Преди две седмици Ицо Гошев се появи на вратата ми, след като половин час по-рано упорито отказах да си вдигна телефона, при все че знаех кой се обажда. Причината – не ми беше до ревюта. Последствията – синьо око и разбит нос. Никога повече няма да бавя ревю на Gorgoroth.

По-съществената причина за следобедната визита на Гошев обаче бе друга. “Проклетият сайт навършва 12 години и искам да направиш всичко възможно това да бъде научено от целия свят. Разбрахме ли се?” Как няма да се разберем? Човешките взаимоотношения са толкова лесни, когато юмруците влязат в действие.

Е, ето ни и нас. Екипът на “Metal World”. Грешка. Ето ни и нас – “Metal World”. Дванадесет години по-късно все още отказваме да намалим звука. И ние няма да го направим. Можеш ли да разчиташ на нас? Знаеш отговора. Така че добре дошъл… в нашия свят. 

Александър Радичев

 

Как дойде идеята за “Metal World”? Какъв бе твоят принос за превръщането ѝ в реалност?

Христо Гошев: Идеята се роди в един отдавна несъществуващ музикален Интернет форум през есента на 2002-ра година, когато се запознах с Данчо от Пловдив (тогава известен с прякора Abbath). Той набираше съмишленици за изграждането на сайт за тежка музика и аз станах основния му автор. Създадохме наш форум в края на 2002-ра и бързо събрахме солидна членска маса, голяма част от която съвсем безвъзмездно допринасяше за попълването на пропуските в сайта. Работата по дизайна продължи до пролетта на 2003-та година, когато беше пусната и първата версия на “Metal World”. Тя залагаше предимно на биографии на групи, новини и преводни интервюта от западни медии, но към края на годината акцентът започна да се измества в посока писане на повече авторски материали. Нещо, което стартира като любителски проект на група тийнейджъри с твърде много свободно време, бързо доби популярност в сравнително рехавото онлайн метъл пространство по онова време и това ни накара да погледнем по-сериозно на създаваното от нас.

Диляна Делчева: Когато открих сайта в началото на 2006-а, “Metal World” караше третата си година. Дотогава бях част от екипа на един или два по-общи дискусионни портала, които далеч не бяха така тясно музикално насочени. Хареса ми това, че приятелското отношение и страстта към тежката музика се усещаха както в случайните форумни дискусии, така и в ревютата, а после и по време на срещите, които организирахме. Приносът ми не се различаваше особено от този на останалите, но мога да го обобщя със случайни писания за албуми, среднощни купони с приятно екстремно озвучаване, работа по графичния дизайн на сайта и паметни мигове, прекарани с хората, обединени от идеята “Metal World”.

Христо Серафимов: Идеята за "Metal World" се е родила дълго време преди аз да започна да допринасям за развитието ѝ, но тя винаги е била да се споделя страстта към любимата ни музика с възможно най-широк кръг от почитатели и съмишленици. Това е и една от причините голяма част от публикациите в сайта да надхвърлят рамките на конвенционалното ревю, в което се говори теоретично и някак дистанцирано за коментирания субект. Емоциите и вдъхновението често надделяват и това превръща публикациите ни в нещо отвъд установените норми; нещо, в което можеш да откриеш силна страст – макар и с риска често да се усети и едно присъствие на лично отношение. Но нека не се залъгваме – в ерата, в която живеем, в която се купуват ревюта и се прави всякакъв вид скрита реклама, е по-добре е да вложиш сърцето си пред това да мислиш дали си максимално обективен.

По онова време Интернет имаше коренно различен облик. Как се вписваше “Metal World” в общата картинка?

Гошев: В началото на хилядолетието в България нямаше авторитетна Интернет медия, съпоставима с чужди сайтове като “Metal Rules”, “Metal Storm”, “Metal Underground” и др. Мисията на “Metal World” бе да поправи тази несправедливост спрямо родния метъл фен – или поне така виждах нещата тогава. Интересът, който “Metal World” генерира почти моментално след появата си, бе свидетелство, че действително е имало глад за подобен тип сайт, който да предлага максимално разнообразна и изчерпателна информация за екстремната сцена. Същевременно форумната култура бе в своя апогей и много хора, търсещи платформа, чрез която да общуват със съидейници, сформираха своеобразно виртуално общество благодарение на “Metal World”. Част от тези онлайн приятелства прераснаха в реални такива и са съхранени до днес, което няма как да не ме радва.

