Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[noel_f]

Магично

Той стоеше винаги там - под брезовите клони.
Винаги облегнат, винаги очакващ, замислен.
Той чакаше я
вечно там,
на място тайно,
магично.

Очакваше я със любов дълбока, млада, чиста.
Любовта му бе искрена, младолика, голяма.
В мислите му тя
само бе -
винаги нежна,
магична.

Срещите техни - празник на радостта и любовта.
Обичта - неповторима, мечтата - безгранична.
Бъдещето бе
красиво,
и утре все така
магично.

Но краят жесток и тяхната любов не пропусна.
Той отиде си толкова бързо, неусетно, изведнъж.
И тя не видя
го вече.
И рухна света им
магичен.

Винаги, когато мине по главната улица,
тя със болка вижда го - там под брезовите клони.
Но него вече
няма го.
Умря чувството
магично.

[scion_of_storm]

^Постройката ми допада

------

Гнезда от паяжина

Кукувице, свий ти своето гнездо
В нишата на умряло същество.
Остави паяжината с нишки да говори
Остави ключът вратата сляпо да затвори.

Избяга ми извезаната безкрайност
И се събудих безцветен в многоцветността.
Защо сивото се крие в своя си потайност
И подтиква ме отново Нея някак да открия?

Взех игли на прозиращата отрекаемост
И съградих нови паяци с техните отрочета.
Взех въже невидимо и скитах по мъртъв мост
Опитвайки се от празна книга нещо да прочета.

А грачещата милувка на кукувица гарванова
Се извиси в струните на един изтерзан нов Аз.
Паяжините засияха в умосриваща супернова
По тънките им линии просмука се усмиряващ газ.

Кукувице, предоставям място за твоите похождения
И ти давам празната си светлотъмна любов.
В съзнание мъртво има място за твои похождения
Нали дадох ти смело вечен мрачеещ покров?

[noel_f]

A lonely palm tree -
the aged summer umbrella
of the sea sunset.

[scion_of_storm]

Свят

Бездушни облаци гледката
С тишина заглушават.
От ръба на клетката
Ръце излезли засияват.

Сечивото на мътни течения
Срязва ги безмилостно.
Ръжен на жестоки томления
Всичко е толкова просто.

Виж колоните на Суетата
Как извисяват се над
Смачкани ръце по земята.
Изпитват Онзи глад.

Сляп усети стълбовете на Края
Как опората на света клет са.
Мислиш ли, че ще стигнеш Безкрая
Като ръцете ти в клетка лежат?

Бездушни облаци в небе тлеят
Убивайки хиляди сиви души.
Лешояди над тях грозно пеят
Маранята трепти ли, трепти.

[LordZombie]

Slayer

Part One : The Burial of Mephisto

From the dephts of Hell a demon called Slayer terrorized even the most horrible creatures.The evil overlord of Sirenia Arkghost tried to stop him but alas his efforts were crushed by the mear touch of Slayer.The evilest of all demons Lucifer started gathering an army of powerfull warriors and soon he was going to attack.Slayer's might increased due to the many battle's he had won.Once while he was walking in the forest of doom he encountered one of the most powerfull enemies - Mephisto.
Mephisto looked at Slayer and said :
-Surrender now or suffer the horrible consequences !
Slayer looked him right in the eyes and replied :
-Your past glory will become my future might !
The battle had began.Slayer's warriors were outnumbered by Mephisto's but they were stronger.As the battled raged on Mephisto's soldiers surrendered.Slayer bashed Mephisto with his enchanted warhammer and turned him to stone.Who can stop this terrible overlord ...



Part Two : Attack of the Cursed

After the glorious victory Slayer and his army headed towards the place of the ultimate battle - The Valley of the Damned.But before they reach the valley they had to go through the dark forest of fear.Little did they know that Azazel one of the greatest demons was waiting them.As they were passing the forest Slayer heard a voice whispering :
-Fear me...fear me...
After a couple of seconds Azazel jumped from the ground and broke one of Slayer's horns.That was a fatal mistake,breaking his horn only released his full wrath and he started bashing everything with his mighty warhammer.Azazel was crushed like a bug and was turned into stone just like Mephisto.Slayer continued his road undefeated and stronger than ever...


