Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[KingSlayer]

-InsArtTure-, в линка от първият ти пост се отваря някакъв хардуерен сайт - имаш ли ги другаде писанията

[InsArtTure]

Те са стари. Слаби са. Мога да постна някои тук. ПОвечето са стихове.

[noel_f]

Прочетохте пи ми стихотворението, нищо не казвате

[Randall Flag]

аз не мога да го коментирам....възрастните не разбират копнежите на младите

[InsArtTure]

Ноел, писанието ти няма никаква мелодия. А думите са нахвърляни и претрупани. Иначе идеята е яка.

[scion_of_storm]

Mighty One,
Do you see all Christian lambs,
Blinded by light,
Raising against our reign which never ends?
Misguided they are in their ferocious and weak fight,
Making futile efforts to stop our might.
Is this their power-
To worship a feeble-minded God,
Instead of letting him rot?
Oh, eternal leader,
Bless our steel, let us join the battle with fever,
We shall slay all faithful sheep,
Carress them with weapons, cut their flesh deep!
Might and glory awaits us,
Crushing them down, rageous and vicious,
All in the name of darkness,
For the winter’s harshness

Lucifer!

Unleash the legions of Hell,
Forces so strong that are not to tell
Power of winter cold storms,
Might of demon sworn swarms!
We shall kill all…in the name of Satan…

#***********

I could hear their desperate cries
Their weapons put down, their blood turned to ice,
Fear lurking in their eyes.
And a bloodlust we felt and we shouted:
“come forth eternal one, arise!”
A mist enshrouded us all,
Engulfed us but we still heard the call.
Call for revenge, call for war
We must win, even if driven by gore
Using the power of the unholy one’s lore…
And a thunder showed up, the sky tore
The enemies blinded,
Between us and them landed!
A dark figure stood there,
Emitting power, which no human can bear
And suddenly, there came the thought, just like a sin:
Is it Lilith, our lightbearing queen?
She raised her hand and as if in dream,
The path to victory, until now unseen
Was now clear!
We rushed in fight, having no fear,
Gone in delirium, driven by zeal
Washing with blood our infernal steel
Our enemy couldn’t resist
Their weak weapon fell from their fist…
A crimson sky shone after the battlefield,
Showing that unbreakable is the power we wield…

******************
I succumb to thee, my Succubus,
Hear my diabolical prayer,
Temptress of mortals, be my eternal soul-slayer,
For I, misled by the shine
Of all heavenly, celestial, now shall lie
Amongst all blessed to be praised
in the dark tranquility of darkness...
Divinity, oblivion awaits the ones forgotten,
As we, upon our exile rotten,
Will search for salvation,
For Our new reincarnation...
....Antichrist, led by faith of steel and blood....

Amongst the living creatures immense pain we shall bring,
In the Damned and Cursed name of our king,
Malice, wrath, unleash it....
Malice, wrath, unleashed...
Hear the sound of the vicious thunder
Become one with all in the land Under...

And now, my prayer is to an end,
Bring me forth, countess of this damned land,
Revive me,Enchant me,as I swear
Damnation in me I shalt bear,
Thus I shall come, to war
Against all faithful ones....


Бла-бла уотевър, имам и едно жалко подобие на книжле, но го нямам в електронен вариант.
Ето и по-скорошните ми две:

Защо понякога крилете ни биват скастрени?
Защо оставаме в мъката си-някъде там, нещастни...
И жадуваме все за свобода, пуста свобода
Да се реем по кристални дъги, чак до небосвода?
А може всичко една прозрачна илюзия е,
И тъгата ще ни удави в океан от скръб,
Захвърлени, отречени- все някъде, някъде там...
Безмилостен, безкомпромисен тласка ни животът
Към далечни брегове, към непознати нам земи
И очакват ни в радостта тръни
Сякаш паразити обгърнали красиво цвете,
Сякаш плачещо в тъмата дете..
А вкусиш ли веднъж тъгата, тази плесен
ЩЕ чуеш, ще разбереш жестоката й, злобна песен
Да, действително животът не е лесен
*****************
Come to me, mortal soul
I am your master now, you'll heed my call
Upon our reign, you shall serve me well
Because before you stands the Keeper of Hell
No Holy Lord is here- you can't pray-
Only black gods, forbidden is the light of the day
You no longer belong to the misguided light-
No, from now on shall you worship the dusk and the night!
I am the one who will give you might
I am wielding your soul in my fist tight
Go, try to pray, call your fucking Lord
But didnt you know- he is being raped by the Unholy Horde
Now, shiver with fear, pathetic mortal
Because you near Hell's Portal
And you shalt rest no longer...

