Moonsorrow, за новия албум Опции

[emerald]

Нямаше как да не напиша нещо за това. Особено след като слушах новите песни петдесет пъти сигурно.

Доста по-мрачно и по-металическо звучене с първата песен. Което ми трябваше известно време да асимилирам. Чудих се дали ми харесва или не. Но само докато не слушах албума няколко пъти. Баталните моменти липсват някак, да се чуди човек къде е изчезнало войнственото настроение. Не че съвсем е изчезнало, но и самите текстове ми се струват някак по-апокалиптични, отколкото войнствени. Но пък кулминационни моменти не липсват. Редуват се повторения в ритъма, към което постепенно се наслагват нови елементи и докато в началото може да изглежда еднообразно или размито, след повече слушания всичко се слива перфектно. А не е лесно да се правят 30 минутни песни, смятам че са ги направили гениално.

Просто ме изпълва единството на всички елементи: басът, фолклорните моменти, акустичните китари, вокалите, ритъмът. И напрежението постепенно нараства, сменят се различни настроения. Смесват ми се някакво отчаяние и жизненост, безизходност и ярост, обреченост и непукизъм... А втората песен вече е доста по-бурна, което напълно ме удовлетворява.
И за мое щастие Виле продължава все така да си крещи, безпаметно.
Както и да прозвучи, но не ми стигнаха тези 30 мин песни, искаше ми се още да продължават.

Не може да се опише колко много ми харесва този албум, наред с останалите. Просто нямам думи, това по-горе е слабо отражение на емоциите, които ми предизвиква!