Казвам албум.
Следващият го оценява от 1 до 10.
Коментира защо.
Казва албум.
Следващият го оценява...
...

Идеята е и да се позаформи и дискусия покрай играта, не просто изреждане на групи и албуми като в останалите игри.


Dissection - Storm of the Light's Bane

Евала, супер смислена тема ми се струва това! Нека обаче има пак правило - 1 или 2 пъти на ден на потребителска глава.

По темата:
7 или 8/10. Много важен албум според мен за по-мелодичния блек, но не любимият ми на Дисекшън. Mного мистична мрачна обложка, подхождаща на съдържанието.

Lamb of God - Ashes Of The Wake

5 / 10. Яко свирене и по някой и друг ценен риф, но иначе типичния посредствен NWOAHM груув/метълкор, от който ми е втръснало до болка.

Аз ще кажа Bolt Thrower - Realm Of Chaos.


P.S. А на "Storm of the Light's Bane" бих дал едно стабилно 10 от 10, тъй като е един от най-емблематичните блек/дет албуми за всички времена.

7/10 Хаос, в търсене на себе си и силно повлияни от Napalm Death. Бласт бийтовете определено не са тяхната стихия, в "Тhe IVth Crusade" - намериха себе си...

Моето предложение:
ARCTURUS - "La masquerade Infеrnale"

P.S За сторма съм тотално съгласен с "шефа" 10/10 и за мен.

10 от 10. Един от най-уникалните и неповторими албуми изобщо. Образец за това как се прави качествена музика, да не говорим за изпълнителите, които са записали този албум.

Аз давам Gorefest - Chapter 13.

8/10 (поне)

С този албум те опипаха почвата за това, което са (бяха) сега, а то не подлежи на съмнения, вярвам. Незрял може би (поредната смяна/допълнение на посоката), но за мен именно това го прави ценен, защото е откровен...
Единият от двата ми любими на Gorefest, впрочем.

Sceptic - Unbeliever's Script

Не най-добрият, но все пак много здрав албум на една от най-силните полски банди. 8/10.

Аз ще кажа Cradle of Filth - Dusk... and Her Embrace.

9/10, като едва не цъкнах десетка. Ужасно любим албум за мен, любимият ми и най-добрият на Кредъл. Олицетворение на това, което е било красивото в метъла през 90-те, частичка от пъзела. Наистина по-малко не бих могъл да дам. Неповторима готическа атмосфера без прекалени изгъзици, в същото време лъха злост и поквара от Дъска.

Amorphis - Tales from the thousand lakes

10/10
Най-важният метъл албум на финландската школа, бих казал, и най-добрият на Аморфис. От първата до последната песен размазва, уникално съчетание на мелодия и тежест, както и много фолкърско настроение. Албумът си е просто тотална класика, първият дет ориентиран албум, които съм слушал, впрочем. Да не говорим за супер яката обложка.

Моето предложение:
Hypocrisy - Hypocrisy

^^
Как ме изпревари с Аморфиса. 100% 10/10 за него.

Аз да питам има ли стилово ограничение за албумите - демек може ли да се пускат пънк, хардкор и т.н.?

Може, въпросът е, че ще са по-малко тези, които имат възможност да го оценят. Немного хора тук слушат пънк/кор по-обстойно.

---

следващият нека отговаря на Хипокриси-то.

9/10 за "Hypocrisy". Много идеен албум, един от крайъгълните камъни на модерния мелодичен дет. Наследникът му ми е още по-любим.

Аз ви давам да коментирате Behemoth - Satanica.

Албума, който направи Behemoth това, което са днес. Слабо парче няма, а много от тях се превърнаха в концертни фаворити! - 8.5/10

Аз ви давам - Beyond Twilight - Section X

Невероятен и меко казано недооценен шедьовър на датчаните. Не желая да го сравнявам с другите им творби, но за сметка на това, когато чуя името му и се сетя за страшната (в буквален и преносем смисъл) история, която представя, в главата ми изникват само концептуални класики като Operation Mindcrime и Streets. Всъщност ако трябва да го опиша с едно изречение, то би казало, че това е модерният прочит на тези и още няколко подобни албума.
Оценката ми е 8/10.

