Възможно ли е да бъде оправдано и простено предателството? Опции

[InsArtTure]

Ще ми държиш такъв тон, но наживо, ясно ли ти е? Да те видим дали си така отворена.

За категортизациите си права, сортирам си и да, получавал съм какво ли не отношение и дори парцаливо. Но не натяквам на другите колко са зле, ами им го показвам, защото носът и слепотата на младия човек пораства неимоверно много, когато е в сигурната защита на родителска и училищна закрила. И започва да философства с рядка дързост. Тези млади хора критикувам. Но пак не държа толкова смел тон, какъвто ти на мен. Аз, като млад човек имам някакъв респект към търсещите истина хора.

Покажи ми какво цениш в отношенията, вместо да ме ругаеш завоалирано и не толкова.

[Aglarana]

И на живо мога да държа такъв тон, просто се съмнявам, че някога ще ми се отдаде възможност.

И съжалявам, че трябва да ти го кажа, но натякваш...Не отваряш очите, не им го показваш, а напротив - високомерно им заявяваш какво СА според твоите критерии и оценки, независимо, че това може да ги обиди или пък нарани - форум е, но си спомням една тема в "Представете си", в която едва ли не прогони момичето, защото, видиш ли, тя не била личност със строго изявена индивидуалност.

Имам уважение спрямо хора, които са по-възрастни, съветвали са ме. Лично от този форум съм си говорила, макар и не на живо, с човек с 15 години по-голям от мен, който наистина може да ме посъветва в даден момент и да НЕ го прави надменно.

В отношенията с хората ценя добронамереността, чистосърдечието. Ако намирам позитивизъм спрямо мен, без проблем бих се доверила, макар и да пострадам в последствие. Това вече го разглеждам и като моя грешка, не единствено на другия, предателя - аз съм тази, която трябва да прецени, да си създаде реалната представа за човека срещу мен.
В отношенията с любимия чувството и верността са на първо място. Ако се почувства застрашен и по този начин "предаден" от мен, то грешката пак не е едностранчива, т.е. единствено моя.

[InsArtTure]

Я, как намали тона...

Ако се почувства застрашен и по този начин "предаден" от мен, то грешката пак не е едностранчива, т.е. единствено моя.

Edit: Не прочетох изречението ти като хората. Не разбирам. Как така той е предаден и виновен, когато ти не си му осигурила отдаденост и сигурност?
Виновен е защото се съмнява във верността ти? Тук си говорим за отношения. Щом той чувства, че нямаш вярност към него, значи може би нямаш, поне не дотолкова, доколкото той иска. За такава промяна говорех. За нагаждане към критериите на другия. Щом той разбира връзката като повече отдаване, може това е по-висшия й стадий, хм?

А за държанието си - пак казвам, досега всички, които НЕ са били комплексари са приемали дори с удоволствие "надменното ми държание". Останалите винаги се чувстват поочукани от поведението ми. Точка по въпроса за речите ми.

[gadabout]

...досега всички, които НЕ са били комплексари са приемали дори с удоволствие "надменното ми държание" Останалите винаги се чувстват поочукани от поведението ми.

Освен да се самоубия, друго не може да бъде казано...

[InsArtTure]

Хахаха, колко ти е трудно да ме приемеш обаче? Шокирах ти последните няколко седмици!

[Aglarana]

Намалих го, главно защото ми казаха, че съм "лоша"

Напротив, не защото не съм осигурила предаността си, любовта си, а въпреки тях, другия пак се чувства пренебрегнат, предаден and so on(визирам отчасти примерът ти с момичето и приятеля й в един от твоите коментари). Когато човек изпитва ревност, то това е, защото иска да обсеби човека до себе си, да го ограничи и да го задържи далеч от всички останали, единствено за него самия. Това за мен е егоизъм, но явно за теб не - затова и после изписа толкова неща...