[noel_f]

То ми беше за домашна и трябваше да спазя броя на сричките и затова се получи малко претрупано...иначе имам и много други на български. Там, където не се е налагало да спазвам броя на сричките се е получило много по-добре мисля...дай линк към твойте, отваря се някякъв друг сайт

[KingSlayer]

^^^Ми давай да четеме

[TerminalFrost]

Тук са моите неща, но са свързани главно с уеб-програмиране.

Пиша също и в http://blogs.telerik.com и http://dotnetslackers.com/.

Писанията ми са на английски. В миналото се опитвах да творя и проза, но с времето ми омръзна, а и не бях особено добър. В момента работя върху едно книжле за JavaScript и CSS, свързано с продуктите, които правим във фирмата, в която работя, което може би ще бъде издадено от O'Reilly или Peachpit.

[LITTLE DREAMER]

Въпреки че съм ром и аз имам чувства!
Прекрасна роза забелязах
разцъфнала едва едва
Опитах аз да я откъсна
но тя с бодлите си ме спря!
Над нея името и пише
Гергана!

[noel_f]

Много хубаво стихотворение, на коя Гергана е посветено?

[LITTLE DREAMER]

На едно прекрасно създание с дълги руси коси!

[conguestadors]

Мама моливче ми купи,
аз го остря то се чупи,
вече нищо не остана,
да еба неговата мама.


Това не е мое, но ми се щеше, да го бях измислил аз.

[scion_of_storm]

^ Детско народно творчество ли

[Exilia]

Силна болка ме прониза,
мрачна мисъл озари деня.
Сълза в броеницата наниза,
бавно,тихо,злокобно догони ме нощта...

Седейки в свят,изпълнен с лъжи,
мислейки за любовта една.
Защо е така?Кой ме нарани?
Може би жестоката съдба?

Защо всеки миг на щастие е толко скъп?
Защо всяка усмивка носи ми сълзи?
Да не би това да е част от един безкраен път?
Или просто всичко е сфера от лъжи...

* * *

Мечта тъй нереална,
мечта недостижима.
Мечта банална,
мечта невзрачна,невидима.

Мечта едничка,мечта за двама.
Мечта самичка,мечта скована.
В мечтата ми ти беше,в нея ти се скри.
Там твойта сила безмилостно цареше.
Така мечтата ми уби.

С мечтата и сърцето разруши.
Пожара,който гореше потуши.
Огъня-тъй страстен угаси,
и започна да изчезваш...в онези дълбини.

* * *


Усмивка,удивление!
Бързо тичаше към мен.
Тъжен поглед,съжаление...
Защо изпитах го към теб в този ден студен?

Капчица блестяща пророни във нощта.
Сълзицата искряща от окото се проля.

Тихо носейки се с плащ злокобен,
гледайки си зад гърба.
Хвърли поглед тъй отровен,
обърна се,усмихна се и умря.

* * *

и т.н и т.н...

[SharondenAdel]

Ах, имах една приказка за съвременната червена шапчица....имах 6-ца на нея ама не мога да я намеря за да ви разкажа

[````````]

