Аргументирай се.

Разбира се, че не са станали 14 пъти по-добри - това е смешно, само че и на мен ерата Fisher ми допада повече. С Barnes бяха по-първични и неподправени може би, но късните им неща са далеч по-технични и музикантски, което много ме радва. Но това развитие има малко общо със смяната на вокала, според мен.

Абсолютно, Alex Webster е и винаги ще бъде основна движеща сила на Канибалите, така че развието на групата е на първо място неговото развитие като музикант.

За мен най-силните им неща изобщо са "Bloodthirst" и "The Wretched Spawn". "Kill" не ми допадна чак толкова.

Някой спомена ли Amorphis?
Три доста различни периода, като сега като че ли леко започват да се завръщат към корените си, а през какво преминаха.
Tales From The Thousand Lakes ми е един от най-най-любимите албуми, а след това албумите с Pasi не са чак толкова прекрасни, макар че пак си ми харесват. :Р А сега, поне според мен са в най-прекрасният си вид/звук (Tomi J. > Tomi K. >> Pasi) . ;D
Последните два албума са невероятни, сякаш гласът на Томи е единствено и само за Amorphis и сега са в перфектната си форма. ^^

^ Нищо повече от лично мнение.
Моето такова е, че като музика всички с изключение на последните два са на едно и също космическо ниво (не ми трябва финландска версия на Opeth, в техния случай даже би било срамно). Като вокал, едва ли Koivusaari някога ще си намери достоен заместник.

Досега не съм попадала на експериментаторство, което да не ми е допадало, освен това на Anathema, за което ще се повторя. Когато музикантите според мен имат талант, това е явно, с каквото и да се захванат. Мога да изброя почти всички свои любими групи: последните албуми на Satyricon, Darkthrone, Dimmu Borgir ми харесват повече, не ме интересува поради каква причина звучат точно по този начин. Като начало, добре е изобщо да се чува нещо .
Paradise Lost откриха себе си едва след толкова мразените промени.
Нямам нищо против който и да е албум на In Flames или My Dying Bride (не че при вторите има кой знае каква разлика...)
Katatonia постоянно доказват как творческият заряд не може да бъде спрян от нежеланите обстоятелства.
Всичко, което са издали Samael, за мен е перфектно, особено когато е принос във формирането на един от любимите ми стилове.
Crematory са пример как една група може да се възползва от разнообразен саунд и въпреки това да звучи като себе си.
И най-вече, точно изпълнителите, които определям като най-важни за мен, са известни с това, колко е трудно да бъдат ограничени в един жанр. Предполагам, че затова успяват да запазят интереса ми за по-дълго. Става въпрос, например, за Type O Negative, Tiamat, Moonspell, които така или иначе често споменавам. Да не говорим пък за търсенията на Quorthon, без които метълът не би бил това, което е днес. Макар че не намирам нищо лошо, когато някой създаде свой собствен отличаващ се почерк, и не прави грешката да го губи, без да има необходимост.

Norther-вече някой спомена, че албумът N не струва. За мен той беше огромна крачка назад и надолу. Не ги слушам от много време-зарибиха ме с тях преди 4-5 месеца, не са нито най-оригиналната, нито най-любимата група за мен, но въпреки това перфектно пасват на едно мое определено настроение. Дано не продължи излъгацията от последните 2 албума.
Draconian-според мен вървят напред и нагоре.
Epica-с новия си албум се поосраха. Наистина трябва да търсят нещо ново и малко по-различно главно като теми за текствете, но не мисля, че Never Enough е успех в тази насока.

Ако критикуваш само текстовете им, няма да споря (макар и да ми харесват), но не мисля, че в музикално отношение са се "осрали". Групата израсна страшно много с The Divine Conspiracy, във всяко едно отношение. За мен това е един от най-силните албуми в симфоничния метъл въобще...

Любимите ми Queensryche се омазаха по най-груб начин след средата на 90-те. Напоследък се опитват да правят нещо смислено, но за жалост само се опитват. Dream Theater бяха хванали много силна посока с "Train of Thought", но след него нещо се изгуби и в момента общо взето само свирят. Не ми харесва случващото се с Judas Priest след връщането на Halford...

Допада ми развитието на Threshold, например. Променят съвсем малко във всеки следващ албум и така хем задържат чудесния си стил, хем вадят интересни неща. Symphony X пък стават все по-тежки и технични, което е радващо.

Повечето се провалиха, но някои успяха да останат силни - Satyricon, Dark Funeral, Khold, Dimmu Borgir

За Moonspell и Ihsahn гледам има изказвания, към които напълно се присъединявам; Satyricon - също; да добавя, след месеци интензивно мъдруване не можах да измисля дали Rebel Extravaganza ме кефи повече или последната "трилогия". На всичко отгоре е пълна мистерия накъде ще поемат по-нататък: с "рокенрол" преиода е приключено, връщане към по-ранен звук е изключено...освен и те да направят нещо страхотно и "безжанрово" като много от пост-блек артистите, друго не знам...(Браво на Ишан за вкарването на автентичен джаз в метъла, според мен за пръв път! (заедно с Шайнинг/но, разбира се))
Никой не внася такава мистерия като Сатър и кон; никой пък не е така искрен, отдаден и еУротичен като Фернандо...(Апропо, при Муунспел я има същата "дилема" у мен - Син/Пекадо ли е по-красив или Мемориал...)
Enslaved също се развиват комай сериозно - Vertebrae може би бе дори твърде сериозен за метъл-албум.
Чудесна изненада бе Нострадамус на Джудас, които смятах, че отдавна са приключили кариерата си...
Това засега.

п.п. Khold не замряха ли нещо?

п.п.п. Ко стана, забравих Самуил...Всичко без Абоув - перфектно!!! Не бе финес, не бе аристократизъм...чиста проба пиниз-естетизъм. От всички норвежки вокали гласувам за Ворф (и аз като Despair, май )

Не. Не ми харесва грам, но никой не ме пита.

Да, разпаднаха се. Но поне спряха в най-добрия си момент. Аз чакам какво ще направят Tulus.

Кога това?

Ами с Thorns какво става?

Ще спомена някои мои любими групи и мнението ми за тяхното развитие:
Crematory - започнаха с готик дет, а с годините вкараха и траш и индъстриъл елементи.Всеки от певците, с които в различните периоди Феликс си е делял вокалните партии, се е справял перфектно, но Феликс е константата. Разнообразни и силни творби и до днес.
Dark Tranquillity - сложни, мрачни, вглъбени, с класи над средностатистическия клиширан мелодет.
In Flames - развиха собствен стил, в който вкараха бая траш и алтърнатив. Миналогодишният албум доста отстъпва на най-добрите им години, но все пак е добър.
Moonspell - блек, готик, фолклорни и авангардни елементи, дет, индъстриъл и симфо повлияни неща. Вечните експериментатори. Винаги търсещи. Daemonarch проектът и той е екстра.
Lacuna Coil - всеки албум се отличава с нещо от предходника си. Една от малкото групи, които с времето стават по-тежки, вместо да олекотяват стила. Много добри.
Sepultura - доказаха на критиците си, че СА ГРУПА. И без Макс продължават да къртят!
Sodom - и при тях слабо няма. Класици.
Anathema - признавам само нещата до Judgement включително. Оттам нататък за мен това не е същата група, нито музика, която харесвам.
Arch Enemy - имах своите резерви доколко след оттеглянето на Ангела Алиса ще пасне на стила им, но тя се справя стабилно.
Amorphis - почват като дет със страхотни албуми, а после успешно съчетават различни музикални влияния, изграждайки уникален облик.