Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

Хубаво е, наистина разчувства и събужда емоции

[Dark`Crimson]

Твоите също са добри, имат ритъм, тези на аглийски.
Ако имате желание мога да покажа и други.

[scion_of_storm]

Мятай, това е целта на темата!

[Dark`Crimson]

Е щом е така, продължавам да ви тормозя...

Хлъзгав лед

В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
любовта на живота и да не докосваш.
Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
като студен пламък гаснеш - надежда.
Сега готов си, над теб сводът се навежда.

Вървиш, несигурно пристъпяш сякаш в клопка,
изтръгва те в нощта красотата - черна котка,
пресича пътя ти. Дали дочуваш потракването с нокти?
Не, не можеш. Твоята мелодия яростно ехти.
Поличба ли е туй? Какво ти става сред студа? Страх?
Не спираш миг дори, звукът те сгрява, звездата тъй красива - ах!

Студът е адски, а там лежи върху леда
увита в целофан, да не измръзне роза бледа.
Не ще помогне той. Трупът на цветето в прозрачен, бял, покров,
захвърлен връз кристала мръсен като отхвърлена любов,
и сякаш казва със заседналите думи в смъртта на разбито сърце -
"След цялата болка на всемира, си отиде, а можеше да те разбере."

Твърда вода, замръзнала...Вървиш песен след песен
сред пустотатата на студа. Вървиш в снега унесен.
Човечец странен бърза. За къде? Не зная...
Защо страхува се от мен така? В началото нехая.
Побягва той, далеч от самотата на вечната мелодия.
Останах аз - хлъзгав лед, студът коварен, живот - пародия.

[Vehement`Desire]

Еее, това ми е едно от любимите! ;] Искам автограф.

[InsArtTure]

No one

Away I walk
But still remains enshrined
My soul,
By you and only never
Can I leave this wretched place.

I know it’s dark
A kind of gray delusion haunts
But still
You hold the reins together
And I crave this wretched place.

Astray I gaze
From facts I never will admit
But still
These images are all I have
When picturing this wretched place.

When? I ask,
When will time postpone for me?
But still
You claim it’s all the same in here
Countless hours in this wretched place.

I never want
I’m all contented to bestow
But who
Will make bestowing thoughtful
In your grayish wretched place?
********************************

Unspoken

Once I have forgotten
All these rays ahead
By nothing shall I be forsaken
And I shall dye instead

In red and black and ochre
The hues of Fall
The days of pose
You should leave yourself
Unspoken
And leave this failing cause

Eyes of youth have now betaken
Over you, a taste of madness
You see,
You’re fool
You speak of sadness
You feel a little bad, forsaken

A clime of dirt, of grime
Is all around these days
And I admit it’s all your grace
That’s now for you so hard to rhyme

A sort of weak, crestfallen
A sort of tary for this time
Tears shed away you climb
The slope of hope alone

Alone in here I observe
You and your perfection
Our years so few
Our hearts-a little older
Than our time
The lime
So cold
Unable to unfold
Unable to unwind
We wait for dusk to come
Again for some
Unspoken…

[scion_of_storm]

Киро, както винаги, блестящи творби Нямат нужда от повече коментар, те сами говорят за себе си.

[Dark`Crimson]

Еее, това ми е едно от любимите! ;] Искам автограф.

Автографи само на живо
Сега сериозно, благодаря!

InsArtTure свириш ли в някоя група, ако да - мисля че е време да разкриеш таланта си на текстописец на широката публика

[InsArtTure]

Не, нямам сериозни умения да свиря някъде. Но пък си имам уан мен проджект.

А твоите писания нямат хич никаква мелодия (обясни защо), но пък имат страхотни идеи и много лирика в себе си. Смислени са и въпрекии претрупаната лексика успяват да не станат повърхностни.

[Vehement`Desire]

Ето нещо и от мен. Както повечето ми творения си няма заглавие. ;]


Дъх на нощ.
Усещане за сън.
Нестихналата мощ
умира вън.

