Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[sgoh]

нещо римите и мелодичността никакви ги няма напоследък

Хубав майтап, brother

[ludspamer]

^Ти май знаеш само да се заяждаш за правописни грешки.Както и да е....
Иначе-браво Сционе, имаш страхотен талант, личи си!Не съм про в тия неща, ама отдалеч си личи, че си знаеш работата

[scion_of_storm]

^ Сгоха имаше предвид, че винаги са ми липсвали, не правописна грешка

[Ulair]

^Всъщност sDoh имаше нещо друго впредвид ,като че ли
Е,няма нужда от толкова критицизъм
едит: ^^ sgoh
едит2: бе тва трябваше да е леко по-нагоре написано

[LordZombie]

Стада

Хора разделени на стада
пасат трева невинно
случи се в древната Елада
краят да посрещнат единно

Магистрала към ада
стълбище към рая
всеки ще изстрада
всички ще посрещнем края

Едни опърлени на клада
други горе в небесата
ражда се надежда млада
нявга да се срещнат стадата

[scion_of_storm]

"Мисъл"

Казват, че вярата крепи душата.
Нека нанеса моя щрих.
Нека разсея плътността на маранята.
Нека завихря своя стих.

Страданието е сила на ума.
На съзнанието, на индивида.
Мъката е величавостта на стила
На живот, побеждаващ дори Темида.

Стига да го преодолееш.
Стига да го вземеш пламтящо в себе си.
Стига за мрака да копнееш.
Стига да бродиш в обречените му земи.

Фокусирай дейността на всяка твоя фибра
Да го приеме и да го обгърне.
Защото по-велико е то дори от Хидра
И в монумент вечен ще те превърне.

И ти ще си над всички Богове.
Над хората и над света.
Мракът ще те притегля. Ще те зове.
И не ще видиш ти мира.

Като се замислиш
Не ти и трябва той.
Стига да го обмислиш
Ненужен ти е и покой.

Ти си вечнобудният
Усетил Повика.
В страданието загубеният
Носещ нему Вика.

[sgoh]

Е,няма нужда от толкова критицизъм

Е що. То си му е като запазена марка. Прочиташ няколко реда и веднага се сещаш "Тва трябва да е сциона". Малко прохождащи поети могат да се похвалят с нещо подобно
Продължавай в същия дух, brother

[scion_of_storm]

Понякога не мога да ти хвана кога си сериозен и кога не
Ако го мислиш, мерси Ако не го - уважавам мнението ти.

[telia]

LordZombie, не ти схващам идеята в последното стихотворение. Обясни.Сционе, що така тромава е станала тая " Мисъл"? Можеш по-добре!

Песен

Понякога времето оставя следите си
върху лицата ни. Изпръхнали от отчаяние
и слабост, винаги безгрешни сме.
И не приемаме ни помощ братска, ни съвети...


Останаха ли хората с лица от горест
истински? На бели платна рисувам
и понякога си мисля, че е лудост
да живея. В свят от бреме.


Поглеждам в огледалото и виждам
не себе си, не теб, а ласката на
последната ни спътница, на болката.
И шепне ми със свити устни, че
не аз съм човекът, когото, уви,
познавах за себе си... За всички други
бях ненужен. Аз още стъпвам...


Понякога се гледам в образ огледален
и си мисля, че греша. И не, о, не!
Не бе за мен светът. Аз не познавам образа отсреща.
И не ми е нужен, щом болката на свято
отчаяние почука на вратата.


Виждам птиците - черни врани
пеят на гроба на още живи войни.
Погребваме се, като мразим себе си
и братята до нас. И вием като кучета,
когато се почувстваме сами,
изгонили и родните си майки със омраза.


Поглеждам се във огледалото и виждам
не себе си, а демон, вплетен в тялото
ми грешно, прокудило дори сърцето си...

[scion_of_storm]

П.А.П.
- 1.3 Симфония

Царството ми наречено е Забравената земя.
Там, където бродя обезумял с чук в ръка.
Ще ви запозная с моята история.
Ще ви представя моята рода мила.

Сестра ми една е Апатията безметежна
Друга пък облечена е в Чернота, небрежна.
Дъщери също имам, скъпи, сиви – две.
Едната Тъга, другата Мъка се зове.

Невеста завихрила ми е съдбата
Очаквайки може би нещо в отплата.
Сивота нейното могъщо име е.
При нея винаги ще ме приеме.

