Страх ли ви е от смъртта?, знам, че е тъпа, ама... Опции

[Гост Void KD (гост)]

Не. Всеки умира... само аз не

Така де. Всеки от нас ще пукне някога. И защо да ме е страх... това е само нещо нормално.

Но разбира се, ще направя всичко за да опазя живота си колкото мога по-дълго. И това също е нормално. Освен ако не си някъв депресиран, дето иска да се самубие заради няква тъпня, или пък маикадзе, или некъв луд, т.н.

[Mor Galad]

Трудно ми е да си представя как един ден ще изчезна, че моят Аз ще спре да съществува. Всъщност не мисля, че някой може да си го представи, защото по природа сме егоцентрични същества и няма друг начин да възприемем света освен чрез собствения си Аз, следователно май и няма как да си представим какво ще бъде, когато няма да ни има. Защото технически за нас нищо няма да бъде. Страхувам се от смъртта, но се старая да не мисля за нея, за да не ми пречи този страх. Всичко, което върша, с което съм ангажиран в живота си, отклонява мислите ми от смъртта. Все пак страхът от смъртта е причина за възникване на страх от живота. Ако знам, че ще умра, започвам да се питам какво да правя с краткото време, което ми е отредено и се боя, защото знам, че няма да имам втори шанс. А пред всеки от нас има толкова много избори и възможности, че си е страшничко като се замислиш, че нямаш толкова време да се поправиш, ако в последствие решиш, че си сбъркал. Този, вторият страх, от живота, е това, с което трябва да се справя.

[krava_v_kosmosa]

Трудно ми е да си представя как един ден ще изчезна, че моят Аз ще спре да съществува. Всъщност не мисля, че някой може да си го представи, защото по природа сме егоцентрични същества и няма друг начин да възприемем света освен чрез собствения си Аз, следователно май и няма как да си представим какво ще бъде, когато няма да ни има. Защото технически за нас нищо няма да бъде. Страхувам се от смъртта, но се старая да не мисля за нея, за да не ми пречи този страх. Всичко, което върша, с което съм ангажиран в живота си, отклонява мислите ми от смъртта. Все пак страхът от смъртта е причина за възникване на страх от живота. Ако знам, че ще умра, започвам да се питам какво да правя с краткото време, което ми е отредено и се боя, защото знам, че няма да имам втори шанс. А пред всеки от нас има толкова много избори и възможности, че си е страшничко като се замислиш, че нямаш толкова време да се поправиш, ако в последствие решиш, че си сбъркал. Този, вторият страх, от живота, е това, с което трябва да се справя.

Леле, добре, че не влезнах психология в СУ.. Тея екзистенциални въпроси нямаше да ми дават мира.

[the_mess]

Никой неможе да каже със сигурност, особено седейки на топло у дома, чаткайки по клавиатурените копчета.

[nikoi]

Не съм сигурен, че изпитвам страх от смъртта като цяло(глобално погледнато)!
Много зависи по какъв начин ще умра, в какъв контекст ще се случи това, в кой момент от живота ми последния ще приключи, но мога да допусна, че част от мен(стояща отвъд преосмисленото "мое" Аз) се страхува от единствената константа в живота, а кой знае, може затваряйки очите на страховете си, да съм ослепял и за самия живот!?

"Страхът има хиляди лица, Самюел. Само че не винаги ги разпознаваме, а често ги наричаме с други имена."

("Многото имена на страха" - Любен Дилов)

[PitBull]

Не. Във Валхала после ще е готино.

[Во Царствии Твое...]

Отговорих с: "не знам". Давай сега да перефразирам братята руснаци. "Ще умрем, пък ще видим"

[MetallicaAntiFan]

"Веднъж се мре", както са написали братята Стругацки.

[telia]

Да, за материалното съществуване се мре веднъж. Ако ще да умираш и десет пъти, за теб винаги ще е веднъж, ама самото умиране като стане, няма как да кажеш, че си умрял "веднъж". /Сега да се млатна с нещо за философията си?/ За страх - не мога да се страхувам за нещо, което всъщност е всичко - то е като раждането - винаги е за пръв път и все се повтаря.

[nikoi]

За кой ли път, съм напълно съгласен с теб, telia! Сред потока от безбройните, взаимнообвързани теории, който извира от главицата ми, една от най-немислимите, и именно поради това обмислена от мен(колкото и самият процес на мислене да пречи с болната си логика на немислимото за тая - същата(логика), която се опитва да го обмисли), е всъщност, че животът не е нищо друго освен една амнезия на самия себе си, една повтаряща(прераждаща) се лъжа, едно deja vu, в което главният герой(живият) играе своята предначертана роля, подобно на актьор(или по-скоро на програмиран робот), но една пиеса като се играе всеки божи ден, то самото съзнание на тези, които играят в нея, се сраства със съответната за тях роля и поради това реалистическите граници между актьора и героя биват разпокъсани, а в един момент играчът вече не може да ЖИВЕЕ БЕЗ РОЛЯТА СИ, а самият герой ЖИВЕЕ ЧРЕЗ АКТЬОРЪТ! КОЙ Е ЖИВИЯТ?! Има ли живот след спускането на завесата? На следващия ден, когато сцената отново бъде осветена от прожекторите, героите дали ще си спомнят, че са играли важната си роля, в тази същата пиеса, и вчера? - А актьорите дали ще им позволят да си спомнят? Те, самите играчи, дали искат да си спомнят, че са играли, ЧЕ ИГРАЯТ, РОЛЯ или биха я ИЗЖИВЕЛИ ОТНОВО?!