Небето черно е на цвят.
В траур тихо спи
изморен и празен свят.
Живот отдавна не кипи.

Крясък на дете
отеква в нечий спомен.
Съдбата пак плете
пътеката си в час отровен.

Безцветни са следите.
Те водят в Нищото.
Сухи са сълзите
в око невиждащо.

Настъпи този миг -
време за раздяла.
Нечут заглъхна вик.
Денят потъва във забрава.

21.10.2004
Vehement`Desire

[Svetyl]

ПЛАМЪК
Като факла гори главата ми тежка,
като клечка изгаря малко надежда.
Като огън пожарен голямата грешка
заслепява очите и те не проглеждат.
.
Като слънце гореше дума щастлива,
затъмниха я бързо облаци черни.
Като съчка догаряща, радост красива,
изгасена бе тя от чувствата скверни.
.
Като жар изгасена усмивката „вечна“,
от тъга като пясък с песъчинки безброй...
А щастливите дни, спомени са далечни,
а човешкият дух, мъртъв вече е той.

ЖАЖДА
Сухи напукани устни
Търсят през сълзи вода
Тяло се мята в конвулси
Тяло без вид, без душа
.
Жажда за всичко човешко
Жажда разяждаща, жажда убиваща
Жажда за нещичко вечно
Жажда ужасна,ум с лудост покриваща
.
Лутам се падам от пропаст във пропаст
Жаждата моя явно е вечна
Хлъзгам се право в морето от подлост
Истината изглежда все по далечна


Ето ви някви работи...

[````````]

Хехе.. радвам се, че почна да ги постващ някъде вече. Въобще се радвам, че повечко хора почнаха да пускат подобни неща.. Давайте! :")

[Dark`Crimson]

InsArtTure незная защо нямат, можеби защото не са цел да бъдат текст на песен, а просто опит за стихове, опит да опиша определени събития и изразя определени чуства. За лексиката така се получава при мен, в почти всики, сигурно е защото искам да кажа много неща на един, два реда, което е доста трудно на моменти дори невъзможно.

Vehement`Desire аааааа, това е първото твое нещо което ми показа - красиво, много чуства, във всеки ред! We (at least I) want more!

Svetyl много добре, история струи от тях, харесват ми

[Dragontear]

Тук и аз ще пусна нещо: това е едно мое текстче, което вече е почти направено на песен. моля бъдете снизходителни ако има граматически и смислови грешки

World Beyond Within

Can this be true, I am a prisoner of myself
Am I a pawn In my own hands
A puppet without strings but never free
Smiling just to hide the tears
My mind is wrapped in the web of fears
My soul lost between the two sides
The voices I hear every time I close my eyes
And the reality I face when I am awake

The voice:
C’mon set me free…..let me out
C’mon I know… you need me now
I know You want me free……..

Every day I’m impatient waiting for the end
Waiting for the sunset to end this day
Another word of anger written by my hand
Another game played by my mind
Hopes just crush, salvation seems so far away
Whispers around me telling me the truth
For things I don’t remember but I have done
Strange feeling that I’m someone else

*Chorus*
There is a peace within, until the hell break loose
There is a dream you seek when you close your eyes
There is a word in there where you’ll enjoy your sadness
Where you hide your tears until they bring you madness


Looking in the mirror ,every time I see you
Through the silver glass you’re watching me
Laughing and Screaming at me, with my own voice
A voice witch is really inside my head …
some times i feel that im out of myself
Some times i feel that im locked so deep inside
Mother why didnt you tell me that im sick
Father why didnt you tell me that I am freak

The voice:
C,mon child ...do it...I know you hear me
c'mon ...look back ..I know you are running
Is this the first time you’ve killed (cryed)

Sometimes I wake up and im still confused
The voice is gone but I am still afraid
Keeping the guilt inside my soul

[InsArtTure]

[lodborg]

indeed. Имам чувството, че от това ще стане прекрасен мелодет текст - с редуващи се харш и чисти вокали.

[scion_of_storm]

Атакааа!