Делчева: Случваше се да следя развитието на подобни български сайтове, но нямах желанието да се включа активно към който и да е от тях. Предполагам, че се вписвахме добре, но в същото време обръщахме внимание на съвсем нови, непознати на широката публика групи – нещо, което съм срещала дори под формата на критика към ревютата, които публикуваме. Радвам се, че тази фенска искра се поощрява и до днес. Никой няма да откаже да качи ревюто ми за дебютиралата преди месец група “X”, независимо от потенциалната аудитория, например.

Любомир Добрев: Връщаш ме към едни мили спомени... виж, по онова време “Metal World” си беше точно същото, което представлява и сега, като изключим козметичните разлики, активността на форума (който, подобно на повечето форуми, падна жертва на Facebook), и Shogot. Що се отнася до моя облик, обаче... да речем, че по онова време за мен беше нещо триумфално да нося анорак на KoRn (турски), да отглеждам рядка 13-годишна брадица (sexeh!), и да си купя (!!!) “Slipknot” и “Hybrid Theory” на пиратки от взелия-дал Ozz Music шоп. Че к’во, бяха записани на абсолютно оригинален Verbatim!

Александър Радичев: Беглите ми наблюдения от онези времена са, че Интернет претърпяваше чудовищни преображения с всеки изминал ден, така че с присъединяването ми към цялото това начинание през май 2009 г., “Metal World” на практика вече беше остарял. Не, сериозно, сайтът стартира 2003-та. Спомням си, че тогава не всяко семейство разполагаше с привилегията да притежава компютър, докато днес не можем да си представим как ще излезем до магазина без мобилен нет на смартфона. Далеч съм от мисълта, че мога да кажа нещо адекватно за мястото на “Metal World” в световната мрежа през 2003-та, най-малкото защото тогава ползвах семейния компютър предимно за “Прачовек 2”. Надявам се да не съм объркал името.

В какъв етап се наложи промяна във визията на сайта?

Гошев: Идеята за ре-дизайн се въртеше отдавна в главите на повечето от нас, и неслучайно – предишният интерфейс на “Metal World” беше безнадеждно остарял и му липсваха ключови функционалности. Реализацията на тази идея обаче изискваше време, усилия и средства, които в крайна сметка успяхме да акумулираме около средата на 2013-а. Разработката отне няколко месеца, но пък отзивите към крайния резултат бяха изцяло положителни и популярността на сайта нарасна видимо.

Делчева: До есента на 2013-а г. “Metal World” беше повече форум, отколкото сайт. Днес виждаме точно обратното. Промяната щеше да се случи и по-рано, ако с Ицо (Warrior of Ice) и останалите се бяхме захванали сериозно – всъщност още преди години имахме идея и концепция, които се променяха във времето. Новата визия на сайта се наложи както заради желанието ни за по-добра организация на материалите и повече графичност във визията на самия сайт, така и заради модернизацията на интернет пространството напоследък. Аз съм в почти постоянно движение и по-често прибягвам до мобилната версия на “Metal World”. Не си представям да зареждам предишната версия, камо ли да търся стара публикация в неоптимизирания ѝ вид.

Добрев: Нали знаете как тиквата станала каляска? Еми, ей така – дошло ѝ времето, феята кастнала не’кви спелове, и те ти, булка, Спасовден! Същата работа и със сайта. Аз много харесвам редизайна, защото не е поредния блог с кървав “метълски” скин, ами си е правен на ръка и носи индивидуалност! Все по-рядко ще видите нещо такова.

Радичев: Може би малко след като се включих, но дълго време така и не предприемахме никакви стъпки в тази посока. Повдигал съм темата веднъж или два пъти, но Ицо през цялото време изчакваше точния момент. Голямата разлика между мен и Ицо е, че търпението никога не е било сред силните ми страни, докато той е може би най-търпеливият човек, който познавам. Доказателството: още съм тук. Повечето хора не го знаят, но през онези три години между 2009-а и 2012-а той изцяло заемаше функцията на администратор, което означава, че доброволно изпълняваше ангажиментите на главен редактор – през ръцете му минаваше огромен обем от информация и тези неща тепърва трябваше да добият нормален вид, за да бъдат публикувани. Като казвам огромен обем, имам предвид гигантски – аз, Дил, другият Ицо и Пешо Иванов, който понастоящем живее в Норвегия, пишехме като идиоти за какво ли не. В интерес на истината действително се получаваше така, че в края на краищата успявахме да покрием сцената в цялата й всеобхватност, без значение, че когато малко по-късно обърнах поглед назад и видях как съм писал тогава, получих остри позиви. Не мога да кажа същото за останалите.

