Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[Svetyl]

Ама аз наистина го мисля

[prayer4eto]

Добре е . Понеже нямаме иконка *THUMBS UP* във форума, затова потърсих картинка

[scion_of_storm]

Небето мрачно е, зловещо
Стоя на хълма черен, сам
Смущава ме...неизказано нещо
В сърцето ми тлее черен плам

/завинаги/

Небето казват обитаваш ти
Господарю на ловките лъжи
Не вярвам, не ще и вярвам в теб
Съществото цялото ми срещу теб крещи

Кръвта току-тъй вода не става
Водачо ти на стадо сляпо
Волята ми моя си е, здрава
И свободен ще съм вечно

Крилата ти небесни ще кървят
Наслада в жестоки мои очи
Ще кървят, а после ярко ще пламтят
Изгубени в безкрайни кладенци

/завинаги/

[Ataegina]

Хареса ми последното. Особено:

"Водачо ти на стадо сляпо
Волята ми моя си е, здрава
И свободен ще съм вечно"

Не разбирам обаче на какво се противопоставяш. Вътрешни противоречия?

[scion_of_storm]

Вдъхнових се от една песен просто, моите неща нямат някакви дълбоко заложени корени. Не вярвам в Бог, да, ама не е и да съм някакъв псуващ го на поразия...
Творчество, ю ноу

[Alti]

душице,

Знам, че на младежи не им отива да изричат максими,но аз ще сторя това многократно в следващите редове. Nо първо честит 18 рожден ден!!! Ти съзря до една дългоочаквана възраст, но освен "екстрите", до които имаш достъп сега, се нагърбваш и с много отговорности. Tи вече не си малко момиченце, а жена, а всеки изход е вход към нещо. Каква странна илюзия е да смяташ красотата за доброта нали? Но никой не е толкова умен, че да знае какво прави. Винаги ще ми бъдат скъпи първоначалните заблуди, които хранех към теб. Но все пак паметта е това, чрез което забравяме. Като жена съм сигурен,че си лъгала. Не се безпокой -ще продължиш и занапред. Лъжата, Лада, е нещо крайно отвратително, но крайно полезно...когато се намираш в труден момент. Затова ето ти един съвет от мен -истината е нак-безопасната лъжа. Ти ще бъдеш несправедлива спрямо другите, но и те с теб също. Запомни! Несправедливостта се понася лесно, а от справедливоста наистина боли. Убеден съм, че в живота си ще играеш важна роля за много мъже...Един мъж може да е щастлив с всяка жена, стига да не я обича истински. Много малко ще те смятат за нещо специално. Ние мъжете играем играта, но вие жените винаги знаете резултата. Да, жените ни давате утеха, но ако не бяхте вие нямаше да имаме нужда от нея. Моля те, запомни от мен, че някои хора остават по-дълго за час отколкото други за месец.
Пожелавам ти много здраве,щастие и късмет през идните години!

ПП желая ти за напред да знаеш винаги какво искаш и на всеки въпрос, който ти зададат да можеш да отговориш!

Жорко

значи това е картичката към едно бифже гадже за рождения и ден
моля изкажете мнение и кажете според вас какъв е бил скрития смисъл и как ми отговори тя след като я прочете

[Aglarana]

Написал си й някои истини, Жоро За съжаление, всеки е правил грешки и може би дори тя в момента го осъзнава.

Имам въпрос.А чувстваше ли се по-добре, след като й даде картичката?

[Alti]

Ами смъсъл ние скъсъхме някъде март а тя имаже рожден ден август :/ и сичко се беше уталожило и честно казано исках да и стана поне малко гадно ама след като я прочете дойде моля ти се усмихна се и ми каза много е хубаво...
Аз бях готов да и обясня смисъла най-подробно ама нали имаше рожден ден а и после приятелите щяха да ме гледат на криво Дали се почуствах добре ли? Еми да смисъл сички които я прочетоха я харесаха много поздравиха ме някои се опитаха да ме спрат да не и я давам ама аз си я бях копирал няколко пъти и и дадох на нея на оранжев лист картичката но тя пак не схавана смисъла (оранжево=лицемерство) Кво да се прави момичета...

