^ Веднага - щрак

Не е рядко явление, сетих се за James-Assya или каквто беше там... но по-добре да не отваряме дума за това.

Аууу ше ме изядат бе, смених линкчето де объркал съм го, човек съм



ААА не ве мислех си че свирят брутал дет

Chinchilla е пауър метъл групата! Без майтап - много са яки. Който има свободно време, нека им хвърли едно око.
http://www.youtube.com/watch?v=-pxl03dwAWQ...laynext_from=ML

Поляците Pathfinder са извадили чуден дебют! От известно време ги следя - пичовете се развиват страшно добре. Демотата бяха меко казано обещаващи, а "Beyond The Space, Beyond The Time" се оказа точно каквото очаквах. Албумът е издържан в най-добрите традиции на симфоничния пауър метъл, с някои влияния от банди като Rhapsody и Celesty. За феновете на подобно звучене си е направо задължителен.

Баш на Celesty/Rhapsody кръстоска са го ударили, адмирирам! Имам чувството, че зад някои песни се крие дадена концепция, живот и здраве ще ги разпитам подробно. Съгласна съм относно демотата, но сега като слушам дебюта не може и да става дума за сравнение, много са дръпнали като музиканти и най-вече единен състав. Още по-чудното е, че албумчето ме връща години назад, все едно слушам "Legendary Tales" за пръв път. Пожелавам им успехи на момчетата, определено заслужават.

Ще го чуя, дано е права Шарън.

Може и да не са пауър, обаче ми влязоха в кръвната група, уникални са. Вече 3 дни ги цикля. Някаква смесица ми се струват между Metallica (Black album) и Darkseed (Spellcraft).

Ей, месеци вече минаха, а едно мнение за новата Angra няма! Срамота.

Намерих и аз най-накрая време да го чуя по-обстойно, защото излезе заедно с един куп други неща, които чаках с нетърпение, а от първите няколко слушания изобщо не ми хареса. Тази седмица ми отне съвсем малко въртене, за да го харесам страшно много, след това си го циклих за удоволствие. Доста балансиран албум са извадили, има по нещо за всеки. По-спокоен от обичайното, но пък бързашките парчета влизат директно. Напълно доволен оставам.

P.S. "Ashes" е може би най-добрата балада, която са правили с Edu.

Ех Венци - провокира ме и аз да напиша една две думи! Честно казано Ангра е една от групите на които се възхищавам НО на първите два албума!!! За мен дебюта им Angels Cry си остава един НЕВЕРОЯТЕН старт за една банда. Но от там последваха все по-комерсиализирани произведения и все още мисля, че Ангра не могат да се оттърсят от това. Може би си прав - Aqua може и да е началото към нещо по-добро!

С минимални изключения съм адски резервирана към испанската пауър гилдия, но "Lotus" на Delirion ми пасна идеално. Вярно, че на не едно или две места си звучат типично наивно, но поне избягват тоталната "сладкарска" захаросаност и в случая нищо не пречи на цялостната картина. Искрено свирене, чудна музика, много приятни мелодии. Спомням си доста смътно миналогодишния дебют, ще взема да го преслушам пак при първа възможност.

^^ Според мен Angra остават една от групите, които не са разочаровали до този момент нито веднъж, въпреки че, както каза, наистина се вижда промяна в звученето им. То обаче е страшно плавно и си личи, че има определена линия на развитие, която следват - не е някакво самоцелно и рязко "еволюиране". Също така голяма част от уважението ми към групата като име в пауъра се дължи и на факта, че успяха да направят невъзможното. Първо, замениха една едва ли не незаменима фигура като Andre, който не само е един от най-големите и всепризнати вокали в пауъра, не само беше фронтменът на бандата (който до някаква степен идентифицира облика им), но и имаше огромно участие като композитор. Второ, тази замяна не беше за сметка на феновете на бандата. Angra се съобразиха с феновете си и намериха човек, който ще пасне на стила им, който ще се вмести в звученето им по невероятен начин и няма да ужаси старите фенове. Все пак групите съществуват именно заради старите си, твърди фенове. Не направиха някаква глупост катo Nightwish (съжалявам, че пак ги споменавам, но са идеални за примера просто) или Judas Priest или един куп други банди. В този ред на мисли, адмирации към Edu, защото големи обувки му се налага да запълва, а го прави прекрасно. И трето, групата продължи да се развива, въпреки промените в състава, но запази тази частичка от звученето си, която ги прави уникални. Защото до този момент което и парче на групата да си пусне човек, няма как да обърка, че това са именно те. Вярно, че старите албуми са класика и че са велики, но според мен спадът в качеството, ако приемем че има някакъв, съвсем не е голям. "Temple of Shadows" може да не е "Angels Cry", но пак немалко хора го смятат за образец на модерния пауър.