Това, което последва, е, че някои от тези хора скоро поеха живота си в свои ръце, така че смяната на приоритети бе нещо напълно нормално. Двамата с Ицо винаги сме го знаели и винаги ще им бъдем благодарни за мотивацията и истинския екипен дух. Сега нещата са различни – “Metal World” е доста по-професионален и настоящият ни екип просто си върши работата. Върши я чудесно, но контактът помежду ни е ограничен. Не сме от хората, които излизат на по бира заедно – отношенията са строго колегиални. Не е нарочно, просто всички ни е завъртяла шайбата. Понякога дистанцията е за добро и ми се струва, че в нашия случай е точно така. Държа да подчертая, че тук не броим мен и Ицо. Двамата сме в постоянен контакт помежду си, особено след новото начало за сайта. Сега всичко минава през нас, с тази разлика, че той полага къртовски труд – администратор е, но междувременно е автор и новинар на сайта. Но, за да отговоря на въпроса, без да се отплесвам твърде много – промяната във визията на сайта се наложи в онзи момент, в който си зададохме големия въпрос. А именно – продължаваме ли или сме дотук. Не можехме да спрем, защото двете години, прекарани в “Metal Hammer Bulgaria”, ни бяха дали жестока инерция. Казахме си, че след като смятаме да продължим, трябва да започнем отначало. С ново лице, нови амбиции. И, да, с нови сили.

Как започна да сътрудничиш за “Metal World”?

Делчева: Запознах се със “звеното” на първия концерт на Evergrey у нас. Помня го добре, защото беше директно след рождения ми ден през 2007-ма г. В следващите месеци опознах компанията, а идеята за първото ми публикувано ревю дойде от Нико (Dragontear). Обсъждахме тавата на любимата ми група и той подхвърли: “Хей, защо не напишеш нещо?” Така и направих и въпреки че днес далеч не разполагам с толкова свободно време, винаги е удоволствие да пиша за сайта.

Йоанна Белева: В един момент интересът и любовта ми към музиката започнаха да прерастват в нещо различно, което по естествен начин се съчета с другото ми хоби – писането. Тогава се появи възможността да пиша за “Metal World” и за щастие комбинацията се оказа печеливша.

Серафимов: Започнах да сътруднича за "Metal World" след случайното ми онлайн запознанство с Диляна Делчева (подвизаваща се под псевдонима Sharon в сайта), което постепенно прерасна и в едно добро приятелство, базирано на музикалните вкусове и общи интереси. Тя ме въведе в екипа на уеб-сайта, в който бях приветстван с отворено съзнание, за което съм благодарен и до днес. Първата ми публикация беше ревю на “Road Salt One” на Pain Of Salvation.

Добрев: Един прекрасен летен следобед Радичев бавно и внимателно ми обясни, че почвам да пиша за “Metal World” и абсолютно нищо не може да се направи за мен. Не, че имаше нужда да ме кандърдисва - за мен това беше начинът да продължа започнатото с “Metal Hammer Bulgaria”, както и да допринеса за още един култов български метъл сайт ‘дето го има от сто години (другият е Katehizis). Впоследствие времето и желанието ми да се занимавам с метъл журналистика постепенно се изпариха и предадох приятелите си с имейла, че се оттеглям. Но Warrior Of Ice, Shogot, и Satyr са пичове от класа и ме разбраха. Eternal hailz!

Радичев: По онова време бях нещо като социолог. Проучванията ми най-общо имаха за цел да отчетат какъв процент от населението е чувал за Mastodon. Оказа се, че не е особено голям. Финалната права на анкетата трябваше да мине през музикалните медии. Така се случи, че малко преди да науча за съществуването на “Metal World”, имах удоволствието да се запозная лично със Стоян Цонев – водещия на предаването за екстремна музика по Z-Rock, “Brutallica”, и бъдещ главен редактор на “Metal Hammer Bulgaria” – който, колкото и забавно да звучи, винаги ще остане моят ментор. Без майтап, този човек ме научи на толкова много неща. Винаги съм му се възхищавал. Той ми е идолът – преди да му стана падауан, следях всичко, което прави, и просто попивах. Накрая успях да се свържа с него, за да го интервюирам за някакъв училищен вестник, който така и не реализирах. Защо? Бях изпуснал сроковете за предаване на подобни проекти. Това разбрах, когато мигове, след като завършихме интервюто, Стоян ме покани в студиото на Z-Rock. Там той  ми поднесе неприятната вест. Слушателите няма как да знаят, че в реалния живот човекът зад микрофона, човекът, който ходи с тениски на Overkill и може да ти говори с часове само за значението на Bolt Thrower за дет метъла, всъщност е държавен служител на много сериозна позиция. Така че той прекрасно знаеше, че няма да успея с вестника, и въпреки това не само ми даде интервюто, за което се бях настройвал повече от година, но и в крайна сметка се оказа този, който ми подаде микрофон за първи път в живота. Разбира се, единственото смислено нещо, което успях да кажа за целия ни разговор, бе, че възнамеряваме да пуснем “Capillarian Crest” на Mastodon.