[Aglarana]

Ти си бил много зъл бе Искал си да й стане гадно?Оранжев лист? Или яко те е наранила, или си имал много свободно време

[Alti]

не много гадно в никакъв случай.Просто исках да и покажа че е сбъркала а бях на работа и нямаше хора така че седнах и го написах

[Aglarana]

Разбирам защо сега се правела, че не те познава Ама добре си го замислил де - оранжев лист( ), някои доста точни изречения...

[Alti]

Мда голямо про съм.Много ме бива в тея работи

[scion_of_storm]

Нямаше какво да правя в час по география

Песен имам аз
Създадена е - за вас
Приказка за лед и мраз
Сказание за мрак и ужас

Възцаряват се на тронове крале
Раждат се в небесата нови Богове
А приказката стои си там
Забравен, едничък полъх ням

Докато аз тъка векове
Тя стои си, и расне
За да стане мит в даден ден
Мит създаден отдавна, и от мен

Приказката аз съм, човешко семе
Аз, синът на погубено отдавна племе
Взрете се в предупрежденията, що оставям
Докато нов век в мрежата си улавям

Шепотът съм, който ще да ви спаси
Шепотът, що във вас ще палне първите искри

Аз съм песента, песента е Аз
Спасителят, в забрава потънал
Въскресителят на души в тоз мрачен час!

[Aggressive Perfe...]

Зимна песен

Животът е борба
Без място за чувства.
И в таз земя пуста
Аз сам съм сега

С стоманени криле
Без болка и тъга
И никой на света
Не може да ме спре.

Студен за вас съм аз
Надраснах любовта,
Емоциите, скръбта
И вече само мраз

Сковава ме сега
И вечно ще се скитам
Сам, но неуязвим
Сам тук във пустошта.

[scion_of_storm]

Хиляди лица гледат ме, побъркват ме. Убиват.
В ума ми стон на хиляди души звучи
С грохот хиляди стъкла нейде се разбиват
Нейде, там където душата моя в агония пищи

Блъскам, дращя, клетките разбивам
Съградени отново ще са те
Плача, мразя, в мрак умирам
"Да мре!" пищят лицата, "Да мре!"

Сграбчвам ги, скъсвам ги, отхвърлям
Вой на болка откъсва се от устни смъртни
Себе си в огъня на вечността опърлям
Гори, душа моя непотребна, умираща пламти!

Лицата съдят ме, пронизват ме, кикотят се дори
Докрай побъркан, пищя аз, но никой ме не чува
Слепец злочест съм бил, а не мъдрец
Умен уж...а в реалността - глупец

Блъскам клетките пред мен, тъй омразни
Отново, пак и пак
И мисълта за смърт тъй примамлива ме блазни
Обратно там, с лицата - в пълен мрак

Ще ме разкъсват призраците гнусни
С бледи, безпощадни свои ръце
Ще кървят безкрай изсъхнали ми устни
И отново ще крещят лицата...

" Да мре, нещастникът забравен, да мре!"

[scion_of_storm]

Струните на душата късат се с писък тъй неземен
Клавири на душата пригласят им със вопъл скръбен
Песента изтъкана е, аз съм носителят Й последен
В пустота ще я пея, от сивота безкрайна обграден

Пътник съм, но накъде ще поема и аз не зная
Носещ Песента в душата моя натежала от тъга
Скиталец скръбен, за живота си завинаги нехая
Важното е да опазя жива Песента....

За света съм мъртъв аз, незрящи са очите ми
Кух отвътре, само пламъче самотно в мен трепти
Забравих що е то сърцето мое да тупти
Забравих, но и нивга не съм знаел, нали?

Имам си Песента
С нея – вечността

В кръвта ми, от болка почерняла
Тече Тя със страховита мощ
И в душата ми, що в лед се е сковала
Грее Тя във безметежна нощ

Едничко знам, за едничко аз живея
Щом Черната на вратата ми почука
И вземе туй, за което някак не милея...
Щом прегърне ме тя, щом склопя очи...

Песента за мен със скръб ще попее
Нали?
...нали?

[traektoriq]

Интересно е хареса ми!!!

Според мен си този път си постигнал синхрона между различните строфи , който ти бяха понякога!
Завършено е , което съшо ми допада.

[beyondtheblack]

Поклон пред паметта на поета Николай Кънчев...



Сбогом


Дори върху стените се оглеждах.

И носех спектъра си както носи
рога на изобилието еднорогът.

Сега изгубвам светлина, спокойна
е хладнокръвната скала без слънце.

