Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

Хм, като цяло - да. Но понякога като следя, се оказва, че преди да проверявам за тях са си били наред. А в други случаи с по-неправилен брой на срички ми звучи градиращо и по-добре, отколкото да са 13-14-13-14 примерно о.О

[noel_f]

И при мен се получава така. Явно подсъзнателно си налучквам броя на сричките без съзнателно да ги броя. Е, с малки изключения, разбира се. И - да, невинаги е умесно да се спазва броя на сричките при положение че не звучи както трябва или се губи смисъла.
Най-много тези два проблема се проявяват в хайкутата ми и затова ми се получават претрупани.

[Battle Magic]

Battle magic & Scion_of_storm's
VALLE'S MAGNE OPUS [WARRIORS OF THE KNUT]




Понякога има мрачни дни,
когато съжаляваш за всичко ти,
но не се лъжи,
а спасението прегърни!
Него ще намериш в орден стар,
по-стар и от женския пазар...
Отиди при нашия велик цар
На поустовете господар.
Винаги успява да всее адски смут
Името му ли? Името му е КНУТ

Users everywhere,
raise your posts into the air.
We're warriors,
The warriors of the Knut!!!
Не ни е страх от кой да е
Защото ние яки сме
И побеждаваме, побеждаваме
Внасяйки смут!

Понякога може би светът празен е за теб
Но виж, погледни - във форума има поет,
Той смайва всички
С прекрасни срички
И знаем - там в сърцата си
Негови са всичките жени!
Хей, безумни наши юзъри
Дано мъдростта кнутова някога ви озари!

Users everywhere,
raise your posts into the air.
We're warriors,
The warriors of the Knut!!!
Не ни е страх от кой да е
Защото ние яки сме
И побеждаваме, побеждаваме
Внасяйки смут!

Понякога всичко черно е,
спри се, погледни тези постове!
Те показват това,
което убягва на света,
а именно мъдростта!
Кнут, кнут, кнут, постове сее той,
и когато го прави ти не се бой,
защото животът е един,
а КНУТ на всички е любим!
В един БЕЗКНУТЕН живот,
повярвай ни, няма да ти е гот!

Users everywhere,
raise your posts into the air.
We're warriors,
The warriors of the Knut!!!
Не ни е страх от кой да е
Защото ние яки сме
И побеждаваме, побеждаваме
Внасяйки смут!


Това е много рядък сплит, който само вие, драги съфорумци иматe шанс да прочетете! Приятно четене на новия ХИМН

[scion_of_storm]

Някой ден, край лагерен огън, историята за този магнум магне опус ще се разказва от децата на децата на децата на децата ви/ни.

Scion_of_storm & Battle magic искат да посочат, че приликата с реални лица от форума е неизбежна, но не и недоброжелателна. Моля, при повече въпроси прочетете The almighty disclaimer + User License Agreement, приложени никъде.

[MadHatter]

И все пак го написахте

[the_mess]

Eто един текст предвиден за бъдеща траш-песен:

Hungry Little Creatures

Under your bed,
behind your back,
they're little,
they travel in packs,
when the moon is full,
when the stars are bright,
they'll come for you,
hungry in the cold night!

Hungry little creatures,
coming to kill,
to torn and mutilate,
the pain you'll feel,
hungry little creatures,
they'll rip you apart,
to quench their hunger,
with your own bodyparts!

Jumping aroud,
like some crazy flees,
they maybe little,
but much food they need,
they'll cut your throat,
in your beautiful sleep,
hungry for blood,
and flesh
for quenching their greed
there is no escape
once you come in their way,
they'll catch you for shure
don't try to escape!
First they'll strangle you with the intestine,
from your belly below,
then they'll crush your ribs,and feast with your heart,
and then continue by eating your soul!

Hungry little creatures,
coming to kill,
to torn and mutilate,
the pain you'll feel,
hungry little creatures,
they'll rip you apart,
to quench their hunger,
with your own bodyparts!

