Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

^^ Точно той ми е праскал повече критика от всички други хора, коментирали ми поезията, взети заедно

[Aggressive Perfe...]

@Mangalf: Е, добре де. Приеми го като въпрос на вкус. Не можеш да кажеш коя поезия е по-добра...

[prayer4eto]

^^^ Ако си чел някои от коментарите ми по негови неща, ще видиш, че не съм наблягал само на критика за ритъма. Просто няма да се разправям с тебе, особено поради факта, че ти почна с "повърхностиционизма", аз само ти опонирах.


EDIT: By The Way - Кога съм твърдял някога, че съм литературен критик ??? Пита ме човека за мнение, давам му го ...

[Mangalf]

виж... Росене(разбрах че така се казваш), прекалено голямо внимание обръщаш на тона, с който говоря(пиша). Наблегни на думите. Само за това ще те помоля. Ако си в състояние да преглътнеш импулсивните изречения(за които се извинявам), може би ще ме опонираш по друг начин ^^

[prayer4eto]

Аз съм в състояние, но държа на точния изказ. Защото все пак е писание, т.е - премислил си думите, които пишеш и това, което забелязвам зад думите е емоционалност . Иначе, като пренебрегна емоционалността - наистина има ритъм и ритъм - може да решиш да пишеш в "джаз" ритъм, но дори и тогава имаш все пак малко структура, мелодия, за която да се хванеш . А мелодията за мене не идва от идеята, а от изказа - затова е важен този ритъм.

[Chimera]

Леле, ко става тука...
Не се карайте , разнообразната критика винаги е полезна А Сциона си е оценил произведението далеч преди нас, четящите :п

[scion_of_storm]

Стрела

Стрела – една
Просто иска...
Свобода
Пусни я, дай й я
Полетя

Разцепи въздуха зловонен
Изсвистя във вечността
Ще се върне пак някога
За да ме прониже, точно тя

За да ме убие, душата ми да полети
Из небесата, а тя нека си свисти
Нека взирам се със мъртвите очи
В синева умряла, бездиханен

Откъснат от тук, от това, което бе
Далеч от всичко, от каквото и да е
С нея, обграден от самота

Толкова ли трудно е да си просто ти
Ти сам и една стрела едничка?

********
Ален Танц

Вряза се Северняка в млада гора, зелена
И зашумяха лудешки дървесните листа
Птиците замлъкнаха, секна тяхната песен
Разбраха милите, дошла е самата Есен

Листата затанцуваха танц ален и плачевен
Животът тъй секвал, аз разбрах
Разнася се из гората стон безспирен и напевен
Този стон аз в себе си побрах...

Вятърко, тъжни са и твоите слова
Макар че по своему красива е Есента
Едно със теб съм, братко, едно навеки
Вопълът ми наред с твоя ще да ечи

Аленият танц пред очите ми се разиграва
Хиляди души умиращи, макар дървесни
И братят ми в косите мои се заиграва
Шепне тихо-тихо скръбните си песни

Ален танц, танц последен
За мен той ще е пореден
Ален танц, и трепне моята душа

И ще полетя
Там – в Есента

[Mangalf]

Стрела

Стрела – една
Просто иска...
Свобода
Пусни я, дай й я
Полетя

Разцепи въздуха зловонен
Изсвистя във вечността
Ще се върне пак някога
За да ме прониже, точно тя

За да ме убие, душата ми да полети
Из небесата, а тя нека си свисти
Нека взирам се със мъртвите очи
В синева умряла, бездиханен

Откъснат от тук, от това, което бе
Далеч от всичко, от каквото и да е
С нея, обграден от самота

Толкова ли трудно е да си просто ти
Ти сам и една стрела едничка?

Дръж я в колчана или я насочи към себе си. Ако я изстреляш в небето, колчана остава празен... ти също.

[scion_of_storm]

Умни думи
Понякога, в живота, балансирам и сякаш я насочвам към себе си. И тогава става лошо...Или? А пък ако тя иска да полети понякога?

[Ataegina]

scion_of_storm, много ми хареса "Ален Танц".
Предаваш много емоционално идеята си, което е прекрасно.
Според мен на моменти използваш думи, които могат да бъдат премахнати, без това да навреди на смисъла на стихотворението. Та дори напротив - би станало по-стегнато.
На мен ми направи впечатление и подредбата на думите в изреченията. Важното е, че си намерил точните думи - колажирането им е лесна работа. Успех ти желая.

