Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[noel_f]

^

Един въпрос към всички. На английски или български предпочитате да пишете? На мен лично много по-приятно ми е на български. Много по-музикално ми звучи самият български език. Има си всичко. А английският не ми се струва толкова разнообразен и богат. Дори ми е толкова празен, че чак ми е неприятно да пиша на него.

[prayer4eto]

^ Не го познаваш, значи .

Всеки език си има специфичен изказ. И е най-добре човек да пише на езика, на който се чувства комфортно. За тебе това е българския. За друг може да е английския.

[noel_f]

^ Не го познаваш, значи .

Е, не е съвсем така. Българският има много по-красиво звучащи срички и оттам чудесна мелодичност. Не говоря за изказа, а за мелодичността.

[MadHatter]

...yeah, ok

[scion_of_storm]

Хм, ноел, не е точно тъй - английският е изключително мелодичен език, богат и красив. Но и аз предпочитам на този етап на родния си език да пиша. Виж, немския примерно винаги ми се е струвал груб език за поезия, недодялан и немелодичен.

[sgoh]

А английският не ми се струва толкова разнообразен и богат. Дори ми е толкова празен, че чак ми е неприятно да пиша на него.

Тогаз що се напъваш?

[scion_of_storm]

Fragments of self-devourment.

Кажи ми какво знаеш за този свят
И какво се крие вътре
В мръсната, разядена благодат.

Вълните с целувка ни пометоха
Наситиха кръвта.
Искри около Идеята се сплетоха
Избиха плътта,
Толкова мисли и желания
Завихриха в ядро сърцевидно.
Забравени отпреди страдания.
И Ритъмът се скри отвъд Магията
В електрон съчетана,
Скрита тайно в Храма.

Кажи ми какво знаеш за Отвъдното
Защото бях там и се самоунищожих.
После вълните в сярата с длан скрих.

Вените запищяха – железа
Проводници на вътрешния ни ток.
Сблъсък противовесен с Душа,
Съзнанието? Разтърсено от първия шок.
Кожата се сгърчи като змия
Пергамент, в него – Идеята -
Атом/Молекула/Човек?
Залез на несбъднатия Век.
Арка объркана на мозъчни вълни
Впи се в чистите мисли. Изгори ги.

Кажи ми какво знаеш за самия мен.
Нима колкото аз самия – за теб?
Мъртви улеи сме на изрод смирен
И сяра попива във всеки наш жлеб.

[LordZombie]

Лятото по принцип ми е слаб сезон за творчеството,но успях да измисля един текст за бъдещият ми рок дует.
Текста е доста семпъл :

Just Nevermind

1.
A sense of pain
howling in my mind
must i be insane
after all just nevermind

2.
A thought of pain
safety i must find
maybe in the rain
after all just nevermind

Chorus :
Nevermind,safety i must find
Nevermind,voices in my mind
Nevermind,future is behind
Just Nevermind

3.
I feel the pain
a monster of somekind
all has been in vain
but just nevermind

4.
I suffered the pain
future is behind
it's the end ot the rain
but just nevermind

Chorus : / x 3

Приемам критиките и предложения

[Twilightfall]

The Maggot Song

Here's a maggot
There's a maggot
And another little maggot
Maggot fuck vagina maggot
Maggot faggot suck

I was once an asshole
I lived in a shit
But a I never eat the gut
On dick I use to sit

You vomit AIDS infectious cum
Your mother is a gay
Drinking of her pussyjuice
Now everybody say...

Here's a maggot
There's a maggot
And another little maggot
Maggot fuck bukkake maggot
Maggot faggot suck

I was once an asshole
I lived in a shit
But a I never eat the gut
On dick I use to sit

You vomit AIDS infectious cum
Your mother is a gay
Drinking of her pussyjuice
Now everybody say...

Here's a maggot
There's a maggot
And another little maggot
Maggot fuck another maggot
Maggot faggot suck

Приемам критики и предложения, ама само от шефо. :ОО

[gadabout]

К'ви критики, к'ви пет стинки, Дъ Лама Сонг току що умря за мен.

[scion_of_storm]

За жалост

Насили го
Да добие форма, да се плъзне
Като съсъка на мастилото по бял лист.
Оформи го
Да е скрежта, в Мисъл да премръзне
Да умре в Етапа, да е хартиения глист.
Дай ми
Клетките ти,
В които реват изродите-същества
И да счупим телената ограда с ритник.
Пазеха ги (ни)
Преди толкова много божества
А сега на всяко удряме по един плесник.
Слей се
Усети металните пръчки на ума
И ги изкриви така, че да са ти удобни.
Сгрей се
Въглен умрял си, преспата НАД снега
Съсък, скреж – вече са ти досущ те родни.
Нека полетим
Аз и ти, разкривените творци
В облаци блестящи от катран. Мъртвило.
И ще заледим
Всичките изписани от нас листи
Че убихме пак светлината от последното кандило.

За жалост.

[scion_of_storm]

Замръзнали стъбла

Земята е студена
Мъртва, чакаща простата искрица.
Вместо туй – мъгла
Вечно шаващата ледена мокрица
Разплита пипалата си отровни
Докосвайки всяка роза с алени коси.

