Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[Dead_Girl]

празен пост
(...)

[MadHatter]

И тук ли ще се излагаме?

[scion_of_storm]

Греховността е родена
Есенцията на огъня - опитомена.
С течение на времето ще бъде захвърлена
А идеята за предишна гордост - отхвърлена.

В съзнанието нахлува парализираща отрова
Създанието в клетката усеща нейната прокоба
Очи обезумели наблюдават сляпа равносметка
И когато дойде тя, то умира в същата тази клетка.

Греховността е родена
Есенцията на огъня - опитомена.

Взирам се в мъртвата обвивка
Просто една забравена отливка
Смисъл от съпротива и борба няма
За всички ни иде на огъня плама

Греховността е родена...

И ангелите не са това, за което ги мислим
Плясъкът на крилете осезателен е, но лика - незрим
Умрялото пречистено ще е, заразено от греха
Но в кладата вселенска не присъства ли и огъня?

Греховността е родена...
А есенцията огнена - опустошена.
Създадена е нова човешка теорема
Наложница поредна в на лудостта харема.

[scion_of_storm]

Глупци.
Но и аз съм там
Един триумф безумен
На могъщия човешки срам.

Колко струва един човешки живот?
Колкото и поредният смъртен гроб.
А колелото се върти.
Огънят по спиците пламти.

Няма Бог.
Няма богове.
Има само Рог.
В него Смъртта дебне.

Който и да е надул Рога злочести
Обрекъл е и себе си, и другите
Животът със смърт съумял е да замести
За да бъдат неизречими загубите.

Глупци.
Но и аз съм с вас.
Поредният бездушен
Наивен, смъртен глас.

Защото мислим, че живеем
А всъщност мъртви сме от самото начало
И кога ли ще съумеем
Да погледнем в счупеното, разкривено огледало?

Глупци.
Но и аз вярвам.
За жалост моя голяма
И за безграничен мой срам.

[scion_of_storm]

Боже мили на небесата
И ти, Господарко на Косата
Колко пошло е да си човек
Камо ли в този наш, модерен век...

За всичко, що неправилно съм сторил
Дано отрони се от сърцата прошка.
За вси думи обвинителни, що съм изговорил.
С ръка махнете.
Но и запомнете.

Обръщам се към близките ми, всички вас
За прошка аз жадувам
Притиснат от угризения в тоз късен час
В море черно аз плувам.

Човек съм, същество несъвършено
Искрица нетрайна, пламъче телнно.
Заставам пред дверите, чакам аз сетна прошка
Знайте, че без вас съм без съдържание обложка.

Вие сте моята лична вечна Колода.
По-тежка, по-красива дори от небосвода.
Вие сте козовете скрити в моя ръкав.
Подкрепяте, укорявате, укротявате всеки гняв.

Вие сте моята ръка печеливша в тоз живот.
Съжалявам за всичко, що на несъвършеността ми е плод.
Прегръщам ви, с ръка махнете.
Но и с усмивка тиха - запомнете!

На Вас, 14.01.2008, 00:15

[scion_of_storm]

Мрак в мрака

Мрак в мрака
Часовникът тик-така.

Чий врат смъртен покосен ще бъде
От сърпа на Великата, що ще пребъде?

Мрак в мрака
Заровете се въртят.
Чака ги забулен странник, без никаква жлъч.
Чака ги той, и усмивка появява се на устните - калъч.

Пръстите му ги няма
Сърцето - зейнала рана.
Очите - мъртва бездна
Душата - тъма звездна.

Калъч, и заровете натам сочат
Там, где смъртните покорно мълчат.
Време е за нощ на жътва, нощ поредна
И спуска се мъжът - закачулена сянка бледна.

Смъртта мени своя облик според своето желание.
Но винаги носи със себе си на покой ухание.

Мрак в мрака
Зарът...за теб трака!

[noel_f]

^Великолепно!

[scion_of_storm]

Сляпа нация, и слепи хора
Сляп свят, сляп е и затвора.
Добре дошли в цирка на суетата.
След като влезете – затворете вратата.