Ш*БА*О
Всяко утро е кръстопът. Ще бъде ли хубав( или пък не) денят ми? Да се усмихна ли? От къде да намеря сили, когато на улицата срещна някого да не се озъбя? Как да направя деня си по-малко шибан? А живота?
Да си отчаян на 18. Защото аз съм едва на 18. Рано е да си крия годините. А е тъжно да казвам, че се чувствам на 32.
Но е глупаво и да изпадаш в другата крайност. На 18 човек е толкова млад, колкото и вече достатъчно препатил, за да каже една дума без задръжки и притеснения: ШИБАНО! За каквото и да я използва, тя ще се оказва вярна и на място. Истинска и никога търсена, но винаги навираща се брутално в ежедневието ни. ШИБАНО... дума с много синоними, описваща безизходицата, в която е изпадал, изпаднал или ще изпада всеки от нас. Дума толкова вулгарна и същевременно толкова сакрална. Дума, която описва шибано якият ми ден. Или шибаното ми настроение...
Крайно глупаво е да се извинявам с пубертет вече, с незнание или неопитност, когато скачам от щастие в ярост, от класика в нео метълм от "добър ден" в "баста, пич". Изнервя ме неспособността ми, страхът от неизвестността, вероятността от неуспех.. Изнервяме ..защото не е като да решиш дали да скочиш с бънджи или не. Един ден се будиш и ти предстои бал, раздяла с хора, които са били твоя свят последните 5 години, кандидатстване, работа, жена(мъж) и деца. И си казваш.. е това ако не е шибано кое? Как на 18 да предвидиш какъв ще си след 30 години? А не искам да бъркам.
Не можеш да предвидиш. Не е проява на сила, ако се правиш, че знаеш много. Това е твоето шибано извинение за това, което правиш. А в повечето случаи дори не знаеш какво всъщност правиш. Странно е. Страх ме е от неизвестността, но какво да се направи? Сякаш нарочно, за да не ни се струва толкова кратък, сме си направили живота пълен с неизвестни и въпросителни. Така улисани в избора, не осъзнаваме как вече сме зрели и сме пропилели шансове, как детство няма, как отговорностите са много, но едва ли някой го е еня за теб. Или не?
Всяка вечер пък е задънена улица.
Когато опреш до тухлена стена, първо се обръщаш назад.
Децата имат изумителна памет... и тези спомени от детинството няма да избледнеят... Те ми напомнят от къде съм тръгнал.. някои са тъжни.. други весели. Същото е и с целия ни живот... случки.. и спомени. База, над която изграждаме себе си...
База, над която се изграждаме като личности. Всъщност изграждаме твърдоглавието си. С други думи пробивността на главите ни. До такава степен сме се превърнали в пробивни машини, борещи се с бетонни проблеми, че чак не знам всъщност хора ли сме. Не мога и да гадая дали след 10-15 години няма просто да живуркаме седейки на едно място и чакайки нещо да ни цапне... шибне исках да кажа, нали всичко опира до тази дума. Някакси не върви 18 годишен да си мисли така, но всъщност годините след 14-тата не са ли нещо относително? Може да си на 40 и да не ти личи. Може да си и на 15 и пак да си по добре от оня 40 годишния. Сложно е.
Не ми се връзвайте. Не е вярно, че живота е толкова пълен с песимизъм. Убийте ме с камъни.. аз все още съм оптимист. Не ми личи ли? Ако не вярвам, къде е смисъла на борбата?

Рецепта: Когато в даден момент се измориш от едни и същи лафчета, кварталното заведение, борбата с цигарите.. А такъв момент винаги идва... Дай си малко релакс. А после.. The show must go on.

Автори: ```````` и Svetyl ..една щура вечер, когато на Светъл му беше шибано:")

[Svetyl]

^ Лелей, сигурен бях, че и до тук ще стигне

[tears_of_blood]

Ето нещо и от мен


Летището

Обичам да гледам самолетите и да плача,
да мисля колко красиво,може би,е там...
на стотици километри,толкова високо,
как хубаво би било сред облаците да останеш сам...

Обичам да чувам звука от отлитането,
пронизително да вибрира дълбоко във мен,
да изчаквам търпеливо момента на излитането,
сякаш към друг свят,не толкова чужд и студен...

Не искам да си тръгвам от летището!
Всеки ден...очаква ме едно и също...
същите хора,вещи...същата яма във мен...
същото влачещо се време,тежко,тъжно...

Няма да си тръгвам от летището!
Искам да гледам самолетите и да плача...
да се скрия б себе си,да спра сърцето си...
че ударите му и без това нищо за света не значат...

