Едва няколко месеца след стремглавия и поразително добър старт на албумната им дискография през 2016-а, за отрицателно време Astrakhan успяха да сътворят и издадат цял втори дългосвирещ запис. Само че, за разлика от “Reward In Purpose”, който, колкото и добър, в по-голямата си част беше очевидно повлиян от други банди-мастодонти и още търсеше своя идентичност, новата им гордост е на сто процента чист и истински Astrakhan. И с риск да развалим изненадата преждевременно, “Without New Growth Process Is Bloodshed” отново е фе-но-ме-на-лен!
Неща като това не се появяват всеки ден. Такива неща, които да те замислят и накарат да се питаш защо не търсиш нови артисти по-често и защо не се ровиш в ъндърграунда по-задълбочено – все пак най-големите диаманти се крият най-дълбоко и се откриват най-трудно. Но фактът, че канадците още не са получили заслужената си известност, е пълна мистерия.
Концептуално идеята на записа се върти около това, че всяко дете от самото си раждане бива облъчвано със съмнително абсолютни истини за това кое е вярно и кое не, кое е добро и кое е лошо. За да види и разбере реалността от първа ръка, докато расте и минава през живота, това дете – трансформиращо се в пълноценен възрастен – трябва да израсне духовно и да намери смисъла само за себе си. Иронията на съдбата обаче е, че дори след като изминеш целия път на осъзнаването, накрая винаги ти се иска да възвърнеш детската си невинност, неопетнената представа за щастие и да се освободиш от бремето си. Но колкото и да копнееш всичко да е просто и лесно, ако не отвориш очи и не потърсиш истината сам, всичко ще бъде едно своеобразно кръвопролитие.
Както лирическата тема, така и музиката съвсем не е лека за възприемане, но ако си фен на прогресив и пост метъла, стоунъра и слъджа, със сигурност ще ти допадне – дори много. Растежът на групата от “Reward In Purpose” насам е повече от виден и от тази гледна точка, този път със сигурност няма да се лее кръв. Присъстват бързи и технични китари и вокали, които всеки път се врязват в мозъка и сърцето с пълна сила. Има забавени емоционални каданси и бързи композиционни надграждания, които майсторски преливат от едни в други и създават перфектен баланс помежду си. Музикалната зрялост и уравновесеността на Astrakhan се чуват още от първото парче “Heaving Receiver”, чак до последното “Black Tourmaline”. Както се оказва, началото и края са едни от най-впечатляващите моменти в албума. Изненади в него няма – всичко следва една стилова посока, получена след смесване на всичко гореизброено, но това по никакъв начин не го прави скучен, а дори още по-последователен и слят. Също така го прави и един от най-добрите записи на нови банди, излизали през последните години.
Дори и самоцелно да търсиш недостатъци в “Without New Growth Process Is Bloodshed”, в който и да е аспект, такива просто няма. Първото ревю на Metal World за Astrakhan завърши с думите “Дано предсказанията се сбъднат”. E, сбъднаха се.
