RAGE - rise or fall? Опции

[scion_of_storm]

Много съм доволен от новия албум (:

Рейдж ду ит агейн, както се вика. Стабилна работа.

[Rolf]

Няма какво да си кривя душата, доста повече ми хареса от Carved in Stone. Не че миналият беше слаб албум, но предпочитам това звучене на Rage. Симфоничната Empty Hollow се е получила страхотно! Явно пак им се свири нещо в духа на Lingua Mortis...

[Helloween]

Аз пък съм много доволен от последния им албум 21 Нещо не ми допадаха прогресарските им последни албуми. С този вече я има агресията (в добрия смисъл) с която Rage ме грабнаха навремето. Има още какво да се иска, но посоката е много по-добра от тази, която бяха поели досега поне за мен Направо ме отвяха с ози албум, вече не се надявах че ще изкарат нещо по-тежко, както в по-ранните им години (1992 - 1995).

[sharon]

И на мен ми допадна доста, може би дори неочаквано. Последните неща все ми се струваха някак твърде натруфени с оркестрации, но 21 е съвсем по темата.

[Wolfheart]

В този албум явно Peavy си постави за цел да направи музика, която да се хареса на феновете на Rage преди Смолски, та дори и още преди симфоничните оркестрации, когато бяха с двамата братя - гърци. Много от песните са като машина на времето - връщат те във времето на The Missing Link, други са мааалко по-завъртяни, но мааалко, даже доста малко. Има някои експерименти, като детаджийски ревове, пантераджийски груувове и рокенрол. Текстовете отново са чудни - Serial Killer възпява по-популярните серийни убийци, Psycho Terror възпява жената, която ни тормози и краде от психиката и портфейла, Concrete Wall е за силата на характера, Black And White е за сивото ни и скучно ежедневие а Destiny ни рита в задниците и ни кара да си стягаме гъзовете, че няма време. Death Romantic чрез заглавието си вероятно е заигравка със съответния албум на Metallica. Чрез липсата на балади Peavy и компания окончателно са решили да ни разбият главите, Eternaly не се брои, защото е римейк на песен на Смолски от NB All Stars. Ако са искали да звучат както преди, даже са минали изискванията си. Rage може би правят най-директната си и мощна творба от около 20 години насам, като минималистичността при композирането носи съответния недостатък - песните сравнително бързо омръзват. Песенните структури са опростени и предвидими. Очаквах малко повече да се работи в тази насока.

Като цяло албума не можа да надмине Strings To A Web, може би с него са вдигнали доста високо летвата. На предния албум колкото и да не го харесват анти-прогресарите, прсто смазва слушателя с мащабни композиции и по-свободен изказ. А солото на заглавното парче е няма такова! Бих предпочел прогресива и симфоничните оркестрации, отколкото песните да ми омръзват след третото слушане.

изкарат нещо по-тежко, както в по-ранните им години (1992 - 1995).

Защо толкова тесни граници? Албуми, като Secrets In A Weird World и Reflections of a Shadow също са велики!

[Helloween]

Е нали знаеш какво казало кучето - "Въпрос на вкус" Аз се зарибих по Rage точно с The Missing Link. Trapped и Black in Mind са със същата енергия, агресия, мелодичност, въобще това е най-харесвания от мен период на Rage. Нещата с Виктор Смолски ми бият прогресарски и олекотено, а това не е моя стил. Иначе е велик музикант.

[lodborg]

За мен в последните години Rage просто нямат празно. От "Unity" насам не са издали нещо, което да не ми се е усладило, включително и оспорваните "Speak of the Dead" и "Carved in Stone". Новият не прави изключение от правилото.

По горния спор - прог албумите им със Смолски са страшно музикантски, макар и да им липсва някаква острота, наистина. Само че с толкова много музика и толкова идейни и оригинални композиции това им го опрощавам. В същото време, албумите след "Lingua Mortis" са ми леко досадни, защото хем я няма тежестта, хем песните не са толкова хващащи. Смолски за мен е убийствено попълнение - много техничен музикант, но и с усет как да построи интересно парче.