Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[scion_of_storm]

Да загубиш чистота

Дете...
...дете.
Словоред в обратна форма
И закрила за загубена душа.
Дете / изоставената норма
На факел, който преди...(пламтя)?

Потопът удави в нас децата
И въздигна паметник на
Срам, безчестие, горчивина;
Тройно, буренясаха цветята
Светлосянката изведнъж замря.

Всеки ден / всяка нощ / сега
Детето с изкоренен дух диря
А намирам само плът сива и меса.
На костите си после тъжно свиря
Няма дете (дете...), умряха
Те, те, те – деца.

Паметникът стои и се смее
Обратноред в мъртва словоформа.
А всеки един от нас милее
Да намери просто едно дете...
...детето; изоставената норма.

[gadabout]

^ Всичко хубаво, ама смени заглавието

[scion_of_storm]

^ Що бе :Р

Изкуството на слепотата

Мъртви трошат надгробни плочи
А живите дерат по мрамора
С жажда за заколение.
Каменно(то) разрушение;
Ахатът последен на раздора
Из бездната, що за нас клокочи.

Бъди
горд, че имаш емоции, чувства
и усещаш всичките изкуства.
щастлив, че дарен си със нозе
вкоренен в теб разум отдавна е.

Мъртви трошат черепите живи
И дерат по мрамора петнисти, диви.
Порив на устремление;
Повик на умопомрачение.
Желязо(то) – целувка на ефирен крах
Върху костите ни от изгоряла прах.

За мен си просто глупак
Ще ти го повторя пак...и пак.
Пред смъртта всички сме животни.
Без емоции, сълзи или нозе
Каквото бе преди, пак ще е.

[LordZombie]

сциона,вече е завършен поет мене,ако питате

иначе по темата,днес в час по Литература,докато г-жата разясняваше тооооолкова скучно за Троянската война,написах набързо следното нещо(надявам се да се е получило добре,макар че не съм много сигурен) :

Oпечаления Жътвар

Опечалени жътварю
изпитващ само болка и гняв
не заспивай жътварю
оставащ завинаги сляп

Ослепяваш почти
но смъртта не би те застигнала
ръцете ти треперят
болката ти е намигнала

Умираш бавно
и студения ноемврийски дъжд
отминава безславно,но
ти на себе си чужд

Погребан отдавна
забравен...незапомнен
загубил таз битка неравна
от съдбата сломен

[scion_of_storm]

November rain, harvester of sorrow...

жътварЮ и мерси за комплимента, но не съм никъде..

[LordZombie]

е, има леки вдъхновения за идеята от HoS, но мисля че е доста по различно от песента, а от NR само една фраза ;p

нищо кой знае колко оригинално:

Дъждовна Смърт

Усещаш ли това ?
луната бавно се разпада
слънцето ни изпепелява
няма никаква пощада

Чуваш ли го ?
потоп залива града
не остана нищо хубаво
остава да се молим на дъжда

Да,това е смъртта !
унищожаваме се сами
обладава ни страха
но...дали ще завали ?...

[NiksY]

Още един опит от мен в тази тема, можеше и по-сполучливо да се получи.

Неуверено

Напоследък толкова удари понесох,
че едвам на себе си останах верен -
от факта, че не помня, се разтресох
откога не съм се чувствал неуверен.

И толкова сълзи едвам преглътнах,
че устните ми вече станаха солени,
без да знаят, че в забрава хлътнах -
откога не са били от други напоени.

Със толкова неща едва се справих,
че във мен е сиво, пусто и студено -
дотам се стигна, че почти забравих
откога не съм обичал... споделено.

[gadabout]

Ахаха, сега се зачетох...

"-Тичай, Кочо, тичай! - викаше малкият палавник."

"Киро Сатъра"... "Oт Зурлево"! Зомби, имаш няк'ва изкривена фантазия, наиш ли? Това е нещо като трагикомедия, тоя разказ...

[LordZombie]

Тва беше идеята ;d

[gadabout]

[azoteccccc]

Те това написах в час по химия.


Клетка,клетка на решетка!
Клетка,клетка на решетка!
Клетка,клетка на решетка!
Клетка,клетка на решетка!

Химията е за траверси!
Химията е за траверси!
Химията е за траверси!
Химията е за траверси!

Мрете шибани траверси!
Мрете шибани траверси!
Мрете шибани траверси!
Мрете шибани траверси!

Само да си земем нов микрофон и става свинщина!
Химията е за траверси!

