Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции Абонирай се за тази тема Изпрати темата на приятел (E-mail) Отпечатай тази тема Изтегли темата Абонирай се за този форум Изгледи Превключи на: Outline Standard Превключи на: Linear+

[Eddie_The_Beast]

Айде и от мен един скорошен опит за нещо ...

Копнея аз

Мислиш ти, но не за мен.
Твориш ти, но не за мен.
Живееш ти, но не за мен.
Сутрин будиш се, но не до мен.
Събличаш се, но не пред мен.
Смееш се, но не със мен.
Изпитваш щастие, несподелено с мен...
Искам да правиш всички тези неща за мен!
Искам да съм единственият смисъл в живота ти!
Искам да се будиш с мисълта за мен!
Всичко което е искам е да ме обичаш.
Забележи, щастието е на една дума разстояние!
Една дума и ще промениш живота ми!
Една дума и ще ме направиш щастлива,
отдавна не съм била щастлива...
Би ли го направил за мен?

[scion_of_storm]

Сватба

Днес, когато мислите пак бушуваха
И улиците събираха утайката-прах
Докато ветровете пак се целуваха,
Аз милувките им в колба магична събрах.

И стоманеното стъкло роди гледка
Която краката от ръба мирови откъсна.
До мен стоеше с арфа дивна стихоплетка
И разсея с звуци светли мозайката мръсна.

И дойде древната картина, могъща!, застинала
В прекрасност; За жал моя – навеки изстинала.
И о, нищожни Боже, с нея в димно сравнение
Всички човеци, дори и Ти, сме криво творение.

Що за сватба прекрасна, с напеви от древни времена.
Съдба, съдба ужасна, че арфата замлъкна; безпесенна.

Стъпват пред олтар, слънчевия Ра осмиващ, оскверняващ.
Тя, извисена, мраморно красива, Ерешкигал.
Олтар, дори самия кучеглав Анубис възпламеняващ
Пред който избран бе Нейния величествен, мрачен Крал.

Нергал.

И пеят мъртви гарвани, сеейки яростна разруха
Сред смъртните, що на Боговете са слуги.
Звучна бе тишината в мрака, макар и глуха
Щом коси черни Богинята в кръв потопи.

И светотаствен съюз бе сключен, навек, завинаги.
Ра падна, слънцето изгасна, луна се възцари.
Сложих бокал в ръцете
На мъртвата ми вече спътница.
Арфата пееше обаче, куха,
В ръцете на тази безплътница.

[noel_f]

Somber black branches
prickle the unconscious heavens
with demonic horns.

Малко "напудрено" се получи, вие какво мислите?

[scion_of_storm]

Те твоите са такива, де Хубаво е, но някой път опитай да напишеш някое хайку с прости думи и внушения. Кой го казва де, ама все пак...заслужава си да опиташ :Р

[LordOfLight]

Менторе, чакам да пуснеш стих!

[scion_of_storm]

Ега чеки да доде музата, засега имам само една натрапчива муза на як ГЛАВОБОЛ

[LordOfLight]

Вярвам в теб плюс тва те подкрепям горещо с Тристания

[scion_of_storm]

^^

Песента на нощта

Ефирността тайните си пред мен разкри
В тъмна доба, кога дъждът тихичко заплака.
Нощ, килимът непробуден твой ти постели
И остави Гласът твой да е на гарван грака.

Песен руйна извий, нека кръшната ти снага
Извива се в мислите ми, докато ме прегръщаш.
С одеало завий ме, на луната на брега
Докато със зноя си хладен от деня ме отвръщаш.

А после прокарай призрачните пръсти
По прорязана от звездолунни сенки лютня.
През планини, лесове, околовръсти
Нека се чува на теб, Велика, чудната свирня.

Разпери ръце и пламъците ми в теб побери
И досущ погребална клада нека да са те.
Единадесет тлеещи огньове, всите ги сбери
После изчакай всеки един от тях да умре.

