Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

Мозъчните вълни
Рязко се учестиха.
Ментално цунами.
В центъра се забиха.

И породиха нещо ново там.
Що извиси се над всичко свято.
Нещо, що не познава срам.
И изкрещя то от високото плато.

Защото съзнанието бе препрограмирано.
Всичко до детайла изчислено.
Нещо тайно скрито бе там, завоалирано.
Духовно и морално занижено.

Обгърнато в пушек и мрак.
Прикрило своите изпилени зъби.
Пристъпващо на призрачний крак
Лазещо по вътрешните тръби.

Мозъчните вълни спряха.
Сърцето спря да бие.
Но ето че настъпи краха
И то успя да се скрие.

Не умря, и не ще умре.
Пресели се във всеки един от нас.
Там ще оцелее, ще пребъде.
Ще дочака своя триумфален час.


**

Днес отново присъствах на маскарад.
Беше красив и демоничен.
С благоухания и непоносима смрад.
От всичко по-различен.

Танцуваха пред мен уродливите тела.
В ритъм заплашителен, прекрасен.
Скрити бяха зад маски всичките лица.
Защото всеки реален лик бе ужасен.

А щом сенките облякоха ме в одежда царствена.
Наближиха те и ме разкъсаха.
Корона ми сложиха, с лудост гордо украсена.
После крайниците ми откъснаха.

После маскарадът вечен отново продължи.
Същите ликове незрими, уродливи тела.
Същите маски мрачни, прикритите лица.
А тялото ми осакатено там остана да лежи.

[LordZombie]

I disappear like a tide
fade away from the world
i reappear in your mind
if ever spoken that word

Too many wasted years
thinking of your precious face
too much wasted tears
dreaming of our sacred place

A place we'll never be
guess i wasn't worthy enough
that holy place to see
life now,without you is tough

I remember the hardest day
under that bridge when you said
Let us go on your separate way
In my life beauty no more was spraid

No one else can save me now but you
Just say those words " I love you too "
Just want one thing from you
Just say those words " I love you "

[Taceria]

Само да отбележа, че съм новак в тая материя и май не ми се отдава много, много, ама айде - това е прясно - от днес...



Ако беше звук, щях да те прочета
Ако беше мълчание, щях да те разбера
Ако беше вятър, щях да те прегърна
Ако беше време, щях да те върна...

Ако ти си картина, аз ще те чувам
Ако ти си песен, аз ще те рисувам
Ако ти си огън, аз ще съм лед
Ако ти си мираж, аз ще съм с теб...

Ако бъдеш Любов - ще те мразя
Ако бъдеш Страх - ще те пазя
Ако бъдеш отрова - ще те изпия
Ако бъдеш видение - ще те открия....

[scion_of_storm]

Важното е да те сломят.
Да те стъпчат. Да те няма.
Трябва да разрушат твоята плът.
Да си никой. Жива рана.

И страстта жадна е от значение
Да те разкъсат диво.
Да те лишат от вътрешното зрение.
Скитай, потопен във сиво.

Нека плюят, с отрова задушлива.
Нека тъпчат гордостта.
Но не знаят за скритата ти сила
Вечната. Магичността.

Отварям шлюзовете на всяка отделна клетка.
Насилвам всяка фибра да твори.
Възцарен, на поход тръгвам. Ще потърся сметка
За сторените вече неправди.

Важното е да ме сломят.
Но не ще могат.
Нивга не ще ме разрушат.
Не ще докоснат мойта плът.

Кръв в кръвта,
Чест в честта.
Побеждавам Смъртта.
Изкоренявам отровата.

И надигам своите крила.
Събуждам сетивата си.
Неподвластен на моралната слана.
Носител на ярки пламъци.

[scion_of_storm]

Дочух тихата песен в един следобед слънчев.
И последвах я с топлина в сърцето.
Нежна като луната в беззвездна ясна нощ
Последвах я аз вярно, там – под небето.

