Оцени албума, Игра Опции

[Rolf]

Любимият ми албум на Morgul. Jack D. Ripper е уникален творец, винаги успява да вкара много атмосфера в музиката си. 9/10

Imperanon - Stained

[shogot]

Не е лош. Кадърни музиканти, вкарващи доста пауър елементи в, иначе Children Of Bodom-ския си мелодет. (Само дето останаха само с това издание) Поставям 7, 5. Следващия да оценява <code>-Resplendent Grotesque...една от иконите в блек метъла на новото хилядолетие и задължително в личния ми топ 10.

[monolithe]

Един от най-силните албуми на годината. Демонстрация на класа, интересен подход към песните. Със сигурност носи нова доза свежест в осивялата блек метъл сцена. На моменти музиката в Resplendent Grotesque ми навява на дебюта на Thorns. Обилна доза авангардизъм, примесена с готини рифове.

9/10

Моето предложение е:

Solstafir - Masterpiece Of Bitterness

[shogot]

Авангарден и красив албум, на който давам 10/10. Прекрасно е, че си запознат с такива ъндърграунд бижута. Освен това името отговаря съвсем точно на съдържанието на албума. Давайте с Enslaved-Vertabrae!

[winterstorms]

Качествен е албумът, но най-добрите им неща си остават тези до "Mardraum". После започнаха с експериментите, кога успешни, кога не. 7 от 10 му давам.

Kreator - Outcast

[Crafter]

Трудно ми е да давам цифрова оценка на най-еклектичния и многолик албум на една от любимите си банди. От една страна цялостната логика на траш развитието им се усеща в Outcast, от друга започва нов период за бандата, с едно ново звучене и вкарване на абсолютно нетрадиционни похвати в музиката им, а в същото време до някаква степен прозират и композиционните похвати, които немските нонкомформисти ще използват цели десет години по-късно. Дори самите песни се сблъскват една с друга - от една страна мрачното и песимистично начало, а от друга оптимистичният и борбен край.
Без значение от личното ми мнение за албума, той определено е крайъгълен камък за творческото развитие на Миле и макар заедно със стиловото му продължение Endorama да биват двата най-оплювани от олд скул феновете на немския траш, това не успява да заличи достойнствата му.

9/10 от мен, но със забележката, че всичките творения на Петроза след него получават пълни десетки!

За да бъде темата в час със ставащот наоколо давам Rage - Speak of the Dead

[Warrior Of Ice]

Стабилно 9/10 за една от най-идейните и въобще силни творби на немските класици. Страхотни мелодии, уместна и много премерена симфоничност, перфектно свирене и интересна концепция. Доста изненадващо ми дойде този албум след "Soundchaser", но в крайна сметка го намирам за стъпка в правилна посока от гледна точка развитието на бандата - нещо, което ми е трудно да кажа за "Carved in Stone", например.

Та след като сме започнали, не ми остава друго, освен да посоча Sabaton - Primo Victoria.

[sharon]

Хах, един от най-любимите ми дебюти в този стил. Страхотно начало, поставено със стремително високо вдигната летва за група, която няма как да не заобичаш, не и след толкова ударна и специфично разпознаваема творба. До излизането на "The Art of War" можех да го посоча без особено колебание като любим запис на Sabaton въобще, но момчетата явно са решили да ме затрудняват, така да бъде.

Все така 9/10, мислете по Timeless Miracle - Into the Enchanted Chamber.

[scion_of_storm]

7/10

любимо, но понякога тотално неадекватно творение. любим ми беше един ревюиращ в метъл архивите, който каза, че Timeless са супер хващащи до такава степен, че само те биха могли да направят дуум метъл песен за това, че са спечелили лотарията /препратка към излишната веселост на Down to the gallows/. иначе много приятно албумче, макар че има някои филърчета. инструментално не е кой знае какво, обаче за фентъзи игра / релакс е перфектно :]

я стига малко пауъри и трашове, нека си поговорим за

The Gathering - Mandylion

D.t.A.

[monolithe]

Албумът, който изстреля The Gathering на висините, които заемат и до днес. Албумът, представил на света божествения глас на Anneke Van Giersbergen. Mandylion e eдин от многото шедьоври, които холандците оставиха след себе си. Каквото и да се каже за такава музика, винаги е малко.

10 / 10

И забежка към:

Dark Fortress - Seance

[Warrior Of Ice]

Мелодичен блек шедьовър! 9 от 10 не му мърда, даже 9,5. Въобще, Dark Fortress са рядко самобитна и ценна банда, която, макар и встрани от набедените за "големи" на сцената, прави забележителни неща.

Аз ще дам Dark Funeral - Vobiscum Satanas.

[Airin Of Ancelot]

За разлика от повечето фенове (май?), не ми е любимият Dark Funeral. Все пак е много здрав блек албум на една от най-силните банди в стила. 8 точки му давам.

Предлагам нещо не по-малко весело: Cannibal Corpse - Vile.

[I Like Scat Porn]

6.5/10

Не е зле. Може би най-добрият им албум след трите класически '90-92. Задава насоката в която ще [спрат да] се развиват през следващите години. Става за слушане, макар и да не е ебати-якия-албум.

Интересно ми е какво мислите за Celtic Frost - Into the Pandemonium, защото на мен винаги ми е бил един такъв... странен.

[Discipline]

Лична оценка 6/10. Много странен и авангарден албум, не ми харесва въобще. Нищо общо с коравите предни 2 албума и ЕП-то. От тази им насока предпочитам Vanity/Nemesis.