Изход за жалост няма
От една модерна рана.
Фигурите скитат, и те не знаят накъде
Смърт, Невежество, Заблуда – кой и да е
Подръка хващат те.

Вие сте фигури
Аз също
Но от това ме боли.
Вездесъщо.

Склонете глава
Нека разчетен бъде вашия баркод.
После оплаквайте се
Че на лоша съдба е нещастието ви плод.

И циркът се разраства
Тъплата желаещи нараства.
Лудост неземна в територия съвсем земна.
Заблудеността...за жалост е прекалено обемна.

Добре дошъл, родени в новото време
На ценности и разбирания изкривени.
Не се притеснявай, ще поемеш своете бреме.
И нещата, с които свикваме ще ти бъдат подарени.

*****

Фибри малки в утайка кална
Мълния сива, оставяща диря в небе умряло.
Радвайте се на водата блатна!
И на ежедневието, в материалност що се е взряло.

Песове, на мрака служители любими.
Вълци, на тъмата подчинените незрими.
Сбрани в мен, в моята душа несъвместима
Със законите на тази ситуация необяснима.

Да можех да ги пратя по всички човеци празни
Но за да гонят те, нужна е душа.
А повечето от вас, вие, черупки сиви, омразни.
Не знаете що е това.

Петна по съзнанието, пропити са те
С мириса на заблуда, разярява ме...
Петна неизлечими, вклинили се в същността.
За жалост трудно е да открехнеш завесата.

Завесата граница е
Между нас и магичността
В очите танц играе
На различното оста ярка.

А вие ги отричате, всички по-малко сиви и бездушни.
С хомота на врата тъй доволни, и тъй послушни.
Не знаете що за съкровище те притежават.
И световете красиви, що с мислите си създават.

[noel_f]

Откъде черпиш вдъхновение?

[Mangalf]

от шапката

[scion_of_storm]

...и от шапките

От музиката, от света, от размислите ми, макар и да са хаотични и неможещи да бъдат наречени пълноценни. От всичко се опитвам да го изсмуча.

[scion_of_storm]

Попей им

Попей им, смърт моя
Попей за мен, за това, що съм
За туй, що нарушава ми покоя
И що прекъсва моя сладък сън

Попей им, за гиганта, за мъника
За залеза на на душата ми светлика
Разкажи им как загива част от мен
И как умирам бавно всеки ден.

Пей им за загубата горчива
За увяхнали цветя
За звярът, за скръбта тъй дива
И изсъхнала трева

Мъникът, светлината заключил в клетка
Седи в мрак непрогледен с увиснала глава
Спусната е последната решетка
Обвивката отхвърлена, напусната е таз' Земя.

Попей им, смърт проклета, сладка
Как себе си калявам бавно-бавно
И прошепни им последната загадка:

Какво ще стане, щом подпорите рухнат...безславно?

Както ми предложиха, опитах превод. В начален стадий е, приемам препоръки и споделени идеи за дооформяне Росене, гледай бре (Лени също, нали ме навиваха ;п)

Tell them

Tell them, oh, death eternal
Sing my song, reveal my yearnings
Tell them what disturbs my rest nocturnal
Sing the song - what tears my dreams.

Sing of giants and of tiny ones
Of my beloved light's last glance
Tell them how I'm becoming more and more astray
And I'm slowly dying - day by day.

Weave a song of bitter loss
And flowers, already dead.
Of sorrow's beastly nature
And grass, shaken by death.

The light eternal has been locked
By the tiny one, by himself.
In a cage; it's walls just can't be blocked
And as he cries, he reveals his true self.

So sing my everlasting song, thou death
Death...so damned, so sweet
Then whisper the riddle as I take my last breath

"What happens, when the solid ground crumbles
Under your very feet?"

Малко съм попроменил на места, че иначе буквално ще е по-кофти май-май.

****
Още едно от днес, и то има доста преработка сигурно засега, ама нямам време за него. По като песен ми звучи у тиквО.