Still strangled by the tree,
no flesh,only bones,
eaten by those little creatures,
you stay dead in the night alone,
From where they appeared?
Where do they live?
What were they and who created them?
What do they dream?
That doesn't matter now,
you're alredy dead!
The blood is still dribbling from your soaked bones,
and their stomaches are fed!
But they'll come again,
when the moon is full!
Noone is safe,
and noone cares about you!

Hungry little creatures,
coming to kill,
to torn and mutilate,
the pain you'll feel,
hungry little creatures,
they'll rip you apart,
to quench their hunger,
with your own bodyparts!

[InsArtTure]

Never is my thought embraced
By anything that could reveal
A truth behind those tight ropes laced,
Behind the obvious my days conceal

Never is my sense so present
When I process my seeking fast,
I often wonder if my eyes are worthy
Of learning anything from what has been my past.

[wqwrrr]

Вас от конклава ви мислехме за по-така, сериозни хора. Този път надминахте себе си. Весела работа. =)

И към Кирил - държа да отбележа, че е много добро. Грабна ме! Ще те врънкам по някое време да споделиш още нещо.

[the_mess]

With Flame And Anger

Grab the spears and the swords,
hear the battlehorns!
To a battle we ride,
in the flamng black skies.
In the name of Satan we'll fight and we'll die!
Heaven shall burn when the time is nigh!
To our freedom,hail!
The Horned One will prevail!
May flame and anger guide us to the win!
No mercy will be shown,
there will be left only bones,
forgiven will be all your sins!
Everywhere I go,I hear flittering wings,
flame and fire,and mutilated limbs.
I hear a voice behind my back,
winged figure shouts:'ATTAAAAAAAAACK!!!!!'
Surrounded by thy light,non darkness around him,
white wings like an eagle,more flashing than lightning.
I have to kill that creature,that slave possessed by God,
throw him into the abys,where slowly he will rot!
As I run towards him,another white-winged beast,knocks me to the ground,
I'm braking its jaw with one strike,he screams so loud!
His aggony stops by the edge of my spear,
again I'm running,towards the flashing figure without fear.
He is shining so bright with his ugly,disgusting light,
I know he has to be killed,
his blood has to be spilled!
But the damned creature sees me among the soldiers by my side,
with his mighty sword he strikes me with light!
My armour melts and my body is burning,the life is leaving me,
I will never see the end of this war,
but I believe in my brothers and I am shure,
that they will avenge me,they will win that fight,
the tirrany of God shall be crushed,glorious for us shall be that fight!

[scion_of_storm]

О.О

Не можем ли малко настрани от клишетата, или искам прекалено много?

Иначе ми напомнят на моите начални неща

[scion_of_storm]

Триеточие.

Умряхме докато живяхме
Не се, не се отвърнахме.
Рушихме, какво ли не избихме
В какво се превърнахме...

Синове; празни Листа.
Блудниците, които
Бащите си предадоха.
Лицето е накъдрено;
Съзнанието немито
Сля се отдавна с срама.

Не ме раждай. Просто недей.
Нима и аз на това съм обречен?
Живот проклет, чуй ме, не пей!
Срамът за мен уж беше отречен...

Лицето носи калта с фалшива гордост
Съзнанието омърсено стои, стои на пост.
Очите тихо се склопяват, първа Пауза.
Нокти дерат. Дерат за изгубената Кауза.

Защо, питам те, продължаваш да ме раждаш?
Чистота и белота в мрак да израждаш.
Да вихриш мъртвилото на едно листо
Да обучаваш поредно създание зло.

Не раждай ябълката с гнили семена.
Не раждай детето на умрели племена.

[noel_f]

Първото ми хайку на български. Май е най-сполучливото досега.

Сред придворни тя блести
мъничката принцеса -
бяла лилия.

[scion_of_storm]

История

Бях малък,
Когато облаците ми казаха
Че за да бъда истински, ще трябва да умра.
Бях малък,
Когато капчиците смазаха
Клетвата, че ще пада над мъртвия Мен дъжда.

Бях на двадесет и пет
Когато всъщност седемнадесет броях.
Глупак, а не прехваления поет
Нишата беше пуста от бледия ми размах.
И облаците продължаваха
Да ми казват, че го няма желания ритъм.
Какво пък, нали прославяха
Забравеният, невъзможният за мен алгоритъм.