Part Tree : Satan's Here

After Slayer defeated so many both strong and weak enemies his power had grown.This meant only that it's time for the final battle.Slayer was going to have to face the ruler of the underworld - Lucifer.When Slayer reached the Valley of the Damned it was all quiet.It was too quiet which meant something awfull was about to happen.In seconds the ground started shacking and it exploded.From it hell spawns and treacharous warriors started appearing from the deepest depths of Hell.Satan hadn't even begun to show his real power.Slayer was respected by Lucifer's might and didn't spare any resourses to fight.The battle went by for four weeks and at the end,Slayer's army was no more.He left alone and Satan's warriors kept on coming.Lucifer decided to finish his opponent so he attacked him with his fire breath.Slayer was turned to ashes.That proved who is the real master of Hell...

Знам,че не е кой знае колко оригинално или майсторски написано,знам и че имам правописни грешки,но се надявам да ви хареса,поне замисъла

[Twilightfall]

Това трябва да е разказ, в които героите/местностите носят имена на метъл групи/албуми/етц., така ли?

Мефисто не беше ли някакъв от Warcraft?

[LordZombie]

Ами нещо такова

Не, Mephistopheles (а.к.а Mephisto) is one of the chief demons of European literary tradition.

[scion_of_storm]

От Диабло е, всъщност, и да - доста използван в литературата. Имаш мноооооого да го оправяш според мен, освен грешките и историята е някак кратка, необработена, звучаща дори наивно на места.

-------------------

Безименно

Нека гордо като умра се обърне моят гроб
Че част съм от на Глупци дълъг род.
Така заслужава да умре на Суетата роб
Гниещ отвътре като Адски плод.

Нека смели надигнат се три отрови
Щом от сцената изчезне главния актьор.
И в стегнати, месингови окови
Замре той с неговия егоистичен декор.

Нека с писък крещят Музите на лудостта
Щом положено бъде тялото му в пръстта.
И камбани в нощния ден щастливо звънко бият
Докато червеи в гроба плътта с възторг рият.

Че храна за червеи, плевел-бурен съм аз в душата
И за земен живот тази съдба тъмна ще е отплата.
Вдигнете чаши с усмивка за отпътуващия Позор.
Актьорът глупашки смешен заминава...със своя декор.

[scion_of_storm]

Череша

Всеки път май в сънищата
Си умирам.
Разчупвам постройката,
Оглаждам в русло нещата
Късче ново в себе
Си побирам.

Изливам нов фон
Но състои се, виж, благочестивият
Той от един тон.
Не, не говоря за онзи, сивият
Що нотка съдрана е
На стар грамофон.

Всеки път в онези
Пътеки
Търся онова, що не намирам.
Въпреки
Че уморен като че ли съм
Да не спирам мозайки да събирам.

Този път, мисля, напълно ясно
Е, че цигулката раздрана, скръбна
Ще плаче в недостиг.
За дървесината е ужасно
Щом всичко тъкмо потръгна
Да нададе звънък черешов вик.

Всеки път в сънищата
Си тихо умирам.
Не мога, не искам, не ще
Пак вътре побирам.

***

Насила светло

Потопих се в невидими
Неведоми даже
Нови протоци на стар живот.
В лодка над бурните вълни
Дух сломеноблажен
Търсеше прозрачния си кивот.

С призрачните си ръце
Изпредох на стан тъжно строшен
Новите ми изкуствени лъчи.
Кой заслужено ме прокле
Да скитам сам в пореден ден
И от щастието дори да боли?

Изплувах със въздишка морна, мъртва
В сапфиреносиви небеса.
Чини ми се, иде златноруса жътва
А аз съм наточената коса.
Ще стана явно в поредното утро
За да живея във вечерта.

Panta rei, че дори и гъстата мъгла
Що в сърце с усмивка пребивава.
Откъртена от Дървото малка треска
Във времето на корен светъл става.
А аз в протоците на моята река
Отказвам всичко, що някой ми подава.