[LordZombie]

текст за песен :

Ограбена душа

Свещено,мъртво,предсказание
носи мъка,търси хаоса
древно,забравено,страдание
идва пак и търси слепия

Защото тоз без очи
вижда много повече
може би се смееш,ти
стига се залъгва вече

Припев :
И дали,ако простя
пак ще мога да заспя
ограбена е моята душа
не виждам нищо в съня

Ако си в пропастта,какво ще видиш ?
паника и страх ще ограбят твоята душа
горе към участта дали ще стигнеш ?
по скоро се готви...при теб дошла е смъртта

Припев :
И дали,ако простя
пак ще мога да заспя
ограбена е моята душа
не виждам нищо в съня

Не искам слава и блага
а,просто своята душа
защо ме гледаш ти така
нима загубена е без следа...

[MadHatter]

^Е, браво, бе! Получава ти се

[scion_of_storm]

Беземоционално

„Навън сняг вали...”
А мен не ме ебе.
Разбра?
Едно-две-три...
Още един нека да замре.
Веднага, сега.

Две пики в ръката скрита
И две купи напук на вси.
Спатия под ризата протрита
Терца на съдбата – от кари.

Коз срещу фортуна-просяк
А защо не и срещу нещо друго?
Гол и беден, бос, че даже як (!)
Човекът преражда се в’ влечуго.

Надцаках осем души днес
А оказаха се те
Пълноправнен наш милиард.
Под ръкава скрило се вале с финес
А асо пронизва живота ни без гард.

„Сняг навън вали...”
Не ми пука, тази белота
Все ще свърши при
Нашата купеста воня.
Разбра?
Веднага, сега.

[malleus]

^ http://www.youtube.com/watch?v=locIxsfpgp4

[LordZombie]

Water of emptiness

Another tear falls in the ocean...

No more cities only sands of water
sin swallowed our breed
but tell me does that really matter ?

Just a grain of life in the wind

No one left to complain
where is our beloved world ?
every human is to blame

Last spirit roars,howling of pain...

Forgive me,my unborn son
we killed the earth
forigve me,you have to mourn

[scion_of_storm]

Enûma Eliš

Празни бяха човешките небеса
И вятър виеше с вой безтелесен.
От Абсу и Тиамут изградена бе плътта
Океанът ревеше под синева увесен.
И дадена, дадена бе на вси плътта
От стоновете на вековната земя.

Сътворение отвъд срамен взор
Неоткъснато от измамната градина
Сблъсъкът разкриви сушави’ затвор
Кога сол редом сладост въ’ вода замина.
И дадена, дадена бе на вси плътта
Когато стон отхвърли пак смъртта.

Същества призрачни и глиноткани
С рев и крясък после земята населиха
И против всеки ред и божествени забрани
Под криле соленоводни живота си прикриха.
И дадена, дадена бе на вси плътта
Дадена! И дори небето тогава замълча.

[scion_of_storm]

Ае на религията :Р

----

Отворих си внимателно очите и веднага се хванах за главата. Вселената беше милиони цветове и всеки се опитваше да грее по-ярко от другите. Стоях така известно време и след малко успях да фокусирам погледа така, че да виждам и детайли. Този, що няма име ме изгледа с крива усмивка, а пък аз си помислих, че ей сега ще издрайфам всичко, което се беше събрало докато бях умрял.
- Защо по дяволите съм жив? – подозрително му мернах поглед аз. Бях поел по третата пътека, бях срещнал Смъртта, бях умрял след това, спомнях си всичко. Тогава действително КАКВО правех лежащ в някаква сумрачна стая?
- Беше прероден. – освети ме непознатият ми познат, ангелът-демон с две различни криле. – Затова се и върна.
- Не вярвам в прераждането и подобни глупости. – отсякох аз и станах. Виеше ми се ужасяващо свят.
- Не е нужно да вярваш в нещо, за да ти се случи то.
- Брей, мерси за споделената мъдрост тогава. – присвих очи аз и потърсих нещо за пиене с поглед. Аха, ето го хладилника. Отворих го и си взех Кока кола от два литра, с оръфан етикет. – А някой питал ли ме е мен въобще какво мисля за тези неща?
Той сви рамене със странно движение и крилете шибнаха плавно въздуха. И той беше минал по третата пътека, но беше оживял. Но виж...той беше някакво..същество, незнайно, докато аз бях обикновен човек. Цялата ситуация беше нелепа.
- Имаш въпрос, усещам.
- Освен около стоте, свързани с това, което ТРЯБВАШЕ да си остане – да. – заядливо подметнах аз. – Нека си говорим за Бог.
Беше изненадан, със сигурност.
- Та нали крачеше сред серафите и падналите ангели преди да умреш, какво искаш да знаеш.
- Двете неща нямат общо. Защо хората имат този глупав навик да възвеличават Бог и да принизяват Луцифер в цялата тази работа?

