Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[SharondenAdel]

Ангел мой

Не си отивай, Ангел мой,
все тъй бъди до мен -
несменна сянка от крило по моето чело.
Ти - черен, верен Ангел мой,
бъди благослован за туй
което предстои и е било.

Проклех те нявга, Ангел мой,
наказах те с любов и ти послушно
и докрай повярва в това
и само чакаш примирен
нехайния ми зов
за да ме слееш с твоята плът, душа и сетива.


Копнеж

Копнея за твоята прегръдка,
за твоята милувка.
Помня как обсипваше ме с целувки,
грижеше се ти за мен.

Със златен ключ бе отключил моето сърце
и после го заключи..
стана то недостъпно за никого..
и остави ме така сама
да копнея за прегрътките ти, за милувките ти.

[LordZombie]

Гълъб

На влюбения гълъб тежката съдба
животът му илюзия в реалността
лети свободно над черната земя
но пленникът чака новата епопея

Крилете му нещат,не мърдат
нямат сила да летят,да пърхат
друга птица весело играе
този гълъб тихичко мечтае

Търси си сродна душа
лети над земята без крила
води го,безмилостна тъга
над полето безутешна мъгла

Гълъб-небесна сянка на смъртта
рядко срещана истинска жертва
гълъб-лети воден само от скръбта
на искрата огнена,опарена жертва

Парка,пролетта краси го
Гълъб,любовта сломи го

[scion_of_storm]

Дракон

Виж този кръг мистичен.
Алената му красота.
Усети този свят различен.
И кървавата му снага.

Стъпи в него и се промени.
Нека избледнеят твоите ириси.
Нека сърцето ти се вкамени.
И обземат те величествени мисли.

Умираш.
Прераждаш се
Велик
Могъщ.

Събуждаш се, незнаещ, с метален вкус
В пастта новоизградена.
Под краката ти-лапи божествен трус
Величавостта ти е възцарена.

Ти си дракон
Преплетен е метал в кръвта
Думата ти е закон
Инкустрирана с мощ е плътта.

Погледни кръга
И се взри в сегашното ти същество.
Насили плуга
Да изоре нивата на ново естество.

Гмурни се в този свят
На мощ и на победи.
Крачи по необозрим бряг
Където важни ще са ТВОИТЕ следи.

[noel_f]

Ставаш все по-добър.

[scion_of_storm]

^Субективно е, всеки решава за себе си

Край

Веригите ще обуславят съдбата.
Почвата ще избухва под краката.
Идва, идва, поредният стон на земята.
Катализатор пряк- естествено, хората.

Небето ще пламти
В черни пламъци.
Земята ще се сгърчи, навеки изсъхнала.
Рохка ще е пръстта на гробовете ни.
Изпръхнала.

Край жесток
За свят безок.
Заслужава го. Че и още.
Да тлеят нашите покварени мощи!

Гробниците ни дано времето ги затрупа
Нека осакатеността се вмъкне в тази хралупа.
Костите ни дано вечно се белеят.
А очите ни безжизнено от кухините нека греят.

[MadHatter]

Небето ще пламти
В черни пламъци.

Не е в твой стил да правиш такива повторения, стегни се малко

[scion_of_storm]

Мозайка

В един ден, изпълнен със слънчеви лъчи
Бродейки по неравни, стръмни улици
Реших да се разпадна аз, мозайката сглобена.
И всяка част от цялостта стана горчиво отделена.

Вятърът помете всяко парче от пъзела
Луната усмихна се, няколко от тях взела.
И за всяка мъничка частица липсваща от мен
Намериха се състрадание и разбиране в този ден.

Минаваха хора
Взимаха от разпиляната мозайка
А новата зора
По-късно тя дошла
Станала е мойта майка.

Събуден, в ново, уж по-добро начало
Взрях се с нови, по-силни очи.
Но сърцето ми дълбоко се бе взряло
Осъзнало, че има части липсващи.

И заплаках аз, под яркожълтото слънце.
За липсата, за загубата горчива.
Укоризнено ме гледаше и синьото небе
Как може да е глупостта ми толкоз дива.

Рухнала, мозайката отново се разпадна
За да не се събере отново, завинаги.
А Владетелката на душите, тъй хладна
Иззе с размах сигурен всички спомени.