След онази вечер Стоян, образно казано, ме бе взел под крилото си. Той и Ицо Гошев се познават много отпреди да науча за “Metal World”. Оказа се, че сайтът вече имаше ревю на “Crack the Skye”. Много се ядосах, защото бях изпуснал момента с няколко седмици, а по онова време единственото, в което се изразяваше ежедневието ми, бе непрекъснато пушене на трева и десетки слушания на “Crack the Skye”. Е, успях да го преживея и бях одобрен от Ицо след две ударни ревюта – на Vomitory и първия албум на Brutal Truth след 12-годишно затишие.

Кое е най-голямото ти постижение като автор на “Metal World”?

Гошев: Фактът, че вече над 12 години се занимавам с писане за любимата си музика е достатъчно удовлетворяващ сам по себе си. По-важното обаче е, че благодарение на “Metal World” успях да срещна и най-вече да се сприятеля с няколко изключително стойностни личности, повечето от които все още ме търпят. Също така оценката и признателността на някой читател от време на време действа много мотивиращо.

Делчева: Това, че за пръв път виждах словоблудствата ми публикувани официално, а после и дизайнът на сайта. Не е тайна, че именно заради “Metal World” имам шанса да интервюирам любимите си музиканти и да отразявам концерти както у нас, така и в чужбина. “Metal World” беше трамплинът за участието ми в екипа на родно списание и дори националното радио и въпреки работата ми по други проекти, някои от които чуждестранни, винаги се връщам към “отправната точка”. След деветте години, прекарани като част от “Metal World”, вече се чувствам у дома си.

Серафимов: Най-голямото ми постижение е, че успях да развия стила си на писане, благодарение на влиянието и градивните критики, които получавах от по-опитните си колеги.

Белева: Най-голямо удовлетворение ми носи това да виждам, че мнението ми за музиката, която обичам, вълнува и други хора – независимо дали в положителния или негативния смисъл. Но още е рано за равносметки и постижения, защото винаги ми се иска да надскоча себе си и собствените си амбиции.

Добрев: Взех превъзходно интервю с Paul Mazurkiewicz от Cannibal Corpse и съм убеден, че разговорът ни помогна най-после да ги видим отново в България. Няма нужда да ми благодариш, за мен беше удоволствие. Но сега от теб зависи да оправиш имиджа на страната ни пред Великите CC! Поне на концерта се появи, ако не друго.

Радичев: Че все още съм автор? Предполагам, че е точно това. Минаха пълни шест години, откакто започнах да пиша. “Metal World” не просто култивира определени трудови навици в мен – поне що се касае до писането – но и ми отвори адски много врати. Започнах да работя за още няколко уебзина (“Metal Katehizis” и настоящ “Werock”, “Rawknroll”), впоследствие дойде списанието [“Metal Hammer Bulgaria”], а накрая, благодарение на натрупания опит, се озовах в позицията на ко-водещ на възродената брутално-хумористична “Зла вечер” в БНР. Тук е моментът да благодаря на Емил Жечев и Димитър Бояджиев – стожерите на предаването – за проявеното търпение, безрезервното приятелство и десетките тематични вечери, в които съвсем искрено сме се забавлявали в стотиците часове екстремна музика.

Не искам да казвам тежка дума, но нямам никакво намерение да спра с писането – във времето то се превърна в част от мен. Не си представям как бих могъл да водя пълноценен живот, без да пиша. В началото на тази година направих и първите си стъпки в прозата. В момента работя по новела, която започва да придобива все по-сериозни размери – самата концепция предполага големи мащаби. 

Какво се промени в хода на времето, прекарано в музикално-драскачески главоблъсканици?   

Гошев: Лично за мен промяната се корени в това, че пораснах и започнах да се отнасям по-сериозно и отговорно към твърденията си в писмен вид, за разлика от някои идеалистични и леко крайни залитания от ранните ми дни на автор. Когато си дадеш сметка, че те чете едно сериозно количество хора и някаква част от тях приема текстовете ти на доверие, трябва да се стремиш към максимална обективност, вместо да натрапваш личния си вкус и разбирания на аудиторията.