[noel_f]

The thorny cacti
unexpectedly gave birth
to dainty children.

Вдъхновено от това.

[LordZombie]

От Диабло е, всъщност, и да - доста използван в литературата. Имаш мноооооого да го оправяш според мен, освен грешките и историята е някак кратка, необработена, звучаща дори наивно на места.

-------------------

Безименно

Нека гордо като умра се обърне моят гроб
Че част съм от на Глупци дълъг род.
Така заслужава да умре на Суетата роб
Гниещ отвътре като Адски плод.

Нека смели надигнат се три отрови
Щом от сцената изчезне главния актьор.
И в стегнати, месингови окови
Замре той с неговия егоистичен декор.

Нека с писък крещят Музите на лудостта
Щом положено бъде тялото му в пръстта.
И камбани в нощния ден щастливо звънко бият
Докато червеи в гроба плътта с възторг рият.

Че храна за червеи, плевел-бурен съм аз в душата
И за земен живот тази съдба тъмна ще е отплата.
Вдигнете чаши с усмивка за отпътуващия Позор.
Актьорът глупашки смешен заминава...със своя декор.

Мерси за градивната критика,ще гледам в бъдещите ми творби от такъв стил да се подобрявам

Твоето много ми харесва,както повечето ти неща

А,сега някво мое дето го мислих като текст за песен :

Hey,You


Chorus:
Hey,you
stand up and fight
Yes,you
show us some might
Hey you
fight for your life
You,you
show us your knife


1.
All our life,you've been - smashed,crushed
All our life you've been - bashed,dashed
Cowardly life - you've been - smashed,crushed
Infamous life - you've been - bashed,dashed,crushed.

Chorus :
Hey,you
stand up and fight
Yes,you
show us some might
Hey you
fight for your life
You,you
show us your knife

2.
Now you deel with you life and you - crush,smash
Now you deel with you life and you - bash,dash
Heroic life and you - crush,smash
Fight with your life - you bash !

[scion_of_storm]

Мисли в торба

А може всичко пък да е разплата
За извършените от мен грехове.
Празни студени мисли в главата
Зоват нещо, що неуловимо е.

Зарът ми има точно нула стени
Защото така е от мен самия измайсторен.
Вход с изход на него ти замени
И духът яростен мигом става тих и смирен.

Докосвам с прогаряща ръка предпазливо
И скреж украсява безплътните стени.
Всичко допреди право оказва се ново, криво
Кой ще каже сега коя е любимата ми?

В затвор на шапка и платнена торба
Без Смисъл в наведена скрита глава.
Между пръстите си въртя Моята карта
Подписах с Съдбата крайната Харта.

Пътя кръстосвам изморен отново, сега.
Крия зад очи тъмни нотките на Песента.

[MadHatter]

Както ти казах, снощи не намерих изобщо никакъв смисъл в това ти писание, обаче сега все едно го чета за първи път. Не помня дали си го променял много, но ...
Зарът ми има точно нула стени
Защото така е от мен самия измайсторен.
Вход с изход на него ти замени
И духът яростен мигом става тих и смирен.

[prayer4eto]

^^ Много мисъл, която от доста време насам ми се губеше
Явно събираш известно време и после отпускаш накуп

Крия зад очи тъмни нотките на Песента.

Това не е ли добре да се промени на

Крия очи зад тъмните нотки на Песента.

Въпреки че смисълът не е същия ?

[scion_of_storm]

Първото ми беше идеята, ти сам усети, че второто е доста по-променено. Хм, мен ми звучи добре, но може да се помисли за внасяне на някаква поправка ако те смущава много...само кажи кое XD

[prayer4eto]

Нали знаеш, че гледам главно ритъма да се спазва, като не се нарушава смисъла(или поне да е минимално). Помисли го малко туй - може и да ти хрумне нещо

[LordZombie]

Черна Мъгла

Не усещам вече топлината
само уюта на тъмнината
гръм от черното небе
начало на масовото клане

Черни срещу бели бият се в тъмата
мрак погълва изхода на сражението
Черни и бели не виждат светлината
мрак отблъсква могъщо поражението

Боят няма край,а има ли начало ?
всичко е измислица,всичко е мъгла
Всъщност всичко тук е бяло
Не тук няма никаква лъжа...

