Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

За спомням не знам, но спомени от лед специално исках да е толкова пъти повтаряно, акцентът да пада на това.
Със словореда може да си бъде поиграно, и още как, ще видя как ще ми дойде като ме тресне.
Мерси за отзива, Росене, отново!

[prayer4eto]

"Спомени от лед" го запази, но другото, според мене, не трябва да бърка в здравето му - просто се губи ефекта (според мене) от самото словосъчетание.


Винаги насреща и готов за добра раздумка

[scion_of_storm]

Облаци черни се над пусти поля сгъстяват
Кръстопът забравен открит ще бъде - отново
Тъмнина и самотата отново ме запленяват
Воден ще съм пак от едно-едничко слово

"Сърце"
Тупти
Пее
И искри

Облаците черни над ритуална жар се мръщят
Сърцето тлее в пламъци на болка непоносима
Първи капки дъжд падат, в мрака злостно лъщят
Сърцето още ще си тлее, макар и във вечна зима

Кръстопътят забравен накъде ще заблуди
Една объркана в сивота душа
На юг- огън нов несигурен пламти
На север пък - Царство на снега

Огън или лед, сърце
Очаква те под тъмни небеса
Огън или лед - кое?
Дори за теб, съдбата е една

Избери
В нощ на забравени мечти
Избери
Ръката на съдбата сляпа поеми

[Chimera]

Обещах на MadHatter да постна нещо тук
Тези няколко реда ми хрумнаха докато слушах Ashen Light, та един вид на това се дължи разпиляността - блек метъъъл!!

Прах

Каменни крила студени,
поляти с восък и сълзи.
Над две сърца - и двете спрени,
за които никой не скърби.

Камбанен вой, игра във мрака,
хлад мъртвешки във очите.
Незрима песен, някой чака-
Пътеводител на душите.

Мраморни ръце разперват
пръстите към небесата.
Изглежда сякаш потреперват...
Но са неразделни със земята.

Буря разпилява времето с ръка
пясък на живота, ценно злато.
Върху гарвановите крила,
разнесен и посеян във земята.

Вятър шумно носи праховете,
хвърля ги в очите на Смъртта.
Изкупени са вече греховете,
и е време да замлъкне песента.

Тоз мраморен ангел, паметник вечен
през хиляда зими, хиляда лета,
пее със мрака, вечно обречен
гроб и подслон да е за две мъртви сърца.

[MadHatter]

Ей, харесва ми! Има известен даркнес, има лексика, тоя тип рима (a b a ми е любим. Тук-таме по някое сричка в повече или по-малко, но е въпрос на вкус. Очаквам продължение

[scion_of_storm]

o.O
Арно, арно. Ама как Ashen точно към такова ще те4 подтикнат, те са зли блекари

[Chimera]

Ей, харесва ми! Има известен даркнес, има лексика, тоя тип рима (a b a ми е любим. Тук-таме по някое сричка в повече или по-малко, но е въпрос на вкус. Очаквам продължение

Тенкя Иначе - practice makes perfect

o.O
Арно, арно. Ама как Ashen точно към такова ще те4 подтикнат, те са зли блекари

Сред teh evilnezz се намериха някои по-така акорди пък и музата не пита, тя прегазва

[scion_of_storm]

Носител

I

Ангел падна в тъмнината на нощта
С грохот страховит той се приземи
Потопени бяха белите крила
В на езеро мистично черните води

Очи сиви взряха се в тази
Тъй нова за него земя
И прероден в нощните талази
Над земите той гордо полетя

II

Седях си в мрака, в самота безгрижна
Мисли през ума минаваха, безброй, безчет
Чувствах тъмнината тъй ближна
Бродих из живота си – куплет по куплет

Що бил съм, що ще бъда
Що чувствал съм, що тепърва предстои
На мъката ли ще съм аз съда
Радостта в мен забравена ли ще стои?

Шум дочух, мах сякаш на крила
Признавам, приех го на шега
Чий ще са тез огромни крила
Тъй гръмки в тази мъртва тишина?

И тогава видях тези очи
Видях и в тях безчет звезди

III

‘Смъртен струваш ми се ти, същество тъй малко
Ако нямаше да те обидя, бих те нарекъл жалко...’

Загубен в безбрежната на очите сивота
Успях някакси да промълвя

‘Смъртен съм, от младите дори
Възприятията ми още са зелени...
Ума ми мъчи го въпрос един
Ще ми отговориш ли,
Ти – на Небесата син?’

Накланяне на глава, взор заинтересован
‘Давай, човече малко, интерес в мен пробуди ти
Ще отговоря, дори да бяха повечко въпроси...’