Що се отнася до метъл сцената, с взаимното проникване и размиване на границите между жанровете, сякаш изчезна и “кастовото” разделение на трашъри, блекари, прогресари и т.н. сред феновете – или поне сред по-младите такива. Което по моему е нещо прекрасно, защото предразсъдъците никога не водят до напредък.

Делчева: Състави, за които не съм и мечтала, посетиха България и вече са на поредната си обиколка у нас. В индивидуален план прослушах в пъти повече групи и се срещнах с едни от най-големите си музикални герои. Ще ми се да мисля, че вече съм по-толерантна към мнението на другите. В крайна сметка, всеки има право на лош вкус. ;)

Серафимов: Промени се екипът на "Metal World", който днес – макар и скромен откъм численост – успява да представи едно доста по-голямо разнообразие от стилови единици. Промени се дизайнът, който днес е значително по-модерен и разчупен и може да се конкурира с немалко медии. За мен лично се промени начинът на писане, тъй като прохождането ми в "Metal World" се случи в един преходен период на формиране на личност. Днес имам един установен стил, преминал през много метаморфози, но все още отказващ да се ограничи в определени рамки.

Белева: Писането стана по-лесно и още по-приятно и вдъхновяващо, а любовта към музиката се разпали с нов огън.

Добрев: Едно жестоко метъл списание изчезна безславно от импотентния български пазар. Едно класическо метъл издание е на път да го последва. Питам се дали покрай четирите изконно масови списания по Lafk-ите - тъпо мъжко списание А, тъпо женско списание Б, тъпо чалга списание Х, и тъпо детско списание З  може да просъществува и нещо свястно в мизерната ни държавка (освен “NG” и “Autobild”)? Не само “хамъра” ми липсва. “Егоист” ми липсва! “Gamer’s Workshop” ми липсва. Няма контракултура! Ако четях само днешните български издания, щях да съм кръгъл идиот.

Българските банди проумяха, че “продуцент” и “лейбъл” не са вълшебни думи. Спряха да се оплакват и започнаха да правят убийствени неща сами. Възвръщаемост от това може и да няма, но респектът от моя страна е безграничен.

Загубих надежда, че в БГ можем да имаме приличен метъл фестивал, освен “Каварна Рок”, в близко бъдеще. Очевидно дори нещо от мащаба на Rockstadt не ни е по силите, щом “Loud Festival” продължава да е само скъп спомен от миналото. Смятай докъде сме я докарали, щом едни румънци ни правят за срам, а Behemoth свирят в клуб. Нищо лошо за Микстейпа, впрочем, просто Behemoth отдавна са надраснали неговите мащаби. Не и тук, явно.

Радичев: Нуждая се от все по-малко кофеин, докато пиша. Ебавам се – пия кафета и коли като изрод.

Като цяло съществената промяна е, че вече имам и нормална работа. Невъзможно е да си вадиш хляба от музикална журналистика. В такъв смисъл бих повярвал, че някой е истински “музикален журналист” в България толкова, колкото ще се съглася, че ти, който четеш “Metal World”, всъщност си Батман.

Що се касае до личния ми живот – преодолях две много тежки зависимости. Що се касае до вкусовете ми – в свободното си време слушам всичко друго, но не и метъл. Джаз, фънк, кънтри, хип-хоп, електроника… Онези, които не признават нищо друго, освен траш, дет, блек и т.н., са възможно най-ограничените хора. Цунки от мен, душковци!

Случвало ли ти се е да допуснеш грешка спрямо оценката си за конкретен албум?    

Гошев: Да, със “Sounds of a Playground Fading” на In Flames – дали заради някаква предварителна нагласа или в резултат на недостатъчно отделено внимание. Половин година по-късно вече беше сред любимите ми албуми на групата.

Делчева: Вярвам, че се случва на всеки. Аз не съм изключение. С годините вкусът ми се променя и доста записи звучат различно от дистанцията на времето, особено в сравнение с по-новата дискография на групите. Случвало се е с групи като Nightwish, Leaves’ Eyes и дори с Dark Tranquillity. Но това е хубавото в музиката – понякога, за да разбереш даден запис, трябва просто да пораснеш. Ако е достатъчно качествен, това ще си личи и след десетилетия.

Белева: Все още не, но вероятно е неминуемо да се случи. Музиката има навика да се променя непрекъснато, докато я слушаш, играейки си с мислите и ума ти.