Той се усмихна и разпери двете крила, сякаш получил някакво вдъхновение и осенение.
- Знаеш ли, смъртни, и аз съм се чудил защо това е тъй доста време. В крайна сметка и двамата – и Демиурга и Носителят на Светлина са две равнопоставени по значение сили. Реално няма добър или лош в този конфликт – „лошотията” на Луцифер идва от това, че е извършил най-тежкия грях – бунт и неподчинение на Божите заповеди. Оттам нататък историята и културата градят негативни наноси върху образа му и го заклеймяват като неизменно зло начало, противовес на Бог. Всъщност двамата са аналогията на търговска конкуренция – единият постоянно се опитва да надделее над другия посредством акцизите си, и по този начин прибира повече печалба – в нашия случай – души.
- Доста икономически гледаш на нещата, демонични ангеле. – усмихнах се аз. – Все едно си агент из религиозния Уолстрийт, да знаеш. Значи до този момент Бог има превес в ситуацията, най-малкото защото е постарал да изгради схемата си доста умело. Но от друга страна имаме събуждане на бунтовническото и непреклонно начало в нашата същност. Изключвам теб от това „нас”, естествено, след като ти не си човек.
- Точно така. – кимна той и очите му блеснаха стоманено. – Подозирам, че след време двете начала ще се изравнят и дори може да бъде отритната бариерата „зло” – „добро”, която в цялата ситуация е малко или много абсурдна. Замисли се, смъртни, зло и греховно ли ще е ако бъдете накарани да коленичите пред дивите животни и да ги признаете за по-висше творение, което да е властник, да откажеш да участваш в това падение и да отстояваш принципа си на първородно разумно същество, единствено по вида си.
- Животно, - поправих го аз – все пак сме животни и ние. Но не бих коленичил пред някой плъх, за да го призная за свой господар и не бих му предоставил плътта си, ако така питаш. А за глупавия мит за Ада?
- Адът е невъзможно пространство. Падналите ангели са такива, защото са изпратени в изгнание по земната шир, не ПОД нея. Така погледнато, всъщност земята, която обитават смъртните едновременно се явява медиаторът между Рай и Ад и самият Ад. И крилете на очернените метат всеки ден, всеки миг с незрим полъх повърхността и носят знака на своята неутешима печал. Представи си ги, смъртни, Носителю на Тях – според Книгата на Енох и човешката история, особено средновековната такава, земята кръстосват 133 милиона паднали ангели, близо една трета от общия ангелически свят. 133 милиона очернени са избрали да не коленичат пред човешката раса, олицетворена от сина Божии – Иисус и са бродещи в изгнание някъде из земите ни.

- Е, погледнато по-широко, и самият Луцифер е действал не особено смислено, заслепен от Гордостта – най-ужасяващ грях от седемте може би. Да бъдеш по-нисше същество от Бог и да искаш да узурпираш трона му, като в същото време не искаш по-нисш от теб да узурпира твоето място в Божиите очи е...необективно.
- Религията е изтъкана от необективни неща като цяло. За действията на Луцифер не мога да отговарям, имайки предвид че тогава не присъствах въобще в Ефира на ангелическото съсловие. Но Бог, като висшестоящо и най-мъдро същество, като Демиург на всичко, което е познато на вас смъртните, е можел да види и предубеди последствията, които ще бъдат в зародиш при появата на човешкия му Син.
- По логиката, която следваме с теб сега, падналите ангели всъщност трябва да ни мразят. Не просто да ни мразят, да ни ненавиждат. Нима стоят кротко? – спомих си Лилит, Самаил и другите им дружки от едната страна по пътеката, противовес на херувимите.
- Това е спорно...ако действително ви мразеха, би трябвало да са ви заличили от лицето на земята. В същото време, като втория, по-млад, но набиращ опитност търговец, Луцифер би трябвало да е наясно, че ще накърни и нарани Бог повече като привлече душите на омразните низши същества на своя страна и после, сред грохота на стоновете им, поведе своите паднали събратя срещу Небесата.

