Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

...и от шапките

От музиката, от света, от размислите ми, макар и да са хаотични и неможещи да бъдат наречени пълноценни. От всичко се опитвам да го изсмуча.

[scion_of_storm]

Попей им

Попей им, смърт моя
Попей за мен, за това, що съм
За туй, що нарушава ми покоя
И що прекъсва моя сладък сън

Попей им, за гиганта, за мъника
За залеза на на душата ми светлика
Разкажи им как загива част от мен
И как умирам бавно всеки ден.

Пей им за загубата горчива
За увяхнали цветя
За звярът, за скръбта тъй дива
И изсъхнала трева

Мъникът, светлината заключил в клетка
Седи в мрак непрогледен с увиснала глава
Спусната е последната решетка
Обвивката отхвърлена, напусната е таз' Земя.

Попей им, смърт проклета, сладка
Как себе си калявам бавно-бавно
И прошепни им последната загадка:

Какво ще стане, щом подпорите рухнат...безславно?

Както ми предложиха, опитах превод. В начален стадий е, приемам препоръки и споделени идеи за дооформяне Росене, гледай бре (Лени също, нали ме навиваха ;п)

Tell them

Tell them, oh, death eternal
Sing my song, reveal my yearnings
Tell them what disturbs my rest nocturnal
Sing the song - what tears my dreams.

Sing of giants and of tiny ones
Of my beloved light's last glance
Tell them how I'm becoming more and more astray
And I'm slowly dying - day by day.

Weave a song of bitter loss
And flowers, already dead.
Of sorrow's beastly nature
And grass, shaken by death.

The light eternal has been locked
By the tiny one, by himself.
In a cage; it's walls just can't be blocked
And as he cries, he reveals his true self.

So sing my everlasting song, thou death
Death...so damned, so sweet
Then whisper the riddle as I take my last breath

"What happens, when the solid ground crumbles
Under your very feet?"

Малко съм попроменил на места, че иначе буквално ще е по-кофти май-май.

****
Още едно от днес, и то има доста преработка сигурно засега, ама нямам време за него. По като песен ми звучи у тиквО.

Darkest Falls

А place unknown
For a phase untold
No sigh, no shout, no moan
Just darkness for you to hold.

Darkest falls
Where darkness calls
When the night falls
The bell of the dead tolls.

Poisoned water, for you to drink
Walls of dusk, no need to think
You are thrown into the blackest pitch
Inject the venom, it shall the righteous teach.

To live by lies
In a masquerade, disguised.
To drink from it, obtain eternal might
To coalesce and become one with the night.

Darkest falls
And darkness calls
In the mind's "I" - blind holes.
Only void and infiltrant probes.

A place unknown
And a silhoutte forever gone.
Darkness and ignorant fear
The sound of another fallen tear.

In darkest falls.

[prayer4eto]

Веднага се обаждам - "Sing for", а не "Sing of"

Sing them, oh, my death eternal
Sing for what I am, reveal my seams
And sing them - what disturbs the rest nocturnal
Sing the song - what tears the sweetest dreams.


Ако искаш още - кажи

[scion_of_storm]

Хм, и sing of има, според мен то е повече като възпяване на нещо. Ама съм сигурен, че има с "of" !

[prayer4eto]

Може и да има, но "that's not the point" !

[scion_of_storm]

хм, ще помисля ) Мерси, Росене, ама е с of пък :д

Хм..

Треските в твоите очи
С времето стават на греди.
Въпросът е кой ще се наеме под тежестта да се изгърби
И подпорите морални да приеме, и после да потвърди.

Че страхът е приятел наш любим
А сигурността е враг незрим.

Чашата на времето, гравирана със змии
Отдавна се е счупила, и нащърбена стои.
Фигурата размазана подпората първа намества
И падналата предишна такава безропотно замества.

Лудостта е моралната сила в тези дни
Нормалността е това, от което ни боли.

Поредна подпора пада
И светът неизбежно изтънява.
Начало идва на парада
И съзнанията изпълват се с плява.

Писъците са чистата душа човешка, и великият страх.
Писъци ще се чуват, и когато човечеството претърпи своя крах.

Фигурата, обградена от тътен умира.
Подпората последна рухва безсилно.
С очи мъртви в небе мъртво се взира
А дъждът облива я тъй обилно.

Последните ни мигове са безкрайни.
Всички спомени тогава сякаш са нетрайни.

Фигурата съм аз.
Дошъл е и моят час.