[Svetyl]

Абе, чудесна, направо прекрасна идея, но защо така ти се губи ритъма... поработи над това, бих те посъветвал да напишеш някое, което не е толкова изразително и идейно, но пък да е перфектно от към рими и ритъм. След това запазвайки стремежа към рими, усложнявай идеята, докато ги изравниш...

[scion_of_storm]

Хм, може да хвана MadHatterката и заедно да видим какво можем да направим, като имаме време.

[checheguevara]

Очакване


Ти идваш тъй-прекрасен пак

със изгрева на бледата луна.

Невинни, лунни блясъци се крият

в косите ти, с цвета на таз тъма,

която ни обгръща с тебе двама...

И спомени предишни вече няма!

Сякаш за първи път поглеждаш ме така,

за първи път аз хващам твоята ръка

и тези устни с цвят на кръв,

докосвам плахо аз... за първи път...

Прегръщай ме! Не си отивай в този час!

О, влюбвам се отново в тебе аз!

[_Moonshield_]

Behind the Ruins

The soldiers' stars are blinded,
no one feels the win,
but the ruins will remain,
for those who won't believe

The frost will take another victim,
enemy's gun will shoot the last dream.
Should anyone care about them?
The war was needless,
mothers are crumpled, smashed, insaned...
that won't be enough,
for those who won't believe

To hear Mother Tongue is to hear serpent's hiss,
your friend is the enemy.
Survive or die?
The faith is vanished in human's brains,
systematic fear is haunting everyone,
blank spot in the glory history is disgrace

The officers are DEAD,
hundreds soldiers are DOOMED,
hundreds souls will die in AGONY,
hundreds souls will die with HONOUR,
in the uknown...
But the ruins will remain,
for those who won't believe!

[scion_of_storm]

Тука следих донякъде ритъма и го спазих на доста места според мен, благодарности на Наско (Ta'zhal) за оказаната помощ относно сричките енд стъф о.О

Крехки лъжи

„И от небето ще ви гледат
Светци, що нямат греховна плът.”

И ще ви убедено проповядват
Своите тъй светли, тъй чисти идеали.
А пък телата, земята осеяли

Кучета ги в бяс неземен яли.
Гарвани ги дивашката кълвали.

И ще ви напразно обещават
Божествено и свято възнаграждение.
Очите насила ще склопят
За да настане блажено затъмнение?

Душите пък ще са съхранени при
Небесния, силен, всемогъщ Баща.
Кой от вас, заблудени, успя и скри
Призматичната, мрачна истина?

Светлината нам тъй скъпа, тъй мила
Все някога взора заслепява.
Шип отровен тя сладко е забила
Хомота тежък ни насила слага.

Нека...нека сега тръгнем
Към своето заколение.
Нека...нека сведем глави
Наш’то възнаграждение!

Иконите нека забият в нас
Хищните си святи остри зъби.
Да бъде заглушен греховния глас
Защото само лъжи той мълви.

„Те ви лъжат, Бог е само един!
И всяка жена негова дъщеря е
А всяко чадо мъжко – негов син!”

[scion_of_storm]

Бъдеще

Завесите открехнаха се пред тях, онези
Що бяха вече забравили.
Всеки със стъпка уверена в тях навлезе
Всичко нейде изоставили.

Механизирана реалност открива се
Пред изтлялите, безжизнени очи.
Плътта отлива се от техните ръце
Вместо кръв – смазка във вените тече.

Щипци и куки въздуха бясно помитат
Срещу врагове, срещу роднини.
Срещу приятели, срещу любими.
Неуверено мозъчните функции залитат.

„Избрахме този път, за нас сега свещен
На жестокост, на лудост тотална и безумие.
Нямаме против да сме в механичен плен
Приемаме с радост парализа и скудоумие.”

И маслото, смазката във въздуха хвърчи.
На техните близки, на техни братя и сестри.
Мозъчните нерви бавно, сигурно се кристализират.
Дейностите човешки завинаги се стерилизират.

Няма връщане назад, от тази оргия безумна
На ярост и на жестокости нечовешки.
Що за хора, що за нация тъй сляпа и слабоумна
Ще допусне и приеме такива зли грешки?

Реторичен въпрос
С отговор тъй прост...

[Svetyl]

^По-слабо отдавна не си писал. В опита си да кажеш много, с много думи, с много изрази, губиш ритъм, рими, дори идея в някои моменти.