Darkest Falls

А place unknown
For a phase untold
No sigh, no shout, no moan
Just darkness for you to hold.

Darkest falls
Where darkness calls
When the night falls
The bell of the dead tolls.

Poisoned water, for you to drink
Walls of dusk, no need to think
You are thrown into the blackest pitch
Inject the venom, it shall the righteous teach.

To live by lies
In a masquerade, disguised.
To drink from it, obtain eternal might
To coalesce and become one with the night.

Darkest falls
And darkness calls
In the mind's "I" - blind holes.
Only void and infiltrant probes.

A place unknown
And a silhoutte forever gone.
Darkness and ignorant fear
The sound of another fallen tear.

In darkest falls.

[prayer4eto]

Веднага се обаждам - "Sing for", а не "Sing of"

Sing them, oh, my death eternal
Sing for what I am, reveal my seams
And sing them - what disturbs the rest nocturnal
Sing the song - what tears the sweetest dreams.


Ако искаш още - кажи

[scion_of_storm]

Хм, и sing of има, според мен то е повече като възпяване на нещо. Ама съм сигурен, че има с "of" !

[prayer4eto]

Може и да има, но "that's not the point" !

[scion_of_storm]

хм, ще помисля ) Мерси, Росене, ама е с of пък :д

Хм..

Треските в твоите очи
С времето стават на греди.
Въпросът е кой ще се наеме под тежестта да се изгърби
И подпорите морални да приеме, и после да потвърди.

Че страхът е приятел наш любим
А сигурността е враг незрим.

Чашата на времето, гравирана със змии
Отдавна се е счупила, и нащърбена стои.
Фигурата размазана подпората първа намества
И падналата предишна такава безропотно замества.

Лудостта е моралната сила в тези дни
Нормалността е това, от което ни боли.

Поредна подпора пада
И светът неизбежно изтънява.
Начало идва на парада
И съзнанията изпълват се с плява.

Писъците са чистата душа човешка, и великият страх.
Писъци ще се чуват, и когато човечеството претърпи своя крах.

Фигурата, обградена от тътен умира.
Подпората последна рухва безсилно.
С очи мъртви в небе мъртво се взира
А дъждът облива я тъй обилно.

Последните ни мигове са безкрайни.
Всички спомени тогава сякаш са нетрайни.

Фигурата съм аз.
Дошъл е и моят час.

****

Леш и разруха, викове замиращи.
Кръв и меса, тела и души умиращи.
Лешояди и гарвани, няма гълъби бели.
Денят на Страшния съд. Паднали ангели.

И земята е преродена
Без демони и богове.
В нова вяра покръстена
Няма кой да я окове.

Лепкава пръст, умрели мечти.
Гнусен въздух, и съкрушени надежди.
И иде новото начало за расата човешка.
За да се надяваме, че не ще допуснем грешка.

Разкъсани бели криле, наред с черни
А аз осъзнавам колко сме, за жалост, мизерни.
Мъртви херумивски лица, наред до разкривени демонични.
В смъртта тъй еднакви са те, а в нашите вярвания – тъй различни.

Тронът на хълма стои.
Ей там, на възвишението голо.
Но никой не се за него бори
Не трябва да се повтаря всичко...
Отново.

[noel_f]

Ето един мой литературен опит. Какво ще кажете?

Непостижими върхове и крепости да превземе иска,
но мъглата около тях не вижда.
Дворци, палати високи иска да построи,
но тежестта на камъка не усеща.

Бог мисли, че той ще стане.
Ала Бог непостижим за химерата му е .
Мълнии мисли, че ще сипе.
Ала Зевс, смъртния не ще победи.

Упорито обаче тръгва напред,
по стръмния склон непреодолим.
Планината е висока, склонът е стръмен
и за него стръмен ще си остане.

Но не слуша - напред устремен е ,
С кървава пот катери върха.
Залисан не вижда, че склонът е стръмен, безкраен,
A крахът негов - близо е.