Повечето отдаване не трябва да значи затваряне в едно малко пространство, където любимият да е само твой, където ти ще си спокоен, че така страховете ти няма да се сбъднат. Понякога просто трябва да се изправиш срещу тях, а не да ги подсилваш и съответно да се самонараняваш, твърдейки, че това го причинява любимият. Критериите на другия в един такъв момент се превръщат в решетка, от която съвсем инстинктивно се опитваш да избягаш, респективно да поговориш с близкия на теб човек, но когато той чувства всичко това като предателство, то няма как да има резултат...

[_TNT_]

Ще ми държиш такъв тон, но наживо, ясно ли ти е? Да те видим дали си така отворена.

Така, заемаш ролята на разумния и "по по" от младите и заблудените и изръсваш такова изречение. Такива заплахи чувах в началното училище. Напомняш ми за един друг юзър, който рипа на бой на всеки, който му каже нещо на въпреки. Виж, Инсарчър, струва ми се, че не си разбрал простата истина, че винаги има някой дето е "отгоре". Наречи ме комплексар, но се държиш все едно над тебе няма никого. Не знаеш на кого можеш да попаднеш, обаче. Изживяваш се като нещо повече от другите. Добре. Класифицираш хората, по два пост-а във форума. Това не ми се вижда много логично. Разбирам, решил си да провокираш. Е, в известна степен успяваш. Happy now?

Сега можеш да ме наредиш и мен. Аз ще си го преместя в другия крачол и така. Заповядай.

[InsArtTure]

Това е абсолютно вярно, но в много от случаите егоизма, за който аз говоря се изразява Точно в това да си мислиш, че желанията за личен свят на другия са решетка! Говоря за случаите в които той иска личен свят с теб, иска да му го осигуриш и чак след това да идва социалняи ти свят. Ти можеш да си щастлива, че ще имаш личен свят с него и спокойно и ПО-СИГУРНО да живееш в социалния си. Винаги, когато социалният ти те застраши някак, имаш МНОГО силен и защитен личен с твоя човек, който да те пази. Това са решетки, да, но те са защита. Поне в случая, в който си ги избираш. Трябва да е ясно, че друг не може да ти сложи решетки. Ако се разочарова от теб, по-скоро е защото си е мислил, че си сложила решетките на личния ви живот, а всъщнбост не си.

Разбира се, че може да се чувстваш ограничена от човека до теб. Но той иска сигурност в личния ви живот. А това зависи наполовина от теб. Никой не може да те ограничи, ако ти сама не го поискаш. И ако си дала надежди на човека до теб за личен свят, в момента в който му покажеш, че няма да го получи, го предаваш и нараняваш. След това, да се чувстваш добре си е егоизъм.

[Aglarana]

Това изискване може да се случи в по-късния етап на една връзка и ако тя е истинска, неподправена и наситена с чувства е дори неизбежно. Когато обаче усетиш, че не можеш непременно да притежаваш обичния ти човек, започваш да се чувстваш предаден. Не е ли това само по себе си предателство спрямо любимия? Когато той усети, че "решетката" всъщност се поставя, защото другият е слаб да се справи със страховете си, отново говорим за предателство - на доверие, да речем. Нима то не е точно толкова голямо, колкото и това, което описваш?

Да, до тук всичко е едно противоречие - личния и външния свят, решетките и ...защитите. Трябва да се случва балансът обаче, хармонията. Когато предадеш някого, неминуемо усещаш вина, дори и да е малка. Тя се превръща в своеобразна компенсация за една измяна, която би могла да бъде простена...

[InsArtTure]

Ето, виж, че не е трудно да водим дискусия. С поста ти се стига до първия мой. За това колко предатеслтва са неизбежни и често непредвидими...

[Aglarana]

...и за това как егоизъм проявява не само предателят, но и предадения в определен момент. В това успях ли поне мъничко да те убедя?

[InsArtTure]

Да.

Онзи проявява егоизъм, че иска щастие. Този обаче проявява егоцентризъм като иска свобода и щастие извън решетките. За това говоря. За онези, които искат по-скоро да са сами и онези, които искат личен свят.