[Tymbak]

eto ne6to i ot men


Вълчи глад Щом мрак се спусне над града и луната се иэдигне в небесата се спускам в тарсене на кръв човешка.Бродеики иэ улиците тъмни в ноща тарсейки своята жертва гладът эа кръв и плът да эадоволя.Сладаста да впия эъбите си в нечия чужда плът по-силна става с всеки следващ път. припев
жажда эа кръв
жажда эа човешки живот
жажда утолима само счужда плат
Валчи глад Стоя в ноща облян с чужда плът и гледам палната луна и энам че сам обречен эа винаги на самота.Проклет да бъда роб на нуждата ми эа чужда плът.Слънцето иэгрява на хориэонта и мракът постепенно эаляэва.Приспивайки вълкът в мен сам в очакване на следващата нощ жаждата пи да се эавърне. припев жажда эа кръв
жажда эа човешки живот
жажда утолима само счужда плат
Валчи глад

[scion_of_storm]

^ Давай първо правописа, после другото...

Нишка

„Моля...не им казвай.”
Защо?
„Не им го показвай...”
Ще го.

Стъпалата танцуваха
По стъкления, призрачен гол под.
Сетивата бушуваха
Докато намирах тайния вход.

Само Те щяха да ме разберат
И мен самия, чистия Аз, да изберат.
В замяна – само мойта крехка плът
За да поема и аз по Техний път.

Вратата отвори се зловещо
Изведнъж стана доста горещо.

„Смъртен дошъл е на порти
Мъртви. Що дириш, клети, тук?”

„Дошъл явно е и моят час
Да се присъединя към вас.”

Смях.

„Ритуалът, тогаз, знаеш го добре ти
Давай, ще следят зорко наши очи.”

Със замах яростен разкъсах плътта.
С мръсотията смеси ми се кръвта.
Началото бе това на ритуала
Що Тъма бе изкусно изтъкала.

„Кимваме ний с възхита в очи кухи и мъртви
Отдавна по-смел не бяхме съзирали в тез жътви.”

Раздрах още кожата, очите, сетивата
Знаейки какво ще получа, за мен, в отплата.
Само тук щях да бъда разбран.
Пренесен в мрачен и зловещ блян.

„Готов ли си на най-тънкий
Косъм да се смело обесиш?
После съзнанието си над
Ръба на света да овесиш?”

Направих го, и крещях в болка безумна
Дробове, всичко живо запали се, лумна
Дъх последен отцеди се от туй създание
Метна се през ръба световен едно съзнание.

„Ние, що нямаме име навеки
Приветстваме те при нас
Ще имаш ти нашия ням глас.”

Входът тъмен зад мен се затвори.
Живото вътре пък спря да се бори.

Без повече стъклени подове
Без призрачни стаи.
Сърце мъртво, що нямаш Богове
Ти...ти си там трай!

[Svetyl]

^Йеее

[scion_of_storm]

О.о?

[Svetyl]

Малко възвишено ми идва на моменти, но ми харесва.

[scion_of_storm]

Прекъснат.

В хаос изражда се
Мъртвороденото дете на днешни времена.
В стомана обгражда се
Страдалата, вече безразлична сърцевина.

Крайници, органи, мускули - атрофират.
Центровете изгасват един по един.
Очи към външното се търсейки взират
Ала врагът вътрешен е и незрим.

Плач за помощ отчаяно прозвучава
Макар и мъртво, плаче тъй горчиво то.
Обречен е той на страшната забрава
Затиснат, лежащ във лоното времево.

Шибат въздуха отровен около него
На убийците крилата мрачни, тъмни.
Помръква все повече мъртвото му Его
Утрото без детето зло ще осъмне.

Леш и зловоние остават като спомен тъжен, сетни
Щом разяден е жестоко мъртвородений плод.
А тези, що разбрали са посланията, навек' заветни
Плачат тихо и неутешимо под небесний свод.

[scion_of_storm]

Звезди и мрак

Усамотена и спокойна е тази нощ.
Само аз – и дъщерицата моя мила.
Не ти трябва сега каква и да е мощ
Под крилото опашчицата се е свила.

Далеч е светлината, пулсираща и толкоз ясна.
Но усещам я с всяко туптене на сърцето.
Решавам в тъмното нечия друга дума да драсна
Гледайки замислено в тъмнината на небето.