[scion_of_storm]

Мерси! И аз се хващам, че понякога прекалявам, ама какво да се прави...отвътре ми идва. Лек недостатък за някои творби, признавам

[LordZombie]

Конспирацийте на Шиле

Тихо ся слушайте ма щот ша ви разкрия цялата конспирация,В русия съм в русия съм.Така значи американците са в съюз със военните.Тяхната цел е да убият българският проиюводител.Започнаха тяхата свръхтайна мисия още преди 30 години.Затва и спряха мелодия на годината!Цяла година след тва нямаше овче мляко и сирене.Щот овцете са бяха обременили психически заради края на мелодия на годината.След тва през Студената Война!Знаете ли що е студена,щот овцете нямаха вълна.Хитлер е целял да превземе Русия оттам ша мине на Юг ша стигне до България оттам ша стигне до Ребърково и ша земе сички овце и ша убие Българския производител.Ако не вярвате питайте тате.Нали тате?
Тихо Шиле,много им каза вече!Ми добре тате айде засега толкоз че ша ни чуят,ша са чуем друг път. Очаквайте продължение...

Ето една моя фън измислица

[LordZombie]

Кажете какво мислите за тях.Изпълняват се в стил смесица между готик,дед и траш странна комбинация а?

1.Raven Force
1.Thousand ravens sent from hell to do his bloody will.
The devil master of the darkside sending cursed
ravens round just waiting to strike the ground.



Pr: Dark shadows in the sky
Raven Force,blood is falling down
the sky Raven Force

2.Zombies rising from the graves
to obey the ravens ways.
Taking someone elses soul
that's the key to survival.
The closer they get the
blacker they are.
Death is near life is far
when you hear the ravens craw.


Pr:


3.No blood is in their vanes
it's all in nearby graves.
The fear in your heart will
soon be gone cause the sunrise ends their lifes


2.Dead n' Burried
1.Rainy night with bats from hell
Rainy night with a person in the cell
Soon your hour will come
Soon when the killing has begun


Pr:Dead n' Burried Underground

Dead n' Burried Metal Sound

Dead n' Burried in your grave

Dead n' Burried your my slave

2.In hell you'll be wrotten
to the bone
In hell your will be gone
Then you'll see a scythe
then when the reaper
comes to fight

Pr:

Има още две ма не ми се търсят сега.

[Aggressive Perfe...]

^Що годе добре за средностатистически деТ () лирики... Ама ако ше пишеш за деТ () метъл, по-добре пиши за кръв, размазване на глави и т.н.
Скивай аз как процедирам:
1. Намисляш си 5 гадни думи свързани с ебане, смърт и т. н. Примерно pussy, semen, blood, pain, torture.
2. Измисляш си някоя отвратителна случка, за която да се пее в песента. Примерно как колиш неква, докато я таковаш.
3. Комбинираш думите, така че да се получи що годе свестен стих.

I inject her pussy with semen as she dies
Blood coming from her mouth. No one can hear her cries.
[The] Extreme pain of last orgasm, as she goes to hell
A Tortured death will set her free.

Тва си го измислих току що. Може и по-добре, но просто давам пример. И гледай да не се опитваш да пишеш стихове и после да ги наслагваш върху музика. Става по-яко като си представяш как върви музиката заедно с лириките. Аре пийс.

[Chimera]

Нещо бая старичко

Говори

„Искаш да се изповядам?”
засмяно ме попита, пренебрегна
погледа ми впиващ се във него;
„Оценката ти аз не ще избегна”.

Мракът гонен бе от мисълта му вледенена
и както над ръба стоеше
на сградата висока и студена.
Спокойствието му си личеше.

Сивите очи ме търсиха подир
„Интересуваш се от греховете ми?”
От отговор лиших го, дори с мир
в очите ми четеше страховете ми.

„Защото те са грешки, прегрешения
и трън в душата, стъпало в съдбата ти.
Реалност или са съмнения?
Преструвка ли са само на сърцата ни?”

Дъжд се сипеше над нас,
мокреше ми бялото лице.
Въздъхна той, седна на ръба тогаз,
протягайки напред ръце.

„ А знаеш ли какво е грях?
Щом грях искаш да узнаеш”
Дочух тих, измъчен смях.
„Знаеш ли какво е да се каеш?”

Отговора не дочака, продължи.
„Грях, убийства и измами,
грях, в основа на лъжи...”
Другото реши да задържи.

Стисках аз ръцете си студени.
Там го гледах, под дъжда.
А сърцата ни, и двете спрени,
помолиха ме да мълча.