Братята ми са неимоверно силни.
Хаос един се извисява, а пък Ред заслепителний – друг.
Пред тях вси смъртни са безсилни
Отчаянието, нашето малко братче, е бойният им звук.

Ще ме попиташ дал имаме слуги?
Какви слуги, братко. Аз съм най-нисший раб.
Дочуват се понякога моите вопли
И плаче понякога горчиво взорът ми тъй сляп.

Затвори вратата, кога излезеш от тази лудница еретична.
Това не е никаква симфония.
И забрави всички спомени оттук, мисълта нека ти е различна
От тази убийствена какафония.

[SharondenAdel]

Ангел мой

Не си отивай, Ангел мой,
все тъй бъди до мен -
несменна сянка от крило по моето чело.
Ти - черен, верен Ангел мой,
бъди благослован за туй
което предстои и е било.

Проклех те нявга, Ангел мой,
наказах те с любов и ти послушно
и докрай повярва в това
и само чакаш примирен
нехайния ми зов
за да ме слееш с твоята плът, душа и сетива.


Копнеж

Копнея за твоята прегръдка,
за твоята милувка.
Помня как обсипваше ме с целувки,
грижеше се ти за мен.

Със златен ключ бе отключил моето сърце
и после го заключи..
стана то недостъпно за никого..
и остави ме така сама
да копнея за прегрътките ти, за милувките ти.

[LordZombie]

Гълъб

На влюбения гълъб тежката съдба
животът му илюзия в реалността
лети свободно над черната земя
но пленникът чака новата епопея

Крилете му нещат,не мърдат
нямат сила да летят,да пърхат
друга птица весело играе
този гълъб тихичко мечтае

Търси си сродна душа
лети над земята без крила
води го,безмилостна тъга
над полето безутешна мъгла

Гълъб-небесна сянка на смъртта
рядко срещана истинска жертва
гълъб-лети воден само от скръбта
на искрата огнена,опарена жертва

Парка,пролетта краси го
Гълъб,любовта сломи го

[scion_of_storm]

Дракон

Виж този кръг мистичен.
Алената му красота.
Усети този свят различен.
И кървавата му снага.

Стъпи в него и се промени.
Нека избледнеят твоите ириси.
Нека сърцето ти се вкамени.
И обземат те величествени мисли.

Умираш.
Прераждаш се
Велик
Могъщ.

Събуждаш се, незнаещ, с метален вкус
В пастта новоизградена.
Под краката ти-лапи божествен трус
Величавостта ти е възцарена.

Ти си дракон
Преплетен е метал в кръвта
Думата ти е закон
Инкустрирана с мощ е плътта.

Погледни кръга
И се взри в сегашното ти същество.
Насили плуга
Да изоре нивата на ново естество.

Гмурни се в този свят
На мощ и на победи.
Крачи по необозрим бряг
Където важни ще са ТВОИТЕ следи.

[noel_f]

Ставаш все по-добър.

[scion_of_storm]

^Субективно е, всеки решава за себе си

Край

Веригите ще обуславят съдбата.
Почвата ще избухва под краката.
Идва, идва, поредният стон на земята.
Катализатор пряк- естествено, хората.

Небето ще пламти
В черни пламъци.
Земята ще се сгърчи, навеки изсъхнала.
Рохка ще е пръстта на гробовете ни.
Изпръхнала.

Край жесток
За свят безок.
Заслужава го. Че и още.
Да тлеят нашите покварени мощи!

Гробниците ни дано времето ги затрупа
Нека осакатеността се вмъкне в тази хралупа.
Костите ни дано вечно се белеят.
А очите ни безжизнено от кухините нека греят.

[MadHatter]

Небето ще пламти
В черни пламъци.

Не е в твой стил да правиш такива повторения, стегни се малко

[scion_of_storm]

Мозайка

В един ден, изпълнен със слънчеви лъчи
Бродейки по неравни, стръмни улици
Реших да се разпадна аз, мозайката сглобена.
И всяка част от цялостта стана горчиво отделена.

Вятърът помете всяко парче от пъзела
Луната усмихна се, няколко от тях взела.
И за всяка мъничка частица липсваща от мен
Намериха се състрадание и разбиране в този ден.

Минаваха хора
Взимаха от разпиляната мозайка
А новата зора
По-късно тя дошла
Станала е мойта майка.