Навлязох в леса, домът тъй скъпоценен мой.
Очите ми напълниха се с щастливи сълзи.
Защото тук бе моето място на пълен покой
Защото тук завършваха всички мои мечти.

Птичата песен над главата ми ехтеше.
Вълчият вой навсякъде около мен беше.
За да стигна до Ритуалната поляна
Цялата в светлина магична обляна.

Посипаха се от небето ярките искри
Затлеяха, запулсираха древните камъни.
Завихриха се в съзнанието ми могъщи гласове
Поредната ми среща с моите велики Богове.

Не си мислете, че почитах Божества.
Напротив, най-обикновени бяха те.
Песните, дърветата, техните листа.
Те бяха моите велики, скъпи Богове.

С боси крака по земната мека твърд
Вдигнах нагоре своите ръце.
На галещата ме пръст здраво стъпил
За пореден път аз обричам се...

Обричам се
На това небе.
На всичките листа.
На магическата гора.

Нека тук почивам в мир
Щом завърша земния си път.
Нека в листа и в корени
Обгърната бъде мъртвата ми плът!

***

Знаеш ли?
Днес съм особен тъжен и сив.
Мислиш ли
Че ще издържа на порива тъй див?

Не. И ще си прав.
Не съм волята, в огньове адски крепко калена.
Не съм коравата сплав
На жестокостта в тъмни часове споделена.

Затова поплачи с мен.
Да, пусни горчивите сълзи.
Излей ги и нека тихо заръми.
Да посрещнем новия сив ден.

А после докосни моята ръка
Да усетя мъртвешка хладина.
Казват, че съдбата ми е предопределена.
Не ми пука. Ако ще и да попадна в Геена.

Хайде, поплачи с мен.
Тъй, както съм сломен.
Взри се в сърцевината ми.
Взри се в сивите очи.

Виж ги.
Усети.
Тези искри.
Умрели.

Няма да издържа, поне сега.
Братко, сестро, който и да си.
С болката не ще се боря.
Ще я оставя в мене да пламти.

[scion_of_storm]

Ще се видим там...

Слънчевият ден не попречи ми да кажа
Що е на сърцето мое.
Понечих за онова място да разкажа
Що смятам за свое.

Когато светът изтънява главоломно
Понякога там за отдих аз отивам
За да се освободя от дишането отровно.
И в мрака на пустотата се скривам.

Някой ден, може да се засечем
С вас там.
Ще пием, и ще се весело смеем
Без срам.

Но знайте, че там мъртвите царуват.
Няма връщане назад.
И вихри мътни там бясно лудуват
В безспирен свой парад.

Ще се видим там, някога във времевия ход
Ако душата ви в пустота се е заклела.
Ще станем всички от един и същи клет род
В земята навеки забравена. Туонела.

[Svetyl]

СМЯНА НА СПОМЕНИ
Сграда с прозорци
със замъглени стъкла,
сграда пропита
от болка, тъга...
.
Чакаща някой с огромни машини
просто да мине... просто да мине...
.
Сграда съхранила
във всяка частица
спомен от време прекрасно и ясно.
Сграда оставила
във всяка прашинка
време чудесно, просто чудесно!
.
Руши се... а с нея рушат се мечтите
със нея руши се привидно спокойствие,
спомени падат, падат стените й,
изчезва завинаги нещо със стойност.
.
Подминават я хора, тихо говорят.
Машините знае се утре са тук.
Вратите на сградата ще се затворят,
стените ще паднат със тътенов звук.
.
Ще бъдат погребани спомени стари,
готови ще сме за ново начало.
Но мисъл ужасна умът ще попари,
дорасли не сме за промяна изцяло.
.
Мъглата ще търсим,
погребвайки сигурност.
С лъжа ще сменим
старата искреност.

[Ataegina]

^ Дали сега Никола Вапцаров щеше да пише така?