Спътничката ми пък нейде пак тихичко блуждае
Загубена в мътните си, свои далечни светлини
Все някой за всеки един от нас напук ще нехае
Но ще преодоляваме заедно спомени болезнени.

Вълчица сияеща пък нейде, надявам се, скита
С усмивка жизнерадостна на лицето светло.
Нощта при мен пристига, с оглавена свита
Иде ми да разчупя света с призрачно длето.

Другите звезди от съзвездието ми свещено
Разпиляни са някъде, из земите световни.
Знаят, че от мен на тях винаги е простено
И ще се борим заедно с проблемите злобни.

Толкова далеч, а всъщност толкова са близко.
С тях възвишено е Тук, няма нищо низко.

[Helloweencheto]

Iron Maiden-04.06.07 Live In Sofia!
Наемам се с нелеката задача да опиша с думи нещо, което не може да се опише без да се почувства със сърцето! Беше 27 февруари, студен, зимен ден... Валеше сняг, аз вървях, прибирах се от училище и слушах Dream of mirrors... Телефонът звънна... Беше най-добрата ми приятелка, викаше неистово, нищо не разбрах, само чух, чух свещената дума, чух с ушите... МЕЙДЪН ще идват!!! Брат ми заминаваше след 2 седмици за Сърбия, а аз нямаше как да отида с него! Вървях по улиците като пияна! Щяха да ме блъснат няколко коли... Едва, едва се дотътрих да нас... Влезнах и с отключването на вратата почнах да плача... Сълзите ми се стичаха като река и заливаха всичко наоколо... През сълзи се обадих на брат ми, а той вече знаеше! Започна едно велико, ВЕЛИКО чакане! Дойде и 7 март - денят на билетите! Аз бях на училище и брат ми се обади и ми каза, че са ги взели, изпаднах в истерия, цялото училище разбра, че имам билет! Вървях по коридорите като луда и виках... После чаках, чаках, чаках! Всеки ден си лягах и ставах с мисълта за 4 юни! Всяка вечер се молех да дойде по-скоро! Дните летяха, летяха и докато се усетя, вече беше 3 юни! Седях и си мислех, тоест опитвах се да осмисля идеята, че на другия ден ще видя част от живота си, от сърцето си, една неделима част от мен, която бе подарена на МЕЙДЪН още в първата секудна, в която чух dream of mirrors! И по ирония на съдбата слушах точно тази песен и точно в този момент си мислех и се молех да видя НЯКОГА Мейдън и се оказа, че ще ги видя... Легнах си! Беше 3 срещу 4! Лежах в леглото! В 6 трябваше да стана, бях на училище! Но кой ти мисли за сън! Станах, облякох се, сложих си с треперещи ръце блузата и медальона на Мейдън и тръгнах,като дори си забравих якето от вълнение! Едва издържах училището като сметнем, че ме изгониха от половината часове, защото не внимавах! Прибрах се... Седнах на земята и пуснах уредбата! Сълзите отново потекоха... Дойде мигът, МОЯТ МИГ! Брат ми каза, че е ВРЕМЕ да тръгваме! Завих се с великобританското знаме, което Брус развява на the trooper и тръгнахме! Гледах по улиците море от метъли с фланелки на Мейдън, гледах и плакатите на тях с големи букви пишеше IRON MAIDEN, но все още не вярвах, че може да е истина... Хванахме някакъв трамвай и стигнахме най-после до стадиона, след проверки и мъки най-после бяхме ВЪТРЕ!!! Минаха Ахат, мина и Лоран, която честно да си призная не ми правеше впечатление, за разлика от на повечето хора, по простата причина, че вече бях тотално откачила, за да мисля за нея! Стана 9 без 5, погледнах към небето и си помислих "Боже, аз съм тук, аз съм при тях, след броени секунди ще ги чуя, след броени секунди ще ги видя! Благодаря ти, че ме дари с това щастие!" И