Eternal Tears Of Sorrow - Before The Bleeding Sun, ревю + тема за коментари Опции

[Warrior Of Ice]

Срамота е цял месец след официалното издаване на най-силния метъл албум за тази година (лично мнение!) да нямаме тема за него. След стабилно зацикляне на въпросния през последните няколко дни, реших да поправя тази несправедливост, като уважа бандата с едно ревю. Та, на въпроса:


Eternal Tears Of Sorrow - Before The Bleeding Sun



Разпадането на Eternal Tears Of Sorrow след толкова силна творба като ”A Virgin And A Whore” беше сериозна загуба не само за скандинавската сцена. За наша радост, само две години бяха нужни на музикантите, за да се съберат отново и да продължат да разработват потенциала си като група. С петото си студийно произведение те ни поднасят една типично финландска амалгама от стилове, която не може да бъде определена нито като мелодет, нито като пауър, нито като симфоничен метъл, но която съчетава основни черти на споменатите. При все това, по никакъв начин не можем да наречем новият албум на петимата стереотипен. Дори да се забелязват някои неизбежно присъстващи в звученето влияния, ”Before The Bleeding Sun” не може да бъде сравняван пряко с нищо, записано до момента от финландска банда. Разбира се, с достатъчно въображение някои биха могли да прокарат паралели с Amorphis, Children Of Bodom или дори Nightwish, но отнесени спрямо хомогенния и вече изцяло оформен стил на Eternal Tears Of Sorrow, такива не биха звучали правдоподобно. Свиренето е забележително със своята съсредоточеност и целенасоченост - без излишни демонстрации на умения, каквито момчетата вече са доказали, че притежават, но и достатъчно респектиращо в техническо отношение. Дори само перфектното допълване на китари и клавири, както структурно, така и чисто звуково, буди възхищение. Комбинирането на дрезгави вокали, чисти напеви и епични хорови включвания не само създава дълбочина и разнообразие, а и до голяма степен допринася за прехода между настроенията. Макар да не са концептуално обединени в лирически план, голяма част от текстовете споделят едно специфично чувство на загуба, болка, носталгия и замечтаност, което хармонира съвършено с музикалния пейзаж.

”Sweet Lilith Of My Dreams” е идеалното откриващо парче – бързо, гневно и директно, с особено запомняща се синтезаторна мелодия, вплетена под припева. Следва не по-малко енергичното и мощно ”Another Me”, в което насеченият ритъм преминава през серия от мелодични преходи, за да потъне в бясна вокално-инструментална вакханалия към края. ”Red Dawn Rising” представлява своеобразен контрапункт на предшествениците си, като започва със спокойно пиано и впоследствие се разгръща постепенно в завладяваща химнова композиция, обогатена от чистите вокали на госта Jarmo Kylmanen. Умерено оркестрираната ”Upon The Moors” изненадва със смени в темпото и неусетно се слива с кратката, но атмосферична ”Sakura No Rei”. ”Sinister Rain”, в която преобладават отчетливи готик елементи, е в по-умерено темпо и се радва на пленителни ангелски партии в изпълнение на Miriam Elisabeth Renvеg от Ram-Zet. ”Lost Tune Of Thunder” е повече от впечатляващо попадение с абсолютно маниакалния си носещ риф и не по-малко радващите китарни престрелки. Настъпателно агресивната ”Tar Still Flows” се отличава с още по-образцови шестструнни еквлилибристики, които държат интереса прикован до последния акорд. Смазващият финал идва с болезнено красивата деветминутна пиеса ”Angelheart, Ravenheart”, явяваща се първа част на дарк фентъзи история, която вероятно ще намери продължение в следващия дългосвирещ запис. Разчитайки главно на симфонични постройки, тя е изключително визуална и наред с това може би най-разчупената и оригинална сред деветте песни – истинско свидетелство за висотите, които групата е способна да покори занапред.

Всеки звук в ”Before The Bleeding Sun” е зареден с емоция: от натрапчиво обсебваща чрез непосредствени внушения, до едва загатната сред пластове експресия. Eternal Tears Of Sorrow ни предоставят един от все по-рядко появяващите се албуми, изградени от взаимно допълващи се мотиви, в които няма нищо липсващо и нищо излишно, или казано другояче – един изпипан в детайли и напълно завършен шедьовър. Музиката е едновременно екстремна и меланхолична, яростна и нежна, провокираща и съзерцателна... Предизвикателство и извор на вдъхновение за всеки почитател на изящното, поетичното и неподправеното в металното изкуство.