Оцени албума, Игра Опции

[killer_rose]

Много атмосферичен и отпускащ албум - определено по-добър от Lyckantropen Themes.Все пак любим си ми остава първия! - 7/10

Аз ви давам:
Abyssos - Together We Summon The Dark - дано има хора,които са го слушали.

[winterstorms]

Приятна мелодична блекария по всички критерии, но втория им го харесвам повече. Жалко за разпадането, можеха да направят още добри неща. 7/10

Следващият да каже за Swallow the Sun - The Morning Never Came.

[Warrior Of Ice]

Перфектен дебют, който въпреки страхотните по-късни опити, все още не са успели да надминат. "The Morning Never Came" е едно от най-силните издания в сферата на мелодичния дуум, които съм чувал. Още в него Swallow the Sun успяха да създадат свое звучене, което по-късно доразвиха. 9/10


Unleashed - Midvinterblot

[Ghost]

Най-добрият Unleashed за мен, директно 10. Само с първите им два мога да го сравня.

The Sins of thy Beloved - Lake of Sorrow

[Airin Of Ancelot]

Много изящен албум на една група, която така и си остана непозната за масовия метъл слушател. Едни от най-добрите готик/дуум парчета, които съм чувала, са точно в "Lake of Sorrow", така че спокойно му давам 9/10.

Wuthering Heights - Far From the Madding Crowd

[killer_rose]

Много силен албум. С The Shadow Cabinet го надминават, но въпреки това албумът показва класата на европейския пауър метъл. Сложни композиции, граничещи с прогресива... - 9/10

Tiamat - The Astral Sleep

[sharon]

Правилната стъпка след един диамантен дебют като "Sumerian Cry". При все че не бих го съпоставила с още по-блестящия му наследник "Wildhoney", албумът си е повече от задължително стъпало от дискoграфията на такива експериментатори като Tiamat. Далеч не е за всички, но ако ти хареса веднъж, няма пускане.

7/10 и Insomnium - Above the Weeping World

[Warrior Of Ice]

Щях да напиша, че е шедьовърът им, ако го нямаше "Across the Dark". Група с много характерно, нетипично звучене са Insomnium, а точно в "Above the Weeping World" развиха изказа си в нещо изключително. Заслужава си една стабилна девятка.


Следва The Foreshadowing - Days of Nothing.

[blame]

7,5/10
Чух го от нямане какво да слушам и за да драсна в темата, но ме изненада доста приятно. Колкото ми напомня на някакви близки по стил, слушани преди неща, толкова и в цялостното изпълнение имаше някаква уникалност. Доста приятно есенно албумче, леко тегаво, но нормално за есените албумчета. Това,което ме изненада бе,че 3ма от членовете на бандатата са и от Klimt 1918, с койтои съм бегло запозната, но така и не ме грабнаха. Тук нещата идват много по на място.

Та, neXt:
Theatre of Tragedy - Aegis (искрени извинения,ако повтарям, нямам сили да преглеждам цялата тема)

[Sile]

Като отворих за първи път тая тема се изкефих, че последната група ми е позната. До сега знаех само Venus, която ми е супер лична песен. Доволна съм от албума, изслушах го целия, даже се забравих и сега се повтаря. Музиката им е тъжна, но е странно, че не ме депресира. Творчеството попива от емоциите на създателя, които е вложил в направата му, после при слушането ние ги попиваме. Не знам колко мрак са вложили, но явно самите хора са положителни, защото музиката им не ме натоварва. Някакси меланхолично успокояващо ми действа.
Забравих да оценя - заради Venus давам 10!

За коя група или за кого да питам... Айде да е за Brendan Perry - Ark.

[abydos]

10/10 за Ark. Нямам дар слово, за да опиша достойно качествата на този албум и колко страхотен и емоционален е. Не знам колко години съм го чакал, но всяка минута си заслужаваше. Който не го е слушал пропуска много.

Nevermore - The Obsidian Conspiracy (за мен лично голямо разочарование, много скучно, почти нищо интересно в него. огромна стъпка назад).