П.П. Примерът с Judas също не е много удачен, първо защото двата ми най-любими албума на бандата са точно с Рипъра, и второ защото Rob е такъв титан и такова величие, че общо-взето с когото и да го бяха сменили, феновете нямаше да са доволни. Все пак идеята ми е, че за разлика от тези два случая кардиналната промяна в състава на Angra беше направена напълно безболезнено за феновете.

П.П.П. Още нещо, това го казвам с пълното съзнание, че не съм фен на бандата от памти века, а сравнително от скоро, така че не знам доколко имам правото да говоря за "старите фенове на бандата, дето не били разочаровани от промяната".

Аз съм изключително приятно изненадана от последния Secret Sphere, който всъщност се появи преди месеци, но сега вече се намира и с добро качество. Новата им порция музика ме подсети за това, че пичовете се раздадоха на макс по време на лайва тук, обаче явно не спират да го правят и в студийните записи. Позагърбили са прог елементите за сметка на засилена клавишна употреба, доста повече сола и запомнящи се пауър мелодии + разни симфоники с чудни вокали от страна на Roberto. Не са една или две впечатляващите песни, в цялата тава има какво да се чуе. За капак на всичко са спретнали и занимателен кавър на "The Look" на Roxette.

^^Аз като фен на Джудас още от 80-те, бях супер разочарован от напускането на Хлфорд и бях решил твърдо да бойкотирам предстоящите албуми с новия вокалист. Но колкото и да се опитвах да не ги харесвам, в последствие се оказа, че тези албуми най-мазно ми влизат в графа любими.
Просто Рипър се оказа наистина достоен заместник на Халфорд, имаше свое излъчване, както и специфичен глас.
За жалост това не се случи при Мейдън. Въпреки безспорно добрите албуми с Блейз, аз така и не успях да го възприема като заместник на Дикинсън.

Наистина, много приятно албумче. По едно време нещо им се беше разводнило звученето и ме загубиха, но сега правят интересни неща.

2010-та определено може да бъде наречена година на пауъра. Едва ли не всеки нов албум в стила, който съм си пуснал тази година, беше сполучливо попадение, в това число и няколко издания, от които не очаквах нищо хубаво (като Helloween и Labyrinth например). Отделно, че и като количество съвсем немалко пауър излезе - Blind Guardian, Kamelot, Wuthering Heights, Rhapsody, Gamma Ray, Helloween, Sabaton, Firewind, Labyrinth, Angra, Rage, Pathfinder... и листът продължава. От големите сили май само Primal Fear си замълчаха. И като за капак, на върха на годишната ми класация ще застане именно пауър албум (Blind Guardian), което не се беше случвало към 7 години. Дано все хубави неща да стават със стила и през 2011.

And I have faced it.

Ralf и компания поне се разписаха с доста добър лайв албум и DVD, а точно те са адски концертна група. Който не го е гледал да си поправи грешката, ей!

Днес съм на вълна класики, така че си припомням следните златни банди:

и

^Heaven's Gate, братле... 2 седмици само тях слушам, бах ти добрата банда!

Наистина добра банда, през далечната 93-та година доста им се кефех, но май "Living in Hysteria" си остана най-добрият им албум (поне за мен).

Последните два албума на Firewind са много добри

Първите обаче са по-добри.

Пауър метъл на такава тематика Blind Guardian, Celesty, Conquest от Украина, Dark Moor, Dragonland, Freedom Call, Hammerfall, част от албумите на Helloween, Iron Fire, Magic Kingdom, Kaledon, Skylark, White Skull и др. Виж за още групи които те интересуват в http://www.metal-archives.com/

Тук въртя новия Bloodbound - въпреки пословичната си критична нестабилност на състава, и този път успяха да издадат добър албум. Вярно, че нито Patrik Johansson е Urban Breed, нито "Unholy Cross" е втори "Nosferatu", но затова пък поне идейно-музикално записът се доближава по-скоро до дебюта, отколкото до някой от останалите албуми. Пичовете играят на сигурно и залагат на здраво, доволно познато хеви/пауър звучене с елементи на хард рок, както си ги знаем. Johansson вкарва вокали в маниера на Bruce Dickinson, които също са подходящи за инструменталната част, въобще съм доста доволна като цяло. Може да е по-праволинейна тава от експеримента им с "Tabula Rasa", но в случая ми се струва за добро.