[LordZombie]

Нещата ти винаги са ми звучали някак възвишенни


Преди Началото

След няколко часа,ще се появя на този бял свят.Какъв ти бял свят,греховете и омразата на хората са направили този свят по - черен от всичкия опал по него.С раждането душата ми ще се прероди и ще започне наново.Тепърва ще трябва да изпитвам всички тези неприятни чуства и ще трябва да събирам житейски опит наново.Ще трябва пак да науча,че от истинската любов боли най - много,че страха е само временно чуство,предизвикано от неизвестното и ще трябва отново да си задавам същите тези въпроси,отговор на чийто не намирах дори и след смъртта си.Знам,че преди мен много са изпадали в същата ситуация и вероятно са се питали същото,така че аз съм просто един от многото.По време на житейския си път най - важното нещо което научих беше,че в живота на човек има 3 неща,които се казват най - трудно.Първото е " Обичам Те " ; второто - " Сбогом " и третото е " Съжалявам ".Аз успях да кажа само по - веднъж,всяко едно от тези неща." Обичам Те " казах на единственото момиче,което ме караше да будувам нощем,мислейки за нея." Съжалявам " може би най - трудната от трите думи,казах когато трябваше да зарежа най - добрият си приятел на фронта,за да оцелея.И " Сбогом " казах малко преди баща ми да почине.Някой може да каже,че живота ми е бил тъжен,е може би е така,но какво ще направя,ако седя и се самосъжалявам.Тежката ръка на съдбата написа поредната горчива страница в голямата си оцапана с кръв книга.Време е отново да вкуся от соленият вкус на времето...Съжалявам за всички грехове с които съм изцапал света,Обичам ви всички,Сбогом

един oт многото ми разкази,мисля че в разказите съм по - силен отколкото в стиховете.Дайте мнение,ако е възможно

[noel_f]

Те твоите са такива, де Хубаво е, но някой път опитай да напишеш някое хайку с прости думи и внушения. Кой го казва де, ама все пак...заслужава си да опиташ :Р

Мда, простотата е в основата на всичко ... Аз специално това не си го харесвам, малко претрупано се получи.

[Eddie_The_Beast]

Изгубена

Денят започва.
Нощта свършва.
А аз къде съм?
Мъча се да забравя всичко -
чувства и липса.
Но не се получава.
Опитвам се да мисля за утре,
но живея с миналото...
Все същата надежда,
защо ли?
Не виждам изхода...
Хванат в капана на времето.
Няма пак да се замислиш,
но защо ли не мога да продължа?

Айде още един опит.. уж някфи хора го харесаха

[scion_of_storm]

Доста лаконично. Започваш де, дано продължиш и се ошлайфаш постоянно и в позитивна насока ^^

------

За пух, перушина, монета и писък.

Перата поникнаха навсякъде
И обградиха лицето и ръцете.
Зов и писък дочувам. Но откъде?
Къде си ти сега, благородни Поете?

Пух усещам, перушината пламти.
Вой може би, козината ми гори?
С махалото заиграх се май аз прекалено
Оставих лицето прекалено дълго огрено.

Грак ли чувам, може би пък да е човешки глас?
Минута ли трака, или това е просто час?
И пак ли секундата носи безпомощност.
Отчаяние. Остава ми да седя тук, на пост?

Пух чувам, зов и писък усещам, аз пламтя.
Перушина вихри се, сляп съм и я хващам.
През нея към небето земно тихо ще се взра.
Какво виждам, и защо?С какво плащам?

Монетата от олово и живак отдавна метнах.
Погълнах я с пуха мек, погълнах я напук.
Числата, силата, деня на смъртта точно пресметнах;
Перата с рязък жест захвърлих – сякаш боклук.

Пера прорязаха монетата и ме убиха.
Всички кръгове на сечивото вътре се свиха.
Очите са нови, душата я няма, къде ти, сърце?
Пух-пепел, кажи ми сега, ти благи Поете, кое ще се взре?

[Eddie_The_Beast]

^Мерси Ще се радвам да си изказваш мнението и за в бъдеще

Декемврийска Елегия

Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.

Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.

Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.

Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.

