Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[LordZombie]

Мерси, исках нещо "по-оригинално" да измисля и...

[Anwen]

Нещо липсва
в цялата част,
немога да го открия
дори в себеси аз.
Збъркано е нещо
и започвам да се променям,
в главата само мрак,
с действията-лошия знак.
Отдалечавам се от пътя
и се изгубвам сама
а целта е в даличината
като скриваща се светлина.
Облечен си в черно
и мислят, че всичко в тебе е умряло,
но злото е вътре в онзи
дори да е облечен в бяло.
Когато слушам мрака
изливам онази злоба,
душата се успокоява
и премахва гадната отрова.
А този, който е в светлината,
всичко си остава в него,
докато не вземе в своята ръка
ножа на своята яростна душа.
Стоиш ли ти в мрака?
Значи ще ме разбереш,
защото и ти си като мен,
и няма да ни предадеш.
Капка след капка
времето минава,
всеки чака своя миг,
който ще го призове с вик.

Събуди се....
....преди да си изчезнал!

[tmetalwarrior]

Збъркано

Дееба и "поетите"

[Kent]

Децата поне се опитват да творят нещо. А ти какво си написал?

[LordZombie]

The Crown

Come to me and kill for me
the power of the crown possesed you
you shall become the guilty
the crowd has spoken and blamed who ? ...YOU !

Come to me and wear my pride
strike with anger,burn the bay
never care for all who died
time will wash it all away ? ... NO !

Come to and break me
kill the devil inside your soul
and now you are free
you've reagained perfect control ? ...Maybe someday,hahaha...

[scion_of_storm]

Цигарен камък

Да запаля...
Да запаля както Прометей преди
Огън, който да разпали..
...да разпаля...
Огнищата, които някой скри.

Да натроша рева им
На парчета, на камък
Безсловесен и умрял,
На късче стъклен дим
Из многоточието – карък
Албинос изстрадал, бял.

Да запаля кибрита (мокър е)
И да запуша цигара
От човешката трагедия.
И Прометея без дроб да дойде
Да върне на нас (да!) дара
И мъничко божествена комедия.

Запалих, угасих...
Угасих безкраен стих
Низ от струни на пушек и плач
Огън водно заплака, тих
На мрака в сърцата ни гаснещий палач.

[prayer4eto]

Като че четири отделни парчета(строфи) си съшил в едно ...

Но първото парче...

Да запаля...
Да запаля както Прометей преди
Огън, който да разпали..
...да разпаля...
Огнищата, които някой скри.

... е наистина добро.

Скоро можем и за "майстор на зара" да те обявим

[scion_of_storm]

Ех...май има само един майстор и той никога не е бил жив, за жалост.
Боба каза, че е като мокра улица

Благодарим, вечерта е просто мокро-огнена някак

[scion_of_storm]

Дървесен плач

Лесът е студен
И с тихи очи
Гледа замръзналите си деца.
В скръб претопен
Стои и мълчи
Пред ридаещата среду жена.

Обкован от скреж
Ковчег за зелената душа
От магия и листо изт’кана
И като спотаен ръмеж
Излива картини тя – жена сама -
С мастило-вихър панорама.

Пауза в пръстен от коприна
Ветренни сълзи.
Из лед ръка мълчи,
А тишината бавно се спомина.
В женските очи
Ръми, ръми...

[scion_of_storm]

5 полунощ

Въгленът е вътре
И тлее, и умира
И бушува във вълна
От космически блясък.
Из множество животи
...звезда се взира.

Въгленът е чакъл
Пясък в поредната душа.
На четиристишието
Финализиращия тласък;
Убийство на земните хомоти
...демон наш – типично зъл.

Музата се стича бавна -
В 5 полунощ сянка тя възспира
Въглен да изгори пак пепелта.
На тишина-въздишието
Угнетяващ мъртъв блясък
...ангел мой от въглен и чакъл.

[scion_of_storm]

Да загубиш чистота

Дете...
...дете.
Словоред в обратна форма
И закрила за загубена душа.
Дете / изоставената норма
На факел, който преди...(пламтя)?