****

Леш и разруха, викове замиращи.
Кръв и меса, тела и души умиращи.
Лешояди и гарвани, няма гълъби бели.
Денят на Страшния съд. Паднали ангели.

И земята е преродена
Без демони и богове.
В нова вяра покръстена
Няма кой да я окове.

Лепкава пръст, умрели мечти.
Гнусен въздух, и съкрушени надежди.
И иде новото начало за расата човешка.
За да се надяваме, че не ще допуснем грешка.

Разкъсани бели криле, наред с черни
А аз осъзнавам колко сме, за жалост, мизерни.
Мъртви херумивски лица, наред до разкривени демонични.
В смъртта тъй еднакви са те, а в нашите вярвания – тъй различни.

Тронът на хълма стои.
Ей там, на възвишението голо.
Но никой не се за него бори
Не трябва да се повтаря всичко...
Отново.

[noel_f]

Ето един мой литературен опит. Какво ще кажете?

Непостижими върхове и крепости да превземе иска,
но мъглата около тях не вижда.
Дворци, палати високи иска да построи,
но тежестта на камъка не усеща.

Бог мисли, че той ще стане.
Ала Бог непостижим за химерата му е .
Мълнии мисли, че ще сипе.
Ала Зевс, смъртния не ще победи.

Упорито обаче тръгва напред,
по стръмния склон непреодолим.
Планината е висока, склонът е стръмен
и за него стръмен ще си остане.

Но не слуша - напред устремен е ,
С кървава пот катери върха.
Залисан не вижда, че склонът е стръмен, безкраен,
A крахът негов - близо е.

[scion_of_storm]

Хаотично и разхвърляно ми звучи някак, имаш още да го пооправяш

Вратата пред мен чака.
Спускам се надолу в мрака.
За да усетя истините тежки
И да рухна с товара им на плещи.

Демони не са ни нужни.
Те живеят във всеки един от нас.
Извиненията напълно са ненужни.
Затова оставям бавно да отмре моят глас.

Започнеш ли спиралата, спиране няма.
От светлината тръгваш, за да свършиш в яма.
Всяка стъпка - осъзната вина и поредна грешка.
Всеки разкрач разкрива още повече същността човешка.

Демоните ни са гладни винаги.
И хранят се с разумността.
А ние сме обречени завинаги
Да ги слушаме и следваме в оста.

Мракът се сгъстява
И аз все повече откривам за смъртните деца.
Ние сме само плява
Закърмени с млякото горчиво на безумността.

Нека пирувам аз тогава!
Над дяволи и богове.
За това, че и аз съм плява...
И демонът ми ме зове.

[scion_of_storm]

Всеки един от нас по своему е роб
В очакване човечеството да се самоунищожи.
И когато това стане, всеки в гроб
Със самотата си и осъзнаването тежко ще лежи.

Отворете слепите очи на отроче недоносено.
Навлезте в царството велико на егоизма.
Всяко човешко съзнание с грях е дамгосано
И изкривена е нашата черно-бяла призма.

Обществото рояк безумен е
Плодове на абсурдността.
Прегърбено под жестоко бреме.
Бремето на реалността.

Чакам времето, когато хаосът
Ще се възкачи на трона свой.
Очаквам как на Смъртта гласът
Ще запее с хиляден вълчи вой.

Вълците са свободата, тъй липсваща ни
Презряни, обичани и мили, братя и сестри.
Кладата обаче не ще избегнем и в нея ще горим.
Не за грехове, а за глупостта си нелепа ще пламтим.

[MadHatter]

Ало, Микаел

[scion_of_storm]

Захапи...

Захапи каишката, що те спъва.
И усмихни се победоносно.
Калявай душата - да не се огъва.
И да побеждава всичко злостно.

Захапи стените на един затвор.
Нека зъбите ти блеснат хищно.
Издълбай за себе си спасителен отвор.
И ликувай за свободата - пищно.

Отхвърли демоните си.
Отхвърли греха.
Смело действа и ги захапи.
Захапи греха!

Изкриви рамките на света ограничен.
Изкови ги наново според твоя светоглед.
Отречи с горест всеки на съзнанието плен
И разтърси крилете си, в различността заклет.

Захапи модерността.
Заклейми ти глупостта.
Нивга не ще склониш своя врат.
До теб винаги стои някой също хапещ брат.

