбта

Спомням си
Когато слънчев лъч погали нежно
Едно невинно детско личице

Спомням си
Как орисница злочеста промълви потайно
Че в чернота загубено, то ще умре

"Аз съм тук, в поля обширни
Съдбата да посрещна съм дошъл
Опознах чувствата, емоциите всемирни
Разбрах що е то да си добър, и зъл

Планините родни в снагата си ще носят
Споменът за мен, за крилото на скръбта
Жътвари нивята с любов ще косят
А над тях вятърът ще пее песента
На моята тъга

Езерата сълзите мои ще поберат
Заключени там те нека да стоят
Дърветата с тих шепот ще да шумолят
А зверовете тъй любими мои
С болка и скръб непоносима ще се дерат...."

Тъй рече той, и тъй загина
Син на Майката Земя
И с него, безутешно си замина
Крехка детска мечта....

[Ludnichar]

10 клас, час по английски, суууууупер тъпотия... Какво да правя се чудя аз, ще взема да напиша някаква простотия...


10 минути по-късно, резултата:

ПРИКАЗКИ ЗА ФИЗИКАТА

Вятър вее, дъжд вали,
а Кулон хуя го сърби,
мисли си :"Защо на мен?"
просто няма сутиен!

Фарадей си мисли:"Ех да го еба,
пак не стигнах до ръба,
а пък тоя скапан ток
вчера килна моя смок!"
И Нютон се чеше по празната глава,
"Кво ли е електростатика?"
А кулон му казва:"Я ме почеши!
За да мога да ти обясня,
как се бърка във гъза!"

Я, отново Фарадей,
иска да убива змей,
ала змея се изсра,
Майкъл Фарадей умря!

Галилео Галилей
също погна този змей,
ала този път го хвана
и му го завра в капана!

Ама този змей голям,
с хуй дебел и гъз насран,
стана прав и викна:"Хей!"
Ще умреш кат Фарадей!"

Галилео се замисли пак
и му каза:"Ей тъпак,
ще те чукам във гъза,
майката ти да еба!"

И отряза му главите,
хуй му сложи във устите,
и му каза:"Аз съм педераст!
Исках да те наебъ
ама ти хвърли топъ,
и сега се отвратих
и немога ти платих!"




П.П. Все пак имайте предвид, че това е писано под въздействието на плямпането на мортиша (една "убава" учителка по английски от смг) и по време на тотално изцикляне и простотия, освен тва съм бил на 16 някъде ако не се лъжа - лапе още...

[scion_of_storm]

Сам стои, вятърът го брули
Сам стои, воин един
Пред планини тъй мрачни и потайни
Сам стои, горд, непоколебим

Гръмотевици около него тътнат с грохот
А той стои си сам, замислен, блед
Започнал своя непосилен поход
В честта си, в кръвта своя е заклет

"Хейдра!" шепнат му скалите
Дума древна и могъща
"Хейдра!" стенат планините
И увереността в него се завръща

Хейдра, воине неустрашими
Пътят пред теб дълъг ще да е
Хейдра, спомен за мразовити зими
В душата ти смело нека екне

За теб ще пием и ще плачем
Сине на самите Богове
За теб ще пием и ще плачем
Защото нивга не ще се върне
Това, което нявга бе...

***********

Хейдра, Terje Bakken.

[prayer4eto]

^ Айде мелодията и да правим запис

[scion_of_storm]

XD
Айде, ама аз какво ще правя, след като мога само да грача

[prayer4eto]

Все някой ще помага, да грачи заедно с тебе

[scion_of_storm]

Ееее, събрахме се значи

[Mago De Oz]

Айде, аз и Дани47 ще запишем барабаните, все пак без най-добрият приятел на музиканта няма как да мине !

[Aglarana]

Хейдра

[DAEMONAXIA]

Всичко,което прочетох...много ми хареса.
Ако събера достатъчно смелост...ще "вмъкна"нещо и от своето,
лично творчество.
Scion of Storm,прекрасни стихове...наистина прекрасни.Все пак красивите
стихове,не се"раждат" само от любовта... Едва ли има по"силни"
думи,от тези с които описваме болката,гневът и ...."мрака"в нас