Отвъд венериния хълм залязвам.



Всичко

Накъдето да погледна съм възвишен център.

Няма десет заповеди, има само десет пръста,
на които не броя, защото виждам всичко.

Вместо да ви го показвам, то само ви се показва:
ето долу долината, ето горе планината...

Скалният орел е кацнал на върха на диаманта.



Snowman

The first snow - and a school essay to be written.
I, beside you at the desk, as I look up my pen,
realized that writing's always secondary.

Because of that a school year fell away
and I, wholly charmed, thought of myself,
with you missing, as expelled.

The first snow - and a declaration of love in it.
So basic was our first kiss
it never repeated itself between us.

I'm an old snowman now and I wait for you
to appear like an avalanche whispering:
I'll give you back that first kiss!

translated by Theodore Weiss

[scion_of_storm]

Спомени от лед


„Спомени от лед, в тях заключен съм, впримчен ли си също ти?
Бях, съм, и ще бъда, отново и отново – роб на забравени мечти.”

Роден съм бил, казват, в чернотата на нощта
Белязан съм останал, вградени във плътта
Са те, спомените от лед, завихрени в тъма
Виждаш ли ги, усещаш ли ги? Красота!

Спомени от лед, гнили плодове са те
Мраз убийствен от тях се на талази лее
Покосиха ме със своите ледени ръце
Душата ми тяхната песен ще да пее

Как си ви спомням, и живея във вас...
Спомени от лед
Както си спомням един далечен глас
На отдавна мъртъв поет

„Ще умираш, за да бъдеш ти
Отново прероден
Ще се възправяш гордо, после
Ще падаш – пак сломен”

Вихрят се, те – бъдеще, минало и настояще
В спомени от лед, сякаш нивга не ги е имало
И в самота ми шепне тъмнината тихо
„Спомени от лед, спомени от лед, спомени от лед
Ще си, смъртни мой, вечно в тях заклет!”


„Спомени от лед, вечно впримчен ще си ти!
Забранени вечно са за тебе всякакви мечти!”

[prayer4eto]

^ Идея има, при това добра

Можеш да си поиграеш малко със словореда на места.
Не ми харесва трета строфа, обаче - вярно, че е необходима, като прелюдия към четвърта, ама малко накъсва възприятията
Опитай се да я оформиш, така че да не се получават тафтологии - "спомням", "спомени", "спомням" ти е поредицата в три съседни стиха, което натоварва слушателя

Дерзай

[scion_of_storm]

За спомням не знам, но спомени от лед специално исках да е толкова пъти повтаряно, акцентът да пада на това.
Със словореда може да си бъде поиграно, и още как, ще видя как ще ми дойде като ме тресне.
Мерси за отзива, Росене, отново!

[prayer4eto]

"Спомени от лед" го запази, но другото, според мене, не трябва да бърка в здравето му - просто се губи ефекта (според мене) от самото словосъчетание.


Винаги насреща и готов за добра раздумка

[scion_of_storm]

Облаци черни се над пусти поля сгъстяват
Кръстопът забравен открит ще бъде - отново
Тъмнина и самотата отново ме запленяват
Воден ще съм пак от едно-едничко слово

"Сърце"
Тупти
Пее
И искри

Облаците черни над ритуална жар се мръщят
Сърцето тлее в пламъци на болка непоносима
Първи капки дъжд падат, в мрака злостно лъщят
Сърцето още ще си тлее, макар и във вечна зима

Кръстопътят забравен накъде ще заблуди
Една объркана в сивота душа
На юг- огън нов несигурен пламти
На север пък - Царство на снега

Огън или лед, сърце
Очаква те под тъмни небеса
Огън или лед - кое?
Дори за теб, съдбата е една

Избери
В нощ на забравени мечти
Избери
Ръката на съдбата сляпа поеми

[Chimera]

Обещах на MadHatter да постна нещо тук
Тези няколко реда ми хрумнаха докато слушах Ashen Light, та един вид на това се дължи разпиляността - блек метъъъл!!

Прах

Каменни крила студени,
поляти с восък и сълзи.
Над две сърца - и двете спрени,
за които никой не скърби.

Камбанен вой, игра във мрака,
хлад мъртвешки във очите.
Незрима песен, някой чака-
Пътеводител на душите.