[noel_f]

Брей, Иве и ти взе, че прописа бе ... И аз съм имала подобни "декемврийски" стихотворения ...

[Eddie_The_Beast]

Ем да... тфа точно го надрасках на даскало докато гледах дъжда ...
Поустни нещо де

[noel_f]

Ами засега нямам нищо ново. Нещо напоследък нямам муза ...

[Eddie_The_Beast]

За 'декемврийските' идеше реч

[noel_f]

Ми имам едно, но него май вече съм го поствала.

[scion_of_storm]

ДзверО, спиралата градира нагоре май-май. ^^ Ама има още доста бачканица:)


Хедонизъм

Ние сме
Гордите деца
На семето на хедонизма.

Ние сме
Тънките лица
Приели правдата и платонизма.

В Сферата сенчеста са телата ни
И греховни са изконните ни души.
Богослужещите искат да се възнесат
Но как, като в нас дреме порочна плът?

Ние сме
Кучетата-роби
На химерата на повърхността.

Нас, нас
Не ще ни пороби
Празно обещание за светлина.

Греховете не пречат на живота.
Насладата е най-висшата ценност.
Скрита в нас, марширува гневна рота
На атомите на нашата тленност.

Ние сме
Дарените със знание.
Преклонете се.
Ще дойде и за вас нявга признание.

[noel_f]

Това ми хареса. Интересно ми е следиш ли за брой на срички, ударения и т.н. или не?

[scion_of_storm]

Хм, като цяло - да. Но понякога като следя, се оказва, че преди да проверявам за тях са си били наред. А в други случаи с по-неправилен брой на срички ми звучи градиращо и по-добре, отколкото да са 13-14-13-14 примерно о.О

[noel_f]

И при мен се получава така. Явно подсъзнателно си налучквам броя на сричките без съзнателно да ги броя. Е, с малки изключения, разбира се. И - да, невинаги е умесно да се спазва броя на сричките при положение че не звучи както трябва или се губи смисъла.
Най-много тези два проблема се проявяват в хайкутата ми и затова ми се получават претрупани.

[Battle Magic]

Battle magic & Scion_of_storm's
VALLE'S MAGNE OPUS [WARRIORS OF THE KNUT]




Понякога има мрачни дни,
когато съжаляваш за всичко ти,
но не се лъжи,
а спасението прегърни!
Него ще намериш в орден стар,
по-стар и от женския пазар...
Отиди при нашия велик цар
На поустовете господар.
Винаги успява да всее адски смут
Името му ли? Името му е КНУТ

Users everywhere,
raise your posts into the air.
We're warriors,
The warriors of the Knut!!!
Не ни е страх от кой да е
Защото ние яки сме
И побеждаваме, побеждаваме
Внасяйки смут!

Понякога може би светът празен е за теб
Но виж, погледни - във форума има поет,
Той смайва всички
С прекрасни срички
И знаем - там в сърцата си
Негови са всичките жени!
Хей, безумни наши юзъри
Дано мъдростта кнутова някога ви озари!

Users everywhere,
raise your posts into the air.
We're warriors,
The warriors of the Knut!!!
Не ни е страх от кой да е
Защото ние яки сме
И побеждаваме, побеждаваме
Внасяйки смут!

Понякога всичко черно е,
спри се, погледни тези постове!
Те показват това,
което убягва на света,
а именно мъдростта!
Кнут, кнут, кнут, постове сее той,
и когато го прави ти не се бой,
защото животът е един,
а КНУТ на всички е любим!
В един БЕЗКНУТЕН живот,
повярвай ни, няма да ти е гот!

Users everywhere,
raise your posts into the air.
We're warriors,
The warriors of the Knut!!!
Не ни е страх от кой да е
Защото ние яки сме
И побеждаваме, побеждаваме
Внасяйки смут!


Това е много рядък сплит, който само вие, драги съфорумци иматe шанс да прочетете! Приятно четене на новия ХИМН

[scion_of_storm]

Някой ден, край лагерен огън, историята за този магнум магне опус ще се разказва от децата на децата на децата на децата ви/ни.