[scion_of_storm]

Хаотично и разхвърляно ми звучи някак, имаш още да го пооправяш

Вратата пред мен чака.
Спускам се надолу в мрака.
За да усетя истините тежки
И да рухна с товара им на плещи.

Демони не са ни нужни.
Те живеят във всеки един от нас.
Извиненията напълно са ненужни.
Затова оставям бавно да отмре моят глас.

Започнеш ли спиралата, спиране няма.
От светлината тръгваш, за да свършиш в яма.
Всяка стъпка - осъзната вина и поредна грешка.
Всеки разкрач разкрива още повече същността човешка.

Демоните ни са гладни винаги.
И хранят се с разумността.
А ние сме обречени завинаги
Да ги слушаме и следваме в оста.

Мракът се сгъстява
И аз все повече откривам за смъртните деца.
Ние сме само плява
Закърмени с млякото горчиво на безумността.

Нека пирувам аз тогава!
Над дяволи и богове.
За това, че и аз съм плява...
И демонът ми ме зове.

[scion_of_storm]

Всеки един от нас по своему е роб
В очакване човечеството да се самоунищожи.
И когато това стане, всеки в гроб
Със самотата си и осъзнаването тежко ще лежи.

Отворете слепите очи на отроче недоносено.
Навлезте в царството велико на егоизма.
Всяко човешко съзнание с грях е дамгосано
И изкривена е нашата черно-бяла призма.

Обществото рояк безумен е
Плодове на абсурдността.
Прегърбено под жестоко бреме.
Бремето на реалността.

Чакам времето, когато хаосът
Ще се възкачи на трона свой.
Очаквам как на Смъртта гласът
Ще запее с хиляден вълчи вой.

Вълците са свободата, тъй липсваща ни
Презряни, обичани и мили, братя и сестри.
Кладата обаче не ще избегнем и в нея ще горим.
Не за грехове, а за глупостта си нелепа ще пламтим.

[MadHatter]

Ало, Микаел

[scion_of_storm]

Захапи...

Захапи каишката, що те спъва.
И усмихни се победоносно.
Калявай душата - да не се огъва.
И да побеждава всичко злостно.

Захапи стените на един затвор.
Нека зъбите ти блеснат хищно.
Издълбай за себе си спасителен отвор.
И ликувай за свободата - пищно.

Отхвърли демоните си.
Отхвърли греха.
Смело действа и ги захапи.
Захапи греха!

Изкриви рамките на света ограничен.
Изкови ги наново според твоя светоглед.
Отречи с горест всеки на съзнанието плен
И разтърси крилете си, в различността заклет.

Захапи модерността.
Заклейми ти глупостта.
Нивга не ще склониш своя врат.
До теб винаги стои някой също хапещ брат.

[prayer4eto]

Добра идея, реализацията като цяло също ми харесва

[scion_of_storm]

Darkened beings walk the world
To the crest of the void they dwell.
To the shadowest of words.
To the deepese shades of the well.

Black wings shine.
Razor teeth are shown.
Fury is divine.
Mercy? Forever gone.

My precious brothers...
So far away from me.
Wish not that the Others...
Will teach me how to be.

Black wings shine.
Dark eyes laugh.
They're all mine.
I shall laugh!

Rise from the ashes
Blackest spirit of them all.
And as the blood gushes.
Build the most impenetrable wall.

Egoism.

[scion_of_storm]

Квинтесенция на хаоса
Несъвместимият

...Всичко започва в хаос...

Съкрушените отново ще се надигнат
И ще закрещят наново те.
Какво ли поредно безумие ще постигнат
Покорявайки хаотични върхове.

В мен.

Демони отново ще нададат своите вопли.
Ще се разбудят от дрямката си дълга.
Грях новороден съзнанията им ще стопли.
За да се затвори за пореден път кръга.

...обградени сме от хаос вездесъщ...

В плен.

Съм аз, на теореми ненаписани.
Защото са вградени.
Във време, в което душите са орисани
Да се родят сломени.

И стонове земята прекосяват
Пореден емоционален трус.
А демоните желанията си обявяват.
Греховни думи. Наизуст.