Потопът удави в нас децата
И въздигна паметник на
Срам, безчестие, горчивина;
Тройно, буренясаха цветята
Светлосянката изведнъж замря.

Всеки ден / всяка нощ / сега
Детето с изкоренен дух диря
А намирам само плът сива и меса.
На костите си после тъжно свиря
Няма дете (дете...), умряха
Те, те, те – деца.

Паметникът стои и се смее
Обратноред в мъртва словоформа.
А всеки един от нас милее
Да намери просто едно дете...
...детето; изоставената норма.

[gadabout]

^ Всичко хубаво, ама смени заглавието

[scion_of_storm]

^ Що бе :Р

Изкуството на слепотата

Мъртви трошат надгробни плочи
А живите дерат по мрамора
С жажда за заколение.
Каменно(то) разрушение;
Ахатът последен на раздора
Из бездната, що за нас клокочи.

Бъди
горд, че имаш емоции, чувства
и усещаш всичките изкуства.
щастлив, че дарен си със нозе
вкоренен в теб разум отдавна е.

Мъртви трошат черепите живи
И дерат по мрамора петнисти, диви.
Порив на устремление;
Повик на умопомрачение.
Желязо(то) – целувка на ефирен крах
Върху костите ни от изгоряла прах.

За мен си просто глупак
Ще ти го повторя пак...и пак.
Пред смъртта всички сме животни.
Без емоции, сълзи или нозе
Каквото бе преди, пак ще е.

[LordZombie]

сциона,вече е завършен поет мене,ако питате

иначе по темата,днес в час по Литература,докато г-жата разясняваше тооооолкова скучно за Троянската война,написах набързо следното нещо(надявам се да се е получило добре,макар че не съм много сигурен) :

Oпечаления Жътвар

Опечалени жътварю
изпитващ само болка и гняв
не заспивай жътварю
оставащ завинаги сляп

Ослепяваш почти
но смъртта не би те застигнала
ръцете ти треперят
болката ти е намигнала

Умираш бавно
и студения ноемврийски дъжд
отминава безславно,но
ти на себе си чужд

Погребан отдавна
забравен...незапомнен
загубил таз битка неравна
от съдбата сломен

[scion_of_storm]

November rain, harvester of sorrow...

жътварЮ и мерси за комплимента, но не съм никъде..

[LordZombie]

е, има леки вдъхновения за идеята от HoS, но мисля че е доста по различно от песента, а от NR само една фраза ;p

нищо кой знае колко оригинално:

Дъждовна Смърт

Усещаш ли това ?
луната бавно се разпада
слънцето ни изпепелява
няма никаква пощада

Чуваш ли го ?
потоп залива града
не остана нищо хубаво
остава да се молим на дъжда

Да,това е смъртта !
унищожаваме се сами
обладава ни страха
но...дали ще завали ?...

[NiksY]

Още един опит от мен в тази тема, можеше и по-сполучливо да се получи.

Неуверено

Напоследък толкова удари понесох,
че едвам на себе си останах верен -
от факта, че не помня, се разтресох
откога не съм се чувствал неуверен.

И толкова сълзи едвам преглътнах,
че устните ми вече станаха солени,
без да знаят, че в забрава хлътнах -
откога не са били от други напоени.

Със толкова неща едва се справих,
че във мен е сиво, пусто и студено -
дотам се стигна, че почти забравих
откога не съм обичал... споделено.

[gadabout]

Ахаха, сега се зачетох...

"-Тичай, Кочо, тичай! - викаше малкият палавник."

"Киро Сатъра"... "Oт Зурлево"! Зомби, имаш няк'ва изкривена фантазия, наиш ли? Това е нещо като трагикомедия, тоя разказ...

[LordZombie]

Тва беше идеята ;d

[gadabout]

[azoteccccc]

Те това написах в час по химия.


Клетка,клетка на решетка!
Клетка,клетка на решетка!
Клетка,клетка на решетка!
Клетка,клетка на решетка!

Химията е за траверси!
Химията е за траверси!
Химията е за траверси!
Химията е за траверси!