[Dragontear]

Венци обаче най-точно го уцели защото е баш така...правено е по модел на Raintime

[Mort]

^ Леле без да ти прочета поста точно за Raintime си помислих ! Наистина може така да го направите - ти да изпееш чистите а да поканите някой кресльо за харш партията.

[Dragontear]

за сега май и сам ще се справя..... И без това трябва да натрупам опит

[Dark`Crimson]

Чакам линк към песента! (като стане готова де)

[wqwrrr]

Киро, големи поздравления от мен! Адски добре написано. Разтичам се направо по твоите текстове. =)

[InsArtTure]

^ Радвам се. Мисля сега какво да постна по-нататък.

[KingSlayer]

Е аз имам цела книга, роман. Много е готина и се разправя общо взето за екшъни в училище Ама няма как да ви я постна, че я писах в 8-ми клас, когато нямаше сегашните екстри

[Dark`Crimson]

Всеки има някога своето...

Пълнолуние

Небе, нощ, влага, капки, луна, път, топлина,
красотата на слаба и в зенит светлина,
прорязана в средата от жицата на лудостта.
Бял пух, не, коприна или просто мъдростта
на вековете през взора й - съвършенство.
И ето гине моето съзнание в блаженство.
Под нея в тъмнина аз диря в свойта далечина
красива лунна, жива, пълна, кръгла светлина.
Катран, навсякъде е, ето! - огнена искра - луна, зеница, око.
Обсебен от мечти, в ехото на мойто тяло питам "Кой ни наблюдава? Защо?"
Дали защото, там горе, задушена от самотата
търси тя едничък смисъл до дъното, в душата?
Преде завеса лека, коприна пада пред поглед устремен,
при все прозрачна, непосилно през нея е да погледна заслепен.
Не се предава още, вятърът е с нея, помага със студена страст.
Зная, да зная! Тя ще види туй що невидимо е - от душата част.


Звездата близо е, в прегръдката на нежните лъчи,
въпрос, а той мълчи - "Защо блещукаш, гаснеш ли?"
Задушен дали умира, неспособен дъх да вземе,
(при все че други чакат теглото им той да поеме)
заради силната, тиха, най-нежна ласка на луната
или гори, изгаря, от нея далеч и близо, загледал красотата,
накрая молиш и се жадно - тъмнина, извикай мойто име!
Спаси, замръзнал огън вътре в мене събуди - спаси ме...

[Vehement`Desire]

красотата на слаба и в зенит светлина,
прорязана в средата от жицата на лудостта.

Е това е страхотно!
Много ми харесва стихотворението!

[Sirenia_fan]

старите неща съм ги изфърлил много отдавна, щото след прочитането им ми се струваха глупави. най-новото обаче стои в един форум и сега ще ви го пейстна като цитат директно от там.

ето го и него:

за който не знае що е кармагедон 2 ще кажа, че това е най-великата игра правена някога, в която можеш да караш навсякъде и по всякакви повърхности като през това време газиш хора и животни за да поддържаш таймера да не изтече времето.
след '"гнусното" творение на Владо ми дойде идея да напиша текстова предистория на Кармагедон 2, тъй като самата игра няма такава. а повечето игри имат.

