Cradle Of Filth - Nymphetamine, ревю Опции

[Warrior Of Ice]

CRADLE OF FILTH - “NYMPHETAMINE”



Малко повече от година след появата на титаничната творба “Damnation And A Day”, която поне за мен и до днес си остава еталон за единение на звуково, композиционно и лирическо съвършенство, некоронованите крале на симфоничния нюскуул блек метъл – Cradle Of Filth, се отчитат с нов студиен запис. В интерес на истината, Cradle отдавна се отдалечиха жанрово от блек метъл корените си и днес определения като “мрачен романтичен метъл” звучат доста по-адекватно, отнесени към музиката им, но това никога не е било от особено значение за естетическите й качества. За съжаление, “Nymphetamine” не успява да надскочи летвата, поставена на нечовешко равнище от предходния шедьовър на англичаните. Албумът не е отстъпление от стила на групата, нито е залитане в комерсиална насока, от каквото всички се страхуваха след подписването на договора с Roadrunner. Същевременно “Nymphetamine” не е и крачка напред в развитието на бандата, а е по-скоро израз на творчески застой. Вместо да градят върху постигнатото в последния си албум, тук шестимата са заложили на относително опростяване и препрочит на звученето на “Midian” – може би най-противоречивата им тава. За какво иде реч: завръщане към ориентираните около припева песни, подплатени от сравнително бързи китарни пасажи и клавирен фон, но без помен от въведената неотдавна в музиката оркестрална величественост. Запознатите с дискографията на англичаните са чували неведнъж тези конструкции, в което само по себе си няма нищо срамно за групата, но е някак непривично за вечните експериментатори Cradle Of Filth да се повтарят, пък било то и в ограничена степен. Попадения като зверската резачка “Medusa And Hemlock”, нежно-агресивната “Swansong For A Raven”, замечтаната “Nymphetamine” и могъщата “Mother Of Abominations” само правят слабостите на албума като цяло по-изпъкващи. Елементът, който придаваше голяма част от характера, обема и силата на “Damnation…” – симфоничният оркестър, тук почти изцяло липсва и “Nymphetamine” единствено губи от това. Друг минус е отсъствието на така характерните за уникалния стил на Cradle женски вокали на Sarah Jezebel Deva – загуба, която не може да бъде компенсирана от краткото включване на Liv Kristine в заглавната песен. Dani, без да предлага нищо ново във вокално отношение, прави поредното си силно представяне. Специално внимание заслужава усърдието на виртуозния Adrian Erlandsson зад касите, както и отличната китарна работа на ветерана Paul Allender и новака James McIlroy, изразяваща се в изобилието от мощни трашърски рифове, мелодични хармонии и дори няколко образцови, на място вмъкнати сола. Накратко, свиренето на бандата отново е прекрасно, но каква полза има от брилянтната техника, когато тя не е подчинена на също толкова брилянтни композиции? В заключение бих казал, че предпочитам Cradle Of Filth да издават по веднъж на две-три години, както правеха досега, но да издават първокласен материал, вместо да правят ежегодни опити да се задържат на върха с неубедителни албуми като “Nymphetamine”.