- В такъв контекст и ти самият означаваш Зорницата, Носителят на Светлина като „зъл” и демоничен.
- Това е, защото не можеш да пробиеш религиозните окови, макар че не си дори средно навътре в религията и поверията й. Демоничен е, защото е демон, но демоните всъщност са ангели в същността си. Нито демоните са зли, нито ангелите – добри, това е просто изкривено възприятие на вас хората, търсещи винаги две крайности – добро и зло. Двете страни са прави сами по себе си, и ако сме неутрални наблюдатели трябва да осъзнаем това, че са еднакви начали, разкривени от смъртните в две крайности.
- Значи хем ни мразят, хем не? Това е странно.
- Присъствието им на земята ви е направило амбивалентни, това е влиянието от тяхната ненавист и пребиваването им тук – от вас се е очаквало да бъдете светло, непорочно начало – нещо, което е започнало да се руши още с откъсването на ябълката и приемането на греха. Оттам нататък вече започва влиянието на падналите ангели върху вас. Вземи като пример Астарот, един от по-известните очернени. Смята се, че демоничното му влияние върху човешката раса е най-силно през месец август, като той „дарява” ленивост, суета и по-рационализиран възглед за света и в същото време се явява покровител на дарбата на човек да властва над змиите. Ако погледнем в реална обстановка и следваме това, излиза, че известните индийски майстори на призоваването и контактуването със змии неизменно са покорени от Астарот в същността си. Това е тяхното отмъщение за това, че сте посмели да се издигнете до тяхно равнище, че и отгоре, в Божиите очи.
Помръднах, смутен.
- Този, що няма име...сигурен ли си, че наистина нямаш такова? И кой си ти в крайна сметка, по дяволите, че знаеш за тези неща?
Стоманеният блясък залъщя в мрака.

[LordZombie]

Queen of the damned

She writes her last words with blood
tired of living among the unworthy
they couldn't keep her alive,what could ?
saints may save her,they turned out dirty

Born a queen of the damned
but she's still a human being
from Heaven and Hell she was banned
hey,but what about her feelings

Forsaken,she lives with her tears
surviving every day in cold reality
broken,she's conquered by her fears
can someone help her battle with brutality...

The knife is flying towards her throat
a hand grabs it and whispers " Don't go ! "
Why should I stay it's all my fault
The face smiled and said " No,little queen,no ! "

не мисля,че се е получило мн добре,но..

[scion_of_storm]

Когато залезеш в снега

Стъпката е
Безжалостна, рушаща.
Новият антипод въ’
Вселената на Реда.
Стъпка – дамгата пламтяща.

Индивид...
Собственик без право
Да тъпче с гордост
По снега, люлеещ се
Умиращ в дясно и в ляво
Разкъсан между своя пост.

Ръката пък
Изпиля ноктите си
За да нанесе удар глух
По сърцевината ни.
И под снежно-аления пух
Преспа надига зова си
Под нея невиността пищи.

Осемнадесет стиха
Шест, и шест, и шест
Поява на прозрението.
Гробна могила тиха
За снежен паднал ангел
Последният безчувствен тест.

[scion_of_storm]

С любовЪ

„Нямаш право да изглеждаш трагично”.

Защото си поза, споменато изрично
Е да навреш кръста обърнат в гъза
И в ритъма да опулиш глупави очи
Защото си ужасен, както е и стила.

„В Сатана вярвам, но няма пък Бог
Така казвам аз, защото имам пентаграм.”
И изваждаш се масирания поред пророк
С бира в мозъка, вместо сетен мозък грам.

Умри, самоубий се, дери се, дефекирай
Само олигофренията си недей навирай
Защото си жалък, пореден камуфлаж
От безкрайността на изтъркан антураж.

Нямаш право да си чак толкоз зле
Но карай, явно родителите са го разрешили.
За десет кинта рокля, поредното позе
Чийто мозък на четиринайсет са изтрили.

[LordZombie]

донякъде Sad But True,но много добре се е получило : )

---

No Light

So cold i can't breath
so dark i can't see
no light it's stolen by a thief
how come he is me ?

I don't remember a thing
I'm trapped in this cell
no light,no hope to bring
this is the real hell

They said I killed eleven
but I don't recall
i went to bed at seven
and then...a endless fall

Murderer,assassin,killer
they abused me,locked me up
no light,I do not remember
now I'm all fucked up

[scion_of_storm]

Корито от звезди

Всяка секунда, всеки миг
Е още една стрелка
На фанатизма на живота
На прекрасността -
Съдържание във жизнен вик -
Надхвърлила навеки хомота.

Всяка усмивка, всеки плач
Вали по улицата на реката
И без да търси за себе си
Който и да е, дори палач
Влива се с плясък във ръката
И се слива с безбройните мечти.

Живееш, дишаш и докосваш
Твориш с нокти, пръсти и дихание
С усмивка още едно изпросваш
Дали ще е щастие; дали ще е страдание
И огнена в потоп се ражда нова
Звезда от прах, медовина и отрова.