Ако не друго, то рокадите на този хоризонт в последно време ни предоставят една нелоша възможност да се насладим на все по-интересни колаборации - Bloodbound с въпросния тип, предстоящи албуми на Dark Empire и (дал Один) Pyramaze с Urban, да не забравяме и мелачката Jens Carlsson, който се вихри в Persuader.

edit: апропо, някои парчета ме подсещат приятно и за други групи - ако последните неща на Edguy бяха като едноименната "Unholy Cross", щях да гледам с далеч по-добро око и на тях. Специално припевът й е директен реверанс към добрите стари неща на г-н Sammet.

Че той не трябваше ли да излезе на 18март.

Аз освен да се присъединя към мнението на Дил за "Unholy Cross", друго не мога да направя. Определено най-ценната творба на момчетата от дебюта насам; в някои отношения дори ми допада повече. Стилово са много близки и макар да я няма онази грабваща първичност от "Nosferatu", новият звучи доста по-зряло и обиграно. Пак има химнови парчета и запомнящи се мелодии, баладата "Brothers Of War" е страхотна изненада... А, и гласът на Patrik Johansson се вписва много точно в цялата музикална картина.

Новата Hibria - Blind Ride е пълно разочарование, не можах да ги изслушам докрай, лишени от всякакви идеи ,нищо запомнящо се, ми бразилци какво очакваш.

Чух две песни от новия Bloodbound, ''Moria'' и ''Message'From Hell'', доста обнадеждаващи са, но не мога да направя някакво категорично заключение.
Струва ми се че албума ще бъде по близък до Nosferatu, ако говорим за звучение и вокално изпълнение, и ако е така ще бъде добре, нека изчакаме още малко и ще чуем какво ще ни поднесат

Тотално изпедерастял и плосък жанр напоследък. Защо вече никой не прави неща като тези на Tad Morose, Morgana Lefay, Persuader...

Само си чешеш езика. Миналата година излязоха чудесни албуми в стила и като гледам, тази ще продължават.

Ако е слушал последните на Sonata, Edguy/Avantasia, тогава разбирам. Но едва ли...

"HELLOWEEN-ските" вокали убиха тоя стил в хеви метъла, сру.

Ами това е положението, не имитират Manowar-ските, ами Helloween-ските

Другия варянт е некадърно халфордски вокали. Но при всички положения съвременния пауър страда от имитации, комерс и еднообразие.

Съгласен съм, за съжаление имитацията и еднообразието са повсеместни в този жанр, с много малко изключения за съжаление.

Бах ти сада..... Кво им е на Хелоинските вокали? Много са си яки, има заряд, пауър и чувство. Своите неща Дерис си ги пее много добре.

Наблюдавам в поседно време татален спад от към идеи в пауър метала, пълно еднообразие еднакво звучение ,а пък и тези симфонии където ги вкараха го сринаха из основи .Ако продължават в тази насока нищо добро не го чака ,а за класическото хеви вече почти изчезна, е тук-там излизат по 1-2 албума в годината ,но това е капка в морето.

http://www.youtube.com/watch?v=6R_79JOtwJo...player_embedded

Аз отново съм на пауър/хеви вълна и си въртя първите два Metalium-а, като разнообразявам с добрите златни Iron Savior.

+

След малко "Unification"

Да препоръчам горещо дебюта на украинците Morton - "Come Read The Words Forbidden". Много стегнат, но въпреки това мелодичен пауър. Изобщо не звучат като дебютанти момчетата, а съвсем отработено и с ясни идеи. Впечатлен съм!

Много приятен дебют на "белгийците" Epysode, в които се подвизават един куп познати лица, включително и по-малкия брат Gildenlöw + още една дружка от Pain of Salvation. Цял керван вокалисти са помъкнали със себе си, но двамца ми привлякоха вниманието. Най-вече Kelly Sundown Carpenter, който следя от бая време с интерес. Magali Luyten беше другата повече от приятна изненада в албума.

Иначе тези дни послушах доволно стар американски пауър - Chastain, Fifth Angel, Omen, Sacred Oath. Да се излезе от рутината винаги е много приятно.

Би ли дал някакъв линк към Epysode, защото рецензията ти ми се стори много интересна и искам да ги чуя.

Давам даже два. Тук или тук (един и същи албум е, просто два различни mirror-а).

Благодаря ти.

Аз па се кефя, като в тракерите (в Рокбокса де) в първата колонка пише Power, а под името на групата - powerviolence, аахаха.

Epysode изкараха готин албум с впечатляващи вокални изпълнения, придружени от много вървежни инструментали като за прог/пауър, че и концепцията е занимателна. Като цяло обаче годината продължава да ми се струва адски постна за стила с някои изключения в лицето на Rhapsody, BloodBound и Dreamtale за сметка на средняшки записи като последния Powerwolf. Ще обърна внимание на Morton, които Венци е похвалил. Ако не, оставам с надеждите за Mystic Prophecy с техните спийд залитания и една ударна доза флауъризъм от Dragonland.

edit: Новият Brainstorm също не е никак лош, остава да се появи с по-прилично звуково качество. Искрено се надявам продукцията да не е толкова омазана.