Слънцето напичаше, небето беше безоблачно, животът на тези хора в този град минаваше нормално. За едни скучно, за други в непрекъснати купони. Учениците си ходеха на училище, възрастните на работа. Но никой от тях нямаше и бегла представа, че тази градска идилия е на път да свърши в същия този хубав слънчев ден. Защото военните криеха от обществото приближаването на извънземен кораб към Земята. Никой не знаеше дали са дружелюбни или са завоеватели. Следяха кораба от години с най-новите си технологии и в точно в този ден той навлизаше в орбиталното пространство на планетата. Военните решиха, че е добре да проучат и изпратиха почти всички налични бойни летателни средства и един дипломатически кораб, който да установи контакт.
Всичко изглеждаше добре. Нямаше признаци извънземните да се готвят за атака. След дълго чакане корабът започна да се цепи и докато земляните се чудеха какво става пред тях извънземния кораб се превърна в два броя кораби. И пак нищо. Чакане. Чакане. Минаваха часове.
Тъкмо, когато смятаха да се отказват от контакт, от кораба започна да излиза нещо. То ставаше все по-дълго и приличаше на дълга пътека. Нещо като червените килимчета за звездите, но от материал, който изглеждаше като желязо. На тази платформа стоеше едно гнусно същество с много пипала по него. Очите, ако имаше такива, не се виждаха. Нищо в него не напомняше дори малко за човек. То бе високо около 60 см и дълго около 3 метра. От двете му страни се стичаше в пространството нещо прозрачно, за което хората не се и съмняваха, че е слуз.
Когато платформата спря, от дипломатическия кораб съобщиха, че получават някакво съобщение, но не могат да го разкодират и ще им е нужно време. Краят на платформата бе полуцилиндър, но без капака на цилиндъра. Съществото се залепи за стената и започна бавно да се катери по нея, докато стигне върха й. Пипалата му се раздвижиха и едно от тях започна да се движи хаотично в пространството, след което се насочи към един от малките бойни кораби на земляните. Човекът вътре реши, че съществото атакува и стреля по него. То се разцепи на две и се стече в космоса. След този залп и останалите бойни кораби започнаха да стрелят. Платформата се скри светкавично, а двата извънземни кораба започнаха да "плюят" по-малки бойни единици, всяка от които бе по-голяма от Австралия. Извънземните се подредиха в кръг, след това започна стрелба. След известно време стрелбата престана от извънземна страна, за това и земляните също спряха. Корабът "майка" направи светкавична маневра, след която последва мощен взрив, а ударната вълна унищожи всичките земни кораби, освен дипломатическия, на който позволиха да се оттегли.
В следващите дни нещата за земляните се развиха светкавично. Извънземните унищожиха всички големи градове на планетата и си тръгнаха. Но оставиха два "подаръка" на земните жители. И двата бяха атомни бомби. Първата уби повечето жители на Земята, а тези, които оцеляха мутираха и умряха по-късно или умовете им бяха променени от радиацията и се превърнаха в дълголетни гениални убийци. Последните започнаха да избиват съвсем малко останалите на брой невредими хора, които не бяха застигнати от радиацията на извънземните. И за да им е по-забавно, решиха да използват всякакви превозни средства, които сглобяваха сами или просто поправяха останали от едноседмичната война моторни и летящи превозни средства. Някои, за да са по-оригинални си направиха месомелачки от боклукчийски камиони. Други използваха дори комбайни. И целта на всички приспособления бе да убиват хора. Започна Кървавата ера. Минаваха години и по улиците се лееха локви от кръв. На места се виждаха разчленени трупове, някои от тях бяха още живи и молеха за помощ или някой да ги убие. Пред някогашното училище имаше няколко трупа. Единият от тях бе на жена с отрязани крака и извадени черва, а следата от тях водеше към улицата. В голямата кървава локва, която бе засъхнала, имаше следи от гуми на камион. На други места можеше да се види ходещ труп с извадена глава, висяща откъм гърба само на мускул. Ако имаше човек да се вгледа без да повърне щеше да види, че това е един от гениалните убийци, които бе трудно да бъдат убити. Докато се опитваше да пресече улицата една кола мина през него с бясна скорост следвана от друга кола, пак с висока скорост. На стъклото на втората паднаха черва и оцветиха стъклото в червено. Шофьорът изгубил видимост свърна на дясно и колата му се озова под началото на един мост. От скоростта, с която влезе там, колата му се сплеска до неузнаваемост, след което избухна в пламъци.