Събуден, в ново, уж по-добро начало
Взрях се с нови, по-силни очи.
Но сърцето ми дълбоко се бе взряло
Осъзнало, че има части липсващи.

И заплаках аз, под яркожълтото слънце.
За липсата, за загубата горчива.
Укоризнено ме гледаше и синьото небе
Как може да е глупостта ми толкоз дива.

Рухнала, мозайката отново се разпадна
За да не се събере отново, завинаги.
А Владетелката на душите, тъй хладна
Иззе с размах сигурен всички спомени.

[Svetyl]

Абе, чудесна, направо прекрасна идея, но защо така ти се губи ритъма... поработи над това, бих те посъветвал да напишеш някое, което не е толкова изразително и идейно, но пък да е перфектно от към рими и ритъм. След това запазвайки стремежа към рими, усложнявай идеята, докато ги изравниш...

[scion_of_storm]

Хм, може да хвана MadHatterката и заедно да видим какво можем да направим, като имаме време.

[checheguevara]

Очакване


Ти идваш тъй-прекрасен пак

със изгрева на бледата луна.

Невинни, лунни блясъци се крият

в косите ти, с цвета на таз тъма,

която ни обгръща с тебе двама...

И спомени предишни вече няма!

Сякаш за първи път поглеждаш ме така,

за първи път аз хващам твоята ръка

и тези устни с цвят на кръв,

докосвам плахо аз... за първи път...

Прегръщай ме! Не си отивай в този час!

О, влюбвам се отново в тебе аз!

[_Moonshield_]

Behind the Ruins

The soldiers' stars are blinded,
no one feels the win,
but the ruins will remain,
for those who won't believe

The frost will take another victim,
enemy's gun will shoot the last dream.
Should anyone care about them?
The war was needless,
mothers are crumpled, smashed, insaned...
that won't be enough,
for those who won't believe

To hear Mother Tongue is to hear serpent's hiss,
your friend is the enemy.
Survive or die?
The faith is vanished in human's brains,
systematic fear is haunting everyone,
blank spot in the glory history is disgrace

The officers are DEAD,
hundreds soldiers are DOOMED,
hundreds souls will die in AGONY,
hundreds souls will die with HONOUR,
in the uknown...
But the ruins will remain,
for those who won't believe!

[scion_of_storm]

Тука следих донякъде ритъма и го спазих на доста места според мен, благодарности на Наско (Ta'zhal) за оказаната помощ относно сричките енд стъф о.О

Крехки лъжи

„И от небето ще ви гледат
Светци, що нямат греховна плът.”

И ще ви убедено проповядват
Своите тъй светли, тъй чисти идеали.
А пък телата, земята осеяли

Кучета ги в бяс неземен яли.
Гарвани ги дивашката кълвали.

И ще ви напразно обещават
Божествено и свято възнаграждение.
Очите насила ще склопят
За да настане блажено затъмнение?

Душите пък ще са съхранени при
Небесния, силен, всемогъщ Баща.
Кой от вас, заблудени, успя и скри
Призматичната, мрачна истина?

Светлината нам тъй скъпа, тъй мила
Все някога взора заслепява.
Шип отровен тя сладко е забила
Хомота тежък ни насила слага.

Нека...нека сега тръгнем
Към своето заколение.
Нека...нека сведем глави
Наш’то възнаграждение!

Иконите нека забият в нас
Хищните си святи остри зъби.
Да бъде заглушен греховния глас
Защото само лъжи той мълви.

„Те ви лъжат, Бог е само един!
И всяка жена негова дъщеря е
А всяко чадо мъжко – негов син!”

[scion_of_storm]

Бъдеще

Завесите открехнаха се пред тях, онези
Що бяха вече забравили.
Всеки със стъпка уверена в тях навлезе
Всичко нейде изоставили.

Механизирана реалност открива се
Пред изтлялите, безжизнени очи.
Плътта отлива се от техните ръце
Вместо кръв – смазка във вените тече.

Щипци и куки въздуха бясно помитат
Срещу врагове, срещу роднини.
Срещу приятели, срещу любими.
Неуверено мозъчните функции залитат.

„Избрахме този път, за нас сега свещен
На жестокост, на лудост тотална и безумие.
Нямаме против да сме в механичен плен
Приемаме с радост парализа и скудоумие.”

И маслото, смазката във въздуха хвърчи.
На техните близки, на техни братя и сестри.
Мозъчните нерви бавно, сигурно се кристализират.
Дейностите човешки завинаги се стерилизират.