И розата с ромона умира.
Сърцето младо е, не го побира.
Стенат после северните ветрове
Ридаят пшениците в лятното поле
Увиват се около дървета скръбните лиани
Листа зелени от вехнещи лъчи са огряни.

Земята беше топла
Някога, когато нас ни нямаше тук.
Изстина, умря вътре в пръстта си
Изсъхнаха всичките й магични роси.
Късаме розата, а тя пък после тихо гние.
Не разбираме – рози сме и самите ние.

[Wintersunset]

Е красота.. наистина. Бравос! )

[scion_of_storm]

^ Мерси, Речна )

Някога замисляли ли сте се, че ние всъщност не живеем?
Не сме и мъртви, обаче.
За да си мъртъв, трябва да си живял.
Ние сме Призраците на Нищото. Фантоми. И най-лошото – демони. С демонична душа, с демонична плът, демонични сърца, демоничен облик. Пълноценни. Завършени.

-----------

Някога чудили ли сте се, защо душите ни, които иначе са сухи и безчувствени, понякога стават мокри, навлажнени, като парцала, с който бършем насъбралата се прах по физическата повърхност?

Не?

Ще се опитам да ви кажа, макар че не мога да съм напълно точен. Всеки път, в даден момент, нещата достигат ръба на своят Бокал и детето, което е вътре (или отвън) вас не издържа, и макар и потиснато, заплаква с изсъхналите си очи, за да опита да поразмекне камъка от огън, жилките от стомана и сяра, преплитащи се като гнездо змии по гнилите ни душици. И тогава това дете умира, наистина умира. Няма го, губите го, то се губи. Вътре, в спиралите, в истинския АД, където дори и дяволите няма да искат да стъпят. А питате ли малките деца?
Както и да е, все едно някой от нас го интересува. Като умре това дете, вие оставате влажни в душата си за не повече от година-две, в редки случаи – до пет, след което душата ви отново изсъхва, сярата я продухва и налага своите Песъчинки, които вземат все повече и повече жилчена площ по нея. Но този път няма кой да размекне камъка и да събуди противодействието на демоничното. И тогава, точно тогава, ние, несъществуващите, Избледняваме. Не че ни няма, по-страшно – избледнели сме. Това не мога да ви обясня.

-----------

Танцувах по нощните остриета както единствената звезда яздеше небосвода с мастилен цвят на мен. Зъберите бяха пред мен – тамън два, а по-средата – То. Плачеше, но нямаше очи. Видях добре, защото се ужасих от факта, че в мъгливата нощ проблясват сълзи, които идват не от друго, а от ями. Празни, прашни, издълбани, кървави, сухи, всякакви. Ямите на невиността, които не изпълват нас, защото нямаме такава.

Не ме попита, а просто я взе. За миг усетих пробождането сред огньовете, а после сълзите на детето изчезнаха и то ми върна душата. Мокра, прогизнала, като гъбата в първи клас, която взех в ръце, за да изтрия за наистина първи път изпъстрената с буквички от тебешир дъска. Зъберите се стесниха. Притиснаха ме. Убиха ме, преродиха ме. Спасих един, убих един, а милиони крещяха с раздрани и разпрани гърла. Вдигнах очи, плачех. А после изкрещях по-силно от всички други в мрака, всички заобикалящи ме сенки.

Очите му...очите му се бяха появили. Рубинени, демонични. Черното в тях трептеше, мръсен пламък от греха ми, от греховете ни, разяждаше плътта около себе си и я овъгляваше. Усмивка. Черни устни, разсипан въглен, умряло дете.

Единственият ми шанс за пречистване на душата от сярата, камъка и желязото. Единственият ми шанс да убия детето, да му даря рубина, да изгоря плътта му и да започна отново да трупам демоничното, което ще ме направи Призрак.

Плачете.

”Little boy, such precious joy is dead to the world.”

[scion_of_storm]

Скъсване

Десет хиляди вериги
Късат се и вълноломът
Просто ме побира в себе си
Като празен, спукан мях.
Нима вътре дочух смях?

Осемдесет и девет светлини
Късат ме в двадесет и пет парчета
Зъбят се на идващите бъднини
Вкарват тръните си пак в плета.
Чия сянка там тихомълком крета?

Тринадесет нокътя, в Кожа родени
Убиват всичките ми седем светци
В пръст и кал от Адама уж калени
Рухват над пясъка деветте ми отци.
Кажи ми, кой от всички нас го боли?

Тридесет и една черупки от прах
Костеливо прегръщат ми колената
И не мога тъй, както преди сбрах
Да рефлектирам обратно вълната.

Нима
Сега
Умира
Душа?

[prayer4eto]

Надобряваш, бре ! Доста даже ...

[scion_of_storm]

Т'ва сигурно щото на последните въобще не съм им броил сричките, а просто изливах. :Р

А дано спиралата не се завърти надолу

[prayer4eto]

Какво броене на срички, бре? Следваш ритъма на сърцето си и това е

[Twilightfall]

Специално за шефа, поствам текста на следващия ни хит.

