А сега по същество
ИЗ КНИГА НА СМЪРТТА
Пролог
Напразно се хабите, Богове-
Смъртта да прелъстите.
Да я обгърнете с ръце
И да я присвоите.
Прекрасно знаете, че тя
Не е отроче Ваше.
Света и времето са нейни
Възлюбени Баща и Майка.
Но нека слушат простосмъртните,
защото вечността Ви е на свършване.
І. СЪТВОРЕНИЕ
1.
В началото бе Мрак
И мракът беше тишина
И тишината беше мрак.
2.
Прошепна мракът
Да бъде светлина!
И светлината бе лъжа
и мракът я погълна.
И настана нощ първа….
ІІ. БИТИЕ
1..
Когато Боговете
създадоха Света,
направиха го вечен –
по свой образ и подобие.
Но Света беше сам,
затуй помоли боговете
да му сътворят другар.
2.
Тогава Боговете взеха
Най- твърдия му елемент.
От него изградиха Времето.
3.
И възрадва се Света,
че вече не е сам във себе си
обикна времето
и Боговете благославяше.
4.
Но Света се възгордя от цялоста си
И пожела да опознае Времето
и Времето зачена от Света
без позволение от Боговете
и се роди Смъртта.
5.
А Смъртта Продума на Света и Времето
“Вие сте моите Баща и Майка!
За вас е любовта ми и псалмът ми,
Защото вие ме създадохте!”
6.
А Боговете, като чуха тези думи
Разбраха за греха
на Времето и на Света
и в страшния си гняв
ги прокълнаха, като казаха:
“Светът във Времето
да се измъчва,
а Времето в Света
покой да не намери
И ги нарекоха -Живот,
което ще рече - страдание”
7.
Тогава, в безпределната си обич
към Живота, Смърта им промълви:
“Дарете ме със вечността си
И Аз от мъките ще ви избавя” ...
ІІІ. АРМАГЕДОН
1.
Такае писано– Смъртта
се слива с вечността в едно,
превръща се във Края.
2.
А Края се нарича Неизбежност,
защото ще осъди боговете
за греховете им – към техните деца.
Света и Времето ще бъдат оправдани
за не- Божествената си любов.
3.
И ще настане нощ последна."