А всичко има край и старостта
Погубва с ръка увяхнала мечтите
Изгасва с лампа буйната река
И потъмнява тихичко звездите
А край коритото безброй все плачат
За стрелката, отведена от здрачът.

"Най-тежко е, когато близък твой зора не преживее. Усещаш го, но знаеш, тази негова душа...тя измъчено изсивява, тлее."

[prayer4eto]

^ Те това беше. Повече нямам какво да казвам по въпроса .

[scion_of_storm]

Бря, ти да нямаш какво да кажеш? Това смирява бунтарско-пуберската ми същност, опасявам се ^^
---

Книжна соната

Кръвта тече
По кориците, по книжата
„Сърце, кога ти кле?”;
И очерни със себе си листата
На бедния, беден книжар
Без трон, ала все пак цар.

„На самотата
Защото не можах сърце
Аз някому да даря.
И когато то навек замре
И склопя учи, умра
Ще загубя красотата.”

Библиотеката е любима
От прах и тъжна хартия
Отвътре е безспирна зима
И листоесенен цвят
Изгаря, не пести нея (я);
Изпепелява сърцедневен плат.

„Така и не обичах
А само към знание се стремях
Кръвта в кръвта отричах
От страх – към Бога нивга грях...
...нивга грях.”

С коса гарвановобяла
Чака го тихичко Смъртта
На устни усмивка носталгична
И за душа страдалческа, умряла
Отронва се сълзица безгранична
Че позна книжаря най-сетне красота.

[prayer4eto]

^ We all are miserable puppets, but who's the master then?

[scion_of_storm]

“…и ще умрат.”

От живеца в кости бели
От мляко в майчина кърма
Клеймото огнено поели
Живеем шумно в тишина.

Ноктеста ръка засмяна
Раздира плът от векове
Отваря тя безкрайна рана
Що „живот” ще се зове.

Под стъбло дървесно, бледо
Рана става плячката желана
А в смъртта си всяко дивно зло
Става нива рохко разорана.

От нишките в нашата душа
От под нашите крака пръстта
Вклиняваме се в шумен кехлибар
Коренът природен, извор крайно стар.

Небето ще се сгромоляса
Ще ослепеят хорските очи
Всред бурята, подир бяса
Дървото каменно все ще си мълчи.

[LordZombie]

Съзнавам,че е странно като постройка и като всичко,но самия аз съм странен,соу :

Дори да си жив

Дори стените да се срутят,небето да почернее
никога не ще осъзнаеш,че си само мит

Океан от сълзи да полетят в бездната
с капак от лъжи ще покриеш миналото.
Няма как.То ще натежи на везната
погледни отражението си във виното

Мъчиш се,дори,душата си да заключиш
готов си договор с дявола да сключиш
бъди проклет,спомени не заслужаваш
гледам празният ти поглед,ще страдаш

дори да видиш ковчега си порутен,огъня дори да тлее...
в съзнанието ми ще си изхабен кибрит

[LordZombie]

Fade away like the past

Killing spree,the torture is free
no one will remember your bloody name
they'll just say fate is to blame
the sands of time we drain
what do the dead see ?

Whatever happened,lives faded so fast
Autumn leaves burn at winter's sight
the old bell tolls showing it's might
and the world is black and white
we will all disappear like gas

We are like a poem - forgotten and old
we gaze at the stars like we care
our souls are much too empty,bare
I was a part of this shameless square
And now I feel so cold...

[scion_of_storm]

Българин

Край Онгъла чувам викове
И раждането на една държава
България се още тя зове
И с всеки ден все повече изтлява.
Край Ахелой още костите броя
И екне предсмъртен зов безкраен.
Българин, българин се аз зова
И във времена сегашни...
Не ще бъда аз болезнено нехаен.

Кръвта ми е на защитник Самуил
Пазител на заветна гордост и чест
Не съм самосъзнанието си аз изтрил
(Както и прародителите ми свещени!)
Юмруци ядни свили там, под аления фес.
Помня на братя смели бунта тъй велик
Що от гърците преди това вси спаси
И на Иван Асен втори изсечения лик;
С мощ нечувана той родината дари.

Нима са живели всички те напразно?
Кървава, короната на великий Симеон
Разграбена ще се окаже безобразно;
Обезчестен пък вековният му трон?
Всички герои гледат с хладни си очи
Залезът на с кръв изплатената държава
В сърца им жар и плам несекващо искри
Докато коренът превръща я в глуха плява.

Кръв в кръвта, чест в честта
Кога родина плаче под синовен гнет
Трябва да се борим за нашата съдба;
За това, което ще оставим „след”.