[S.I.N.]

Вярно не е нищо ново албумеца. Не бих казал че е стъпка назад, по-скоро застой по мое мнение. А очаквах повече от Nevermore. Липсват по-запомнящи се моменти сякаш. Оценка 7/10 само защото като цяло е приятен и става за слушане (А може би дори 7/10 му е много?).
От мен:
Crypt of Kerberos - World of Myths
ПС: Само се надявам, да има хора които са го слушали .

[Enslaved]

Един от най-добрите дет метъл албуми завинаги! И няма как да е другояче при такова струпване на велики музиканти. 10, без да ми мигне окото. И повече заслужават.

Ram-Zet - Escape

[Airin Of Ancelot]

Много откачена група, така и не я разбрах напълно. Не са точно моя стил, но имат някои неоспорими качества, така че - 7/10.

А какво мислите за God Dethroned - The Lair of the White Worm?

[scion_of_storm]

8/10

Стандартен Год-ец. Наред с The toxic touch ми харесва най-много от техните неща.

Gamma Ray - To The Metal?

[Warrior Of Ice]

7 му давам с чиста съвест. Имат доста по-емблематични и ударни албуми, но класата си е класа. Дори когато го дават малко по инерция, Gamma Ray пак превъзхождат огромната част от обитателите на пауър метъл царството. Има някои по-безлични парчета в записа, но има и няколко страхотни такива. Какво пък, оптимист съм за следващия.

Като сме тръгнали с актуални неща, защо да не изкоментираме и Dark Tranquillity - We are the Void?

[_Moonshield_]

8.5/10

Много силен албум. Определено една идея по-мрачен и по-"индъстриъл" от другите. Не че има кой знае какви такива елементи, но такова чувство носи самият албум - студенина и отчужденост някак си. Но определено DT могат повече, аз да кажем много им харесвам експериментите с чисти вокали, като в Projector.

Какво мислите за Sodom - Persecution Mania?

[Wolfheart]

Офтопик, но пичове, преди да натискате "НОВ ОТГОВОР", гледайте дали в момента някой пише в темата, иначе може да се получи някоя конфузна ситуация...

[Cunnus Diaboli]

Какво мислите за Sodom - Persecution Mania?

Мисля, че няма да го надминат никога. Най-добрия Sodom. За много блек метъли това е образец.


Anathema - Serenades

[karelian]

Със Serenades през 1993-94г. открих Anathema - групата, която си остана и до днес една от най-любимите ми.
Първи албум в дискографията им, по звучене много по-различен от останалите. Тежък, меланхоличен и депресивен дуум - какъвто най-много обичам. Песните (с малки изключения - Sleepless; J`ai fait une promesse) са относително еднообразни, звучат монотонно, плачещо.

Личните ми фаворити са Lovelorn Rhapsody, Under a Veil (of Black Lace) и Sleep in Sanity
"It is not I who sleeps
It is you who sleeps... you sleep

Insane you sleep, I sleep in sanity"
Тези на пръв поглед скучни слова, съчетани със също толкова монотонна композиция от 7 минути въздействат по особен начин на слушателя, при повече повторения дори имат способността да го оставят емоционално нестабилен. Но хайде да не изпадам в емоционални изблици! За феновете на този тип музика Serenades е добър избор.

7/10


The Gathering - How to Measure a Planet?

[Enslaved]

Префърцунена и досадна история, също като останалите им албуми. Никога не съм разбирал истерията покрай тази група, отчайващо посредствена е за мен. Дори няма да го оценявам, защото ще е обидно.

Направо давам Iron Maiden - Brave New World.

[_Moonshield_]

За десет години се превърна в класика, всъщност такъв беше и преди 5 години даже. Един от най-силните Мейдън албуми, като минус може да се отбележи започването на тази "повторяемост" в припевите, продължена и в следващите албуми. Но завръщането на Брус беше безкомпромисно, някои от най-любимите ми техни песни са от BNW - Blood Brothers, Brave New World и т.н. Оценка 8.5/10

Мнението ви за Man Must Die - The Human Condition?