Мрете шибани траверси!
Мрете шибани траверси!
Мрете шибани траверси!
Мрете шибани траверси!

Само да си земем нов микрофон и става свинщина!
Химията е за траверси!

[LordZombie]

текст за песен :

Ограбена душа

Свещено,мъртво,предсказание
носи мъка,търси хаоса
древно,забравено,страдание
идва пак и търси слепия

Защото тоз без очи
вижда много повече
може би се смееш,ти
стига се залъгва вече

Припев :
И дали,ако простя
пак ще мога да заспя
ограбена е моята душа
не виждам нищо в съня

Ако си в пропастта,какво ще видиш ?
паника и страх ще ограбят твоята душа
горе към участта дали ще стигнеш ?
по скоро се готви...при теб дошла е смъртта

Припев :
И дали,ако простя
пак ще мога да заспя
ограбена е моята душа
не виждам нищо в съня

Не искам слава и блага
а,просто своята душа
защо ме гледаш ти така
нима загубена е без следа...

[MadHatter]

^Е, браво, бе! Получава ти се

[scion_of_storm]

Беземоционално

„Навън сняг вали...”
А мен не ме ебе.
Разбра?
Едно-две-три...
Още един нека да замре.
Веднага, сега.

Две пики в ръката скрита
И две купи напук на вси.
Спатия под ризата протрита
Терца на съдбата – от кари.

Коз срещу фортуна-просяк
А защо не и срещу нещо друго?
Гол и беден, бос, че даже як (!)
Човекът преражда се в’ влечуго.

Надцаках осем души днес
А оказаха се те
Пълноправнен наш милиард.
Под ръкава скрило се вале с финес
А асо пронизва живота ни без гард.

„Сняг навън вали...”
Не ми пука, тази белота
Все ще свърши при
Нашата купеста воня.
Разбра?
Веднага, сега.

[malleus]

^ http://www.youtube.com/watch?v=locIxsfpgp4

[LordZombie]

Water of emptiness

Another tear falls in the ocean...

No more cities only sands of water
sin swallowed our breed
but tell me does that really matter ?

Just a grain of life in the wind

No one left to complain
where is our beloved world ?
every human is to blame

Last spirit roars,howling of pain...

Forgive me,my unborn son
we killed the earth
forigve me,you have to mourn

[scion_of_storm]

Enûma Eliš

Празни бяха човешките небеса
И вятър виеше с вой безтелесен.
От Абсу и Тиамут изградена бе плътта
Океанът ревеше под синева увесен.
И дадена, дадена бе на вси плътта
От стоновете на вековната земя.

Сътворение отвъд срамен взор
Неоткъснато от измамната градина
Сблъсъкът разкриви сушави’ затвор
Кога сол редом сладост въ’ вода замина.
И дадена, дадена бе на вси плътта
Когато стон отхвърли пак смъртта.

Същества призрачни и глиноткани
С рев и крясък после земята населиха
И против всеки ред и божествени забрани
Под криле соленоводни живота си прикриха.
И дадена, дадена бе на вси плътта
Дадена! И дори небето тогава замълча.

[scion_of_storm]