[prayer4eto]

Добра идея, реализацията като цяло също ми харесва

[scion_of_storm]

Darkened beings walk the world
To the crest of the void they dwell.
To the shadowest of words.
To the deepese shades of the well.

Black wings shine.
Razor teeth are shown.
Fury is divine.
Mercy? Forever gone.

My precious brothers...
So far away from me.
Wish not that the Others...
Will teach me how to be.

Black wings shine.
Dark eyes laugh.
They're all mine.
I shall laugh!

Rise from the ashes
Blackest spirit of them all.
And as the blood gushes.
Build the most impenetrable wall.

Egoism.

[scion_of_storm]

Квинтесенция на хаоса
Несъвместимият

...Всичко започва в хаос...

Съкрушените отново ще се надигнат
И ще закрещят наново те.
Какво ли поредно безумие ще постигнат
Покорявайки хаотични върхове.

В мен.

Демони отново ще нададат своите вопли.
Ще се разбудят от дрямката си дълга.
Грях новороден съзнанията им ще стопли.
За да се затвори за пореден път кръга.

...обградени сме от хаос вездесъщ...

В плен.

Съм аз, на теореми ненаписани.
Защото са вградени.
Във време, в което душите са орисани
Да се родят сломени.

И стонове земята прекосяват
Пореден емоционален трус.
А демоните желанията си обявяват.
Греховни думи. Наизуст.

...Ще умрем в хаос всеобхватен...

Самотен.

Или пък не, греша.
Земните прегради и за мен важат.
В мрака тихо си лежа.
В тъмата - на спокойствието вечен кът.

Очите ми виждат, усещат. Апатия.
И тази сурова буря от хаос.
Вятър злостен люлка обгръща. Клати я.
Няма. Не ще иде всичко нахалост!

А хаосът...в мен тихичко бушува.
На его драмата смее се. И се любува.

[MadHatter]

Where ages collide into nothingness
Obliteration's one final kiss...

[scion_of_storm]

...
Inside the particle blaze
A chamber of dissolution
Proclaiming the end of days
...

[Ulair]

^^^Никак не е зле .Но може би се нуждае от още малко изглаждане?
Какво да се прави ние ,които не можем да творим сме идеалните критици.Ето ,все пак и един от моите творчески опити....


Унесен в своите мисли безсмислени
бродя в мъглата на мойта душа
,лутам се тъй без цел и посока,
но що да се прави - съдба.

Туй е ориста ми - тъй да блуждая
вечно все да питам -Що съм аз,
защо съм Аз ?
Въпроси без отговор,
път без посока.
Май това е живота.Туй ли желая?

...Проклета Съдба!

-О сива мъгла!
Безкраен тунел
и мрак непрогледен.
Май това е живота
-неясен,безцелен,досаден,без край

Само Смъртта...май
ще пречисти прахта
от човешката страст
и суета.


...Мии определям го като символизъм.Чакам съвети и критики!

[scion_of_storm]

Усещали ли сте
Как светът ви губи
Своята пълноценност.
И нямате ценност?

Усещали ли сте
Как сълзите не потичат
И в ума ви има думи
Които не бива да се изричат?

То не се усеща тъй лесно.
А е всемогъщо.
Всичко развива се безсловесно.
Всепомитащо.

Грабнете, извисете тези думи.
С взор сляп сътворете ги – руни.
Вземете мрак, сивота и самота.
Сложете ги в на съзнанието пръстта.

Те ще поникнат бавно-бавно.
Ще настъпят заплашително и славно.
Ще ви обсебят, ще ви оплетат.
Не ще оставят свободен кът.

Руна Първа, Руна Втора, Руна Трета.
Душата ви вече в апатия е заклета.
Вие сте забравените от света, различни.
Носители, като мен, на руните архаични.

Вие сте моите нови братя злочести.
Гарвани сиви – носители на мъртви вести.

[Ulair]

^Мноу добро ! Май виждам нечие голямо поетическо бъдеще.

Такаа ,нещо не получих коментари за един от моите писателски експерименти. Ми ето още нещо от мен- това е един от
13 куплета на ''одата'' ''Жетваря'',по която работя в последно време.Написал съм 8 ,но имат нужда от сериозна обработка
и ги има само на хартия.Ех,за жалост хич не ми стига времето да пиша напоследък.


Отново мрачно е небето
бавно спуска се нощта.
Светлината на свещта
в тъмата бавничко умира.
А пред мен ухилено лицето
на Жетваря гледа ме цинично
-"СЪЖАЛЯВАМ ,НИЩО ЛИЧНО''

тва май ще да е третия куплет...Ми ,дайте някви оценки.