Градираха, всичките градираха.
Дори небесата се оцветиха за мен, за жалост.
Умираха, виждах ги как умираха.
Нямаше добро, нямаше дори и капка злост.
Капчиците смазаваха, валеше този ситен дъжд
Всяка от тях игла, протежение от крак до ухо.
Когато момчето стана дете, после стана мъж
Когато брезентът обърна се и скъса предното зебло.

Снижаваха се, когато настъпваше нощта по улиците.
Когато чувствах Сила (Алис?), окована във вериги.
Когато майки усмихваха се с насмешка на отците
И кучетата услужваха на мрака със своите лиги.
Снижаваха се, когато облаците пееха за предателство
За липса на идея, за контраст, за умрелите копнежи.
Сказания нежни за грубото, издялано накриво листо
За по земята опадалите, тънки, лишени стремежи.

Бях малък, когато бях сега
Когато бях преди.
Бях голям, когато настъпи никога
Никога, никога преди.

[noel_f]

^

Ето едно любовно от мен, вдъхнових се от един спомен.

Ode

This is an ode for you, first love of mine,
for you my divine, my moonshine.
You would be my one and only dreaming,
the person who made sweet my heartbeating.

You are a masterpiece of perfection:
handsomeness unseen, light complexion,
electrifying black eyes, high cheekbones,
a noble semblance, a charming presence.

I adored you.

But my emotions gradually changed.
The love did not survive - we estranged.
Slowly our characters deranged.

Now I don't burn, for you no longer yearn.
There are no concerns, no prayers, or nocturns.
I now see you aren't perfect, faultless,
I'm no more helpless with your maleness.

But I value you for what you gave me,
your love was my emotional acme.
So this ode is a present from me.

Отзиви - какво ви харесва, какво - не.

[gadabout]

41. Напишете аргументативен текст в рамките на 4 страници по темата за екзистенциалната самота и идеята за свръхчовека в стихотворението „Философскъ” от Пейо Алън По.

Философскъ

Най ми’и ‘арно, ‘га ибъ
сгодна мома у гъзъ.
ил’ кат’ муам боб чорбъ,
тлъсти зал’ци, га топъ.

Най ми’и гадно, ‘га ни’ибъ,
га у кръчмата седъ.
Па’и кат’ нема боб чорбъ,
най е ‘арно да умръ!

Май ш’зема’а се надеръ
сам, ‘га в кръчмата седъ,
щом кат’нема да ибъ
и кат нема боб чорбъ.

[noel_f]

Не можа ли да го постнеш в Случайни глупости това? Рязко контрастира с останалите творби.

[gadabout]

Всъщност в това произведение е заложен много повече смисъл, отколкото вероятно допускаш. "Философскъ" разглежда проблемите на съвременния човек, неговата непримиримост към случващото се в живота му и готовността му за борба дори със стихиите на. Вдъхновена от индивидуалистичните възгледи, от философията на Ницше и оттам - неизбежно родееща се с лириката на Славейков, тази творба на Пейо Алън По ни въвежда в света на свръх Аз-а, който се таи у на пръв поглед обикновения човек.

[prayer4eto]

^ Чудесна ритмика, изпълнение и "дълбоко интимен" смисъл!

Продължавайте все така, колега! Разни инженеро-комбайнесрки метъл групи се мярнаха тъдява, та може да се замислите дали да не се ориентирате и като певец и текстописец там .

[gadabout]

Приятел съм с Търнокоп .
Може наистина да се уреди нещичко.

[scion_of_storm]

'па тея са ми от даскалото..

[_TNT_]

41. Напишете аргументативен текст в рамките на 4 страници по темата за екзистенциалната самота и идеята за свръхчовека в стихотворението „Философскъ” от Пейо Алън По.

Най обичам боба, леба и да...
Поздрав за експресивния и задълбочен подход към важните житейски проблеми!

[noel_f]

scion_of_storm, имаш ли нещо ново за постване?