На мен, обаче, хич не ми допада идеята в тази тема да говорим за не твърде известни и сравнително нови албуми. По този повод бих ви запитал какво е мнението ви за една доказала се класика, а именно Motorhead - Ace of Spades.

v една доказала се класика, която заслужава много повече от 8 думи.

^За мен това е една доказала се класика! 10/10

Едноименния албум на Skid Row.?

5/10

Половинчат албум. Няколко хита + рок химни, нещо, което тогава е предизвикало немалък фурор, но от днешна гледна точка не издържа "теста на времето". Неслучайно в момента те сега са там, където са. Достатъчно незапомняща се и еднообразна история, но определено постига тогавашната си цел, колкото и тя да е останала в миналото.

Katatonia - Last Fair Deal Gone Down (абстрахирайте се от невъобразимо красивото и невероятно заглавие, защото в противен случай 10/10 се слага дори и без да сте го слушали).

9/10

от обложката, която просто крещи 'останах развалина' през песните. неописуемо. оттам е може би любимата ми на Кататония - Teargas. има 1-2 песни, които не ме хващат, затова 9-ка. иначе депресията е налице. всъщност...Кататония е налице, както винаги. няма какво повече да говорим.

нека обърнем на малко немска работката:

Blind Guardian - Batallions of fear

Е, няма как аз да не се изкажа при положение, че ти ме накара да го слушам.
Личното ми мнение е, че талантът, който впоследствие ще се разгърне в опусите на групата е все още съвсем неполиран. Макар това комбинацията от красиви мелодии със съвсем суровото звучене има и голяма доза чар. Обаче за да бъда обективен, когато сравня Batallions of Fear с тяхното основно влияние Helloween, то мисля, че става ясно, че Ханси и компания са имали още много за учене.

6.5/10 от мен.

Като си казал немско - Primal Fear - Seven Seals.

Много качествена творба и може би първия албум,в който групата толкова директно разкрива че може да звучи и епично - да не забравяме за едноименната песен,която звучи просто невероятно.И въпреки това за мен най-силния им албум се оказва следващият им - 8/10

И аз ви давам една класика,която не е и много метъл но мисля че става за темата - Alice Cooper - Killer

оff

Мри.

ООООООО имах го на касетка. Та за албума мн. ме израдваха Dead Babies и Under My Wheels. Един доста силен албум с с доста хубави песни просто една от класиките на Алис Купър. Аз не слушам особенно мн рок но това е един от албумите в колекцията ми

Оценка: 8.5/10

Та да се върнем малко към метъла и към мойта лубима група : In Flames - Clayman

Последният им албум който става за нещо. След дееволюират с 20 години назад и се превръщат в гаражна група, с цел да привлекат вниманието на многобройните тинейджъри които се кефят на шум.

Велик албум, но предшестващите го Clayman и Whoracle са ми доста повече на сърце.
8/10

Нека сега аз да propose-на

King Diamond - The Puppet Master

9/10

Прекрасен концептуален албум! Не, че другите не са концептуални, но с този Кралят се завърна по високите върхове. Прекалено кървав, дори за него и този път с ужасяващ край. Любимият ми е The Eye, a The Puppet Master нареждам веднага след него.

Morbid Angel - Blessed Are The Sick

Любимият ми. А Fall From Grace съм я слушал няколко хиляди пъти.

TORTURE SQAD "Hellbound", аз от поне две години на нищо не съм се кефил повече.

Ей, два албума ми взехте- на Блайнд и на Праймал!
Извинявам се за спама. Продължете по предложението от горния пост.

"Hellbound" си е яка тресня в добрите южноамерикански традиции - 7.5/10. "Pandemonium" обаче беше по-добър.

Аз ви давам Children of Bodom - Hatebreeder.