‘Защо тук се озова, в таз забравена земя
И защо кръв петни твоите крила?’

‘Ти виждаш ми кръвта, дете човешко?
Виж, туй вече ще да е странно нещо
Ще започна отдалече
Макар и късно да е вече...

Бях велик аз, символ на гордостта
Носителят на хиляд’тте искри
Нямах капка страх аз от смъртта
А сега пламъкът неин в мен гори...

Тук съм, за да умра
Носителю на тъга безкрайна
Ще посрещна аз смъртта
Ще чуя песента й тъй омайна’

‘Носител на тъга безкрайна ме нарече ти...
Защо с такова име мен, смъртния, дари?’

‘Виждам аз в душата ти, кристално чисто
Името приляга ти, съвсем е подходящо
А сега, виж как от клона отронва се листо...
Виж смъртта ми!’

Шепнат устните му сякаш увещаващо
А очите му, сивите очи
Стоманени поглеждат ме умоляващо

‘Виж, и сълзи за мен пророни...
Вкоренена в теб е смъртната тъга
Вкоренена в теб ми е и Песента...’

[Chimera]

^Доста добро! Гледам повече акцентираш на самата случка, отколкото на ритъма и римата. Само дето и аз го правя, та какво отбелязвам... Изкуството трябва да доставя удоволствие, не да бъде точна наука

[prayer4eto]

^ На мене пък удоволствие ми доставя да чувствам музиката/ритъма на стиха. Не случайно другото наименование на поезията е "мерена реч" ...

^^
Те това съчетание го не разбрах

В на езеро мистично черните води

[Mangalf]

Ангелът пада в черните води на мистично езеро. Или по точно само крилата му падат, ако ме разбираш ^^

[Chimera]

@prayer4eto: това имам предвид - затова избираш да четеш поезия с ритъм Докато за автора може да е по-важно съдържанието, отколкото структурата. Зависи от вкусовете, а те са бол

[prayer4eto]

^ Ми то това е майсторството на поета - да предаде съдържанието, като запази ритмиката, която той самия е избрал . Освен това, майсторство е да избереш и най-въздействащата ритмика .

[Chimera]

Мда, за майсторството си прав И все пак моето мнение е, че си зависи от човека а и от аудиторията, която чете: просто защото възприятията на хората са различни, а от тях зависи оценката, която дават. Ето ти имаш едно мнение, а аз- друго

[Mangalf]

^ Ми то това е майсторството на поета - да предаде съдържанието, като запази ритмиката, която той самия е избрал . Освен това, майсторство е да избереш и най-въздействащата ритмика .

ТИ СИ АДСКИ ПОВЪРХНОСТЕН ТИП.
ако бъдещите ни творци са като теб, горко ни.

Сционе, заеби ги. Аз ще продължавам да ти чета нещата. За разлика от прейърчето и химера, аз ще ги ЧЕТА. Мисля че не всички тук разбират думата "чета". Нищо, важното е да се изливат лайна и всички да ти разправят че си олигофрен. Пак казвам - да не ти пука. Аз ще ти чета(чета) нещата.

[prayer4eto]

^ A колко задълбоченост можеш да намериш у едно 17 годишно бебе май е друг въпрос ...

Защото ние продължаваме да му ЧЕТЕМ нещата. Но самият Scion ме помоли да му пускам "критика", така че просто не се обяснявай. Ако той иска да спра, ще го направя на минутата

[scion_of_storm]

Хей, хей, не се карайте )
Геш, спокойно бе, винаги е добре дошла критиката, пък и наистина съм говорил с Росен за мнението му и поправки от негова страна.
Росене, не си прав. Малко хора от форума, да не кажа никой не знае доколко задълбочен може да бъде Геша, не го познавате просто. И не се карайте, да не идвам с ордите сивооки ангели

[Mangalf]

И това ли му е критиката? Не пишеш с ритъм => работите ти не струват?!?!?! Прейър ако се опиташ поне за момент да вникнеш в това което сцион се опитва да каже ще видиш че ритъма сам ще си заиграе в главата ти. Уви при теб царуват само равноделните маршове. Моля ти се ПРОЧЕТИ това което е написал Сашо и след това ме нареждай колко съм бебе, колко не заслужавам да си слагам името насам натам и т.н.

П.С. бълха ме е ухапала че хората ме подценяват. Но когато подценяват приятелите ми, ми завират лайната направо. Особено тези ми приятели които не са за подценяване.

[Aggressive Perfe...]

^И какво? Scion е най-най-най-най-най-великият поет на всички времена и не подлежи на абсюлютно никаква критика?!