[SharondenAdel]

^^ Прекрасно е!

[LordZombie]

Северът

Северните вълци ужасно вият
Нощите бели прочистват зората
В ледената ранна утрин крият
Чудесата скрити във душата

Наоколо ледена пустош,красива
Над океана ей я птица дива
Сама лети,тя търси своя път
Сама дири,да намери своя кът

Малка колибка,има сред пустотата
там надежда има за нас двамата
има шанс да се посрещне зората
и сами да си определим съдбата !

[Ulair]

^ Подобряваш си стила ! Браво !

[scion_of_storm]

Теорема

Ще се осмисля отново тази злочеста тема.
Ще се нищи пак и пак тази проклета теорема.

Ветровете нощни носят мислите безброй.
Алеята пуста шепне тихи си слова.
Шумолят дървесните листа – цял рой
Пуста е дори и последната светеща лампа.

Защото е мъртва светлината й.
Като тази на светът, в що живеем.
Не излизат от нея електрически искри
Тези искри, за които ние тъй копнеем.

Тъй ли не разбрахме
Нашето зло проклятие.
Как не осъзнахме
Скритото съзаклятие...

Всички ние, смъртните, сме нетрайни.
Доверяваме се на желания заразни.
Вслушваме се в слова омайни.
И вярваме на обещанията тъй празни.

Нека магменият чук
Потопи в свещена топлина
Изтощените съзнания.
И остави нужната празнина.

Празнина, която всичко жадно ще навек’ погълне.
Теб, мен, нашите скверни мисли, нашите чувства.
После мъгла от смог и сяра вси ще ни прегърне
За да се преродят в безкрая нашите блудства.

[scion_of_storm]

Към всички наши любими народни представители...

- Кебапче или кюфте искате, може би компот?
- Каквото и да е, пак ще пусна за вас вот!

Ама лесно е да си политик
И да владееш медийни конци.
Оръжието ти да е един стик
И лъскави да са твоите коли.

Хей, многонеуважаеми господа
Вие сте нашата интелигенция!
И в празната заседателна зала
Всите сте в дива абсистенция!

Сменяй картата, взимай на другаря липсващ
И гласувай, гласувай ти бързо!
Давай обещания, да ти чуваме гласа тъй писващ
Кюфтета давай, ти, харсъзино!

Хей, хей, хей, хей!
Много неуважаеми господа.
О, да, наш’та интелигенция!
Там, там, в празната зала
Всичките – в такава абсистенция!

В мерцедеса се скрийте от неудобните въпроси
Гледайте иззад тъмните стъкла.
Всеки един от вас боя народен яростно си проси
Да счупим тъмните ви очила.

Всичките, всичките, всичките
Вие, нашата интелигенция.
За шибаните пари, паричките...
Нямате никаква конкуренция!

[scion_of_storm]

Слънцето нивга не е било по-умряло
А облаците - по-мъртви.
Огнището пък отдавна е изтляло
Секнали са всички жътви.

Деца на декаданса скитат
Под призрачна луна.
Поетични, думите прелитат
За да събудят огъня.

Чеда диви на натурализма
Бродят из улиците тъмни.
Ред е на нова, дивна схизма
Кладенецът пак ще се напълни!

Светът отнася се и Другото настъпва.
Символи блестят в утринна роса.
Метафизичното начало в света напъпва.
И с очи там взрени крачат другите деца.

На символизма.
На романтизма.
На всеки различен свят
Носещи техния си цвят.

Слънцето нивга не е било по-живо в очите ни.
А облаците по-хаотични и прекрасни.
В огнището пламтят със сила новите искри
Заразени с надежда, горди и тъй страстни.

[Svetyl]

Приемаш ли критики?

[scion_of_storm]

Да, естествено, защото е пълно с пропуски и пролуки. Споделяй, ще ми е интересно

[scion_of_storm]

Вълк.