[scion_of_storm]

Kхъм...

И душата ми счупва се...крехка като птиче крило

Вдигам ръка , опитвам се да достигна небесното светило
Но не мога
Никога не ще мога

Взирам се в безкрайната шир със слепи очи
Без да мога да сдържа напиращите сълзи
Рукват те, неспиращ буен поток
Сливат се с вилнеещият около мен порой
И аз знам- никога не ще намеря покой

Птици тъчат красиви песни високо в небето
Но смъртта внезапно протяга неумолимата си ръка
И секва веднага песента

За да дойде мракът

Огнени стълбове изригват около мен във вечността
Черни ангели разкъсват ми жестоко плътта
За да бъде спасена душата ми от целебна светлина
И от милувката- на смъртта така жадувана

А душата ми отново става цяла
Завинаги.
****
The shine of the sorrowful moon
Caresses mildly his pale face
All he had is now gone
Lost, lost without a trace

The night sky watches over him
And the everlasting, immortal stars
Lighten his mourning shadow

Scars he has in his soul, venomous scars
But noone can heal them, noone ever can
And the nightmares shall haunt him, again and again

A tear appears, followed by many more
As the night angels sing their sad choir
Their wings take him on a journey far away
Where there is joy and happiness in each day

But he knows:
This isn't real
He will always know:
This is unreal

Me=emo now

[enemy]

ох аз май не сум за тука ... ама да видя как ще ме оцените (1,2 хах)
стихотворението е малко тъпо и депресивно затова на който не му се четат глупости да го прескочи

Сянка в ноща

ронят се сълзите една по една ...
мога само да се радвам на своята тъга.
Сама на света,
сама над града,
чува се единствен глас
през тишината-дебелия пласт.
Няма смисъл да крещя
няма смисъл аз неща.
Хората ще се събудят
във забрава ще забулят
душата ми самотна
но на кого ли е тя ухотна?
Скитам се нощес,
ето сенките в близкия лес
жално в мен се вглеждат,
може би глупаво изглеждам.
Вълци в планината вият,
нейде,някой пак се бият.
Чува се ехо-грозно,зловещо
в студения ужасен въздух се усеща нещо.
Ето разбрах-на смърт вуни
срутиха се всичките мечти
пред моите очи
но вече няма и сълзи ...
Достатъчно вече плаках,
ред е да се отдам на мрака!
Една самотница излишна на света
е оставена на своята мъка,
защото раят е лъжа
и сякаш с остър нож режа
сърцето си оставено на произвола на съдбата,
вече не виждам дори и луната.
Само облаците сиви
хварлят сенките игриви...
Ще избягам ли от тях,
дори плътта е напоена вече с гняв!
Обичам или мразя-веч и аз не знам
а ти оставаш най-далечен блян...
Защо ли ме остави мокра под дъжда
просто мокра и сама.
И ето само капки падат по земята
а ти си някаде в далечината!
Падат и умират-знаят
както за тях така и за мен това е краят.
Затварям очите си-виждам лицето ти
отварям ума си-усещам сарцето ти!
Мога ли да се отарва от мисалта,
иска ми се просто да полетя ...
Хората ме гледат-същество малко
на пръв поглед много жалко!
Но никой не се заглежда в очите
вече гаснат,стопяват се сълзите.
Като сянка излязла от морето
бродеща нейде под небето,
щом слънцето ни доведе деня
ще се потопя в безкрая на съня!

[scion_of_storm]

^що не го разделиш на куплети ли, де да знам
Ето два броя +


И ето, че възкачва се на трона си тя
И запява няма смъртната душа

Очите й, по-черни и от мрака
Ще намерят истината, искаш или не
Косата й- досущ гарваново крило
Покосява със своето сияние

Вълчият вой е бойната й песен
Орли кръжат над нея, изтъкават й химн чудесен
Ангел, но на Разрушението е нейното име
Хаос остава след себе си, където и да мине

Крилата си черни щом с мощ размаха
След непросветените настава неумолима уплаха
Богиня на Смъртта
Въплътената Красота