Серафимов: Да, случвало ми се е. Понякога журналистическата работа ограничава авторите със срокове, а някои албуми изискват повече търпение, слушане или специфично настроение на духа. Има албуми, които съм възхвалявал, а след време съм го поглеждал по съвсем различен начин.

Радичев: Разбира се. Никой не е застрахован от грешки, особено когато ти се налага да анализираш стотици издания всяка година. За щастие никога не съм надценявал определен албум. Винаги когато съм допускал грешки, те са били в посока подценяване, при това под натиска на определени срокове. Дори тук, в “Metal World” имаме срокове. На прима виста се сещам се за две грандиозни тъпотии: отношението ми към Dave Mustaine (млъкни!) не ми позволи да оценя “Endgame” както подобава, а сега, когато се обърна назад, това е един от най-силните тех-спийд / траш метъл албуми на миналото десетилетие. Другият конус на срама беше дебютният Royal Thunder. Откачих още на първо слушане – така се бях напушил, че виждах група сатири в слънчева гора. И въпреки всичко му писах 7 по десетобалната в “Metal Hammer”.

Добрев: “No regrets” - само това ще отговоря.

Можеш ли да посочиш най-добрия събеседник в интервю, който някога си имал/а?    

Гошев: Jari Mäenpää от Wintersun, който, при все че е абсолютен гений, няма манталитет на звезда и се държи много човешки. Един от малкото хора в индустрията, на които можеш да повярваш, че творят заради самото изкуство и удоволствието от него, а не водени от някакви егоцентрични или комерсиални подбуди.

Делчева: Това е безспорно Fernando Ribeiro (Moonspell). С него са и най-дългите ми интервюта. Разговаряли сме два пъти, но никога с цел обичаен музикален разбор на новия албум на групата му. Той е изключително ерудиран и само чака повод да сподели своите житейски и философски възгледи. Говорили сме за окултизъм, религия, древни култури, политика, модерни технологии – цяла златна мина за всеки журналист. Доколкото знам, друг подобен събеседник е Nergal (Behemoth), но за жалост не съм имала шанса да го интервюирам лично, така че Fernando оглавява класацията ми. След него се нареждат двама противоположни един на друг италианци – пауър метъл гуруто Luca Turilli (Rhapsody) и крайният нихилист Francesco Sosto (The Foreshadowing).

Белева: Viktor Smolski от Rage – изключително интелигентен, приятелски настроен и магнетичен човек и музикант. Всеки разговор с него е чест и удоволствие.

Добрев: Без съмнение Martin Van Drunen! Най-реалният пич в дет-метъла, за когото няма абсолютно никакъв проблем да бъде едновременно van Drunen - легендата с глас на разярена росомаха и van Drunen - веселяка с прошарени коси, стъкло бира, и тениска на Celtic Frost. Докато си говорихме, Martin получи вероятно най-идиотските въпроси, които някога са му задавали. Но той си каза всичко и нямаше нищо против да изхаби час и половина от живота си в събеседване за Pestilence, Asphyx, младежките си изцепки, хапването на биричка и картофки на дивана по боксерки, и каквото още се сетиш! В крайна сметка и двамата се забавлявахме жестоко, главно защото обичаме дет метъла и сме простаци. Други страхотни пичове - John от Incantation, Sami от Kreator, Derek от Suffocation... абе, в сериозните банди няма скапянаци!

Радичев: Paul Masvidal – категорично. Невероятен човек и изключителен интелект! Винаги съм искал да получа възможността да се свържа с него. Говорихме си близо два часа. Тук е моментът да отбележа, че стандартното интервю продължава между 15 минути и половин час. Никакви предварителни въпроси, никаква “подготовка” – просто очаквах обаждането му. Това беше не просто интервю, а разговор между двама приятели. Моята концепция за Cynic се оказа изключително близка до неговата, истинската – нещо, което не мога да твърдя дори за двете си най-любими банди – Neurosis и Faith No More – поради простата причина, че досега не съм имал възможността да говоря с тях.

В по-екстремен план събеседниците са двама: Erik Danielsson и Nergal. С единият обсъждахме грандиозното изложение на животински трупове, което представляват концертите на неговата група, а другият моментално се нарежда сред най-силните хора, които познавам. След баща ми.

Gottfrid Åhman от In Solitude също беше страхотна изненада – копелето много успешно го докарваше на King Diamond. Neige от Alcest преспокойно би могъл да влезе в тази категория, стига да се откаже от неприятния си навик да говори едно и също във всичките си интервюта. За сметка на това приятелят му Fursy Teyssier от Les Discrets също е много напред –  изключително фин, ненатрапчив човек.