дойде, Господи, дойде МИГЪТ! Те запяха... Никога, АМА НИКОГА няма да забравя този миг! Аз все още седях като в несвяст и дори нямах сили да се зарадвам напълно, имах чувството, че нещо вътре в мен се променя... Дойде и преломният за мен момент FEAR OF THE DARK! Брус запя, а 30000-ния стадион скандираше "ООООООООООО"! Нямам думи! Именно тук почнах да плача неистово... Беше вярно, това бяха ТЕ, аз бях там, в този миг аз осъзнах нещо, аз осъзнах, че мечтите се сбъдват, аз осъзнах, че няма невъзможни неща, аз осъзнах, че съм най-щастливия човек на света! Това е един от най-важните мигове за мен, той върна смисъла на живота ми, накара ме отново да повярвам в красотата му... Беше невероятно,един от най-емоционалните мигове в целия ми живот! Но всяко хубаво нещо си има и своя край! Свърши се, прожекторите загаснаха, те си отидоха, но остана една истинска публика, която Брус бе чакал 25 години... Всички бяха въодушевени, засмени, шушукаха си, говореха, викаха, смееха се! Аз седях! Като скована! Мислех си, бях дълбоко вглъбена! Завих се със знамето и само вървях, тълпата завика NO MORE LIES! Аз извадих последните си сили и запях с пълно гърло... Вървяхме... Качихме се на някакъв трамвай! Обаче по едно време той спря! И май ни казаха нещо от рода на да слизаме не знам какво си! Но мен не ме интересуваше, вървяхме, вървяхме без посока, не знаехме къде сме... Стигнахме до някакъв супер маркет и си взехме вода, този розов девин като го видя и се за 4 се сещам! Отпих няколко глътки, но дори не бях жадна... Устата ми беше пресъхнала от викане, не можех да дишам добре, но това не ме интересуваше! Продължихме да вървим... Нямаше таксита... Най-накрая намерихме едно и се качихме, стигнах си вкъщи! Брат ми си легна, беше на изпит!Нямаше с кой да споделя всичко, което бушуваше в мен! Седнах на леглото по турски и отново започнах да плача! От болка, но и от радост, от тъга, но и от щастие от вълнение, че се е сбъднала една от най-големите ми мечти, от благодарност, че МЕЙДЪН са ми върнали изгубения живот... Така плаках цяла нощ и стана 6, беше време да ходя на училище, аз не се бях събличала, бях си с дрехите от концерта... Тръгнах, беше студено, аз бях само по тениска, но не чувствах нищо, нито студ, нито утринното слънце, което нежно огряваше заранта!Чувствах нещо много странно,някаква уникална радост и удовлетворение, но и малко тъга, че всичко вече е свършило! Стигнах в училище и не спирах музиката, никога няма да забравя как ме изгониха от час, защото съм изглеждала ужасно зле!Но мен не ми пукаше, аз седях и гледах в точка! Бях побъркала всички, те знаеха, че ще съм там, та аз им го говорех месеци наред! Очакваха като отида да започна да разказвам! Но аз мълчах! Те питаха толкова ли беше зле, аз само продумах с безмълвен глас: "АЙРЪН МЕЙДЪН ми върнаха живота" и се просълзих! Те замълчаха, не ме попитаха нищо повече! Очите ми говореха повече от всякакви думи! И до ден днешен всяка вечер си лягам, поглеждам плаката на МЕЙДЪН и се моля да ги видя отново и тази магия, този приказен сън да се повтори... Все пак мечтите са безплатни, а надеждата умира последна! Никога, никога няма да забравя 4 юни, винаги в сърцето ми ще има една малка частица, отредена за този ВЕЛИК ден, ще го разказвам и на децата, и на внуците си... Дори сега, докато пиша и си спомням в детайли, пак плача... Господи, дано да дойдат отново!!!