На този албум и 11 бих му дал. Едно от най-новаторските, впечатляващи и въобще гениални издания на 90-те. Музика, която толкова майсторски обединява в едно елементи от различни метъл направления, че реално ги превръща в нещо качествено ново.

Следва Arch Enemy - Wages Of Sin.

Любимият ми на Арч. Може би перфектният албум, обединяваш техника, мелодия и агресия на едно място. Зверски сола, ама това си е запазена марка на групата, така или иначе. И перфектна Анджела...
9/10

Такам...
Slipknot - Iowa

Болен албум. За мен върха в кариерата на тия юнаци - създаването на една атмосфера на маниакална лудост, която няма никога вече да достигнат.
Изключително притеснителни текстове, много стабилно музиканстване и ефектност, както и да го погледнеш. Албумът впечатлява по един или друг начин.
8/10

Type O Negative - World Coming Down

Е, това ако не е шок и ужас... Любимият ми албум! 13/10

Бих го определила като съвършената звукова илюстрация на депресията. Все още просто ме пречупва всеки път, когато го слушам, и в същото време ме кара да преосмислям дали всичко е толкова зле, колкото изглежда. Макар и толкова дълбоко личен, това според мен е албумът, с който Type O Negative може, и трябваше, да достигнат до най-много хора. World Coming Down си остава най-мрачното и емоционално нещо, което са издавали, от тези, които се случват веднъж в живота.

Хвърлям ви Believe in Nothing на Paradise Lost.

Може би един от най-подценяваните албуми на ПЛ от мен. По първи и втори впечатления /вторите - откъслечни/, не ме впечатли кой знае колко. Не бих го наредил до или пред поне 3-4 други албуми на групата. Въпреки това ПЛ са си ПЛ, затова му двам 7/10.

Unearth - The Oncoming Storm от мен.

Не лош албум, 6 или 7.

Enslaved - Mardraum: Beyond the Within

Труден ми е все още за слушане, ако и нещата от там насетне за Енслейвд да тръгнаха в друга музикална насока.
8/10 заради експерименталния характер и за това, че беше един от крайпътните камъни за групата, които не обърнаха колата а я наместиха в идните и коловози пред, които се "прекланям".

Loudblast - Sublime Dementia (Да ви върна 16 години назад във времето).

Жесток албум на една доста подценена банда. Едно от култовите неща в техничния дет. 9/10

А какво мислите за Dark Tranquillity - Projector?

Жестоко. Най-интересният албум на Транкуилити и най-различният може би в дискографията им. Не ми е толкова любим колкото Character/Damage Done/Галерията, но е страхотен, наистина. Станне прави най-уникалните си вокали в този албум според мен. Само една "Day To End" дава пълен поглед над тихата меланхолия и пластове емоция, наслоили се тук.
9/10.

Я като сме тръгнали така да видим какво е мнението за най-одумвания At The Gates. Slaughter of the Soul.

Нужно ли е?

10/10.

Не 'щото е модно. Просто обичам тоя албум. Не съм трю и първите два не мога да ги слушам, а Terminal Spirit Disease не лъха на величие и грандиозност като тоя.

И само те, както казах и преди, могат да се измъкнат с това да повтарят до припадък заглавието на песните в припевите им и то ПАК да е адски готино.

Pantera - The Great Southern Trendkill от мен.

9.5/10
Няма к'во да кажа, аватарът ми говори. Най-слушаният албум според ласт-а ми, just pure hate. И междудругото Terminal Spirit Disease ми е по-любим, хах.

От мен имате...

Iced Earth - Burnt Offerings


EDIT: Следващият да оценява и двете предложения

6.5*/10
Адски надценяван албум. Според мен е най-недъгавото и скучно творение от ранните им тави. Има някои стойностни песни, но като цяло става за слушане веднъж-два пъти нa година-две и дотам.

MACABRE "Dahmer"



* 6 защото последните два албума на бандата (и най-вече последният с Барлоу) определено го бият на дълга дистанция, в посока ЗЛЕ.

Така и никой не отговори на това, така че ще се възползвам.