Scion_of_storm & Battle magic искат да посочат, че приликата с реални лица от форума е неизбежна, но не и недоброжелателна. Моля, при повече въпроси прочетете The almighty disclaimer + User License Agreement, приложени никъде.

[MadHatter]

И все пак го написахте

[the_mess]

Eто един текст предвиден за бъдеща траш-песен:

Hungry Little Creatures

Under your bed,
behind your back,
they're little,
they travel in packs,
when the moon is full,
when the stars are bright,
they'll come for you,
hungry in the cold night!

Hungry little creatures,
coming to kill,
to torn and mutilate,
the pain you'll feel,
hungry little creatures,
they'll rip you apart,
to quench their hunger,
with your own bodyparts!

Jumping aroud,
like some crazy flees,
they maybe little,
but much food they need,
they'll cut your throat,
in your beautiful sleep,
hungry for blood,
and flesh
for quenching their greed
there is no escape
once you come in their way,
they'll catch you for shure
don't try to escape!
First they'll strangle you with the intestine,
from your belly below,
then they'll crush your ribs,and feast with your heart,
and then continue by eating your soul!

Hungry little creatures,
coming to kill,
to torn and mutilate,
the pain you'll feel,
hungry little creatures,
they'll rip you apart,
to quench their hunger,
with your own bodyparts!

Still strangled by the tree,
no flesh,only bones,
eaten by those little creatures,
you stay dead in the night alone,
From where they appeared?
Where do they live?
What were they and who created them?
What do they dream?
That doesn't matter now,
you're alredy dead!
The blood is still dribbling from your soaked bones,
and their stomaches are fed!
But they'll come again,
when the moon is full!
Noone is safe,
and noone cares about you!

Hungry little creatures,
coming to kill,
to torn and mutilate,
the pain you'll feel,
hungry little creatures,
they'll rip you apart,
to quench their hunger,
with your own bodyparts!

[InsArtTure]

Never is my thought embraced
By anything that could reveal
A truth behind those tight ropes laced,
Behind the obvious my days conceal

Never is my sense so present
When I process my seeking fast,
I often wonder if my eyes are worthy
Of learning anything from what has been my past.

[wqwrrr]

Вас от конклава ви мислехме за по-така, сериозни хора. Този път надминахте себе си. Весела работа. =)

И към Кирил - държа да отбележа, че е много добро. Грабна ме! Ще те врънкам по някое време да споделиш още нещо.

[the_mess]

With Flame And Anger

Grab the spears and the swords,
hear the battlehorns!
To a battle we ride,
in the flamng black skies.
In the name of Satan we'll fight and we'll die!
Heaven shall burn when the time is nigh!
To our freedom,hail!
The Horned One will prevail!
May flame and anger guide us to the win!
No mercy will be shown,
there will be left only bones,
forgiven will be all your sins!
Everywhere I go,I hear flittering wings,
flame and fire,and mutilated limbs.
I hear a voice behind my back,
winged figure shouts:'ATTAAAAAAAAACK!!!!!'
Surrounded by thy light,non darkness around him,
white wings like an eagle,more flashing than lightning.
I have to kill that creature,that slave possessed by God,
throw him into the abys,where slowly he will rot!
As I run towards him,another white-winged beast,knocks me to the ground,
I'm braking its jaw with one strike,he screams so loud!
His aggony stops by the edge of my spear,
again I'm running,towards the flashing figure without fear.
He is shining so bright with his ugly,disgusting light,
I know he has to be killed,
his blood has to be spilled!
But the damned creature sees me among the soldiers by my side,
with his mighty sword he strikes me with light!
My armour melts and my body is burning,the life is leaving me,
I will never see the end of this war,
but I believe in my brothers and I am shure,
that they will avenge me,they will win that fight,
the tirrany of God shall be crushed,glorious for us shall be that fight!

[scion_of_storm]

О.О

Не можем ли малко настрани от клишетата, или искам прекалено много?

Иначе ми напомнят на моите начални неща