[scion_of_storm]

Лира на нощта

Бесни метат вихрите на нощта
Безжизнени нозе.
Намерих днес част от Мисълта
Нещо вътре се закле.

Защо да не мога, ти ли казваш, Съдба?
Кой ще ми забрани, няма за мен повеля.
С моите ръце слабовати ще изпреда...
Ще изпреда, заклевам се, Чиста къделя.

Извърнат срещу света, в сенчеста Страна
Да надмогна кухостта си ще успея.
В буря, в порой, в слънце и дори слана
Ще създам с горди нотки Тяхна Епопея.

Че в лирата се крият струни недокоснати
Що чакат с песен глуха своя ред.
Всяка една шепне с ласка „Мене избери.”
За да създам на Одата следващия куплет.

А Лирата съм аз, Съдба, жено проклета.
И с музика надмогвам ти гордо плета
Разкъсвам твоето було, що нашепва слова
Що измамни кънтят в глупашката глава.

Спокойни заливат вълните на тъма
Пробуждащо се сърце.
Намерих днес част от Смисъла
Нещо вътре ще се Взре.

[scion_of_storm]

..


Daylight just died

Daylight just died
And it wasn’t in my arms.
A tear just cried
Was it really in my hearse?

My dreams were forlorn.
Senseless, pointless mistake.
New ones shall be somehow born
Just for someone else to take.

Darkness just crept
As the shades unto me descend’d.
A dead soul wept
Before the struggle it soon bend’d.

Tell me who am I, the mortal,
To feast upon my funeral procession?
As I enter the long forgotten portal
In one’s heart grows the infinite obsession.

Tell me how can I restore
The nighttime rays of salvation
While a beast the “Inner” tore
Bearing his eternal damnation…

[Ulair]

^ Хм, звучи адски добре Сционе, ама леко мелодичността...

Ето едно нещо от мен, което започна да звучи едва ли не като народна песен

....
Кога зора обагри лесовете,
поех аз към Лъчистите поляни
и там пресрещнах(вярвайте ми, ако щете),
клет странник, загърнат в сиво наметало
и с меч на кръст препасан
,а на гърди му броня вехта.
За поздрава ръка си вдигнах
и благо друмника запитах:

-Що дириш странниче по нашите земи
Как зоват те и отде пристигаш ти?

-От далеко ида момко,
от земя далечна, славна.
Там где Умпежа - великий
княз царуваше отдавна.
Дивни бяха княжески чертози
китна беше наша бащиния
тогази бях аз войн най-личен!
но... ето -пуста орисия!
Потеглих по пътища незнайни
по забравени пътеки
като скитник аз окаян
ще се лутам, може би навеки.
Щ е пътувам дълго все така,
без да знам посока, цел,
с меч ненужен във ръка.
Кой ли ме е тъй проклел?
Жалък скитник,
туй съм аз сега.
Бродник,сянка без душа.

Тежка прокоба над мене тежи.
Но, стига веч, прощавай ти.

И тъй към черното тъмнило
далеч от погледите хорски,
приличен, сякаш на плашило
пое, самотен войн из дебри горски.

Знам че малко римата съм поомотал, пък и има какво да се желае от пунктуацията

[noel_f]

Много ти е хубаво, Ulair. Не се притеснявай, че звучи като народна песен. Един Яворов също е започнал с творби с фолклорни елементи. А и фолклорните мотиви звучат невероятно. Мощно оръжие на естетиката са.

[Ulair]

^ А, хич не се притеснявам даже, доста се вдъхнових от народните поверия и родното творчество! В главата ми напоследък се въртят заченки на цяла поема, инспирирана от славянския фолкор.
Хм, може дори да види бял свят някой ден..

[noel_f]

Поредното ми хайку:

The slender branches
knittted a loose net across
the polychrome set.