Не знам дали е точно за тази тема, но скоро си дръпнах новия албум на Charred Walls of the Damned и доста ми хареса. Има много мощ в него, както и в предишния. Все пак Steve DiGiorgio, Richard Christy и Тим Рипър...

Dragonland оправдаха надминаха очакванията ми със страхотен албум в най-чистите традиции на симфоничния пауър с масивно разгърнати аранжименти и едни от най-добрите вокали в кариерата им. Има си оркестрациите, не липсват нарации, лъха и на култовата фентъзи обстановка, напомняща на най-искрените творби на Rhapsody отпреди италианците да вдигнат летвата си на едно по-технично ниво. Olof Morck явно е в плодотворен творчески период през 2011-та - дори ако не броим спасителния пояс на Nightrage, с който най-накрая взеха да изплуват от блатото на посредственост и "модерничене", остават дебютът на Amaranthe и актуалният саундтраков десерт на Dragonland. Силни албуми в относително различни жанрови ниши.

Другата приятна изненада е третият запис на пауър прогресарите Theocracy - сигурно най-мелодичната им и хитова творба, с която бележат огромен напредък в рамките на едва три албума. Далеч не на последно място са Iron Savior с техния "The Landing" - пример за чудесен микс от пауър, хеви и хард рок. Явно трябваше да дойде края на годината, за да може нещо по-сериозно да ми грабне ухото в този стил.

Brainstorm-ът, както отбеляза Дил, е много качествен. Звучат си отново като Brainstorm, сиреч като стегнатата пауър/хеви формация, която си има точно обособено лице и стил. "Memorial Roots" беше също съвсем приятен запис, но с него се опитваха да правят неща, които сякаш не им бяха присъщи. Отделно, че самият звук не ми беше присърце с тия изнесени на преден план барабани, биещи странно. Но "On the Spur of the Moment" е прекрасен, има два-три убийствени хита, останалото е страшно яки песни стабилно над средното ниво. Само двата "сингъла" (да ги наречем) или двете песни, които лийкнаха първи, нещо не ме впечатляват особено. Оставам много доволен, но с едно на ум, че искам още по-силно представяне от тях, защото май от цялата им дискография само "Memorial Roots" ми харесва по-малко.

Charred Walls of the Damned-ът също е добър, но трябва да го повъртя още.

абе

понеже сте специалисти

Освен The Hall of the Olden Dreams, Legendary Tales и Nightfall in Middle-Earth какъв е "канона" в европалара??

Също US пауъра доколко е отделен стил щото примерно едни Omen и Jag Panzer къртят? Примерно Manilla Road спадат ли и те към него? Ранни Маньовар?

Двата "Keeper"-а на Helloween се цитират отвсякъде като начало на този пауър. Като останем на вълна Kai Hansen - Gamma Ray с "Land of the Free". Първите на Angra, особено "Angels Cry" е много тачен, на мен следващите са ми по-любими. Още по-нататък пък изкараха "Temple of Shadows", който беше страшно обсъждан по онова време, много погледи привлече.

Много хора се кълнат в трите албума на Stratovarius от "Visions" нататък, които и аз считам за едни от най-задължителните в стила, но лично моят най-любим Strato е един албум по-рано - "Episode". По-евро от Stratovarius са малко.

Старият американски пауър просто звучи по друг начин, забелязал си. Не го казвам пренебрежително, просто отбелязвам, че разликата наистина си я има. Повечето групи, които имат това звучене, са от 80-те, европауърът с малки изключения е от средата на 90-те нагоре. Нормално е да има разлика. Доколко е съвсем отделен стил, не мога да кажа. Преди няколко седмици се бях присетил за стари американски банди, между другото, погледни в края на предната страница на тая тема. За Manowar - винаги съм гледал на тях като на хеви банда, не пауър, но въпрос на гледна точка. Manilla също имат бая хеви за мен, но пък са от тоя период с другите американски пауър банди, нещо по средата е, не знам.

Btw, Dark Moor са много добра банда (албумите с Elisa, след това не ми понасят изобщо), но съвсем не бих казал, че са от големите имена в стила. Но пък ми напомниха току що за Nocturnal Rites - пробвай "Shadowland". Не че имат нещо общо с Dark Moor, де, пък и май не питаш за такива по-безисвестни банди, но изведнъж се присетих за тях и ми се прииска да ги напиша, не знам що.