Преди няколко седмици ме заговори Милко Калайджиев. Получи се нещо като интервю, само дето той сам отговаряше на собствените си въпроси. Стана ми неловко. Оттук обаче Любо е единственият, който е интервюирал Азис. Не се ебавам.

Кои са трите най-добри албума от началото на Новото хилядолетие досега? Обоснови се. Имаш на разположение максимум 50 думи (на албум).

Гошев:

Rhapsody – Power of the Dragonflame

Ултимативният пауър метъл запис – драматичен, многопластов, музикантски и най-вече стъписващо искрен. Разтърсващ край на една епична фентъзи сага и учебник по създаване на концептуални албуми. Малко са тези, които се доближават до приноса на Rhapsody за превръщането на метъл сцената в едно необикновено място.

Wintersun – Wintersun

Ако Children Of Bodom сложиха начало на голямото сливане на метъл поджанрове, то сънародниците им Wintersun го изведоха на едно друго ниво и окончателно го превърнаха в норма. Балансиращ между традиционно и модерно, меланхолия и ярост, легендарният им дебют продължава да разкрива нови черти с всяко слушане – дори когато си мислиш, че си го запомнил наизуст.

Dark Tranquillity – Fiction

Ако може да става дума за авангард в мелодичния дет метъл, Dark Tranquillity го олицетворяват напълно още от самата си поява преди над 20 години, а “Fiction” е техният най-съсредоточен, идеен и въздействащ труд изобщо. Албум, който ще звучи актуално и след десетилетия.

Делчева:

“Character” на Dark Tranquillity изчерпа мелодета – той е най-техничното им и детайлно постижение. Ако търсите група, която в продължение на 25 години да е пионер, подчинявайки повече от един жанр изцяло на своята воля, това са шведите, а “Character” е световен шампион в поредица от главозамайващи успехи.

“01011001” на Ayreon е албумът, който бих взела на самотен остров. Всеки диск на Lucassen е събитие, но този събира всичко, което харесвам в музиката му и звучи наистина космически. Певческият състав е звезден, а инструменталите и символиката го правят наистина специален. Отличен завършек на най-добрата метъл опера, която някога съм слушала.

С “Oionos” The Foreshadowing ми върнаха надеждата в съвременния дуум и се превърнаха в любимата ми нова група. Излезе преди пет години, но още ме ужасява. Италианците рисуват апокалипсиса с всепомитащ размах и злокобна музика, каращи ме да се чувствам твърде... смъртна. Звучи като изваден от най-големите ми кошмари!

Серафимов: Изключително трудно е да се изберат три най-добри албума от десетилетие, което ни даде изключително много шедьоври. Мнението ми може да се промени при припомнянето на една голяма маса от албуми, но все пак ще опитам...

В случайна последователност бих изредил “Remedy Lane” на Pain Of Salvation, едноименния дебют на Wintersun и “Design Your Universe” на Epica.

Причината за споменаването на страхотния опус на шведските прогресари от Pain Of Salvation е, че той успява да синтезира на едно място суровата емоционалност, непредвидимите аранжименти, често предизвикващи сетивата, гениалната концептуалност, която не напуска рамките на групата през цялата им кариера, и великите вокали на Daniel Gildenlow.

Дебютът на финландците Wintersun от своя страна е от онези редки албуми, които се случват веднъж в живота на един творец. Нито една друга скандинавска банда не успя да пренесе атмосферата на северната зима толкова успешно в музиката си.

Може да се спори дали “Design Your Universe” е най-доброто на Epica при една толкова качествена дискография, но той е албумът, който ме въведе в творчеството на групата и като такъв винаги ще носи онова особено чувство за адреналин при всяко завъртане. Да не говорим за това колко велико звучат парчетата на сцена.

Белева:

Meshuggah – Catch 33

Meshuggah е едно от явленията, които промениха метъл музиката из основи. А “Catch 33” е диамантът в кариерата им и кулминацията на неповторимото им механично звучене, при което всяка нота е хирургически изчислена, така че да пробие съзнанието ти като с игла. Или с цял игленик.