Времето на Земята минаваше, а кървавите реки не секваха. Дори се увеличаваха, защото на автомобилните убийци не им стигаха обикновените хора и решиха да се избиват взаимно, пак със същите средства. И за да е още по-червена картината, ченгетата вършеха същото, но с полицейските си коли. Обикновените хора започнаха да изчезват и след време на планетата останаха само убийците. Един от тях, еволюирал умствено, реши да завладее света като активира втората бомба от извънземните, която бе в състояние да унищожи и най-малката клетка на света. Построи си кола. Нищо особено. Обикновена кола, подсилена малко. Боядиса я червена за да е ясно за какво ще служи - за убиване. Но това го знаеше само той. На останалите убийци им бе все едно. Тяхната единствена цел бе да се унищожават взаимно, но най-много искаха да убият него, защото пускайки бомбата щеше да им скърши кефа.
Той се качи в колата и започна да обикаля като убиваше един по един всеки, изпречил му се на пътя. В края на деня, след като бе убил повечето си противници и бяха останали само още десет и те го следваха по петите, той стигна до някогашната военна база, където бе и дипломатическият кораб, който някога трябваше да установи контакт с извънземните. Мина през големите врати на базата и започна да се спуска по едно шосе, за което и той самият не знаеше от къде знае, но знаеше само, че води към бомбата. Шосето мина под земята. Озоваха се в нещо като гигантска футболна топка с множество коридори, всеки от които можеше да е пътя към края на света. Започна да кара по-бавно и да се оглежда, когато в дъното на един коридор я видя. Бомбата. Започна да ускорява по коридора с явното намерение да се забие в бомбата, когато видя и бутона за нея. Един гигантски бутон, на който предците му бяха написали "Края на света". Коридорът пред него се издължаваше все повече и повече, когато изведнъж свърши и колата му се заби в бутона, а той самия изхвърча през предното стъкло и падна върху бомбата. Започна предстартово броене и докато той се опитваше да се изправи, времето изтече. Бомбата, която представляваше и нещо като ракета, бавно се издигна във въздуха и започна да набира скорост. От удара й в тавана той изпадна от повърхността й и след няколко секунди се строполи върху дипломатическия кораб. Влезе вътре. Там имаше някакви костюми и нехаейки за неговия и на света край навлече един. Огледа се до колкото можа и реши, че е много шик с него и седна на седалката за пилота на кораба. Точно тогава бомбата достигна края на атмосферата и се взриви с ослепителен блясък. Ударната вълна обгърна планетата и унищожаваше всичко по пътя си. Всичко живо, дори дърветата, бе превърнато в пепел. Ефектът от експлозията приключи бързо и след известно време с малка част от болното си съзнание той разбра, че е единственият останал сравнително жив на планетата, не зачитайки факта, че при падането му върху кораба лицето му се бе разцепило по средата и сега езикът му стигаше до пъпа. Докато се опитваше да мисли какво да прави компютърът на кораба, който въпреки изминалите години продължаваше да работи, започна да пиука. Той погледна към него. На екрана се виждаше запис на кораба майка на извънземните. Той удари с юмрук по екрана и картината се смени. Имаше само две части - в едната стоеше съобщението от извънземните, пратено преди повече от сто години. А в дясната част мигаше през една секунда и превода му - "Идваме с мир!".

[InsArtTure]

Сега ми става по-ясно защо трябва да си купуваме оригинални продукти. На оригиналния диск на играта определено долу вдясно има едно квадратче, обозначаващо минималната позволена възрастова граница. На Kармагедон май е RP.

[Beerzebub]

^ Недей толкова грубо, де.

@Sirenia_fan: Според мен правиш една основна грешка. Разказваш ни все едно предаваш директно какво се случва в някой филм. Писменото творчетво изисква много повече описания.

[darga]

Айде да се изложа пред целия форум Смейте се на воля..

In the dying rays of light
With ragged illusions I fight
I shall find it,I must!
I shall not fail again..
The place where I can still feel
The blue skin..the lost hope
In my dream I never kneel
I reach her..

I’m waiting for her to come
In the dead of the night
Silence ..
When I close my eyes
Her voice I’m hearing
The words burning my mind
Desire craving inside..
In my dream I touch her..

Will I ever have the chance
To break this vicious circle
Of fake ideals ..
How deep can man sink
In the sea of his madness
Will the coming night bring
Salvation ..end of sadness..
I’ll keep on dreaming to find it..