Мраморни ръце разперват
пръстите към небесата.
Изглежда сякаш потреперват...
Но са неразделни със земята.

Буря разпилява времето с ръка
пясък на живота, ценно злато.
Върху гарвановите крила,
разнесен и посеян във земята.

Вятър шумно носи праховете,
хвърля ги в очите на Смъртта.
Изкупени са вече греховете,
и е време да замлъкне песента.

Тоз мраморен ангел, паметник вечен
през хиляда зими, хиляда лета,
пее със мрака, вечно обречен
гроб и подслон да е за две мъртви сърца.

[MadHatter]

Ей, харесва ми! Има известен даркнес, има лексика, тоя тип рима (a b a ми е любим. Тук-таме по някое сричка в повече или по-малко, но е въпрос на вкус. Очаквам продължение

[scion_of_storm]

o.O
Арно, арно. Ама как Ashen точно към такова ще те4 подтикнат, те са зли блекари

[Chimera]

Ей, харесва ми! Има известен даркнес, има лексика, тоя тип рима (a b a ми е любим. Тук-таме по някое сричка в повече или по-малко, но е въпрос на вкус. Очаквам продължение

Тенкя Иначе - practice makes perfect

o.O
Арно, арно. Ама как Ashen точно към такова ще те4 подтикнат, те са зли блекари

Сред teh evilnezz се намериха някои по-така акорди пък и музата не пита, тя прегазва

[scion_of_storm]

Носител

I

Ангел падна в тъмнината на нощта
С грохот страховит той се приземи
Потопени бяха белите крила
В на езеро мистично черните води

Очи сиви взряха се в тази
Тъй нова за него земя
И прероден в нощните талази
Над земите той гордо полетя

II

Седях си в мрака, в самота безгрижна
Мисли през ума минаваха, безброй, безчет
Чувствах тъмнината тъй ближна
Бродих из живота си – куплет по куплет

Що бил съм, що ще бъда
Що чувствал съм, що тепърва предстои
На мъката ли ще съм аз съда
Радостта в мен забравена ли ще стои?

Шум дочух, мах сякаш на крила
Признавам, приех го на шега
Чий ще са тез огромни крила
Тъй гръмки в тази мъртва тишина?

И тогава видях тези очи
Видях и в тях безчет звезди

III

‘Смъртен струваш ми се ти, същество тъй малко
Ако нямаше да те обидя, бих те нарекъл жалко...’

Загубен в безбрежната на очите сивота
Успях някакси да промълвя

‘Смъртен съм, от младите дори
Възприятията ми още са зелени...
Ума ми мъчи го въпрос един
Ще ми отговориш ли,
Ти – на Небесата син?’

Накланяне на глава, взор заинтересован
‘Давай, човече малко, интерес в мен пробуди ти
Ще отговоря, дори да бяха повечко въпроси...’

‘Защо тук се озова, в таз забравена земя
И защо кръв петни твоите крила?’

‘Ти виждаш ми кръвта, дете човешко?
Виж, туй вече ще да е странно нещо
Ще започна отдалече
Макар и късно да е вече...

Бях велик аз, символ на гордостта
Носителят на хиляд’тте искри
Нямах капка страх аз от смъртта
А сега пламъкът неин в мен гори...

Тук съм, за да умра
Носителю на тъга безкрайна
Ще посрещна аз смъртта
Ще чуя песента й тъй омайна’

‘Носител на тъга безкрайна ме нарече ти...
Защо с такова име мен, смъртния, дари?’

‘Виждам аз в душата ти, кристално чисто
Името приляга ти, съвсем е подходящо
А сега, виж как от клона отронва се листо...
Виж смъртта ми!’

Шепнат устните му сякаш увещаващо
А очите му, сивите очи
Стоманени поглеждат ме умоляващо

‘Виж, и сълзи за мен пророни...
Вкоренена в теб е смъртната тъга
Вкоренена в теб ми е и Песента...’

[Chimera]

^Доста добро! Гледам повече акцентираш на самата случка, отколкото на ритъма и римата. Само дето и аз го правя, та какво отбелязвам... Изкуството трябва да доставя удоволствие, не да бъде точна наука

[prayer4eto]

^ На мене пък удоволствие ми доставя да чувствам музиката/ритъма на стиха. Не случайно другото наименование на поезията е "мерена реч" ...

^^
Те това съчетание го не разбрах

В на езеро мистично черните води