От мен - ANTHRAX - Fistful of Metal

[SepulTeraHead]

Рядко го слушам, въпреки че има някои супер яки песни в него като "Deathrider", "Metal Thrashing Mad", "Panic" и "Anthrax"... Донякъде още не са намерили стила си тук. 7/10 ... Следващите два обаче...

Faith No More - Angel Dust

[Preacher]

10/10 Извратен шедьовър, плод на една от най-невъобразимо необичайните спойки, съществували някога.
Също така бликащата от вси страни наглост, арогантност, ирония и себеирония и повсеместната гавра с модерния свят го правят ключов албум за развитието на тоя свят. Семпло, но майсторско музикантстване, неизчерпаем извор на всевъзможни откачени идеи и "два ходещи бели дроба", наречени Майк Патън.

Какво повече?

А, да, освен това е един от неметъл албумите с НАЙ-ГОЛЯМО влияние върху модерната метъл сцена.

Tool - Ænima

[Beyond the Grave]

1.13/10

Ебати отегчителната група! Винаги като ги слушам или ми се доспива, или ми се драйфа.


Gorguts - Obscura

[MetallicaAntiFan]

Ей, нацели ме!
10/10 Изключителен албум в който има много прогресив влияния, но и типичните за Горгутс технични набивки. Крайност в прог дет-а, а и мой любим техен албум!

Я да видиме -
Strapping Young Lad - Heavy As Really Heavy Thing

[gadabout]

Смазващ хаос и тежест, при това поднесени по супер интересен начин. Смътна заявка за това, което бандата е на път да стане, и пак уникално. Далеч не най-доброто тяхно, но все пак добро. 7/10

Zyklon - Disintegrate ?

[scion_of_storm]

Хммм, май в крайна сметка него най-харесвам, макар че повечето хора доста го оплюват. Стабилна детърщина, колкото и да не съм най-запаления фен. Не е особено отличаващ се, обаче, въпреки тази му стабилност без излишни изгъзици. Не е албум, който мога да цикля изцяло, по едно време идва риалити чек и ухото желае нещо друго. Но за слушане от време на време бива.

6.5-7/10

Summoning - Oath Bound

[Warrior Of Ice]

9.5/10 - поредният перфектен албум на Summoning. Продължава традицията да звучат величествено, вдъхновяващо и епично. Protector и Silenius винаги са създавали изключително емоционална и идейна музика...

Immortal - At the Heart of Winter

[MetallicaAntiFan]

Единственият техен албум който съм слушал като изключим новия. Примитивен блек с невероятна атмосфера, носеща студ и мрак от далечния север.
8/10

Ето сега -
Primus - Frizzle Fry

[Discipline]

^
At the Heart of Winter е всичко друго, но не и примитивен блек. Задължително поне 9(9.5)/10. Велик албум, изумително разгърнат и величествен. Любимият ми техен.

ПП. Следващият да оценява Primus.

[MetallicaAntiFan]

Ще прозвучи тъпо, но под примитивен блек имах предвид олдскуул блек. Не, че сега има нюскуул, де.

[DISSIDENT AGGRES...]

^^^ 10/10 Винаги щом става дума за PRIMUS, се ухилвам до уши. А тоз албумец е перфектен, няма слабо, а пък Джони- рибарчето, направо ме смазва. Обаче най-любими са ми Джери-шофьорчето и Томи-кутурака, не от тоз албум.


NAPALM DEATH "Harmony Corruption"

[I Like Scat Porn]

SILENT SCREAMS
FROM AN UNFIT EARTH
BATTERED AND BRUISED
WITH NOWHERE TO HIDE

Каквото и да се каже ще е малко. Лично на мен по-любими са им по-ранните неща, но Harmony си е институция. SCOTT BURNS = ПЕРФЕКТЕН. Рифовете режат, гриндират и мачкат. Вокалите на Барни ме кефят повече отколкото в пост-Utopia-Banished албумите - по-дълбоки и груби. Споменах ли, че звукът е перфектен? Песните си имат всичко - и флоридски дет, и Celtic Frost влияния, и чист грайнд, макар и по-малко. Перфектен албум. Оценката е ясна.


DEMILICH - Nespithe

[winterstorms]

10/10, класически тех дет! Един албум, но затова пък гениален. И после разни умници да пишат, че във Финландия дет сцената била слаба...

Siebenburgen - Delictum

[Warrior Of Ice]

Може би най-добрия им албум, заедно с "Darker Designs & Images" - перфектен готик/блек. Твърдо 9/10. Siebenburgen вкарат една много специфична атмосфера в тавите си...

Дали ще ви изненадам с Bal-Sagoth - The Power Cosmic?

[scion_of_storm]

9/10

без да са претендентни за нечия музикална корона или стилово господство, Сагот са невероятни като атмосфера, лирики и сюжет. нямат по-слаб албум от друг, поддържат едно и също симфонично ниво без излишни кашкавал панета. за мен - стереотипът, в който трябва да се вкара всичко 'симфонично'. страхотни и подценявани.

Shadows Fall - The Art Of Balance

[Rolf]

Поредните надценени "модерни метъл звезди", яхнали вълната на актуалното звучене. Е, поне са се научили да свирят, ако не друго. Тъй като все пак това е най-приличният им албум на фона на останалите - 6/10.

Deicide - The Stench of Redemption