[scion_of_storm]

Нямам муза...като дойде - тогава, няма да се насилвам да пиша, я )

^__^

[noel_f]

Sorry за придирчивостта ... и аз нямам муза напоследък.

[noel_f]

I feel worthless near you,
you - child of perfection,
you - best of selection.
Understand!

You reckon you love me.
You - symbol of greatness,
you - soul of neatness
need me.

But how will I bear you -
you - emblem of power,
you - perfection vower?
Tell me?

[Aggressive Perfe...]

^Браво.

[scion_of_storm]

...

Линията на автобус 280 винаги е била една от най-натоварените и заради това в повечето случаи е лудница, дори да се изредят 4 рейса един след друг. Днес, по някаква случайност, дошла незнайно откъде, успях дори да дишам свободно, рядкост и половина. Подадох глава от прозореца, за да ме брули вятъра, действаше разхладително в ужасния задух, който цареше по Града на асфалт и слепи сгради. Cruachan нашепваха с успокояваща главобола ми и древна мелодия “Ride on, I could never go with you no matter how I wanted to”...

...а границите се размиха.

Седалките и перфоратора изчезнаха, бяха мъртви, по-мъртви от преди. Още повече – бяха незначителни, светът бе избледнял, отваряйки Новата врата.

Ливадата грееше, светеше така, сякаш легион светулки бяха литнали в нощта и зеленикаво-жълтото им сияние бе постлало килим, галещ нозете. Вятърът тихо я метеше, завихряйки я с нежна милувка, и вихрейки едновременно с това косите на Избралите да са там, на поляната, в този миг. В последния си миг.

Беше горда, той също. Нямаше да признаят, че в случая са слаби, че вътре всеки от тях крещи от болка и се разкъсва, че нещо е по-силно от тях. Тя, с неизменната си кама, нейното отроче, най-любимо от всичко останало. Освен него, естествено. Той, с онази усмивка, която винаги грееше лъчезарно, независимо от ситуацията. Която грееше и сега, но дори прикрито си личеше терзанието, което би разплакало дори самата Мориган.

Тристан и Изолда ще са винаги помнени, а тяхната любов е пример в митовете и легендите за непобедима, трагична любов, за онзи пламък, обвързан с къс фитил, избухващ за секунди.
Никой не знаеше Тях, най-вече защото те нямаха имена. Не им трябваха, не им се и полагаха.

Конят, пасящ кротко няколко метра встрани от тях изпръхтя, усетил навярно дразнеща буболечка в следобедната си закуска. Тя светкавично извърна зелените си очи към него, сигурно търсеща пристан за мъката си в успокоилия се отново жребец.
Изумруде, защо си бледен пред яркостта на очите й, защо блясъкът ти е просто моментно просветване на късче нищожно стъкло?
Сапфире, защо е пуст хладния ти огън, в сравнение с късовете лед Негови, които прогарят с най-страстен и най-хладен пламък зелената гора, криеща се зад ирисите й?

Бях там. Измина Самхайн, дойде Белтейн, после пак Самхайн, в безкраен цикъл, а те не откъсваха поглед един от друг. Леда и гората, зеленото и синьото, безкраен циклон от неизреченост и мъка. Не си спомням вече кога Тя стана и тъмната й коса обгърна бледото й лице като облак. Не си спомням и кога Той се изправи и чух песента на друидските гривни, ударили се една в друга.

Понякога в едно просто докосване на пръстите, в едно премерено движение – премерено, за да не породи още повече болка - се съдържат години, векове, хилядолетия на чувства и преживявания. Бели, тънки женски пръсти се срещнаха с потъмняли от съюза със земята и слънцето, по-масивни, но също толкова нежни такива. И толкова. Конят изпръхтя, когато тя го яхна и изчезна отвъд хоризонта на Умрелите лета. А другите лесове погълнаха отново леда, напояващ земята.

Защото така трябваше да бъде, и природата го знаеше. Балансът трябва да е спазен, и никой или нищо не бива и няма да го наруши. Въпреки това сякаш чух неизречените думи, онези, които никой от тях не искаше да приеме и нямаше силите да изрече. Легионите светулки ми ги нашепнаха, докато стоях потресен върху крилете им.