Ае на религията :Р

----

Отворих си внимателно очите и веднага се хванах за главата. Вселената беше милиони цветове и всеки се опитваше да грее по-ярко от другите. Стоях така известно време и след малко успях да фокусирам погледа така, че да виждам и детайли. Този, що няма име ме изгледа с крива усмивка, а пък аз си помислих, че ей сега ще издрайфам всичко, което се беше събрало докато бях умрял.
- Защо по дяволите съм жив? – подозрително му мернах поглед аз. Бях поел по третата пътека, бях срещнал Смъртта, бях умрял след това, спомнях си всичко. Тогава действително КАКВО правех лежащ в някаква сумрачна стая?
- Беше прероден. – освети ме непознатият ми познат, ангелът-демон с две различни криле. – Затова се и върна.
- Не вярвам в прераждането и подобни глупости. – отсякох аз и станах. Виеше ми се ужасяващо свят.
- Не е нужно да вярваш в нещо, за да ти се случи то.
- Брей, мерси за споделената мъдрост тогава. – присвих очи аз и потърсих нещо за пиене с поглед. Аха, ето го хладилника. Отворих го и си взех Кока кола от два литра, с оръфан етикет. – А някой питал ли ме е мен въобще какво мисля за тези неща?
Той сви рамене със странно движение и крилете шибнаха плавно въздуха. И той беше минал по третата пътека, но беше оживял. Но виж...той беше някакво..същество, незнайно, докато аз бях обикновен човек. Цялата ситуация беше нелепа.
- Имаш въпрос, усещам.
- Освен около стоте, свързани с това, което ТРЯБВАШЕ да си остане – да. – заядливо подметнах аз. – Нека си говорим за Бог.
Беше изненадан, със сигурност.
- Та нали крачеше сред серафите и падналите ангели преди да умреш, какво искаш да знаеш.
- Двете неща нямат общо. Защо хората имат този глупав навик да възвеличават Бог и да принизяват Луцифер в цялата тази работа?

Той се усмихна и разпери двете крила, сякаш получил някакво вдъхновение и осенение.
- Знаеш ли, смъртни, и аз съм се чудил защо това е тъй доста време. В крайна сметка и двамата – и Демиурга и Носителят на Светлина са две равнопоставени по значение сили. Реално няма добър или лош в този конфликт – „лошотията” на Луцифер идва от това, че е извършил най-тежкия грях – бунт и неподчинение на Божите заповеди. Оттам нататък историята и културата градят негативни наноси върху образа му и го заклеймяват като неизменно зло начало, противовес на Бог. Всъщност двамата са аналогията на търговска конкуренция – единият постоянно се опитва да надделее над другия посредством акцизите си, и по този начин прибира повече печалба – в нашия случай – души.
- Доста икономически гледаш на нещата, демонични ангеле. – усмихнах се аз. – Все едно си агент из религиозния Уолстрийт, да знаеш. Значи до този момент Бог има превес в ситуацията, най-малкото защото е постарал да изгради схемата си доста умело. Но от друга страна имаме събуждане на бунтовническото и непреклонно начало в нашата същност. Изключвам теб от това „нас”, естествено, след като ти не си човек.
- Точно така. – кимна той и очите му блеснаха стоманено. – Подозирам, че след време двете начала ще се изравнят и дори може да бъде отритната бариерата „зло” – „добро”, която в цялата ситуация е малко или много абсурдна. Замисли се, смъртни, зло и греховно ли ще е ако бъдете накарани да коленичите пред дивите животни и да ги признаете за по-висше творение, което да е властник, да откажеш да участваш в това падение и да отстояваш принципа си на първородно разумно същество, единствено по вида си.
- Животно, - поправих го аз – все пак сме животни и ние. Но не бих коленичил пред някой плъх, за да го призная за свой господар и не бих му предоставил плътта си, ако така питаш. А за глупавия мит за Ада?
- Адът е невъзможно пространство. Падналите ангели са такива, защото са изпратени в изгнание по земната шир, не ПОД нея. Така погледнато, всъщност земята, която обитават смъртните едновременно се явява медиаторът между Рай и Ад и самият Ад. И крилете на очернените метат всеки ден, всеки миг с незрим полъх повърхността и носят знака на своята неутешима печал. Представи си ги, смъртни, Носителю на Тях – според Книгата на Енох и човешката история, особено средновековната такава, земята кръстосват 133 милиона паднали ангели, близо една трета от общия ангелически свят. 133 милиона очернени са избрали да не коленичат пред човешката раса, олицетворена от сина Божии – Иисус и са бродещи в изгнание някъде из земите ни.