[scion_of_storm]

Хареса ми, до някаква степен имаш начин на изразяване подобен на моя, и ми допада много. Кийп ъп дъ гууд уърк
А, и Ди рулира, един от най-яките пичове е
И като съм тръгнал да пиша...


Ех, добре дошла
В един мрачен и безкраен пантеон
Ти, смъртна душа
Вече бродила еон подир еон...

Кикот

Кой ще избереш, кой ще да е

Шепот

Някой от безкрайните Богове

Дали ще да е Господарката на светлината
Разголила златистата си гръд
Или старчето пияно, с чаша във ръката
Куцукащо, вкопчено в своя прът?

Няма значение
Наистина няма

Важното е душата на един от тях да принадлежи
Какво от това, че ще е окована във лъжи?
Едноок воин ли в шепа огромна ще я държи
Или рогат ангел паднал в огън адски ще я пържи?

Или пък небесен господар ще я гледа мнително
Съдейки я за безкрайни грехове...

Думи много, обещания половинчати
Във фабрика за Богове
Всичките сме колелца мънички, зъбчати
И така май ще да бъде

Оковани сме, по своя воля

А аз Боговете свои
Решавам да преборя.

[Chimera]

^ Благодарско :Р И да, Ди си е пич, сега остава да докопам някоя от новелите, да видя там какъв е

Инак за произведението ти: кефи, умееш да описваш доста хмм..."епични" сцени, и то така, че човек да си ги представи, което си е похвално :Р Акцентираните завършеци също радват. Ретърнинг дъ фейвър:

Кийп ъп дъ гууд уърк

[scion_of_storm]

Кожата стопи се, сгърчена от горещина
Сърце изстина, сковано в студенина
Очи изтекоха, да са слепи пожелаха
Ново време иде, да живее краха!

Мразовит вятър духа в души човешки
Липсва ни човечността
И вървим подръка с безкрайни грешки
Споделяме май съдба една

Какви души, остана ли такова нещо
Страх ни е от душевността
Боже мили, как може да е толкоз зловещо
Всичко, що случва се по таз земя...

Кожата раздирам си, безсилно аз пищя
Защо, защо случва се това
За нещо, което нивга го не е имало скърбя
И чудя се - какво сега...?

Защо съм тъжен вий не се чудете
А в сърцата си отговора потърсете
И се запитайте
Защо най-ценното в нас загърбваме го доброволно
И дори щастливи сме зарад това, защото, видиш ли
Живеем си охолно!

[scion_of_storm]

Намерих си едно, което беше останало в един приятел и го мислех за изгубено..

Тъжна нощ отново днес ме чака
И безкрайни черни дълбини
Тъжна нощ, сам ще съм отново в мрака
Разкъсван, мъчен от тез призраци

Вечността погълна ми душата
Скитам в пустотата без сърце
Сълзи горчиви от очите капят
И мъка иде, нищо не ще й се опре

Молих се на богове и сенки
Дано свърши моят земен път
В прахта останаха на надеждата наченки
Всичките мечти, да загине таз злочеста плът

Убийте ме, разкъсайте ме- да умра
Пред дверите на Смъртта нека се явя
Сам, без болка и тъга в ръка
Душата ми - във вечно мъртвата река...

[scion_of_storm]

"Седи той сам във мрака
Обзет е от тъга
Дни наред горчиво плака
Ще му помогнеш ли сега?"

"Да..."

И той беше аз, аз бях него
Поех на раменете си тежестта
Вихриха се сенки тъй бегло
Докато слагах вечната корона

Корона на страдание, болка и лъжи
Корона на отчаяние, мъка и грижи
Корона, чиито тръни раздират ми плътта
Корона, от която черна тече ми кръвта

И с този товар аз заживях
С ноктите ми кожата раздрах
Как бе могъл той това да понесе
Опълчил се на безкрайно скръбно море?

„Ах, виждам отказваш се ти
Волята, разумът май са слаби
Виж през очите негови
Виж, и на воля се плаши!”

И болката дойде, свят пурпурен
В гротескността си тъй ужасен
Кръв, кръв течеше от моите очи
Боже мили, светът, всичко тъй боли!

„Глупак, чувам лудостта
В теб гръмовно тя ехти
Смъртни, слаб си, приеми
Не можеш да се бориш с реалността!”

Остави ме сам, призрако на глуха слепота
Сам нека бъда, в мрака на тази стая вечна
С короната трънлива на глава
С мъка и печал безкрайна в душа...