„Язди в спиралата на неизлятото време. Язди и помни. Колкото и да желаех вътре в себе си...ездата ще е самотна.”

Слязох. Тролей 5 се задаваше зад синьо-белия ми рейс, впил стъклените си, безизразни очи в хората, които го чакаха.

[Despair]

^ Супер е, само че трябва да понаучим повечко ирландски. Даже ме вдъхнови да си прослушам Cruachan!
P. S. 280 не е някакъв си автобус, а вход към други измерения !

[scion_of_storm]

280, като един себеуважаващ си кутиеформен автобус СЪКВА. Имам чувството, че през него тече някакъв безспирен поток от студенти и бабки.

Cruachan пък няма да се коментират Въпреки че нещо не мога да ги цикля дълго време..

[LordZombie]

Огънят на приятелството

Петър и Андрей - двамата най - добри приятели.Те се познаваха от близо осем години.Бяха преживели всичко заедни,както добро така и лошо.Сега вече бяха в 12 клас.В деня преди бала Андрей трябваше да излезе с приятели си Петър,но вместо това реши да излезе с момичето,което харесваше - съученичката им Мария.Лошото в случая,обаче беше,че Петър не бе осведомен за промяната в плановете и чака три часа напразно.Вечерта,когато двамата приятели се срещнаха в дома на Андрей,Пепи попита приятеля си :
- Андро,къде беше ? Да не ти се е случило нещо ?
- Ами... - Андро се зачуди какво да отговори
- Хайде кажи,какво се е случило ?
- Ами...вървях си аз към мястото на срещата,когато една кола блъсне едно момче точно пред мен.Аз трябваше да помогна на момчето и го отведох в болницата,тъй като шофьорът на колата не се и спря даже.
- Защо,поне не ми се обади,за да не се притеснявам ?
- В този момент,не мислех за това - отвърна Андрей,осъзнавайки,че лъже своят най - добър приятел.
На лъжата,обаче краката са къси.Андрей остави своят ГСМ на масата и отиде да си вземе душ,след изморителния ден.От ГСМ-ът засвири одата и радостта,сигнализирайки,че има съобщение.Петър реши да погледне съобщението.Видя,че то е от Мария,а следното нещо беше написано :
" Хей,здрасти днес беше страхотно надявам се да излезем някой път пак "
Пепи разбра какво е станало и просто си тръгна.След известно време,Андрей излезе от банята,видя СМС-а и се досети,че Петър го е прочел.Пробва да му звънне по телефона,но Пепи не вдигаше.
- Сега съм твърде изморен,утре ще поговоря с него - помисли си Андро.
На следващият вечер,двамата се видяха на бала,Андрей приближи приятеля си и му каза :
- Виж,извинявай за вчера ... дори не успя да довърши и Пепи просто се обърна и отиде на друго място.Цялата вечер Пепи не каза нито на дума на най - добрият си приятел.Минаха няколко дена след това,двамата приятели не се бяха чували,така продължи и нататък.Минаваха седмици,месеци,години,но Пепи и Андро не си говореха вече.Много години по - късно Андро беше завършил право и живееше в малък блок в центъра на София,а Пепи беше станал пожарникар и работеше много и усърдно.Петък вечер - Осем часа,Андрей си приготвяше вечерята,когато газовата му уредба гръмна и подпали апартамента му.Пожарната дойде,Петър беше на смяна по това време.Той веднага позна старият си приятел,Андрей,който беше припаднал от дима.Пепи го хвана и изкара от пламтящата сграда.Когато Андро се свести,първото нещо,което видя беше лицето на приятели ся Пепи.Петър го погледна и каза :
- Прощавам ти... след което прегърна Андро.
Огънят на приятелството,отново запламтя между Пепи и Андрей,а дали всъщност някога е угасвал ?
-------------------------------------------
Епилог :
Двамата приятели отново се сближиха и дори сега когато са възрастни,гледат със усмивка за нелепата причина на тяхната раздяла.