...Ще умрем в хаос всеобхватен...

Самотен.

Или пък не, греша.
Земните прегради и за мен важат.
В мрака тихо си лежа.
В тъмата - на спокойствието вечен кът.

Очите ми виждат, усещат. Апатия.
И тази сурова буря от хаос.
Вятър злостен люлка обгръща. Клати я.
Няма. Не ще иде всичко нахалост!

А хаосът...в мен тихичко бушува.
На его драмата смее се. И се любува.

[MadHatter]

Where ages collide into nothingness
Obliteration's one final kiss...

[scion_of_storm]

...
Inside the particle blaze
A chamber of dissolution
Proclaiming the end of days
...

[Ulair]

^^^Никак не е зле .Но може би се нуждае от още малко изглаждане?
Какво да се прави ние ,които не можем да творим сме идеалните критици.Ето ,все пак и един от моите творчески опити....


Унесен в своите мисли безсмислени
бродя в мъглата на мойта душа
,лутам се тъй без цел и посока,
но що да се прави - съдба.

Туй е ориста ми - тъй да блуждая
вечно все да питам -Що съм аз,
защо съм Аз ?
Въпроси без отговор,
път без посока.
Май това е живота.Туй ли желая?

...Проклета Съдба!

-О сива мъгла!
Безкраен тунел
и мрак непрогледен.
Май това е живота
-неясен,безцелен,досаден,без край

Само Смъртта...май
ще пречисти прахта
от човешката страст
и суета.


...Мии определям го като символизъм.Чакам съвети и критики!

[scion_of_storm]

Усещали ли сте
Как светът ви губи
Своята пълноценност.
И нямате ценност?

Усещали ли сте
Как сълзите не потичат
И в ума ви има думи
Които не бива да се изричат?

То не се усеща тъй лесно.
А е всемогъщо.
Всичко развива се безсловесно.
Всепомитащо.

Грабнете, извисете тези думи.
С взор сляп сътворете ги – руни.
Вземете мрак, сивота и самота.
Сложете ги в на съзнанието пръстта.

Те ще поникнат бавно-бавно.
Ще настъпят заплашително и славно.
Ще ви обсебят, ще ви оплетат.
Не ще оставят свободен кът.

Руна Първа, Руна Втора, Руна Трета.
Душата ви вече в апатия е заклета.
Вие сте забравените от света, различни.
Носители, като мен, на руните архаични.

Вие сте моите нови братя злочести.
Гарвани сиви – носители на мъртви вести.

[Ulair]

^Мноу добро ! Май виждам нечие голямо поетическо бъдеще.

Такаа ,нещо не получих коментари за един от моите писателски експерименти. Ми ето още нещо от мен- това е един от
13 куплета на ''одата'' ''Жетваря'',по която работя в последно време.Написал съм 8 ,но имат нужда от сериозна обработка
и ги има само на хартия.Ех,за жалост хич не ми стига времето да пиша напоследък.


Отново мрачно е небето
бавно спуска се нощта.
Светлината на свещта
в тъмата бавничко умира.
А пред мен ухилено лицето
на Жетваря гледа ме цинично
-"СЪЖАЛЯВАМ ,НИЩО ЛИЧНО''

тва май ще да е третия куплет...Ми ,дайте някви оценки.

[scion_of_storm]

Това ми хареса като откъслечно нещо Да няма нещо общо с Пратчетовите неща?

Слепи силуети.
И сивота.
Сърца назаем взети.
Нямащи душа.

Празни човеци навсякъде.
Без лица.
Стонове ехтят отнякъде.
Без уста.

Очи безжизнени и млечнобели.
И безкрайна празнота.
В скитане завинаги заклели
Са се те, изоставили огъня.

Слепи силуети на слепи същества.
Мисли проклети, без надеждичка една.
Разкъсани роби, сива дрипа поредна.
Следващите клети, близки мои братя.

Слепи силуети.
Като мен самия.
Призван навеки.
Там да гния.