[Madness]

Ето едно и от мене

Изгубени души преминават през нощта
В празнотата търсят светлина
Забравили за въздуха живеещи във вечността
Времето за тях е спряло летят на свобода.
Разхождат се разпръсквайки студенина
Красотата на безплътното се очертава във нощта
Спомените им са нашите мечти
Това сме ние в бъдещето-нашите далечни дни


Освободени от оковите на ада
Побягнали от пламъка на клада
/скитаме се в мрака и до днес.../
Истината търсим още
Захвърлили в мъглата старите си мощи...


Контролират те живота на съдбата
Властват над мира и дават ви войната
Изгубени души отнемат светлината
И показват пътя към царството на мрака
Отмъщават си за миналите дни
Искат болка срам в притворените ви очи
Спомените им са нашите мечти
Това сме ние в бъдещето-нашите далечни дни

[noel_f]

Eто и едно от моите. Не претендира за съвършенство; резултат от моментно вдъхновение беше. Подлежи на редакция.

When...

When you search,
When you yearn,
when you want
just a little warmness.

It never comes,
It is always away,
It is hidden

Somewhere away from you.

And you think,
And you feel,
And you know

that it used to be there.

That is why it hurts,
That is why it bleeds,
That is why it aches

when you know it will never come back again

the same love,
the true love,
the only love

that was the only thing

you ever wanted,
you ever desired,
you ever pursued

in your life.

Were there no obstacles,
Were there no difficulties,
were there no obstructions,

the treasure would've been kept.

I blame pride
I blame immaturity,
I blame egoism

for my shuttered soul.

They suffocated,
They smothered,
They choked

the dainty flower of my happiness.

It disappeared,
It flew away,
It never came back

in my life.

[noel_f]

Whenever they ask you
what true friendship is,
What defines it,
What explains it,
is it real.

Whenever they ask you
what true friendship is,
does it exist,
does it touches,
is it a cliche.

Whenever they ask you,
what true friendship is,
what makes it possible,
what makes it special
is it a miracle.

Whenever they ask you,
what true friendship is,
does anybody have true friends,
does anybody loves true friends,
is there an example.

Whenever they ask you,
What true friendship is,
then remember about me.

[Sanguinis]

Вървя през тъмната гора.
Оставяйки вечна следа.
Сълзите ми падат в ноща.
Не виждам нито звезди нито луна.

Ах как искам слънчеви лъчи
в ръцете си да събера.
Ах как искам да пия от живата вода
и да не виждам вече смъртта.

Но виждам само тъмнина.
Усещам само самота.
Всичко е обгърнато в тишина.
Единствено в тишина.

Вървя през тъмната гора.
Наоколо се носи вятъра.
Но не чувам шум на листа.
Няма и зелена трева.
Хвани ме за ръка и ме изведи
от пропастта.

Ах как искам слънчеви лъчи
в ръцете си да събера.
Ах как искам да пия от живата вода
и да не виждам вече смъртта.

Но виждам само тъмнина.
Усещам само самота.
Всичко е обгърнато в тишина.
Единствено в тишина.

[noel_f]

Какво ще кажете за моите?

[scion_of_storm]

След does не може трето лице s да използваш, на няколко места го засякох като грешка

[noel_f]

Знам, това ще го оправя, като стихотворения харесват ли ти?

[scion_of_storm]

Ами...не са точно мой тип, и сигурно има какво да им се поправя, но не са лоши. Просто ми е леко елементарна постройката с тези фиксирани строежи на стиха. Иначе, важното е да се продължаваш да пишеш и да се усъвършенстваш. )

[prayer4eto]

Елементарна е, ама при тебе преди пък липсваше

[scion_of_storm]

^

Клетките са изградени
Съградихме си ги ние
И хората заблудени
Захвърлиха душата - нека гние!

Окови черни, тежки сами си изковахме
Прангите с гордост си нахлузихме
После народ световен, вси се събрахме
И окаишеността си...запразнувахме

О, радвай се, радвай, робе
Че на светоглед твой пуст ключ е сложен
Ликувай, ти, всемирни злочести народе
Че всеки различен тук е като прокажен

И се бият като псета полудели
Кой в клетка сляпа ще се пръв набута
В безумие и лудост били се заклели
Виж ги, бият се кой да е Шута!

Шута печели, Шута ще води!
Ще реди той безкрайни колоди
На срам, примирение, слабост и страх
И ще се смеят те, гледайки своя крах...

Слабоумници проклети
Дано умрете в чернота!
В слепотата си заклети
Ще прогледнете - ала само пред смъртта!

А за мен, отхвърления от света
Разтваря прегръдки вечната сивота...