Nevermore – This Godless Endeavor

Перфектен от начало до край. Плашещо истински и болезнено откровен. Чуеш ли го веднъж, нищо не остава същото. От всяка нота извира класа и талант, а думите на Warrel Dane, предричащи упадъка на човечеството все още отекват в пространството. “Welcome to the end my friend, the sky has opened…”

Mastodon – Crack the Skye

Факт е, че всички записи на Mastodon излизат през новото хилядолетие и всички до един са шедьоври. Но “Crack The Skye” е дори повече от това. Седем песни обединяват една необятна и опияняваща вселена. Албум, способен да промени не само представата ти за музиката, но и самия теб.

Добрев:

Lamb Of God - As The Palaces Burn

Истински прав корав мръсен брутален мракобесен дет метъл, изсвирен с прецизността на поръчково убийство! Суров спомен от младините ми, който не загнива с времето.

Carcass - Surgical Steel

Carcass направиха най-грамаданския албум-завръщане на всички времена, според мен. В смисъл, направиха по-яко завръщане от Black Sabbath, момче – от bloody Sabbath! И хич не ме интересува, ако перфектният му Andy Sneap-овски саунд не отговаря на елитните ти стандарти в стил предъвкана китайска касетка в античния дек Philips, дето баща ти го е крепил да не падне по време на земетресението в Стражица, вместо да тича навън да си спасява гъза...

Heaven And Hell - The Devil You Know  

Като си говорим за Sabbath... ако ме попитат какво му е толкоз’ великото на хеви метъла, просто пускам лебедовата песен на Dio на max и настоявам за смирено мълчание от всички тукприсъстващи. От начало до край, думите за този албум са абсолютно излишни! Много ми се искаше “13” да е албум със същото величие, но уви, не му беше писано. Много е просто – Rick Rubin не прави музика, а продуцира продукти.

Радичев: Във възходящ ред:

Converge – “Jane Doe”

Става бау-мяу, става бау-мяу… Всички котки стават кучки!

Celtic Frost – “Monotheist”

Tetragrammaton.

Faith No More – “Sol Invictus”

Go, Go, Go, Go, Go, Go, GOOOOOOOOOOOOOOOOOOO!

Какво би променил в настоящия облик на MW, ако разполагаше с шанса да го направиш?

Делчева: Отдавна настоявам за добавяне на галерия към самия сайт. Към момента качваме снимките на страницата във Facebook, а компресията там е в състояние да съсипе и най-добрите кадри. Напоследък се замислям и за промяна в логото, но това е по-скоро козметично.

Серафимов: Бих възродил форума, който преди години преминаваше през един златен период, към който тая особена носталгия. Бих разширил екипа с нови попълнения, както и бих върнал някои автори от миналото, които са представяли страхотни материали, като Mort, Lordborg и Scion Of Storm.

Белева: Нищо. Перфектен е!

Добрев: Щях да му туря цветовете на трибагреника, саштото сам истенски патреот!

Радичев: Продължавам да съм единственият, който смята за целесъобразно да имаме оценки. Прекрасно разбирам Ицо – читателите ни действително имат достатъчно мозък, за да си вадят заключенията сами. Обаче нека не забравяме, че, колкото и различна да е цялостната ни концепция, в края на краищата, това си остава музикална критика. Коравото копеле ще оцени любимата ти група както подобава. После ще ти каже да се шибаш. Сега върви да се шибаш.

Как ще звучи метълът във времената на втория юбилей на Българския метъл портал?   

Гошев: Съдейки по темповете, с които се развива жанрът, едва ли някакво предположение би звучало сериозно. Сигурен съм единствено, че все още ще е тук, ще е още по-богат и разнообразен и ние ще продължаваме да следим и отразяваме пътя му.

Серафимов: Надявам се, че ще звучи иновативно и вдъхновено, без да губи човешката си емоция.

Белева: Можем само да се молим да звучи все повече като Mastodon и Gojira и все по-малко... не, всъщност изобщо по абсолютно никакъв възможен начин и никога повече подобно на Avenged Sevenfold и всички подобни... неща. Ora pro nobis, Lucifer!

Делчева: Мога единствено да си пожелая повече развитие и разнообразие. Напоследък дори набиращите сила модерни течения се затварят в досадни рамки. Не съм фенка и на целенасоченото ретро звучене, освен ако не притежава финеса на Graveyard. Предпочитам групите да изненадват и мен, и себе си, стига да не е самоцелно. Няма нищо по-скучно от предсказуемата музика, дори тя да звучи добре.

Добрев: Със сигурност няма да звучи като Ники Минаж, което за мене е достатъчно добре!

Радичев: Megadeth ще носят тениски на Kanye West. И въпреки всичко Mustaine няма да млъкне. Никога. Ебати копелето, честно!