[Mangalf]

не. Моята критика съм си я изказал пред него лично. За повечето му работи съм го направил. Много негативи е изял от мене, повярвай ми. Но да раздаваш критика въз основа на ритъма, е абсурдно за човек, който се опитва да разбира литературата.

[scion_of_storm]

^^ Точно той ми е праскал повече критика от всички други хора, коментирали ми поезията, взети заедно

[Aggressive Perfe...]

@Mangalf: Е, добре де. Приеми го като въпрос на вкус. Не можеш да кажеш коя поезия е по-добра...

[prayer4eto]

^^^ Ако си чел някои от коментарите ми по негови неща, ще видиш, че не съм наблягал само на критика за ритъма. Просто няма да се разправям с тебе, особено поради факта, че ти почна с "повърхностиционизма", аз само ти опонирах.


EDIT: By The Way - Кога съм твърдял някога, че съм литературен критик ??? Пита ме човека за мнение, давам му го ...

[Mangalf]

виж... Росене(разбрах че така се казваш), прекалено голямо внимание обръщаш на тона, с който говоря(пиша). Наблегни на думите. Само за това ще те помоля. Ако си в състояние да преглътнеш импулсивните изречения(за които се извинявам), може би ще ме опонираш по друг начин ^^

[prayer4eto]

Аз съм в състояние, но държа на точния изказ. Защото все пак е писание, т.е - премислил си думите, които пишеш и това, което забелязвам зад думите е емоционалност . Иначе, като пренебрегна емоционалността - наистина има ритъм и ритъм - може да решиш да пишеш в "джаз" ритъм, но дори и тогава имаш все пак малко структура, мелодия, за която да се хванеш . А мелодията за мене не идва от идеята, а от изказа - затова е важен този ритъм.

[Chimera]

Леле, ко става тука...
Не се карайте , разнообразната критика винаги е полезна А Сциона си е оценил произведението далеч преди нас, четящите :п

[scion_of_storm]

Стрела

Стрела – една
Просто иска...
Свобода
Пусни я, дай й я
Полетя

Разцепи въздуха зловонен
Изсвистя във вечността
Ще се върне пак някога
За да ме прониже, точно тя

За да ме убие, душата ми да полети
Из небесата, а тя нека си свисти
Нека взирам се със мъртвите очи
В синева умряла, бездиханен

Откъснат от тук, от това, което бе
Далеч от всичко, от каквото и да е
С нея, обграден от самота

Толкова ли трудно е да си просто ти
Ти сам и една стрела едничка?

********
Ален Танц

Вряза се Северняка в млада гора, зелена
И зашумяха лудешки дървесните листа
Птиците замлъкнаха, секна тяхната песен
Разбраха милите, дошла е самата Есен

Листата затанцуваха танц ален и плачевен
Животът тъй секвал, аз разбрах
Разнася се из гората стон безспирен и напевен
Този стон аз в себе си побрах...

Вятърко, тъжни са и твоите слова
Макар че по своему красива е Есента
Едно със теб съм, братко, едно навеки
Вопълът ми наред с твоя ще да ечи

Аленият танц пред очите ми се разиграва
Хиляди души умиращи, макар дървесни
И братят ми в косите мои се заиграва
Шепне тихо-тихо скръбните си песни

Ален танц, танц последен
За мен той ще е пореден
Ален танц, и трепне моята душа

И ще полетя
Там – в Есента

[Mangalf]

Стрела

Стрела – една
Просто иска...
Свобода
Пусни я, дай й я
Полетя

Разцепи въздуха зловонен
Изсвистя във вечността
Ще се върне пак някога
За да ме прониже, точно тя

За да ме убие, душата ми да полети
Из небесата, а тя нека си свисти
Нека взирам се със мъртвите очи
В синева умряла, бездиханен

Откъснат от тук, от това, което бе
Далеч от всичко, от каквото и да е
С нея, обграден от самота

Толкова ли трудно е да си просто ти
Ти сам и една стрела едничка?

Дръж я в колчана или я насочи към себе си. Ако я изстреляш в небето, колчана остава празен... ти също.

[scion_of_storm]

Умни думи
Понякога, в живота, балансирам и сякаш я насочвам към себе си. И тогава става лошо...Или? А пък ако тя иска да полети понякога?

[Ataegina]

scion_of_storm, много ми хареса "Ален Танц".
Предаваш много емоционално идеята си, което е прекрасно.
Според мен на моменти използваш думи, които могат да бъдат премахнати, без това да навреди на смисъла на стихотворението. Та дори напротив - би станало по-стегнато.
На мен ми направи впечатление и подредбата на думите в изреченията. Важното е, че си намерил точните думи - колажирането им е лесна работа. Успех ти желая.