[BIOHAZARD]

Честно казано от моята смърт не ме е страх, но ме е страх от смъртта на близък човек.

[Violet]

Не.Никога не ме е било страх от смъртта.
Тя така или иначе ще дойде,няма безсмъртни хора.Погубва всички... един ден идва на вратата и край с теб.

[Holy Demon]

Не. Няма и защо да ни е страх от смъртта, това е нещо което е неизбежно. Както си живеете живота и изведнъж "Пуфф" мъртви сте.

[Megadeth]

Хич не ми се мре, мама му стара

[Anwen]

От болката повече ме е страх.

[Kent]

Страх ме е дотолкова, че да не си отида ненавременно, преди да постигна нещата, които искам. Иначе смъртта е нещо нормално, никой не е избягал от нея.

[Ad Absurdum]

Не, разбира се, глупаво е. А и страхът на никого не е помогнал.

[Megadeth]

Абе не ви е страх, дрън дрън. В момента, в който някоя баба умре или се разболеем от нещо малко по-сериозно и гащите са пълни. Тъпо е да се отричат съвсем естествени неща. На по 15-30 години всички сме безсмъртни, после почваме да се замисляме. <Нищо против 40 годишните и по-дъртите и те са активни хора >

[I Like Scat Porn]

Аз пък все си мисля, че като остарееш би трябвало да те е страх по-малко - просто няма за какво да ти пука.

[Megadeth]

Kaто остареем, ше разберем.
Не си ли чувал, че старите хора като остареят, клякат. Може би щото чичко дет метъл чука на вратата ;р
Та, според мен не е верно тва, дето го казваш. Ако не е много грубо, ше питам баба ми, тя и без тва ме гледа странно.

[EvilBowlOfCereal]

Не, Сммъртта е супер пич. Вчера дойде за хамстера ми, ама се оказа, че му било още рано. Ходихме до ОЧЗ-то, той си взе фланелка на Сепултура, на Bestial Devastation по-точно. Говорихме си за метъл, каза ми, че си пада по кросоувър и хардкор доста. Взехме си билети за Hypocrisy, и изпихме по един Джим Бийм у нас. Преди да си тръгне ми даде старите си кубинки и един стар плакат на Джими Хендрикс- подарък от баща му. Казахме си чао, в Понеделник ще ходим до Академик, иска да се запише на Киокушин. Не разбирам защо хората се страхуват от него

[Beyond the Grave]

Кажи откъде пазаруваш!

[Sunshade]

Не ме е страх от смъртта, страх ме е само да не я забравя. Трагично е да не помниш, че можеш да умреш по - всяко време и пълен с надежди, планове и неоснователен оптимизъм да хвърлиш топа.
Ей затова искам да стана патоанатом - напомнянето ми е гарантирано. =)

[Sile]

Не, тя е един вид спасение, но не искам да настъпи, защото има още какво да се свърши. Страх ме е от болката.

[Daddy`s Girl]

живее ми се.Страх ме от смъртта,защото неведнъж се е намесвала в живота ми. и винаги ми взема най-скъпото Не искам да умирам,сега имам за какво да живея.Пък и ми писна от гробища. Там няма музика и ще ми е скучно

[TornIntoPieces]

По-скоро ме е страх..,че ще остаря ..(ако изобщо доживея до старостта де ) .. но смъртта може би е край на един и началото на съвсем друг живот (вярвам,че след като умре тялото .. душата на човек продолжава да живее ) ..;]]

[telia]

Не, тя е един вид спасение, но не искам да настъпи, защото има още какво да се свърши. Страх ме е от болката.

Колкото и да ни се иска, не е спасение, обаче. Спаяваш се всъщност от какво? От несбъднати мечти, от незавършено второ висше, от ежемесечно плащане на сметки или от необходимостта всеки ден да изядеш нещо, за да не припаднеш от къркоренето на стомаха си? Живеем в нещо отвъдлогически определено от самите нас. Материлизмът на изброените току-що неща е контрата на логиката в главите ни към духовното в гърдите ни. Животът като живот в това наше " сега" е изборът ни на именно това " сега" с тези условности и е избор, определен от самите нас. Умираме, за да си изградим новото материално- индивидуално съществуване в нова епоха. Само че оковите на догматичното материално и меркантилно общо/ колективно/ съзнание блокират точно тези процеси на изява. Или са ключ за проявата им. Смъртта ражда индивидулност.

[Sile]

Смъртта ражда индивидулност.

Това не го разбрах. Спасение е от страданията, но пък именно те ни изграждат като личност за това си заслужава да ги изживеем. Забравих да уточня. Страх ме е от смъртта, когат става въпрос за хората, които обичам, за мен лично не се страхувам.

[telia]

Sile, говоря за това, че душата се освобождава от земното тяло и е индивидуалност в един по-различен смисъл от това, което разбираме. В телата сме въплътени индивидуалности.

[Sile]

Да, съгласна съм. Ти вярваш ли в прераждането? Много хора се съмняват, че има, аз вярвам.