[telia]

Една от любимите ми групи преди 1999г. Което, по една или друга причина, води и това, че цитираният албум не е сред любимите ми. Не само поради това, че е издаден след момента, в който Мейдън не бяха от такова значение за предпочитанията ми, а и защото според мен те претърпяха крах в творчеството си. Не усещам заряда, който ми носеха по-рано, а можех да продължа да ги харесвам с тая сила. Не усетих и почти никаква нова емоция. Еднообразен албум. Възможно е някой да ме опровергае по повод на изказванията ми за Sonata Arctica и няколко други групи, но не това е от значение. Музиката е твърде лично преживяване. Бих казала, че "The Nomad", " The Wicker Man" и "The Ghost of the Navigator", в която се носи по-добре въздействащата ми атмосфера/ откъм баса особено/, са ми по- слушаеми. Всичко друго някак ми се слива.
5/10
Amorphis- Tales From The Thousand Lakes

[LordZombie]

Страшен албум. Може би, любимият ми на групата. Лични фаворити са от него са ми Black Winter Day, Drowned Maid, Moon and Sun, както и Light My Fire (The Doors cover), но и други песни в него не са никак по - малко слаби.
Аблум изпълнен с доста чувство, мелодичен, колкото е нужно и достатъчно размазващ. Измества с една идея Elegy от личната ми класация за групата.

8/10

Sonata Arctica - Ecliptica

[Etiainen]

Готин албум, но на моменти ми идва малко в повечко 'пауър' звученето. Не толкова добър колкото следващите им албуми, но все пак поставя една доста стабилна основа, така да се каже .
8/10

Eternal Tears Of Sorrow - Children Of The Dark Waters

[telia]

Чудесен! Екстра ми действа по улиците или на работа, за настройка. В подобни албуми казвам, че има композиции, не песни. Фаворити: "Аngelheart, Revenheart", "Baptized By The Blood of Angels", която всъщност ми действа от албума най-добре eмоционално, "Summon The Wild", "Diary Of Demonic Dreams" and "Nocturne Thule", която си ме провокира към разни мисли. Албумът е зверски просто. 9/10

Skyfire- Esoteric

[karelian]

Казах каквото имам да казвам след първоначалното преслушване на албума. Сега, почти година след излизането му, Esoteric ме радва с почти същия успех. Много мелодичен, по звучене бих го сравнила с "Timeless Departure". Само от време на време ме почовърква въпросът Wenngren или Karlsson? Но... не е болка за умиране.
Най-силни песни: "Esoteric", "Rise and Decay", "Seclusion", "Misery's Supremacy", "Linger in Doubt", "The Legacy of the Defeated". А бонус парчето "Within reach" всъщност е първото демо, записано през 1998г.

9/10


Summoning - Minas Morgul , ако ви е любезно.

[Ghost]

Страхотия! Любимият ми Summoning за всички времена! Радвам се, че с този албум скъсаха с блека и се насочиха към нещо уникално. По-натам започват да звучат още по-величествено и изчистено, но тук атмосферата за мен е най-обсебваща. 10 направо, няма какво да му мисля.

Demiurg - The Hate Chamber

[Warrior Of Ice]

8/10. Много ценен албум, доста го оциклих при появата му. Както съм казвал и друг път, Demiurg постигат много специфично звучене и атмосфера, каквато в редовите дет метъл банди е невъзможно да откриеш. В състава има невероятни музиканти, но впечатляват не с техника, а с идеи и оригиналност.


На следващия поверявам Edguy - Hellfire Club.

[Airin Of Ancelot]

Много хубав албум, който за съжаление постави началото на края за групата. Точно хард рок елементите, които внасяха много свежест и приятно разнообразие в "Hellfire Club", в следващите албуми станаха основен приом на Edguy за сметка на по-сериозното метъл звучене. Но дори така да е, с чиста съвест му давам 8.5/10.

Какво ще кажете за Watain - Casus Luciferi?