Zombie Girl (Barbie Girl cover)

"- Hail, Zombie
- Hail, Kan
- You wanna go for a ride?
- DIE, YOU COCKSUCKER!"

I'm a zombie girl
From the Underworld
I live in casket
It's fantastic

Fuck the living scum
Make them swallow cum
Imagination
Torso mutilation

C'mon, Zombie
Burn that chapel

I'm a zombie girl
From the Underworld
I live in casket
It's fantastic

Fuck the living scum
Make them swallow cum
Imagination
Torso mutilation

I'm undead
Walkin' corpse
And corroded by worms
Gorging flesh
'till it's fresh
From your entrails!

You're my kind
Death 'n' Grind
Feel the torment inside
Ripping here
Raping there
Sex with dead child!

You are a fag
Be my slave
Pissing on
Your mother's grave!

I'm a zombie girl
From the Underworld
I live in casket
It's fantastic

Fuck the living scum
Make them swallow cum
Imagination
Torso mutilation

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Argh-argh-argh-drah!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Aaargh-aaargh!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Argh-argh-argh-drah!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Aaargh-aaargh!

Extreme pain
In your brain
While it's boiling again
Eyes removed
Crush your skull
You shall suffer!

Frantic slut
Squirting blood
Rotting in shit and mud
Agonize
Sacrifice
Brutal torture

You are a fag
Be my slave
Pissing on
Your mother's grave!

You are a fag
Be my slave
Pissing on
Your mother's grave!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Argh-argh-argh-drah!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Aaargh-aaargh!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Argh-argh-argh-drah!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Aaargh-aaargh!


I'm a zombie girl
From the Underworld
I live in casket
It's fantastic

Fuck the living scum
Make them swallow cum
Imagination
Torso mutilation

I'm a zombie girl
From the Underworld
I live in casket
It's fantastic

Fuck the living scum
Make them swallow cum
Imagination
Torso mutilation

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Argh-argh-argh-drah!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Aaargh-aaargh!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Argh-argh-argh-drah!

C'mon, Zombie
Burn that chapel

Aaargh-aaargh!

Препоръчвам да слушате оригиналната песен и да четете този текст. Забавно е.

[scion_of_storm]

Ю РУЛ!

[ludspamer]

Fuck the living scum
Make them swallow cum

Ай баудаун бифор ю

[Ulair]

Ю РУЛ!

... rule the entire Hell!

[sgoh]

Някой май се вдъхновява от Дарик

[Twilightfall]

Не разбрах... ?

[LordZombie]

Forsaken

What do you think
No,it ain't real
How do you feel
If you can really feel

And don't you know
I fought so hard
though still i had
so many doubts

Chorus:
I Know !
I Feel !
I am for real !
You can't forsake me,
You never believed and you never knew
but all of my love was as real as you
though that can mean it was just a dream

I've known
for much too long
that this can't go on
I am not that strong

In the end through all i felt
the thing i know is
that there is no way
for us to live again

(wisper) Just die with me

Bridge :
Never again,you can't hurt me
I'm already dead.Just set me free

Chorus:
I Know !
I Feel !
I am for real !
You can't forsake me,
You never believed and you never knew
but all of my love was as real as you
though that can mean it was just a dream

(whisper) Just a dream

текст на песен,има и мелодия

[Eddie_The_Beast]

Тфа ще е нещо велико !

[scion_of_storm]

От ступора, който те обви
Най-накрая излез.
Одеялото, което е Лъжи
Ще разкъсаш днес.
Призовавам те,
Пророк и глупав Мит
Който правилно прокле
Човекът да е атом свит.

„Глътни острието
Което носи гена всечовешки.
Из съзнание заето
Няма значение една от много грешки.”

От сътресението
Що всички съкруши
Дух на прозрението
Отново гордо надигни.
Призовах те,
Лъжец и свещен Глупец
Крясък на разума извий
Нож в ядрото ни забий.

„Живей и мри
И така до самия наш Безкрай.
Глупец, лъжец, Пророк и Мит
Театърът ни с олово бе закрит.
Чашата с живак сега строши
И всичко в себе си давай, побери.”

[Ta' Zhal]

Тва го преведи на английски и го пращай на Нергал. Просто виждам в него потенциална Бехемот бичкия. Това> Conquer All

[sgoh]

Не разбрах... ?

Явно съм се объркал
Просто в понеделник, докато се прбирах от морето, в колата слушах Дарик. Та в едно предаване бяха отделили доста време на песента за Барби гърл, и един микс от нейни гавъри. Съвпадението ми се стори твърде странно, за да е случайно




Извън темата.
Сционе, доста задобряваш напоследък. Продължавай в същия дух.

[gadabout]

офф: Наистина е малко изтъркано като идея да правим гавър на барби гърл (горките aqua), но ние определено ще дадем нов прочит, хах. А и със сигурност ще сме с най-изтрещелия гавър!!!

по темата:
Сционе, чета ти повечето стихове тук, нищо, че не коментирам, обаче съм напълно съгласен, че има невероятен напредък. Вече чета нещата ти с лекота и удоволствие, защото предните ме натоварваха някак. Така че... кийп ъп!