10 / 10
Любимата ми Pantera още от момента, в който го чих за първи път и баща ми мина покрай стаята и каза "тва вече е прекалено"... "War Nerve" ме убива с всичката омраза в нея, "Drag the Waters" също. Двете части на "Suicide Note" не мога да преценя още коя ми е по-важна и на сърцето. Даже Machine Head крадват леко един риф от тука "Floods" я слуша на 8 декември всеки човек с поне половин мозък на тая планета. Уникален албум, съчетаващ звукови ексцесии и едни от най-музикантските и мелодични неща на бандата въобще. И то само в крайните им варианти - никаква златна среда няма тук.

Аре оправяйте се...

За "Dahmer" само добри неща. Извратеняшка атмосфера и перфектно съчетание на стилове. 9/10

Продължаваме с Running Wild - Pile of Skulls.

Оценката ми е 9/10. Невероятен албум с много силни песни и характерните за чичо Ролф атмосфера и текстове. Да споменем, че в албума е една от най-величествените и класни песни изобщо на Рънинг - Treasure Island.

От мен - REPULSION - HORRIFIED

Грайндкор класика! 10/10 Много жалко, че само с това останаха.


Marduk - Opus Nocturne

Може би най-силният Marduk. Зъл и безкомпромисен блек от първа до последна секунда. 10/10

Аз давам Wintersun - Wintersun.

Повод и аз да се включа.

11/10. Не, сериозно, такова чудо рядко се среща. Може ли по-добре? Аз не мога да си го представя. Няма и една грешчица за мен. Като се замисля май ми е любимият албум изобщо.

Карта капан от мен. "Monday Morning Apocalypse" на Evergrey.

10/10

Много време ми отне да го оценя по достойнство, но в момента го имам за един от най-добрите албуми на Evergrey, а имайки предвид, че са банда без слабо издание, това си е нещо. Редом до "The Inner Circle" го слагам - като качество, защото концептуално, музикално и прочие са доволно различни. Много личен и прочувствен албум, а за мен това е може би най-ценното.

Продължаваме с Kamelot - Karma.

10/10

Невероятен албум без слаба песен и с много потенциал да те накара да се замислиш. Изобщо няма да си направя труда да го сравнявам с други творения на Kamelot, защото всичките (по-нови) ми се струват уникални. Няма и да отличавам отделни песни, защото би било ненужно. Единствено ще отбележа, че трилогията Елизабет е една гениална симбиоза на текст и музика, която почти не съм чувал на други места.
Всъщност за такива албуми понякога е трудно да се говори.

Следващият получава Judas Priest - Angel of Retribution

Angel of Retribution сравнително добро попадение по мое мнение
Готин албум,но не достатъчно добър за да се доближи даже до Screaming For Vengeance или Defenders of the Faith...
Все пак от тоя албум излязоха не 1 или 2 добри парчета Усеща се че вече Джудас не са в най-добрата си форма >< Нострадамуса е доказателство ><
Бих го оценил с 7/10

От мен ... Grim Reaper-Rock You To Hell (87)

Здрав, класически албум на една от многото качествени NWOBHM банди, които останаха в сянката на Maiden. 8/10

Freedom Call - Stairway To Fairyland

10 от 10 за едно от най-силните произведения в немския пауър метъл въобще. Разкошни мелодии, много класически Helloween, чудесни вокали и интересна история зад текстовете. Freedom Call така и не успяха да надминат дебюта си, за жалост.

Интересно ми е какво мислите за Therion - Secret of the Runes.

10/10 Най-добрият албум на Therion, завършекът на едно дълго и успешно пътуване започнало от `96та с Theli. Разбираемо е донякъде защо след Secret бандата реши да поеме в малко по-различна посока, явно наясно че този шедьовър трябва да остане единствен и неповторим. От всички албуми, засягащи по някакъв начин скандинавската мистика, този я изразява най-добре музикално. Вероятно ако Вагнер беше жив именно пред този албум би се поклонил.

Brainstorm - Soul Temptation