[scion_of_storm]

Това ми хареса като откъслечно нещо Да няма нещо общо с Пратчетовите неща?

Слепи силуети.
И сивота.
Сърца назаем взети.
Нямащи душа.

Празни човеци навсякъде.
Без лица.
Стонове ехтят отнякъде.
Без уста.

Очи безжизнени и млечнобели.
И безкрайна празнота.
В скитане завинаги заклели
Са се те, изоставили огъня.

Слепи силуети на слепи същества.
Мисли проклети, без надеждичка една.
Разкъсани роби, сива дрипа поредна.
Следващите клети, близки мои братя.

Слепи силуети.
Като мен самия.
Призван навеки.
Там да гния.

[Ulair]

Ми да кажем ,че репликите с големи букви са вдъхновени именно от там,иначе заглавието ми хрумна просто така.
Мда все някога ще го завърша...

^ Харесва ми концепсията, а и е доста мелодично ,в смисъл доста е изчистено и се запомня.

[Gelu]

Имам том от фентъзи на листа и в главата ми, остава да ми дойде свободно време и муза да го напиша

[LordZombie]

God is Slain

Angels cry and
Demons die
God was slain
The world's now vain

Just in this day
people will pay
the sins they've done
there is noone
to save them now

Not Even One Tear
For Your God
You Wouldn't Even Rear
You Deserve To Rot


Just One Reason To Live


Do i have the strenght
to live for... what ?(whisper)
There is no reason
to trie at all
Only she can make
make it all ...

Chorus :
Where to find
a reason to live
oh my mind
finds it in you
oh my heart does it too
but is there realy a reason to live ...


Hope i lost
as well as trust
you became
without no cost
but even you,i couldn't trust

Savior of the soul

1.Every Day
I watch the tides
sitting on the bay
they remind me
of your eyes


2.Rain is falling down
the sea
deep inside i feel
a wound
now only rain can
send me free

Chorus :
Love is pain
It drains your brain
Thеsе drops of pain
fall down like rain
it takes your main....sorrow


Изповед

1.Не знам защо,
не знам кога
не разбирам как сърцето
теб съзря
но някъде дълбоко в мен
роди се една мечта


2.Тогава капчица сълза
прониза сърцето в дълбочина
в мрака останал сам
под дъжда осъзнах
че ще остана завинаги там

Припев:
И готов си да крещиш
щом сърцето боли,
но мълчиш
и знаеш че неможеш сам,
без път да продължиш

3.Надежда няма ли за мен
Светът е станал толкова студен
Как да спра болката кажи,
но ти ми казваш все лъжи

4.Поисках само малко радост
В живота нямаше и миг на сладост
В пустинята на моята душа
Никой не ще ме разбере сега


Mind Hunter

I suffer constanlty
Try to look at your eyes
more oftenly

Deep in them
your beauty's spread
like flowers in a garden
afraid not to crush them i fled


Horus :
I'm hunting for a mind
i lost my own
I'm hunting for a mind
can't live alone
I'm hunting for a mind
and i continue to roam

[scion_of_storm]

Пуснатата отрова
В съзнанието
Отиде си в гроба.
А признанието...?

Да признаеш горчиво пред себе си
Че си непълноценен.
Да угасиш насила грешните искри
И да си тленен.

Какво струва да
Изработиш спасителния серум?
Каква ще е тази цена
Да пренастроиш своя разум?

Цената е жестока
Но и ниска.
Раната е дълбока
И тъй близка.

Очаквам новата отрова
Да впримчи сетивата.
Тогава тихо, без злоба.
Ще й отрежа крилата.

***

Вселих се в хорските очи.
Бях страх, бях ужас, бях тъга.
Бродих по смъртните земи.
Бях слънце, бях щастие, бях радостта.

Докосвах с нишки съзнанията им
Паякът, на паяжина грандиозна автор.
А после като гъстият черен дим
Изчезвах. Отхвърлен смъртен фактор.

Промъкнах се в сърцата им.
Обсебих душите, любопитен.
И аз, паякът нежен и незрим
Озовах се в капан тъй заплетен.

Човешката душа е сложна
Стига да я има.
Целта велика само чрез нея е възможна.
Целта любима.

Върнах се в тялото мое.
Видях през слепите очи.
Светът е разноцветно море
А в него плуват съдби.