Няма връщане назад, от тази оргия безумна
На ярост и на жестокости нечовешки.
Що за хора, що за нация тъй сляпа и слабоумна
Ще допусне и приеме такива зли грешки?

Реторичен въпрос
С отговор тъй прост...

[Svetyl]

^По-слабо отдавна не си писал. В опита си да кажеш много, с много думи, с много изрази, губиш ритъм, рими, дори идея в някои моменти.

[Tymbak]

eto ne6to i ot men


Вълчи глад Щом мрак се спусне над града и луната се иэдигне в небесата се спускам в тарсене на кръв човешка.Бродеики иэ улиците тъмни в ноща тарсейки своята жертва гладът эа кръв и плът да эадоволя.Сладаста да впия эъбите си в нечия чужда плът по-силна става с всеки следващ път. припев
жажда эа кръв
жажда эа човешки живот
жажда утолима само счужда плат
Валчи глад Стоя в ноща облян с чужда плът и гледам палната луна и энам че сам обречен эа винаги на самота.Проклет да бъда роб на нуждата ми эа чужда плът.Слънцето иэгрява на хориэонта и мракът постепенно эаляэва.Приспивайки вълкът в мен сам в очакване на следващата нощ жаждата пи да се эавърне. припев жажда эа кръв
жажда эа човешки живот
жажда утолима само счужда плат
Валчи глад

[scion_of_storm]

^ Давай първо правописа, после другото...

Нишка

„Моля...не им казвай.”
Защо?
„Не им го показвай...”
Ще го.

Стъпалата танцуваха
По стъкления, призрачен гол под.
Сетивата бушуваха
Докато намирах тайния вход.

Само Те щяха да ме разберат
И мен самия, чистия Аз, да изберат.
В замяна – само мойта крехка плът
За да поема и аз по Техний път.

Вратата отвори се зловещо
Изведнъж стана доста горещо.

„Смъртен дошъл е на порти
Мъртви. Що дириш, клети, тук?”

„Дошъл явно е и моят час
Да се присъединя към вас.”

Смях.

„Ритуалът, тогаз, знаеш го добре ти
Давай, ще следят зорко наши очи.”

Със замах яростен разкъсах плътта.
С мръсотията смеси ми се кръвта.
Началото бе това на ритуала
Що Тъма бе изкусно изтъкала.

„Кимваме ний с възхита в очи кухи и мъртви
Отдавна по-смел не бяхме съзирали в тез жътви.”

Раздрах още кожата, очите, сетивата
Знаейки какво ще получа, за мен, в отплата.
Само тук щях да бъда разбран.
Пренесен в мрачен и зловещ блян.

„Готов ли си на най-тънкий
Косъм да се смело обесиш?
После съзнанието си над
Ръба на света да овесиш?”

Направих го, и крещях в болка безумна
Дробове, всичко живо запали се, лумна
Дъх последен отцеди се от туй създание
Метна се през ръба световен едно съзнание.

„Ние, що нямаме име навеки
Приветстваме те при нас
Ще имаш ти нашия ням глас.”

Входът тъмен зад мен се затвори.
Живото вътре пък спря да се бори.

Без повече стъклени подове
Без призрачни стаи.
Сърце мъртво, що нямаш Богове
Ти...ти си там трай!

[Svetyl]

^Йеее

[scion_of_storm]

О.о?

[Svetyl]

Малко възвишено ми идва на моменти, но ми харесва.

[scion_of_storm]

Прекъснат.

В хаос изражда се
Мъртвороденото дете на днешни времена.
В стомана обгражда се
Страдалата, вече безразлична сърцевина.

Крайници, органи, мускули - атрофират.
Центровете изгасват един по един.
Очи към външното се търсейки взират
Ала врагът вътрешен е и незрим.

Плач за помощ отчаяно прозвучава
Макар и мъртво, плаче тъй горчиво то.
Обречен е той на страшната забрава
Затиснат, лежащ във лоното времево.

Шибат въздуха отровен около него
На убийците крилата мрачни, тъмни.
Помръква все повече мъртвото му Его
Утрото без детето зло ще осъмне.

Леш и зловоние остават като спомен тъжен, сетни
Щом разяден е жестоко мъртвородений плод.
А тези, що разбрали са посланията, навек' заветни
Плачат тихо и неутешимо под небесний свод.