- Е, погледнато по-широко, и самият Луцифер е действал не особено смислено, заслепен от Гордостта – най-ужасяващ грях от седемте може би. Да бъдеш по-нисше същество от Бог и да искаш да узурпираш трона му, като в същото време не искаш по-нисш от теб да узурпира твоето място в Божиите очи е...необективно.
- Религията е изтъкана от необективни неща като цяло. За действията на Луцифер не мога да отговарям, имайки предвид че тогава не присъствах въобще в Ефира на ангелическото съсловие. Но Бог, като висшестоящо и най-мъдро същество, като Демиург на всичко, което е познато на вас смъртните, е можел да види и предубеди последствията, които ще бъдат в зародиш при появата на човешкия му Син.
- По логиката, която следваме с теб сега, падналите ангели всъщност трябва да ни мразят. Не просто да ни мразят, да ни ненавиждат. Нима стоят кротко? – спомих си Лилит, Самаил и другите им дружки от едната страна по пътеката, противовес на херувимите.
- Това е спорно...ако действително ви мразеха, би трябвало да са ви заличили от лицето на земята. В същото време, като втория, по-млад, но набиращ опитност търговец, Луцифер би трябвало да е наясно, че ще накърни и нарани Бог повече като привлече душите на омразните низши същества на своя страна и после, сред грохота на стоновете им, поведе своите паднали събратя срещу Небесата.

- В такъв контекст и ти самият означаваш Зорницата, Носителят на Светлина като „зъл” и демоничен.
- Това е, защото не можеш да пробиеш религиозните окови, макар че не си дори средно навътре в религията и поверията й. Демоничен е, защото е демон, но демоните всъщност са ангели в същността си. Нито демоните са зли, нито ангелите – добри, това е просто изкривено възприятие на вас хората, търсещи винаги две крайности – добро и зло. Двете страни са прави сами по себе си, и ако сме неутрални наблюдатели трябва да осъзнаем това, че са еднакви начали, разкривени от смъртните в две крайности.
- Значи хем ни мразят, хем не? Това е странно.
- Присъствието им на земята ви е направило амбивалентни, това е влиянието от тяхната ненавист и пребиваването им тук – от вас се е очаквало да бъдете светло, непорочно начало – нещо, което е започнало да се руши още с откъсването на ябълката и приемането на греха. Оттам нататък вече започва влиянието на падналите ангели върху вас. Вземи като пример Астарот, един от по-известните очернени. Смята се, че демоничното му влияние върху човешката раса е най-силно през месец август, като той „дарява” ленивост, суета и по-рационализиран възглед за света и в същото време се явява покровител на дарбата на човек да властва над змиите. Ако погледнем в реална обстановка и следваме това, излиза, че известните индийски майстори на призоваването и контактуването със змии неизменно са покорени от Астарот в същността си. Това е тяхното отмъщение за това, че сте посмели да се издигнете до тяхно равнище, че и отгоре, в Божиите очи.
Помръднах, смутен.
- Този, що няма име...сигурен ли си, че наистина нямаш такова? И кой си ти в крайна сметка, по дяволите, че знаеш за тези неща?
Стоманеният блясък залъщя в мрака.

[LordZombie]

Queen of the damned

She writes her last words with blood
tired of living among the unworthy
they couldn't keep her alive,what could ?
saints may save her,they turned out dirty

Born a queen of the damned
but she's still a human being
from Heaven and Hell she was banned
hey,but what about her feelings

Forsaken,she lives with her tears
surviving every day in cold reality
broken,she's conquered by her fears
can someone help her battle with brutality...

The knife is flying towards her throat
a hand grabs it and whispers " Don't go ! "
Why should I stay it's all my fault
The face smiled and said " No,little queen,no ! "

не мисля,че се е получило мн добре,но..

[scion_of_storm]

Когато залезеш в снега

Стъпката е
Безжалостна, рушаща.
Новият антипод въ’
Вселената на Реда.
Стъпка – дамгата пламтяща.

Индивид...
Собственик без право
Да тъпче с гордост
По снега, люлеещ се
Умиращ в дясно и в ляво
Разкъсан между своя пост.

Ръката пък
Изпиля ноктите си
За да нанесе удар глух
По сърцевината ни.
И под снежно-аления пух
Преспа надига зова си
Под нея невиността пищи.

Осемнадесет стиха
Шест, и шест, и шест
Поява на прозрението.
Гробна могила тиха
За снежен паднал ангел
Последният безчувствен тест.