[Mangalf]

Дегенерат

който не е чел на Шекспир 116ти сонет
да вземе да ми направи един минет
на всяко контролно с пищов преснет
голям хуй вадите през интернет

Джеймса свири на барабани
барабани - чука Ани
на сциона баките са преебани
за бузите му като заковани

който каже че Нортър копират от Бодом
ще го ебам без кондом
По скоро слушайте Содом
за да не останете без дом

Пилиф във гъза си има трън
седи си вкъщи като пън :Р
заспал е мечо зимен сън
хипопотами чукат се навън

Рипърът мирише на пърфуй
питам се какво е туй
мислите че следващата рима ще е "хуй"?
прави сте.

последната май дойде ви неочаквана
Сционка много пъти е оаквана
чинията ми от шкембе не е изплаквана
главата ми се чувства като отраквана

смисъл в този текст изобщо няма
важно е че патката ми е голяма
скъпа не бъди със мен толкоз пряма
че от теб пак ми се придряма

Дарк Транкуилити са смешни гевреци
пасат трева кат скубани юрдеци
Къци ще преименувам аз на Кеци
за да ми се получи римата.

и в този светъл час
завършвам таз помия аз
чувствам се сега в захлас
и Сашко отпорвам го завчас.

[scion_of_storm]

[LordZombie]

Героят на България

Балкана цял е в кръв сега
Кръв пролята без сълза
Героят славен тук умря
Умря единствено за свобода !


Времето заличи
Славните му подвизи
Героят славен тук умря
Умря единствено за свобода !


Вятърът навява
Славата му днес привява
Героят славен тук умря
Героят на България !

Края на любовта

Ела при мен
Тихо сгушен край кръвта
В този ден
Двама да посрещнем вечноста


Подай ми своята ръка
Усещам твойта топлина
Искам да съм с теб през вечноста
Дори след края на света

Но ти не си сега до мен
Светът ти е непроменен
Аз обаче съм ранен
Моля те бъди със мен


Вечен пламък ли е любовта
Остава загадка за света
За мен отговора е това
" Любовта ти е отрова "

[scion_of_storm]

Постройки

Постройките, начумерени и празни.
Човешка ръка ги е създала.
Спомени се таят тук, толкоз омразни.
А ръката отдавна е умряла.

Стените са пред мен, пред очите.
Сетивата долавят болката.
Ограден от тях, няма ги звездите.
Губя на годините бройката.

Сами сме си създали затвора.
За да активираме капана.
За да е механична всяка зора.
И нормалността – тук сбрана.

Постройките ме гледат, начумерено
И някак отчаяно, печално.
В сивотата им няма нищо преднамерено
Знаят, че всичко е банално.

Стълба на нашата история
Рухва с грохот
Колоната на човечеството е
Само похот.

А постройките седят.
Аз съм в тях.
Вие сиво и вятърът.
Тъжно. Без грях.

[scion_of_storm]

Бетонът спасителен е сив.
Запазил в себе си духовността.
Не се подава на вятърът див
Навяващ злобно греховността.

Горните опори рухват, победени.
Докато годините играят своя танц смъртоносен.
Но бетонът издига се, усмирени
Са поривите на стихията ужасна. Победоносен!

В ядрото на чистотата недокосвана
Тихичко свила се е една душа прекрасна
Бетонът обгръща я нежно, с милувка
В прегръдката му спасена е тя от съдба ужасна.

Земята е нашият дом, и ни оковава силно
Но някои избират да търсят нещо над нея.
Страдайте и спасявайте всичко вам тъй милно.
А пък аз за вашите премеждия ще пея.

Бетонът стои и под мен
Стабилен.
С него не ще бъда сломен
Ще бъда силен.

[MadHatter]

Едно набързо нахвърляно попълнение:

Как да дишам, когато ги няма -
Сетивата - отиват си там в сивота
Музата идва и пак тя ги взима
Както ги бе дала тя в самота

С тиха стъпка потъва в тъмата
Изчезва във дъжд от стрели,
Във война и разкол се превърна самата -
Безсрамна, студена, както бе тя преди

Без допир, без мирис,
Без вкус и сълзи
Без зрение, без слух
И през сухи души
Те ходят и пеят,
Те влизат през мен
В умa те се реят
Като птици във плен

Умора и тленни останки пред мен
Безоблачен ден и човекът сломен
Туй е на музата гробът студен
Изстинал без време, без време роден