[scion_of_storm]

Оууупит за песновка. Текст, де.
bold = bridge
italic = chorus.


Водачът

Виж ги как като овци се сбират
Как каймака на празнотата обират.
Всеки вторачен в свой собствен кът
Бездушие, покрито със златна плът.

Кажи ми
Искаш ли да живееш в този свят?
Прошепни
Жадуваш ли за отвъдна благодат?

Аз съм Водачът
На живота Палачът
В безплътието ръце протегни
Костеливостта ми с готовност приеми.

Търсиш ли вечното Познание
Обвързано тясно със Страдание?
Докосни на Косата хищната целувка
Освободен ще си от студена милувка.

Какво предлага на мизантропите това царство?
Върху бетон безтелесен издигнато господарство.
Чуй ме, Спасителят предлага ти чистата Истина
Животът мъртъв е, в него душата ми изстина.

Кажи ми
Искаш ли да живееш в този свят?
Прошепни
Жадуваш ли за отвъдна благодат?

Аз съм Водачът
На живота Палачът
В безплътието ръце протегни
Костеливостта ми с готовност приеми.

Да живееш е да умреш с писък глух
Да умреш е да напуснеш един свят кух.
Вместо окована душа в Ада или Рая
Ще се рееш без криле в Безкрая.

Кажи ми
За какво ти е Рай, за какво ти е Ад?
Сега прозри
Че в Косата за теб царува страшен глад.

Аз съм Водачът
На живота Палачът
В безплътието ръце протегни
Костеливостта ми с готовност приеми.

Аз съм Водачът
На живота Палачът
В безплътието ръце протегни
Костеливостта ми
Костеливостта ми...
Ти приеми!

----


"I'll tell you the meaning of life
It's not to live but to die" (Norther - Death Unlimited), използвано като леко вдъхновение.

[In Death's E...]

Ulair, би било интересно, ако разкажеш историята на този странник в духа на фолклора и народните поверия .

[scion_of_storm]

Свят на скотове

Сатана дързък, не е нужно да прояждаш земята
Тя вече от векове си е от нас прокълната.
Рогата си снеми, защото тук няма надежда.
Око студ намира, накъдето и да поглежда.

Че нямаме емоции. Нямаме и мисъл.
Съществуване на празни водомерки,
Сляпо съществуване, без никакъв смисъл
Не взехме, няма и да вземем мерки.

И римата цветна дори е празна пред това явление
Ангели и демони за нас ридаят от своето селение.
Защото сме същества, тъй слепи в сърцата
Създания клети, глухи там вътре в душата.

Добре дошъл, който и да си ти, новородени
В свят на крушение и копнежи остро сломени.
Свят на скотове, не по-малко или повече
Ще те поквари и теб, мъничко човече.

Нож мисля не ми трябва, за да се пробода,
Нищо не ми трябва, за да всъщност умра.
Достатъчно е в тази пробита Сфера да живея
Сред останалите като мен плевели да вирея.

Свят пуст, ужасяваща пустиньо мръсна
Свят на скотове така проклет...
Как дарът твой насила да откъсна
Как да бъде насила иззет?

[Ulair]

Ulair, би било интересно, ако разкажеш историята на този странник в духа на фолклора и народните поверия .

Хм, работи се по въпроса! Чакам само да свършат сесиите, та да се захвана сериозно. (кой знае може и да сътворя нещо в духа на Толкин завбъдеще )

Едит: ^Това се е получило доста добре, поне на мен страшно ми допада..

[scion_of_storm]

^ И на мен, изрази ми отношението към света поне днес. Ето нещо, което е малко по-различно от характерното за мен може би, току-що ми скимна и го написах

Където слънце луната люби

Нощта с капки мастилени
В ден огрян се превърна.
Лъчи тихи, лъчи засмени
Покриха луната; тя се извърна.
Силуети леко подраниха;
Сенки тихо се снижиха
Ангел и демон в счупен съюз
В сърце – разрушаващ трус.

„Братко мой огледален
Отдавна не бях виждал аз
Ликът твой страдален.
Нима дошъл е наший час?”