Вълкът бродеше сам и с увиснала глава
В ядрото на тъмнината.
Да, този клиширан животински образ.
Взрях се в мъждукащите, замъглени светлини
В лика всечен на гората.

Човешките същества ме изоставиха
Макар да знам, че не искаха това.
И това е клиширано и мелодраматично, знам.
Пътя ми към ултимативното забавиха
На поляната златиста донесоха слана.

Вълкът пристъпва до мен. Крак редом до лапата ще скита.
Гората сгъстява клоните дървесни около сянката една.
Знам, че всичко това ви е смешно. Даже жалко.
Уникалността на самотата обаче за мен ще е открита.
В ковчеже мръсно ще ми бъде донесена новата слана.

И знам, че съм егоистичен. В този си мой свят.
До вълка обаче, тъй различен, ще пропукам тази рамка.
Разбирам и насмешката тъжна на уста, в очите ви.
Знаете, че изградих моята дъга – без мирис, без цвят.
Знайте сега, че и изгубих днес последната си сламка.

Краят на една мелодрама, нека
Завесите се спуснат с пукот и хилеж.
С вълка ще си скитам аз полека
Далеч-далеч от познатата ми хорска гмеж.

[scion_of_storm]

Виж ги, как се усмихват. И се смеят.
Мислейки за свобода.
Погледни ги как плачат, как милеят.
Виж заблудеността.

А после си разтварят шепите
Или пък ги сливат, да се молят.
Взират се с радост в иконите
Които във времето ще ги заколят.

Човечеството е сигурно, че е свободно.
Че диша само, че няма клетки.
А всъщност живее както на Някой му е угодно
И по неговите Велики сметки.

Виж ги, и реши ти какъв си.
Дали ще те отричат, не ще си искан.
Дали ще имаш свещените Искри
И от силата им Велика ще си потискан.

Пътищата са толкова, колкото е безкрая.
И всеки уж е правилен.
Всеки носи чара си, теб ще мигновено омае
А всъщност е лабилен.

Някой ти казват
„Избери
Или умри!”.
Виж, те са глупци.

Но и ти също
В техните очи.
Край, стига спорове.
Кланяй се на тези „Богове”.

[Ulair]

^ А, Scion-е ,нещо много ги претупваш напоследък Нещо ,много хм...тежко някак си звучи. Мисля ,че вложените идеи се разбират , съдържанието е много добро ,ама нещо римите и мелодичността никакви ги няма напоследък
И цялостната композиция на последното ти творение ,нещо ми се вижда объркана...ъхм ,трябва им сериозна редакция !
Всъщност ,горе-долу по колко реда на ден пишеш?

[scion_of_storm]

Кажи кое й е обърканото на композицията според теб, интересно ми е.

Хм, иначе не ги пиша по редове на ден. Като ми дойде музата сядам и ги пиша за 10ина минути

[sgoh]

нещо римите и мелодичността никакви ги няма напоследък

Хубав майтап, brother

[ludspamer]

^Ти май знаеш само да се заяждаш за правописни грешки.Както и да е....
Иначе-браво Сционе, имаш страхотен талант, личи си!Не съм про в тия неща, ама отдалеч си личи, че си знаеш работата

[scion_of_storm]

^ Сгоха имаше предвид, че винаги са ми липсвали, не правописна грешка

[Ulair]

^Всъщност sDoh имаше нещо друго впредвид ,като че ли
Е,няма нужда от толкова критицизъм
едит: ^^ sgoh
едит2: бе тва трябваше да е леко по-нагоре написано

[LordZombie]

Стада

Хора разделени на стада
пасат трева невинно
случи се в древната Елада
краят да посрещнат единно

Магистрала към ада
стълбище към рая
всеки ще изстрада
всички ще посрещнем края

Едни опърлени на клада
други горе в небесата
ражда се надежда млада
нявга да се срещнат стадата

[scion_of_storm]

"Мисъл"

Казват, че вярата крепи душата.
Нека нанеса моя щрих.
Нека разсея плътността на маранята.
Нека завихря своя стих.