На главата й- величествена корона
Венец от пламъци-до един непроницаемо черни
Благословии раздава тя на своите подчинени
Нещастия, стихии- на глупците заблудени

********

Сянката в маса сгъстява се
Бавно образ тя приема
И от недрата мрачни
Пръква се Той

Стражите Геенски мълчаливо се прекланят
Щом край тях той преминава
Нисшестоящите изчадия в паника побягват
Усетили силата му, мощта му величава

Пръстите на ръката си той свива
И хаотично запламтява всичко живо
Дланта си сенчеста напред насочва
И мор гори и поля навред покосява

Всеки смъртен видял лицето му, загива
От ням ужас, в агония неземна
Той се усмихва, злоба и омраза в едно слети
Захвърляйки физическата си обвивка, вече непотребна

И духът му яростен световните земи
В длан сграбчва ги, безмилостна и нечистива
Сеейки разруха, където и да мине

Той не е Смърт, хич не е
Той е нещо по-могъщо, адски пламък в него тлее
Аенодей.
-Сард, белармотски бард

Второто е за главния зъл пич в книгата ми, Аенодей, от името на друг пич- барда Сард ;>

[parabellum]

Поздравления. Открих епицентъра на човешката отпадъчност. Та повечето дори не са изречения. Но както Вапцаров е казал: "и стихове пиша (тъй както умея)", в което прозира есенцията на гения у поета, казано с доза егоизъм. Вие тъп ли сте? Тоя метъл така ви е депресирал детските души, че мога да ги видя как се провират мъчително да излезнат през ректума ви. О, не! Ректумът е сляпо черво и няма изход. Анусът значи. Get a life.

[Svetyl]

^

[InsArtTure]

Тоя метъл така ви е депресирал детските души, че мога да ги видя как се провират мъчително да излезнат през ректума ви. О, не! Ректумът е сляпо черво и няма изход. Анусът значи. Get a life.

Впрочем има ли значение какво точно те е обзело? Дали ще е метълът като послания, дали ще е някоя джаз-хоп-троп културица... какво значение има. Всички до един сме пропити с някакви индивидуални усещания за света. А има някои като тебе и мене дето са решили да съдят кое е дълбоко и кое е повърхностно. What's the point, mate?

Get the groove on.

[scion_of_storm]

Lmao.

[noel_f]

Водата в езерото - черна -
от тъмнината така е боядисана -
лъщи, блести, гори
и напомня много на твоите очи.
Гладиолите бели, поляната покрили
са все тъй нежни, лекокрили,
А уханен нощен вятър
гали лицето ми още.
Аз зная, че той,
ще мине бавно през нощния покой -
сред блоковете градски високи
ще съзре очите ти дълбоки
и целувката моя,
пренесена тайно през покоя,
на твоите устни ще залепи,
без дори дума да промълви.

[Dark`Crimson]

Дълко се колебаех дали да пиша в тази тема, но след като вече нищо няма значение...

Ето го и моят предпоследен опит.

Безименно

Нещастен ти остави ме, там долу във забравата.
Ти знаеш името на същността ми, какво ли значи...
не разбираш, заключена остава на вратата бравата.
И ревността, със страх ни злобно трака, влачи
ръждив, тъй нужен, ключ, на моето сърце спасение.
Откраднал бих го от слепотата мрак по-черен
в най-тъмен ад, безкраен, на дъното бих отишъл,
за да остана с теб до края неизбежно верен.
Да зная - за някой всеки дъх съм вдишал!

Уви, изпадам тук всяка нощ във безсъзнание,
очаквайки сам немирно утрото, безпомощно,
аз срещам ласката гореща на твойто обещание.
А време няма, почти се свърши небето нощно,
и виждам - две лица в едно сърце завинаги са слети,
за бъдещето знак във неизбежността на безкрая.
Последно роза ще оставя, на стъпалото да свети,
в покоя твой щастие да носи, когато заедно сме в рая!

[Vehement`Desire]

Както винаги ме оставяш безмълвна... Докосващо.

[Dark`Crimson]

А как да благодаря за такъв коментар????.... Шест думи само, а казващи толкова много. Сега аз съм безмълвния. Благодаря ти!