„Огрени лик, както винаги различен
Дошъл ще да е той, аз не отричам.
Как красива беше любимата – луната;
А попари я с белота тъй светлината...”

„Не тъжи, демоне, що тъй жарко мразя,
Братко, що с криле свои искам да пазя.
Ще дойде пак завесата на нощта прекрасна
Няма да я има Нея – за теб тъй ужасна.”

В сърце – все същия разрушаващ трус.
В глава - дъх на рози, в душа – гнила слуз.
Тъй бях аз, застинал пред величавата среща
Колкото очарователна – толкоз и зловеща.

„Брате скъп, покварени излъстителю
Смъртна душа ще трябва да извисим.
На Тъма изящни ти прелъстителю
Не забелязваш ли; ликът негов е незрим?”

„Мистика проблясва по ръбове негови;
Тъй мисля аз, Незаконна рожбо, точно ти.
Ни черен, ни бял, ни сив не е той дори
Какво да правим ние двамата ти кажи!”

Ах, тези криле могъщи, тъй красиви...
Тъкани сякаш от десетки самодиви.
И очите техни, въглени – чер’ и бял
Кой ли преди мен в тях се е взрял?
Само за да умре в миг сладък по-късен...
Спри, ти порив вътрешен, земетръсен!

„Вземете ме отвъд луната, де слънцето я люби
Вземете бурен, що сам себе си успя; погуби!
Че не искам да обитавам рамки на един затвор
Нека през Вратата прекрача, ваш ще е смелия хор...”

Ореол присветна мигом, ангелически
Рога извисиха се до него, веднагически.
Усмивка мила, но студена, на устните изгря
Сякаш слънчева луна в мен със сила се взря.

„В отливката най-вътрешна на думите твои
Прогледнахме ние; Ти търсиш явно покой.
Криле черни, криле бели за теб се разплитат
Мечтите, копнежите – надалеч те отлитат.”

Тъй в предречения от мен хор звезден, смел
Отпратен бях отвъд слънцето, луната и звездите.
В Безграничието, в този некончаем предел
Поеха гледките за последен и първи път очите.

[scion_of_storm]

Шаман

Корени вековни, животворни
Що нашепва вашата мъдрост?
Сили и духове, земеродни
Пак ли смисъла на живота прост?
Шаман бях преди, тогава
Когато още млади раснеха звездите.
Сега заник тихичко огрява
Шамана, природата, небето – и трите.

Зеленички грудки, напъпили семена
(Нали) Ще помните забравените времена?
Че магията, що земята-майка на мен дари
Няма я вече, в недрата девствени се скри.
Шаман умиращ сега – шаман тъй млад преди.
Как грееха в съзнание будно зелени искри.

Ветрове, братя, що Майката с милувка галят
Нима завършва с вик сетен този земен Рай?
Нима цепениците на дърветата изгарят
И иде на листата танцуващи тъжен край?

Аз бях шаманът, там и тогава, раснеща звезда.
Аз съм шаманът, цвете и плява, тук и сега.

[LordZombie]

Обичам я ...
Ден и нощ мисля за нея,пиша за нея,
пея за нея,милея за нея
Мисля си за божествените й коси,
големите й очи,красивото й тяло
и оставам без думи и мисли
Чудя се какво се случва с мен,
вътрешно съм покорен,
външно съм всъщност в плен
Стиснах аз юмрук
казах й за мойте чуства
но уви пак се случи нещо
влюбена е тя във друг
Много време аз тъжих
мечтаех и в кошмар живеех
най - накрая аз реших
ще убия таз която копнеех
Причаках я във тъмното
удуших я,какво направих
Обичах я ...

----------------------------------

Мрак


Мрачно е
тъмно е всичко на земята
тъмна е и до нас гората
тъмно е в моята душа
тъмно е и губя се в мъгла
Черно е
черно е всичко на земята
черно е и в пещерата
черно е и в сърцата
черно е и губя се в мъглата
Мъртво е
къси са на сляпата лъжа краката
дълги са дните черни във мъглата
теб те няма и всичко тъмно е,умирам
Мрачно е...