Ревюта
Група: Bloodbound
Албум: Tales from the North
Автор: Стако
Юни, 2023

Основно чета прес релийзите към нови издания, за да се наситя на безумните приумици на маркетинг псевдо-инженери, излезли от някакъв ранен роман на Дан Браун. Ама тоя път си харесах един цитат, който си струва да се сподели:

Ако става въпрос за защитаването на ценностите на вечния пауър метъл и прилагането им към свежи стилове, шведите от Bloodbound са винаги на фронта.

Та, споделям го, защото си е точно така. Преди две години бандата ни сервира стабилна доза свеж хеви метъл и вероятно може да окачествим повечето им издания с тия слова.

И после издадоха “Tales from the North”.

В това готино издание ще може да се насладите на единадесет парчета, напълно способни да погъделичкат носталгията и да размърдат допамина. Майсторлъкът си е майсторлък и когато имаш десет албума под колана си, в един момент някак започва да ти се удава. Не щеш ли обаче, стигаме и до един-два-три-петнадесет момента, които оставят неприятна горчилка.

На първо време имаме странният опит на групата да се впише във всепознатите клишета на викингския метъл и неговите псевдо-жанрове. Това, явно, някак е изненадало юнаците, защото налице имаме музикални моменти със силен аматьорски привкус, с особено внимание към клавирите.

Сега, траклистът си знае работата и залага на правилните неща, но някои от тях просто не достигат летвата на Bloodbound. На теория, няма как да сбъркаш с това да заложиш на повторяемост, простота и напевност като основни устои на композиторската си работа. Само че тайната съставка “докачливост” като че ли в миналото или бе в по-големи дози, или с по-добро качество.

Има моменти, в които носталгията завира в душата ти и пак се чувстваш като в онзи заветен момент, когато за първи път си слушал песни за викинги, богове и митични същества. А после осъзнаваш, че в тия десет секунди си чул идеи от поне пет-шест банди и онова, дето вреше, рязко взима да напира за рифънд. Най-кофтито е, че можем смело да заявим това за доста от парчетата тук.

В други моменти просто не звучи като Bloodbound. Не звучи като “Creatures of the Dark Realm, който също беше доста “вдъхновен”, но не заимстваше така храбро. А, и в бонус беше супер паразитен и значително по-модерен. И може би най-вече не съдържаше в себе си секунди, които ме карат да сменям два чифта слушалки и колони, за да се уверя, че някой наистина е сложил това във финалния микс. Тези моменти не бяха супер много, но самият факт, че съществуват, е притеснителен, нали?

Трудно е да се коментира такъв запис, защото сам по себе си не е лош. Слушателят може да оцени работата тук по два начина:

  • яко копи-пейст трибют с опаковка на оригинален труд
  • просто още от онова, което рядко получаваме в днешно време. Горе-долу както беше положението с “Hail to the King” на A7X.

“Tales from the North” има значително количество позитивни качества. Ама има и — отказвам да ги броя колко са — негативни, които тежат повече, защото точно от тази група това е неочакван развой. И все пак: тези от вас, които търсят някаква странна смеска между частици от Bloodbound и има-няма дузина други култови състави и техните хитове, ще се изкефят. Оттам е въпрос на вкус (и морал).

« Обратно
Коментари   Коментирай!