Не се стряскайте от дължината...

[Aggressive Perfe...]

Секунда
------------

Секундата е дар от Бога
велика, мощна, вечна сила
Пред смъртната присъда, преди гроба
Минутата е толкоз мила...!

Не пропилявай дългата секунда!
Гони живота с всеки миг
За него вечно ти бори се
Съдбата посрещни на щик!

Живей секунда за секунда
останалото е лъжа
Съдба, Бог, орис - зла заблуда!
Истината е сега!


...бла бла бла, уоооотевър

[scion_of_storm]

"посрещни на Щик", надявам се, защото шик ми звучи някак друго :Д

Можеш още да я развиеш може би, иначе..не очаквах от теб такова нещо

[scion_of_storm]

1.3.R.

„Всички се стремим да намерим себе си.
Като го направим – всички ни боли.”

Беше тъмно, мрак отвътре и отвън.
В дебри на съзнанието лутах се.
Що чух вътре – на стомана тихий звън
Или пък плач на безпомощно дете?

Нито едно от двете.

Плесен, мухъл, всичко изпустяло.
Надвиснали зъбери на лудостта.
Всичко без бой сетен се поддало
И гмурнало в на мрак злостен пастта.

Път осеян с ларви; чакат метаморфоза.
Дълбини отворени към непозната земя.
Крачки утихват, застинала поза.
Това бях аз в самия себе си, същност болна.

„Не можеш да узнаеш всичко за себе си
Глупак смъртен, та това ще те покоси.
Такъв е и цял родът злочест човешки
Изпъстрен с всебройни недостатъци.”

„Искам...да...знам.
Та това тук съм самият аз.
Не ще се предам
И ще намеря от вси излаз.”

„Същество малоумно, толкоз ли си заслепено
И глухо в неосведомеността си.
Зверчето диво във вас не ще бъде укротено
А растежът му зъл ще се ускори.”

Спуках ларва една, после втора, трета.
Дума произнесох, в горест заклета.
Ръцете си сетни, мръсни от грях грозен, разпрострях
И тънката мембрана на съзнанието разкъсах.

Гласът по друг начин зазвуча,
Откривайки безброй обещания.

„Що пищи ти във ума?”

„Да разкъсам диво плътта...”

„Що напев отровен носи във кръвта?”

„Вечна господарка моя – Лудостта!”

Тих кикот, около мен леговището
На проклети създания се могъщо разтресе
„Вече друго ще ти бъде прозвището!”
И съзнанието ми в нов поток се унесе.

[scion_of_storm]

Нужда

Имам нужда

Да разбия ритъма
На живота, на
Тази рутина.

Оковите оставят
Тези рани
Резките възпалени
Във плътта.

Ключът обаче
В мен не е.
Взеха го преди
Ала кажи кога?

Кажи ми, моля, после, и
Защо така е?
Угаси пак моите искри
Съществото...лае.

Имах нужда,
Братко, сестро.
Ала няма я сега.
"Преди" - изкрещи кога?

Символите под плътта
И те крещят силно
Тази побъркана река
В съзнание безсилно.

Всичко е равносилно
На лъскава клетка.
Как искам обаче аз
Нея смело да строша...

****

Гипсът строших
В парче се скрих.
И в безсмъртна клада
Пея хаотичната балада.

Сред стените бели
Крещях и писъци надавах.
Живяха в мен Умрели
Ръцете ми им подавах.

Тези проклети
Червени грозни линии.
Така издайнически.
Бръкни навътре. Убий ги.

Но аз ги разширявам
Ох, колко са сладостни.
И тази песен, що ще напявам
Освобождава призраци.

Ръка в ръка
Кръв до кръвта
Дори и без вода
Ще успея да се удавя.

А след мен тези
Линии ще блещукат
Ще се усмихват Онези
От своя ален тъмен кът.

[LordZombie]

Лунни Сенки

Крача срамежливо из полето
щурците тихичко присвирват
гледам страхливо към небето
звездите тихичко пришепват

В нощи,красиви като тази
някъде се скитам из мечтите
В нощи,толкова специални
някъде се губя сред звездите

Прелесттна луна,ех нямам думи
времето минава,под нощта дива
Странна тъма,диря те по тези друми
спомена остава,луната го прикрива

Лунни сенки,прелест и разкош
Лунни сенки,диви и омайни
Лунни сенки,краткотрайни
Лунни сенки,лека нощ !

[Twilightfall]

Супер брутален текст, който писах преди време -> ;Д

Няма заглавие

They were four black whores
Who were accused of witchcrafting
When the witchhunters found them
They brought them in a house
In dark, and long forgotten forests, far, far away...

The first one was pregnant
And the tormentors ripped her belly
And fucked her unborn child with a sword
In front of her eyes

The head of the second one
were putted between two boards
And whem they starrted to hammering
Her tooths pierced all of her mouth
And her brain came out from her ears

The third`s breasts were break off
And they play football with the first one
The second were putted inside her ass
At the end of the game
They made her eat a rat, and spilled
lubricating oil inside her mouth
Then they burned her at slow fire

The last one were tortured with 'The boot'
Then putted her in an 'Iron Maiden'
When her blood came out
They drunk it, and feast on it all...

[MadHatter]

Човече, с какъв ум го постна това?

[Twilightfall]

Що, к'во му има? :Д
Ясно е че е за та*ак...