Страданието е сила на ума.
На съзнанието, на индивида.
Мъката е величавостта на стила
На живот, побеждаващ дори Темида.

Стига да го преодолееш.
Стига да го вземеш пламтящо в себе си.
Стига за мрака да копнееш.
Стига да бродиш в обречените му земи.

Фокусирай дейността на всяка твоя фибра
Да го приеме и да го обгърне.
Защото по-велико е то дори от Хидра
И в монумент вечен ще те превърне.

И ти ще си над всички Богове.
Над хората и над света.
Мракът ще те притегля. Ще те зове.
И не ще видиш ти мира.

Като се замислиш
Не ти и трябва той.
Стига да го обмислиш
Ненужен ти е и покой.

Ти си вечнобудният
Усетил Повика.
В страданието загубеният
Носещ нему Вика.

[sgoh]

Е,няма нужда от толкова критицизъм

Е що. То си му е като запазена марка. Прочиташ няколко реда и веднага се сещаш "Тва трябва да е сциона". Малко прохождащи поети могат да се похвалят с нещо подобно
Продължавай в същия дух, brother

[scion_of_storm]

Понякога не мога да ти хвана кога си сериозен и кога не
Ако го мислиш, мерси Ако не го - уважавам мнението ти.

[telia]

LordZombie, не ти схващам идеята в последното стихотворение. Обясни.Сционе, що така тромава е станала тая " Мисъл"? Можеш по-добре!

Песен

Понякога времето оставя следите си
върху лицата ни. Изпръхнали от отчаяние
и слабост, винаги безгрешни сме.
И не приемаме ни помощ братска, ни съвети...


Останаха ли хората с лица от горест
истински? На бели платна рисувам
и понякога си мисля, че е лудост
да живея. В свят от бреме.


Поглеждам в огледалото и виждам
не себе си, не теб, а ласката на
последната ни спътница, на болката.
И шепне ми със свити устни, че
не аз съм човекът, когото, уви,
познавах за себе си... За всички други
бях ненужен. Аз още стъпвам...


Понякога се гледам в образ огледален
и си мисля, че греша. И не, о, не!
Не бе за мен светът. Аз не познавам образа отсреща.
И не ми е нужен, щом болката на свято
отчаяние почука на вратата.


Виждам птиците - черни врани
пеят на гроба на още живи войни.
Погребваме се, като мразим себе си
и братята до нас. И вием като кучета,
когато се почувстваме сами,
изгонили и родните си майки със омраза.


Поглеждам се във огледалото и виждам
не себе си, а демон, вплетен в тялото
ми грешно, прокудило дори сърцето си...

[scion_of_storm]

П.А.П.
- 1.3 Симфония

Царството ми наречено е Забравената земя.
Там, където бродя обезумял с чук в ръка.
Ще ви запозная с моята история.
Ще ви представя моята рода мила.

Сестра ми една е Апатията безметежна
Друга пък облечена е в Чернота, небрежна.
Дъщери също имам, скъпи, сиви – две.
Едната Тъга, другата Мъка се зове.

Невеста завихрила ми е съдбата
Очаквайки може би нещо в отплата.
Сивота нейното могъщо име е.
При нея винаги ще ме приеме.

Братята ми са неимоверно силни.
Хаос един се извисява, а пък Ред заслепителний – друг.
Пред тях вси смъртни са безсилни
Отчаянието, нашето малко братче, е бойният им звук.

Ще ме попиташ дал имаме слуги?
Какви слуги, братко. Аз съм най-нисший раб.
Дочуват се понякога моите вопли
И плаче понякога горчиво взорът ми тъй сляп.

Затвори вратата, кога излезеш от тази лудница еретична.
Това не е никаква симфония.
И забрави всички спомени оттук, мисълта нека ти е различна
От тази убийствена какафония.